София, 26 ноември 1996 година
Брой 133 (1688)
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ "ИЗБОРИ ИЛИ ПАРТИЯ" ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ИВАН КОСТОВ ОТ 11 ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОРГАНИЗАЦИИ, ЧЛЕНОВЕ НА КОАЛИЦИЯТА
На 3 ноември 1996 г. Съюзът на демократичните сили /СДС/ заедно с други демократични партии и организации спечели президентските избори. Отново възкръсна надеждата, че е близък денят на голямата политическа победа и отстраняването на Българската социалистическа партия /БСП/ от властта.
В този изключителен исторически момент главна задача на СДС е:
- Предизвикване и спечелване на предсрочни парламентарни избори;
- Поемане на управлението и спасяването на България в условията на най-широка демократична подкрепа.
Ние изразяваме тревога от опита да бъде подменена тази основна задача с друга, изискваща дълга и сложна процедура - създаване на партия. Ние трябва да изберем: избори или партийно строителство. Ето защо ние настояваме:
1. Да се внесе в Народното събрание искане за вот на недоверие към правителството на БСП.
2. Да се предприемат активни действия във и извън парламента за предизвикване на предсрочни парламентарни избори.
3. Да се избегнат всички поводи за вътрешнопартийни напрежения, конфронтации и разцепление, защото в този момент те само ще обслужат политиката на БСП и ще дадат възможност на партията на бившите комунисти да се съвземе от тежкото поражение, претърпяно на президентските избори.
На основание чл.16, ал.4 от статута на СДС искаме председателят на СДС да свика извънредно заседание на Националния координационен съвет /НКС/ на 26 ноември 1996 г. при дневен ред:
1. Да се внесе в Народното събрание незабавно решение за искане вот на недоверие на правителството.
2. Организационни мерки за подобряване дейността на съюзните структури.
София, 20 ноември 1996 г.
1. ИВАН КУРТЕВ - председател на Националния комитет на Социалдемократическата партия
2. СВЕТОСЛАВ ЛУЧНИКОВ - председател на Национален клуб за демокрация
3. ДЯНКО МАРКОВ - председател на Български демократически форум
4. ЛОРЕТА НИКОЛОВА - съпредседател на Движение Тражданска инициатива" в СДС
5. ЕДВИН СУГАРЕВ - председател на Национално движение "Екогласност"
6. ВЛАДИСЛАВ КОСТОВ - председател на Земеделски демократичен съюз
7. ПАВЕЛ ШОПОВ - заместник-председател на Християндемократически съюз
8. ЛЕНКО РУСАНОВ - председател на Републиканска партия
9. ИВАН СТАНЧЕВ - председател на Съюза на репресираните в България след 9 септември 1944 г.
10. АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ - председател на Радикалдемократическата партия в България
11. ВАСИЛ МИХАЙЛОВ - председател на Нова социалдемократическа партия
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ И ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ
Президентските избори бяха загубени от коалицията "Заедно - за България". Главна причина бе влошеното материално състояние на голяма част от българските граждани, което мотивира апатия и оттегляне на доверието към нашите кандидати. Този вот е своевременно предупреждение към управлението на демократичната левица.
Изпълнителният съвет на Политически клуб /ИС на ПК/ "Екогласност" смята, че не трябва да се драма-1 тизира тази загуба. Голяма част от причините за тежката финансова и икономическа ситуация са в управленията на страната преди 1994 г. и в непосилния размер на плащанията по външния дълг. Но не са малко и пропуските и грешките на самата демократична левица. За повечето от тях казахме още в нашия меморандум "Всяка власт трябва да търси опора не в себе си, а в обществения интерес" още на 27 февруари 1995 г. Сега се налага партийните и парламентарните ръководства, както и изпълнителната власт да анализират дейността си и да формулират ясни и точни програмни задачи за излизане на страната от кризата. В диалог с цялото общество и с убеденост за всеки, че ще подкрепя това, което ще се прави за всеки месец и година от управлението.
ИС на ПК "Екогласност" смята, че самоцелните личностни промени в кабинета без яснота за бъдещата политика ще бъдат грешна стъпка.
ИС на ПК "Екогласност" изразява увереността си, че нито една от партиите в коалицията не е в състояние, а и не трябва да се опитва сама да реши тези проблеми. Единственият орган, който може да вземе решения за промени в изпълнителната власт, е съвместното заседание на трите партийни ръководства и народните представители. Всяка различна схема на действие ще доведе до нарушаване на договорните принципи в коалицията.
Съчетаването на диалога с единството на левицата и особено на нейната парламентарна група е най-важната форма сега за носенето на отговорност пред избирателите. Те гласуваха за една лява политика. Тази политика може и се налага да се изменя, но тя трябва да запази характера си. Лявата политика не е социална благотворителност, а социално равенство и справедливост. В името на това ние сме избрани.
ИС на ПК "Екогласност" в най-бърз срок ще представи на вниманието на своите партньори и на обществеността виждания за управлението на страната.
София, 7 ноември 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО "ПРИНОС ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЖИВОТ" НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ИВАН КОСТОВ
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ,
Изпълнителният комитет на Радикалдемократическата партия /ИК на РДП/ приветства предложението на Националния изпълнителен съвет на Съюза на демократичните сили /НИС на СДС/ за превръщане на съюза в единна политическа партия. Ние сме убедени, че това е естественият път за формиране на силна дясноориентирана народна партия в България и за ясно структуриране на политическото пространство.
Като отчитаме факта, че с нашето напускане на СДС през 1995 г. спомогнахме за ускоряването на този процес, ние искрено се надяваме на ползотворно сътрудничество между бъдещата единна партия СДС и РДП.
София, 19 ноември 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА НА ПАРТИЯ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ", ПРИЕТА ОТ ДЕЛЕГАТИТЕ НА ПЪРВИЯ КОНГРЕС /16 НОЕМВРИ 1996 Г., СОФИЯ/
През 1989 г. България пое по пътя на демокрацията и присъединяването към общността на европейските демократични държави. В последните седем години идеите на демокрацията бяха изкривявани, подменяни и забравяни в името на лични и групови интереси. Днес хората са разочаровани и обезверени. Нашата цел е да върнем вярата им в демократичните ценности. Ние създадохме партия "Нова демокрация", за да осъществим тези идеи и да изградим истинска демокрация в нашата родина.
Ние се ръководим от убеждението, че свободата на гражданите, неприкосновената частна собственост, гражданското общество, правовата държава, многопартийната демокрация, цивилизованото международно сътрудничество и възраждането на културата и науката ще дадат възможност за нов и достоен живот на българския народ.
Ние, членовете на "Нова демокрация", в стремежа си да изградим либерална демокрация в България и да съхраним всички постижения на нашата страна в нейната многовековна история приемаме настоящата програма.
1/ ПРАВАТА И СВОБОДАТА НА ГРАЖДАНИТЕ
В центъра на нашето внимание е човекът. Всеки е уникален със своите качества, способности, знания и умения. Именно като такъв човекът е ценен както за себе си, така и за околните. Ние сме за поощряването на индивидуалността, защитата на свободата и достойнството на човека. Тези ценности са основополагащи за благоденствието на обществото ни.
За нас хората са равни по достойнство и като такива имат естествените и неотменими права на живот, свобода, собственост. Основавайки се на Хартата за правата на човека, ние заявяваме: всички хора трябва да имат равната възможност за социална реализация и за разгръщане на своите творчески способности.
За нас свободата е най-важното условие за изявата и самоутвърждаването на човека и за развитието на обществото. За да бъде истински свободен, човек трябва да притежава:
- свобода на съвестта, на мисълта и чувствата; възможност да изразява собственото си мнение и да получава информация;
- свобода да избира начина си на живот съобразно своите възгледи и интереси /при пълно спазване на конституцията и законите на страната/;
- свобода да общува и да се сдружава с други хора за осъществяване на цели, които не са във вреда на другите; възможност да пътува извън пределите на своята страна;
- свобода да притежава собственост, да се разпорежда с нея и да я защитава с всички законни средства.
2/ ЗАЩИТА НА ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ И ИКОНОМИЧЕСКАТА ПРЕДПРИЕМЧИВОСТ
Партия "Нова демокрация" е за развитие на модерно пазарно стопанство на основата на равнопоставеност между всички видове собственост.
За нас частната собственост е свещена и неприкосновена. Тя е в основата на човешката свобода и на напредъка. Правото да работи, да инвестира, да произвежда и да потребява прави човека материално и морално независим.
Ние сме за ограничаване ролята на държавата в полза на свободните икономически и граждански субекти. Ние смятаме, че трябва да се дадат преференции на инициативните производители от индустрията и селското стопанство. Средният и дребният бизнес в нашата страна се нуждаят от стимулиране, защита и данъчни облекчение.
Нашата цел е създаването на стабилна средна класа в България. Тя е опората на либералната демокрация и на гражданското общество.
3/ ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
Ние сме за изграждането на общество от свободни и независими граждани, получаващи възможности за пълноценна социална реализация. Хората имат правото активно да участват в политическия живот, да се обединяват в граждански сдружения и да създават различни обществени организации в защита на своите законни интереси.
Ние виждаме гражданското общество като коректив на държавната власт, което отстоява правата на гражданите от неправомерна намеса в личния им живот.
4/ ПРАВОВАТА ДЪРЖАВА
Ние искаме българската държава да се основава на демократично установен конституционен ред. Законите на страната трябва да бъдат валидни за всички граждани, да защитават техните права и свободи, точно и ясно да регламентират правата и задълженията на държавните институции.
Ние сме за правова държава, в която съществува разделение на властите. Ние искаме в нашата страна да има силно местно самоуправление, което да защитава интересите на местните жители.
5/ МНОГОПАРТИЙНА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА
"Нова демокрация" е за многопартийна система, основана на плурализма, толерантността и равнопоставеността между политическите партии. Ние приемаме, че в обществото има различни възгледи и интереси. Ролята на политическите организации се състои именно в тяхната защита.
Ние сме за демократична избирателна система, съчетаваща мажоритарния с пропорционалния принцип. Такава система извежда на преден план качествата на политика, а не партийната му принадлежност.
Ние заставаме зад идеята България да стане президентска република. Силната президентска институция е гарант за разделението на властите, опора на държавата при политическа нестабилност и фактор за единението на нацията.
Ние искаме да изградим либерална демокрация в България, основаваща се на демократичните ценности и на българските традиции.
6/ ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ
Ние сме убедени, че за България най-важна е интеграцията в Европейския съюз и членството в евроат-лантическите структури за сигурност. Те ще предоставят възможности за икономическо развитие и надеждна защита на нашата родина.
Ние сме за външна политика на България, основана на добросъседство и сътрудничество с всички балкански държави. Нашата страна се нуждае от съвременна военна доктрина, изключваща участието й в различни оси на Балканите.
Ние сме за активно участие на България в изграждането на инфраструктурни транспортни коридори, в проекти за информационен, енергиен, търговски и културен обмен.
7/ ВЪЗРАЖДАНЕ НА КУЛТУРАТА И НАУКАТА
Ние искаме да създадем привлекателни условия за живот и творческа реализация на младите хора в България. Добре обучените специалисти и интелектуалците са богатството на нацията; те трябва да останат и да творят в родината си.
Признавайки свободата на съвестта и на вероизповеданието, ние сме за обявяването на православното християнство в официална религия на България. То е не само духовна опора на българския народ; чрез него ние се приобщаваме към християнската култура и традиции на Европа.
Ние трябва да обърнем поглед към културата и традициите, сътворени от родолюбиви българи. Те са опазили вярата, самочувствието и достойнството ни като народ през вековете. Държавата и обществото трябва да полагат грижи за националните културни институции, които съхраняват националното духовно богатство и традиции.
В същото време нашата страна трябва да бъде отворена за образците и най-модерните постижения на световната култура. Ние смятаме, че България трябва да вгради своята национална култура в съвременните културни символи на света. Именно така българинът може да запази паметта на своите предци и същевременно да стане гражданин на света.
Ние, членовете на "Нова демокрация", сме уверени, че нашата страна е поела по необратим път на модернизация и демократизация. Ние искаме да видим нашата родина като част от обединена Европа. Искаме да създадем по-добро настояще и бъдеще за нас и за нашите деца. Затова обединяваме своите усилия и се приобщаваме към всички демократично мислещи хора, за да изградим нова, демократична и благоденстваща България.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪЮЗ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТО НА ЗАСЕДАНИЕ НА 17 НОЕМВРИ 1996 Г. В КАРНОБАТ
Управителният съвет на Конституционния съюз взе решение да обнародва следните свои становища:
1. Сегашното политическо и икономическо състояние на държавата и нацията е следствие на банкрута на институционалната система на Република България. В различна степен, но с еднаква вина са всички институции на републиката. Като парламентарна република основна отговорност носят парламентът и институциите, конституирани от него, предвидени в конституцията от 12 юли 1991 година.
2. Единствено демократичен изход от създадената ситуация са предсрочни парламентарни избори по мажоритарна система или избори за ново Велико народно събрание.
3. Изразеното становище за необходимост от въвеждането на валутен борд от представителите на МВФ недвусмислено потвърждава провала на републиканските институции, които не изпълниха по никакъв начин ангажиментите си по прехода от тоталитаризъм към свободно демократично общество и пазарна икономика.
4. Парламентарната опозиция на сегашното управление предвид електоралната си подкрепа не може единствено да гласува в сегашния парламент за въвеждането или не на валутен борд, тъй като този въпрос засяга целия български народ и по него трябва да има максимално широко обществено съгласие. Управителният съвет на Конституционния съюз е на мнение, че предприемането на такава стъпка може да стане само след нови парламентарни избори. Сегашният парламент в никакъв случай не може повече да твърди, че представлява действителните обществени настроения.
5. Управителният съвет на Конституционния съюз става инициатор на национална среща на представители на всички законно регистрирани промонархически организации на 8 и 9 февруари 1997 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СЪОБЩЕНИЕ НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ЗА СРЕЩА С ПОСЛАНИКА НА РЕПУБЛИКА БЕЛАРУС В БЪЛГАРИЯ
На 13 ноември 1996 г. лидерът на Демократическа партия в България Константин Георгиев и заместник-председателят на Българска лига за защита на правата на човека и гражданина и кандидат за президент на Република България Иван Стоянов бяха приети от посланика на Република Беларус в България Александър Герасименко. Разговорът засягаше и проблема за политическия статус в България на гражданина на Беларус Михаил Вашкевич. В откровения разговор бяха засегнати и въпроси от политическото и икономическото положение в двете славянски държави. От двете страни беше изразено желание за трайно и продължително сътрудничество в стопанската и политическата област и за разширяване възможностите за контакти във всички посоки.
Срещата беше приятелска и откровена. На разговорите присъства и консулът на Република Беларус в България Александър Важник.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЛАДИМИР СПАСОВ - ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА НОВИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ, ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКАТА ИВАН ТАТАРЧЕВ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ВЕСТНИК "168 ЧАСА"
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
Във вестник "168 часа" от 11-17 ноември 1996 г. на стр. 12 журналистката Милена Димитрова е написала статия-интервю с Вера Денчева Илиева, бивша кандидатка за президент от Българската комунистическа партия /БКП/, с което ме оклеветяват. Журналистката е публикувала непроверен клеветнически материал, че съм безподобен мошеник, че 7 години не ми е правена ревизия, че живея и че се издържам от членския внос на партията, че го прибирам, а казвам, че няма пари, че съм генерален секретар, главен директор, че държа печата на партията при мен и че давам домашния си адрес за партийни нужди, че жена ми Зонка е касиерка, че на последния конгрес пред очите й са събрани 350 хиляди лева, била пълна торба с пари. Къде е изчезнала тя, пита госпожата? Обвинява, че истинската причина била пълното ми нежелание да сплотявам левите сили. Всичко това са лъжи и клевети на Вера Денчева Илиева и на журналистката Милена Димитрова.
Първо за всички конгреси /XV-1990 г., XVI-1994 г., и за XVII-1996 г./ ЦКРК е правила пълна ревизия на касиерите на ЦК на БКП Веселина Георгиева, Диана Миланова и Цветан Стоименов. Съпругата ми Зонка Спасова никога не е била касиерка на ЦК на БКП. Никога не съм изразходвал никакви пари на ЦК на БКП за мои лични нужди, нещо повече, аз пътувам в командировки с мои лични пари от пенсията ми. Вера Илиева лъже, че на последния конгрес са събрани от делегатите 350 хиляди лева в торба. Ще дам адресите на всички делегати и ще моля при следствието да бъдат разпитани всички, за да се види докъде е стигнала наглостта на кредитната милионерка Вера Денчева Илиева. Защо Секретариатът на ЦК на БКП в заседанието си на 28 октомври 1996 г. приложи член 31 от Устава на БКП към нея? Вера Илиева излъга пред XVII конгрес на БКП на 15 септември 1996 г., че е дъщеря на активни борци, че съпругът й Илия Игликин е уволнен от Атанас Семерджиев, тогава министър на МВР по чистката, която е правил в УБО. Тя нищо не каза пред конгреса и в ЦК на БКП за далаверите си като кредитна милионерка. Какво научихме в края на предизборната кампания? В ЦК на БКП пристигнаха четирима представители на Елитбанк начело с Трайчо Иванов, бивш началник на съпруга й, който разкри, че Вера Илиева е взела 5 000 000 лв. кредит от Елитбанк през 1992 г., които с лихвите са станали над 12 000 000 лв., както и че Илия Игликин, съпруг на Вера Илиева, не е уволнен от Атанас Семерджиев по чистка, която е правил, а той се е пенсионирал поради навършване на трудов стаж и възраст. Чак на 28 октомври 1996 г. научихме, че Вера Илиева през 1990 г. е взела стоки от Електроимпекс за 150 000 лв. по тогавашния курс на лева спрямо долара и марката, за които не е внесла нито един лев от задълженията си в Електроимпекс. Нещо повече, господин Петров, който й е дал стоките, по-късно е преминал на работа във фирмата на госпожа Вера Денчева Илиева. Ето с такава кредитна милионерка се е заела журналистката Милена Димитрова да ме клевети и да ми нанася с нищо незаслужени обиди, с което двете ми нанесоха с нищо непоправими травми, клевети и обиди като ръководител на обществена организация, каквато е БКП. Те ме оклеветяват и като генерален секретар на Коминтерна.
За разпространената клевета чрез вестник "168 часа", един от най-четените вестници в страната ни от цялото население, Вера Денчева Илиева и Милена Димитрова нанасят на мен като личност, като генерален секретар на БКП и на Новия комунистически интернационал, на съпругата ми Зонка Спасова клевети и обиди с цел да ме изложат и да ме компрометират с цел да услужат на Българската социалистическа партия в безпринципната им борба против БКП.
Моля да бъдат подведени под наказателна отговорност за клевети, лъжи и дезинформации Вера Денчева Илиева и журналистката Милена Димитрова.
Предявявам иск Вера Денчева Илиева да ми заплати три милиона обезщетение, както и да заплати три милиона обезщетение на ЦК на БКП.
Предявявам иск към журналистката Милена Димитрова, която да ми заплати два милиона обезщетение за нанесените ми от нея чрез публикация с клеветническо съдържание, както и да заплати два милиона лева на ЦК на БКП.
Ако редакцията на вестник "168 часа" не публикува опровержение, ще заведа дело и срещу главния редактор и редакцията на вестника.
София, 19 ноември 1996 г.
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА АСОЦИАЦИЯ "БЪЛГАРИЯ - РУСИЯ". Председател на Обществения съвет е Копринка Червенкова - главен редактор на в."Култура", а председател на Управителния съвет - Деян Кюранов, председател на Центъра за либерални стратегии.
Асоциацията "България - Русия" е неправителствена организация с идеалната цел да подпомага създаването на нови културни, икономически и политически връзки между днешните българи и руси. Тя е призвана да запълни една липса, която напоследък смътно усещаме всички: липсата на системни и качествени недържавни контакти между хората от тези две нови държави.
Именно организъм на гражданското общество, какъвто е нашата асоциация, има най-много шансове да изпълни успешно тази деликатна и отговорна социална поръчка. Това е и причината на началния етап от своята работа асоциацията да предпочита финансова подкрепа от частни, а не от държавни структури; веднъж утвърдила се като действащо гражданско тяло, тя ще бъде готова да сътрудничи с всички, които предлагат помощ за постигане на целите й. Засега е осигурена подкрепата на Българо-руската инвестиционна банка /БРИБ/; ще се търсят и други източници.
Асоциацията има двама съучредители - представители на гражданското общество: софийският Център за либерални стратегии, който ще бъде гражданският гарант на българското крило на асоциацията, и московският Руски обществено-политически център, с аналогични функции досежно руското крило; третият съучредител е представител на частната инициатива - Българо-руската инвестиционна банка, която изцяло пое финансирането на българската страна на това начинание.
Асоциацията вижда основната си задача в създаването на открито българско-руско гражданско пространство, в което свободно да се срещат хора и да се обменят идеи в областта на културата, икономиката и политиката.
София, 19 ноември 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ ЗДРАВЕН ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ КЪМ АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ ДО ГРАДСКИЯ ПРОКУРОР НА СОфИЯ ПО ПОВОД НА СКАНДАЛА ЗА ЗАРАЗЯВАНЕ НА БЪЛГАРИ СЪС СПИН
ГОСПОДИН ГРАДСКИ ПРОКУРОР,
Обръщаме се към Вас по следния повод: на 31 октомври 1996 г. бе разпространено съобщение, от което разбрахме, че във връзка с извършена проверка "по скандалното заразяване със СПИН не е констатирано престъпление по служба от длъжностни лица в Министерството на здравеопазването".
Ние в Българския здравен демократичен синдикат /БЗДС/ към Асоциацията на демократичните синдикати /АДС/ по понятни причини не сме запознати с начините, по които се е водила проверката по СПИН-скандала, както и кои експерти са дали своето заключение.
По случая със СПИН-заразяването БЗДС разполага с факти и свидетелства, които определено сочат вина на високопоставени длъжностни лица от Министерство на здравеопазването.
Случаят със СПИН-заразяването получи широк обществен отзвук. От екрана на българската телевизия министър Виткова и заместник-министър Аргирова признаха за станалото. В парламента по проблема бе направено питане от депутата от Съюза на демократичните сили д-р Георги Карев. На 31 октомври 1996 г. след появилото се съобщение стана ясно, че аферата се потулва със заключение - без виновни.
Ние, членовете на БЗДС, недоумяваме и защо журналистката Люба Манолова, разкрила СПИН-аферата на страниците на в. "Демокрация", даже не е била викана за разговор в следствието, след като в продължение на повече от месец тя изнасяше всеки ден нови факти по този скандал. Люба Манолова е член на нашия синдикат, много от колегите ни са добри специалисти и са наясно с това как бе прикрит СПИН-скандалът.
Г-н градски прокурор,
Знаем, че сте затрупан с дела и проверки при така ширещата се престъпност в страната. Ето защо настояваме да ни се даде възможност да се запознаем с материалите по приключилото следствие и направените от него констатации. Само така ще имаме възможност да направим своите изводи и заключения по случая. Очакваме вашия отговор в най-скоро време.
София, 14 ноември 1996 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: д-р Петър Угрински
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ "МЕТАЛИЦИ" ПО ПОВОД НА СМЯНАТА НА РЪКОВОДСТВОТО НА МЕДОДОБИВНИЯ КОМБИНАТ - АД, ПИРДОП. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката, до Министерския съвет и до Министерството на промишлеността.
Синдикална федерация "Металици" изразява категорично несъгласие с необоснованата смяна на ръководството на Медодобивния комбинат /МДК/ АД, гр. Пирдоп. Твърдението, че Георги Симов пречи на приватизацията на МДК АД, е невярно. По-скоро той, както и колективът на МДК не са съгласни с наложената приватизация при неблагоприятни условия за развитието на МДК.
Според нас това е поредна проява на загърбване на национални интереси в услуга на корпоративни интереси. Синдикална федерация "Металици" решително протестира против този подход и намира, че освобождаването на ръководства на такива особено важни предприятия, без да е приета оценка за работата им и дори в момент, когато са зад граница, във връзка с изпълнението на отговорни задачи, свързани с дейността на предприятието, е неморално и опасно.
Синдикална федерация "Металици" е за приватизация чрез инвестиции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: инж. В. Яначков
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
БЯЛА КНИГА ЗА БАНКОВИЯ БАНКРУТ НА БЪЛГАРИЯ /ЧАСТ ТРЕТА/ ОТ ДЕПУТАТА ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЕДВИН СУГАРЕВ - ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателите на парламентарните групи в Народното събрание, до Комисията против корупцията към Народното събрание и до главния прокурор.
III КАЦИТЕ БЕЗ ДЪНО
Към края на 1995 г. банковата криза вече е факт. Вместо да изготви стабилизараща стратегия и да пресече механизмите на декапитализация, БНБ прави отчаяни опити за "спасяване" на закъсалите частни и държавни банки чрез масирано рефинансиране. БНБ и ДСК изсипват десетки милиарди в техните трезори, без да се съобразяват с очевидното: че наливат вода в каци без дъно.
До този момент никой не е поел отговорността да направи публично достояние макрорамката на банковата катастрофа, довела до финансов банкрут България. Отчетите на БНБ старателно прикриват тези данни - неслучайно Любомир Филипов декларира в отчета си, че няма да повтори "грешката" на Тодор Вълчев, посочвайки конкретните загуби на конкретните банки. Според някои експерти още в края на 1995 г. вземанията на банките само от частния сектор са възлизали на 190 милиарда лева, като безнадеждните кредите са били 71 милиарда, а заделените провизии са покривали едва 9% от всички съмнителни и лоши кредити. Към 31 май 1996 г. само банките, поставени под особен надзор, са имали вземания от нефинансови институции на стойност 260 195 000 000 лв., общо раздадени кредити на стойност 205 090 000 000 лв. и чиста финансова загуба 33 672 000 000 лв., надхвърляща значително собствения им капитал, като отрицателната капиталова адекватност на някои от тях надхвърля 50%. Можем само да си представим в каква степен са нараснали всички тези суми при огромния ОЛП, въведен в последните месеци.
Нека видим сега как бяха създадени, как функционираха и как банкрутираха родните каци без дъно - или поне да се взрем в най-показателните примери за българската безотговорност.
1. Първа частна банка /ПЧБ/.
Начинът на учредяването й през 1990 г. поставя под въпрос легитимността й. Твърденията, че е учредена с подписка, не отговарят на истината. Такава форма на учредяване тогава не бе предвидена в съществуващото законодателство.
Учредяването е подготвено и извършено на 28 април 1990 г. с предвиден капитал от 10 000 000 лв. и наименование "Търговско-кредитна банка - Аф". Разбира се, неслучайно, паралелно с това текат и промените на конституцията от последното комунистическо Народно събрание /НС/ за отпадане на държавния монопол в банковото дело чрез изменение на чл. 16. В учредителния договор капиталът е следвало да бъде записан поимено от акционерите и разпределен в акции съгласно изискванията на чл. 36 от УСД и чл. 16 от ППУСД. Вместо тава акции записват само трима души, естествено единствени, посветени в "частната идея" - В. Моллов, В. Йосифов и Хр. Маринов, с 10 броя акции за 10 000 лв.
С протокол № с-34 от 1 юни 1990 г. УС на БНБ в състав Ив. Драгнев, Т. Чавдаров, Заркова и Ганчо Колев одобрява учредителните документи и дава ход на преписката за регистрация в съда. Във всички документи по регистрацията въпросният договор е цитиран като основание за учредяването, но никой не е видял първоначалното разпределение на капитала и имената на акционерите, записали акции. Единствено в мотивите към съдебното решение е вписано, че е записан пълният размер на капитала. Самото съдебно решение не носи номер и дата и не е посочен съдийският състав, от което може да се направи изводът, че е подготвено извън съда. Не случайно по-късно учредителният договор изчезва от досието в съда.
При проверка във фирменото отделение на съда, направена от служители на Министерството на финансите /МФ/, се оказва, че учредителният договор липсва, а това е основният документ за регистриране. При повторно посещение вече и делото е иззето и прибрано при съдията, така че да няма достъп до него във фирменото отделение. Въпреки отправеното официално писмо от МФ на 22 април 1993 г. и законните права на всеки по силата на чл. 5 от Търговския закон /ТЗ/ за открит достъп до документите по регистрация, съдът не го осигурява и не счита за нужно да отговори на МФ, което тогава отговаряше и извършваше контрол по отпечатването на акции. В последствие събитията показват, че досието не без помощта на съда е "обработено" с цел да бъде приведено в прилична законова форма. В случая интерес представляват действията на управление "Банков надзор" на БНБ, която става "единственият" свидетел и помагач на ПЧБ за възстановяване на "загубения" учредителен договор. Никак не е за вярване, че никой от т. нар. учредители-акционери не е разполагал с екземпляр от договора, дори и самата ПЧБ. Така на 11 август 1993 г. по искане на ПЧБ с определение на съда се извършва "възстановяване" на учредителния договор по "представени допълнително от БНБ писмо и документи". Ако това е така, значи единствено "Банков надзор" знае кои са акционерите, колко от тях са държавни фирми и с какъв капитал е създадена ПЧБ. Това е следвало да бъде известно и на БКК, която след 1992 г. поема управлението на държавното участие и на база на това упражнява правото си на глас.
Има неоспорими доказателства за участие на държавен капитал и това не са само Изотимпекс и Инфлот, за които МФ повдигна въпрос. Съществуващото тогава Министерство на икономиката и планирането е разпратило писмо с шаблонен текст до определени фирми да подкрепят финансово създаването на ПЧБ.
Голяма еквилибристика е извършена в ПЧБ с отпечатването и раздаването на акциите, което поставя под съмнение законността на вземаните решения в Общото събрание на акционерите.
И така през месец октомври 1990 г. въпреки мораториума върху продажбата на акции от държавни фирми министър Белчо Белчев дава разрешение на ПЧБ за отпечатване на акции на приносител с 40 000 000 лв. над регистрирания им в съда капитал от 10 000 000. Така на пазара се пускат акции без покритие. Отпечатването на втората емисия акции от 50 000 000 лв. през март 1991 г. е извършено преди регистрация в съда и без разрешение на МФ.
Типичен пример за начина, по който се документират и узаконяват решенията в ПЧБ, е този от 7 май 1992 г., когато с протокол № 8 Надзорният съвет увеличава капитала от 100 млн. лв. на 500 млн. лв., като се позовава на решение на Общото събрание от 16 юни 1992 г. /месец и половина след това/. Въпреки че документите не съдържат данни как да се увеличи капиталът, съдът, вместо да ги върне поради неспазване на закона, приема и регистрира увеличението чрез емисия от нови акции. За познаващите закона последиците от подобни действия за акционерите са известни. Не трябва да се забравя, че всички решения са вземани с участието на БКК, която поради малкия си дял може да не е влияела върху резултата, но е била длъжна да информира управление "Банков надзор" за увредените държавни интереси. В противен случай следва изводът, че те са действали заедно против държавните интереси.
Въпреки че изброените по-горе факти са му известни, Стоян Александров в качеството си на министър на финансите под голям натиск от страна на В. Йосифов дава разрешение за подменяне на акциите с емисия от 500 000 000 лв., с което хаосът се увеличава.
Трябва да се отбележи, че първите емисии акции са издавани в разрез с всякаква компетентност по отношение на изискванията за отпечатване на ценни книжа - без посочване на елементарните задължителни изисквания и данни за емисията. Това е създало възможност /по данни на заинтересовани акционери/ да се извърши резервация от първоначалните серийни номера до № 50 000, които са имали преференцията срещу една акция да получат четири. От това са се възползвали определени акционери, купили акции по-късно през 1992 г., но приближени до ръководството и осигуряващи неговата подкрепа.
Първа частна банка е типичният пример за "разоряваща се" банка. Най-вече с нейни пари, а в много случаи и с по-нататъшна нейна поддръжка се създават структури като застрахователна компания "Балкан", ЗПАД "Перун", Пресгрупа "168 часа", Първа инвестиционна банка, Първа финансово-брокерска къща /ПФБК/ Банка "Моллов", Агробизнесбанк", "Синит", ТБС "Хотели", Първи частен инвестиционен фонд и прочее. За периода 1990-1995 г. банката е отпуснала кредити на обща стойност близо 100 милиарда лева. От тях погасените са на стойност 63,8 милиарда. Останалите вероятно спадат към парите, които по констатацията на Румен Гечев просто "ги няма". Част от тях се дължат от други финансови институции - примерно прословутата Ямболска банка, източена от партийната фирма "Сунимекс" още в зората на демокрацията, дължи на ПЧБ около 1 милиард лева.
ПЧБ може да бъде определена като "банката на властта", или по-точно банката, генетично обременена от връзките си с БСП. Самото й учредяване е станало възможно с активната помощ на тогавашния министър-председател, покойния Андрей Луканов и благодарение на гласуваните промени в конституцията от последното комунистическо Народно събрание. Нейната изключителна кредитна експанзия и оказалото се непосилно разрастване на клоновата й мрежа се дължи не на последно място и на добрите й връзки с БНБ, или по-точно на това, което в докладите на тайните служби се нарича "банкова мафия" - а именно тройката, съставена от шефа на "Банков надзор" Камен Тошков, шефа на "Валутни операции" Стоян Шукеров и консултанта на ПЧБ, израснал после до подуправител на БНБ Емил Хърсев. Според някои източници ПЧБ е получила валутни депозити от БНБ в размер на 54 млн. щ.д. благодарение на очевидните пристрастия на Стоян Шукеров към банката. Пак на него се дължи забележителната субординация между БНБ и една от структурите на ПЧБ-ПФБК, при интервенциите на централната банка на валутния пазар. Един от акционерите в ПФБК - Ивайло Мутафчиев, е брат на Георги Мутафчиев, главен дилър в БНБ, и централната банка по "братски" е интервенирала именно чрез неговата финансова-брокерска къща, осигурявайки му огромни печалби. При това обяснението на Стоян Шукеров за използването на ПФБК за валутни интервенции е било, че това била препоръката на МВФ.
Едва ли може да се тълкува като случаен изборът на изпълнителния директор на ПЧБ Венцислав Йосифов като кандидат на БСП за кмет на столицата. Още повече че неговата кандидатура беше подкрепена публично както от Жан Виденов, така и от Андрей Луканов, а подопечната на ПЧБ Пресгрупа "168 часа" воглаве с Петър Блъсков се хвърли пряко в предизборна агитация, подкрепяна и от бившия шеф на банката Валентин Моллов. Появилият по това време отчет на БНБ, визиращ загубите на ПЧБ на стойност над 2 млрд. лв., стана обект на разгорещени политически и парламентарни дебати. Лично министър-председателят на България Жан Виденов се ангажира пред НС с твърдението, че банката е стабилна и не може по никакъв начин да фалира, и дори заплаши със съд онези, които си позволявали да изразяват съмнения.
ПЧБ фалира след броени месеци и сега вече е ясно, че Жан Виденов е лъгал, защитавайки нейния изпълнителен директор като своя партийна кандидатура. По същото време банката вече е била в безнадеждно състояние. Към края на 1995 г. проблемните й кредити възлизат на 27 млрд. лв., като се има предвид огромната кредитна експанзия и също тъй несъразмерните разходи за издръжка на самата банка: само за 1995 г. те са над 3 млрд. лв. - разходи за луксозни офиси, скъпи коли, заплати и командировки.
Първа частна банка беше банката на властта и въпреки това не успя да оцелее. Не помогнаха нито някогашните лепти към структурата на БСП чрез кредитите за Акрам, нито валутното кредитиране на приятелския кръг "Орион" чрез фирмите на Веска Меджидиева, нито дори "саможертвата" на Венцислав Йосифов, по време на чиято кампания рязко нараства рефинансирането от БНБ. Банката фалира благодарение на кредитната си политика, обслужваща многобройни "приятелски" фирми, благодарение на щедрото "откупване"от управляващите чрез обречени кредити за потъващи предприятия и благодарение на лакомията на отглежданите от нея депутати и политици, "фалира" между впрочем не е точната дума, тъй като много от наличните или прелетите от БНБ милиарди просто бяха прехвърлени другаде - примерно в ПФБК или в Първа инвестиционна банка /ПИБ/. И след като най-голямата частна банка започна да кънти на кухо, не оставаше нищо друго, освен да я закрият. Решението, между впрочем, не беше безболезнено. Може би защото беше взето не в БНБ, а на "Позитано" 20.
2. Първа източна международна банка /ПИМБ/, или банката на мутрите
Едва ли има по-типичен пример за действията и политиката на "банковия елит", избран да управлява финансите и икономиката в страната преди и след 10 ноември 1989 г.
Банката е създадена на основата на държавния банков клон в Кремиковци, преобразуван в изпълнение на ПМС № 19/май 1989 г. и протокол № 19/20 август 1989 г. на УС на БНБ в самостоятелно акционерно дружество.
С протокол № 42/25 октомври 1989 г. УС на БНБ прекратява /явно моделът е партийна директива/ дейността на кремиковския клон, без да извърши ликвидация и разчитане с държавата и прехвърля без оценка активите и пасивите на акционерното дружество. Утвърждава устав, определя уставен фонд в размер на 9 820 000 лв. /без да съобрази, че към момента този капитал се намира във вид на движимо и недвижимо имущество, а не, както се удостоверява пред съда с писмо № 1561/18 ноември 1989 г., разпределя го в акции и решава 80% от тях да бъдат предложени за продажба на "местни юридически лица". Към момента нито МС, нито УС на БНБ са имали законно основание да извършват такава форма на раздържавяване. По-късно става пределно ясно, че това е само една стъпка за създаване на условия за отдавна предвидена приватизация, която представители на БНБ в общите събрания на банките не само не са скривали, но са я препоръчвали. Това е била политиката на ръководството на Централната банка /Вж. изказване на Ст. Гигов - представител на БНБ в протокол №2 от 18 октомври 1990 г./.
И така на 14 август 1990 г. с подписа на Ганчо Колев /№ 10-467/август 1990/ националната банка прибързано /поради факта, че в същия момент във ВНС се обсъжда текстът на мораториум върху продажбата на държавно имущество, в това число и на акции и спиране преобразуването на фирмите в акционерни дружества/ продава акционерния си дял в ПИМБ на т. нар. шведска фирма "Василка" и банката се превръща от 100% държавна в 70% частна. Това продължава в същия ред, докато стигне според някои публикации до 2% държавно участие.
За това как БНБ е упражнявала контрол върху дейността на банките и как предпазливо са обслужвани определени интереси показва уникалната по своето съдържание кореспонденция на директора на Първа източна международна банка с проф. Т. Вълчев и с началника на управление "Банков надзор" /писма №№ 1682/13 януари 1992 г., 1722/22 януари 1992 г. и 1812/27 февруари 1992 г./ и личният /защо ли/ неофициален отговор на проф. Т. Вълчев до директора на банката Горан Горанов. Едва ли може да се намери друг по-подходящ пример за олицетворяване политиката на Националната банка от 1990 г. насам и отговорността й за финансовата катастрофа днес. За всеки става ясно, че в Националната банка и преди всичко в "Банков надзор" и "Валутно управление" са поставени не случайно определени хора, които е следвало да бранят определени интереси, свързани с "големи пари". Всъщност директорът на ПИМБ /или негов заместник, подписал за него/ има за цел да уведоми председателя на банката как предишното ръководство на Националната банка през 1990 г. е продало акциите си на т. нар. шведска фирма "Василка" с ангажимент в последващо увеличение на капитала да купи отново акции. Най-наивно се обяснява, че в отсъствието /защо пък не и "по време на осигурено пътуване в чужбина"/ на директора Горанов през юли 1991 г. председателят на Управителния съвет и представляващ "Василка" Юлиан Алексов си саморазрешава кредити, които не погасява и дългът му към 31 декември 1991 г. заедно с лихвите възлиза на 1 690 390 щатски долара и 12 707 847 лв. при капитал 11 125 000 лв. И числата, и фактите едва ли имат нужда от коментар. Вместо сам да приложи мерките, предвидени в чл. 8 от действащия Правилник на банките и цитирания в личното си писмо до директора на ПИМБ проект на ЗБКД /чл. 53/, проф. Т. Вълчев препоръчва да се придържат към "международната практика, която е намерила отражение" в новия проект на закона и че доколкото знаел, "Банков надзор" имал намерение да предприеме нещо във връзка с писмата. А що се отнасяло до увеличение на капитала, БНБ засега "временно не разрешавала да се увеличи капиталът на държавните банки, за да се избегне скрита приватизация" /чак сега ли БНБ е разбрала това, след като многократно разреши увеличение на капитала на редица държавни банки/, но нямала намерение да ограничава частните банки. А това, че в писмата директно е посочено как държавната банка е превърната в частна, изглежда, не тревожи г-н Вълчев.
След подозрително мълчание, включително и след три поредни писма с № 17-00-0518, отправени от МФ в периода от месец септември 1993 г. до 26 януари 1994 г., "Банков надзор" с писмо № 00068/23 февруари 1993 г. уведомява банката, че БНБ "е приела, че на ПИМБ е дадено разрешение да извършва банкови сделки в страната и в чужбина", като препоръчва да приведе размера на капитала си в минималните изисквания. По същество с това "Банков надзор", без да има законни основания, легитимира /лицензира/ дейността й.
Независимо от съществуването на държавно участие през периода от 1989 г. ПИМБ е увеличила неколкократно капитала си чрез продаване акции на приносител - една от удобните форми за легитимиране на мръсен капитал.
Един преглед на протоколите от общите събрания на акционерите и решенията на управителните и надзорните съвети показва множество неправомерни действия, незачитащи законните права на акционерите.
По-късно отстраняването на фирма "Василка" чрез силови мерки с помощта на известна охранителна фирма и обявеният за публиката уж съдебен спор имаше за цел да прикрие фактите. Никой не научи резултата.
В банковите среди ПИМБ е известна като банката, "изпрала" средствата на ЦК на Комсомола и богатото ТНТМ, затова в нейните ръководни и учредителни тела изобилстват имена на видни комсомолски дейци: Емил Узунов - бивш секретар на ЦК на ДКМС и бивш изпълнителен директор на ПИМБ, а сега подуправител на БНБ. Иво Георгиев - бивш секретар на РК на ДКМС в Кремиковци, последователно избиран за член на управителен и надзорен съвет на ПИМБ, представител на "Макском" в общите събрания и настоящ изпълнителен директор на "Елитбанк". Знае се, че последната е образувана от легализирания от ПИМБ капитал. И двете банки са контролирани от МАКСКОМ ХОЛДИНГ.
ПИМБ е емблематична и в още едно отношение като "банката на мутрите". Във връзка с необходимостта на силовите групировки да легитимират престъпно придобитите си капитали, в доклада на МВР се подчертава следното: "Като най-фрапиращ пример може да се посочи фактическото обсебване на ПИМБ от силовата криминално проявена групировка, действаща под прикритието на Застрахователно и презастрахователно акционерно дружество /ЗПАД/ "СИК", и "Интергруп" АД. Всъщност освен "Интергруп" и "СИК" в ПИМБ участват и фирмите "Бухал" на Рахмат Сукра, "Омега" на Румен Николов - Пашата и др. Непосредствено след овладяването на банката в управителните й органи пряко участва Младен Михалев - Маджо, и Венцислав Стефанов, които после формално се оттеглят. Наличието на подопечна банка е насъщно за мутрите, за да прекарат през нея натрупаните чрез рекет пари и да участват в приватизационните сделки - тъй като при приватизация с кредит необходимостта от доказване на произхода на капитала отпада, фактът, че Парламентарната група на БСП избра измежду 17 кандидатури точно тази на Евгени Узунов /след едно инфарктно осемчасово заседание и при явното нежелание на Любомир Филипов да се ангажира с тази кандидатура/, говори достатъчно ясно за дълбоките корени на обвързаността между социалистите и тази първа "комсомолска" банка. Тази обвързаност между впрочем скоро беше реализирана и на дело, като ПИМБ бе извадена от списъка за поставяне на банки под особен надзор, въпреки че финансовото й състояние бе по-тежко от това на някои банки, спрямо които беше приложена тази мярка. При това трябва да се подчертае, че опитите да се прави изкуствено дишане на ПИМБ са с по-стара дата. С рефинансирането в размер на 550 000 000 лв. от ДСК тя е втората поред /след Бизнесбанк/ в класацията на банките, преживяващи чрез парите на българските спестители. При това огромната част от тях са излети в трезора на мутрите през първите шест месеца на 1996 г. При това положение едва ли могат да бъдат учудващи подозренията за преки връзки на видни фигури от БСП с банката, и то не само от средите на т. нар. комсомолски кадри.
3. Банка за земеделски кредит /БЗК/, или политическата жертва
БЗК е създадена с ПМС N 15/19 декември 1990 г. за насърчаване на индивидуалната и частната инициатива в селското стопанство. Уставният капитал първоначално е 75 млн. лв., като учредители са ДЗИ, ДСК, ЦКБ и Стопанска банка. Разрешението за банковата дейност задължава БЗК да кредитира малки фирми и малки предприятия за преработка на селскостопанска продукция. Само месец по-късно обаче председателят на БНБ Иван Драгневски с писмо N 10-204/15 март 1990 г. предлага на МС и лично на Андрей Луканов БЗК да централизира постигнатия от личните частни производители "валутен ефект". По-така предложената схема се осъществява стратегически важният и перспективен принцип: държавният валутен дълг под мораториум, а валутните средства, реализирани от все още централизираната икономика - в предвидената да стане частна БЗК.
На 4 март 1991 г. капиталът на банката е увеличен на 150 млн. лв. след разрешение на БНБ, дадено с протокол N 76 от 12 ноември 1990 г., като акциите, разбира се, са на приносител. Акциите са купени първо от Максуел, а после препродадени учудващо ниско под пазарната им цена /под номинала, при условие че се котират 2,5 - 3 пъти над него/ на Райфайзенбанк. Как по-точно е станало възможно това, вероятно знаят Иван Драгневски, Камен Тошков и особено Емил Хърсев. Към 31 декември 1992 г. Райфайзен централбанк е купила общо 31,66 % от акции, 10 % са купени от КФ "Дару" на Атанас Тилев, акции са купили и други частни фирми и частни лица, с което банката е де факто приватизирана.
При своя старт БЗК се ползва с недостъпни за която и да е друга кредитна институция преференции. Например: с цел да се осигурят повече валутни постъпления банката е освободена от ограничения за износ, чрез нея МФ изплаща от държавния бюджет премии и надбавки за купуване продукцията на частните земеделски стопани, освободена е от данъци върху печалбата в течение на пет години. Колко са влетите пряко и косвено държавни средства в тази банка, могат да кажат навярно само покойният Андрей Луканов и подопечната му тогава БНБ.
В същото време БЗК е получила разрешение да предоставя кредити в "местна и чуждестранна валута" и на други физически и юридически лица освен частните земеделски стопани, какъвто е първоначалният замисъл, оправдаващ дадените й преференции. В резултат частните земеделци са получили само 7-8 % от всички раздадени кредити. Кредитната експанзия на БЗК бързо се е модифицирала в раздаване на големи кредити на произволни фирми, някои от които значително превишават определеното й съотношение от 20 % спрямо собствените й средства.
Тази практика ескалира през 1993 г., когато изпълнителният директор Янко Янев успява да раздаде на фирми от "приятелския кръг" "Орион" над 10 млн. щ. д. Същата практика продължава обаче и Атанас Тилев, след като купува контролния пакет акции, вкарва в затвора Янко Янев и обявява две от фирмите на "Орион" в несъстоятелност. Близо 1,2 млрд. лв. са задълженията на неговите фирми към БЗК, като към това трябва да се прибавят финансирането на приватизационната сделка за хасковската "Астика" с близо 4 млн. щ. д. Основна причина за фалита на тази банка обаче не е продължилото години наред вътрешно разграбване. Въпреки огромните необслужвани кредити, които Янко Янев даде на "Орион", а Тилев - на себе си, въпреки флиртовете с подкрепаджийската фирма "Солекс ПК" ООД, въпреки дадените още през 1992 г. кредити на "Шогун Комерс", фирмата на пословичния кредитен милионер Гриша Топалов БЗК имаше шансове да оцелее, ако не беше включена не във финансова, а в чисто политическа битка. Атаката срещу фирмите на "Орион" бе изтълкувана като атака срещу правителството и БНБ отказа да финансира БЗК, подложена на масиран натиск от масмедиите, включително и чрез разработка на тайните служби, видели бял свят под формата на списание "После". Така, систематично ограбвана от своите банкери и акционери, БЗК се оказа първата политическа жертва сред банковите институции.
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 26 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА/ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ НА ВЕЧНИЯ ПЪТ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ /21 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОфИЯ/
III. СТРУКТУРА
Чл. 16. БНД има следните поделения:
1. Местен комитет /МКт/
2. Организация на кметство /ОК/ или район /ОР/
3. Общинска организация на движението /ОДО/
4. Регионално обединение на движението /РОД/
Чл. 17. Поделенията сами определят своята вътрешна структура в съответствие с този устав.
Чл. 18. /1/ МКт обединява членовете на БНД в махала, квартал или населено място, което не е самостоятелно кметство. МКт не притежава печат.
/2/ Ръководен орган на МКт е общото събрание /ОС/.
/3/ Общото събрание може да заседава, когато присъстват повече от половината от членовете на МКт, и да взема решения с обикновено мнозинство с явно гласуване.
/4/ МКт се представлява от председател на МКт, който може да изпълнява задълженията и на секретар, и на касиер.
Чл. 19. /1/ Организацията на кметството обединява членовете на БНД в едно кметство, а тази на района - членовете в отделен район на големите населени места, които имат такава териториална структура.
/2/ ОК и ОР могат да имат в своята структура МКт.
/3/ Ръководен орган на ОК и ОР е Общото събрание /ОС/ или събранието на пълномощниците /СП/.
/4/ ОС и СП работят, когато присъстват повече от половината членове или пълномощници, и взимат решения с обикновено мнозинство, с явно гласуване.
/5/ Изпълнителен орган на ОК и ОР е Изпълнителният съвет /ИС/, избран от ОС или СП и състоящ се от председател, секретар, касиер и председателите на структурните МКт.
/6/ Дейността в ОК и ОР се контролира от координатор по етиката /КЕ/, избран от ОС или СП.
Чл. 20. /1/ Общинската организация на движението /ОДО/ обединява членовете от отделна община и носи името на главния град на общината.
/2/ Ръководен орган на ОДО е местният общински събор /МОС/. В него вземат участие членовете на Общинския изпълнителен съвет /ОИС/ и по един представител на 20 членове, като всяка МКт и ОК или ОР имат не по-малко от един представител. МОС може да работи, когато присъстват повече от половината избрани представители, и взема решения с обикновено мнозинство, с явно гласуване.
/3/ Изпълнителен орган на ОДО е Общинският изпълнителен съвет /ОИС/, състоящ се от председател, секретар, касиер и четирима съветници, избрани от МОС.
/4/ Дейността на ОИС и ОДО вътрешно се контролира от Съвет по етиката, състоящ се от председател и двама членове, всички избрани от МОС.
/5/ МОС приема местния бюджет /МБ/ и годишна програма, които се изпълняват от ОИС.
Чл. 21. Регионално обединение на движението /РОД/ се формира и функционира по решение на Националния изпълнителен съвет /НИС/, когато това се налага. За целта Националният политически съвет /НПС/ приема Правилник за организацията и дейността на РОД.
IV. Органи на БНД. Национален събор на движението.
Чл. 22. /1/. Върховен ръководен орган на БНД е Националният събор на движението /НСД/.
/2/ Редовен НСД се свиква на две години от Националния политически съвет.
/3/ Извънреден НСД се свиква от НПС по искане на Националния изпълнителен съвет или от председателя на БНД.
/4/ НПС свиква НСД, като определя дата, място и посочва програма, включваща проект за дневен ред за провеждането му, избира Мандатна комисия /МК/ и Комисия по подготовката на събора /КПС/. Датата, определена за откриване на НСД, не може да бъде по-рано от 60 дни от датата, на която са изпълнени посочените в тази алинея процедури.
/5/ Ако НПС не изпълни задълженията си по ал. 2 и 3 на този член, НСД се свиква от председателя на БНД, който определя дата, място и програма за неговото провеждане и назначава МК и КПС.
/6/ Мандатната комисия се състои от председател, секретар и трима членове. Тя уточнява редовните членове на базата на представените документи и на платения членски внос през последните три месеца и определя броя на мандатите - по един мандат на 50 редовни членове и не по-малко от един мандат за всяка ОДО. Членовете на НПС са делегати по право.
/7/ МК уведомява всички ОДО за броя на определените им мандати не по-късно от 45 дни преди датата на откриване на НСД, ОДО могат да обжалват определения им брой мандати в 7-дневен срок пред. Висшата комисия по етиката /ВЕК/, която в 7-дневен срок постановява решение и в 3-дневен срок уведомява МК и заинтересуваните ОДО за тях. Решенията на ВЕК са окончателни.
/8/ ОДО са длъжни в срок не по-късно от 15 дни преди датата на откриване на НСД да проведат МОС, да изберат делегати в съответствие с определените им мандати и да изпратят копие от протокола с този избор на МК.
/9/ МК предава делегатските карти срещу личен подпис на всеки избран делегат.
/10/ МК открива НСД с доклад, за редовността му и възможността му той да взема решения.
/11/ КПС отговаря за уреждане на техническите и финансовите въпроси, свързани със събора, осигуряването на реда, спазването на програмата му, документите и разгласяването на неговите решения.
Чл. 23. /1/ НСД
1. изменя и допълва устава;
2. приема отчета;
3. избира и освобождава председател на БНД с тайно гласуване;
4. избира Национален изпълнителен съвет по предложение на председателя най-малко в състав от главен секретар, главен координатор, отговорен политически координатор и пълномощник по външните връзки;
5. избира и освобождава Висша комисия по етиката в състав председател и двама членове;
6. утвърждава краткосрочни и дългосрочни програми;
7. взема решения по всички въпроси, засягащи организацията и дейността на БНД и неговите поделения;
8. може да делегира свои правомощия на НПС и на председателя на БНД.
/2/ НСД може да започне работа, когато присъстват повече от половината избрани делегати, и да взема решения с обикновено мнозинство при явно гласуване, освен в случай на т. 3 от предходната алинея или когато реши друго.
/3/ Когато не се явят необходимият брой делегати за започване работата на НСД, се изчакват 3 часа от обявения час за откриването му, след което съборът започва работа с наличните делегати.
/Пресслужба "Куриер"/
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 19 ноември 1996 година.
Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова, Нина Гаврилова - деж.ред.
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
БТА - Редакция "Справочна информация"
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
