София, 26 август 1997 година
Брой 66 (1762)

София, 26 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО И ДЕЙНОСТТА НА ВС НА БСП И ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА С ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА В МЕСТНАТА ВЛАСТ.  Документът е приет с протокол номер 46 на Изпълнителното бюро на ВС на БСП от 12 юни 1997 г.

1. Изпълнителното бюро на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП) приема предложените "Насоки за подобряване взаимодействието и дейността на Висшия съвет и Парламентарната група на Демократичната левица (ПГДЛ) с представителите на Демократичната левица в местната власт" и счита, че те са добра основа за подготовката и приемането от страна на Висшия съвет и местните партийни структури на политически решения за подобряване дейността на партията в местната власт.

2. Предлага на Комисията по регионална политика и местно самоуправление със съдействието на направление "Организационно" да подготви и внесе в заседание на ВС на БСП политическо становище за работата с представителите на Демократичната левица в местната власт и за по-нататъшното развитие на местното самоуправление и регионалната политика.

3. Изпълнителното бюро на ВС на БСП по предложение на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, на ръководството на ПГДЛ и на направление "Организационно" да утвърди статута и състава на експертен съвет за подпомагане дейността на представителите на БСП и коалиция в местната власт.

4. Общинските партийни съвети на свои разширени заседания с участието на членове на ВС на БСП и народните представители от ПГДЛ да анализират задълбочено дейността си в областта на местната политика и местната власт, като:

- оценят изпълнението на собствените си решения, предизборни платформи и поети лични политически ангажименти на представителите на партията в органите на местното самоуправление и местната изпълнителна власт;

- приемат решения за засилване на връзките с обществото, дисциплиниране дейността на представителите на партията в структурите на местнатат власт, подобряване взаимодействието с другите партии и организации в рамките на дейността на местните органи на самоуправление;

- приемат специални мерки за работатта на местната власт в условията на паричен съвет.

5. Препоръчва на представителите на БСП в местната власт да предприемат мерки за подобряване стила на работа, като:

- информират и ангажират непосредствено населението с проблемите на местната власт, осигурят гласност и публичност в своята дейност по решаване на предизборните си обещания и проблемите на населените места, общини, квартали и на отделния човек;

- пряко ангажират всеки народен представител, политическите партии, структурите на гражданското общество в решаване проблемите на общините;

- положат усилия за преодоляване на противоречията в името на постигането на по-добър синхрон и взаимодействие в цялостната работа;

- привличане и активно ангажиране на целия кадрови ресурс на структурите на местната власт в изпълнение на задачите и решаване на проблемите на общините и населените места, в пълноценното функциониране на административните звена и служби.

6. В рамките на парламентарния контрол да се предвиди от ПГДЛ поставянето на проблеми, свързани с осигуряване дейността на местната власт, като особено внимание се отдели на въпросите, отнасящи се до изпълнение ангажиментите на централната власт спрямо местните органи на властта.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 26 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИ ИЗБОРИ ЗА КМЕТ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ В ОБЩИНА ДОЛНА БАНЯ. Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.

Новосъздадената община Долна баня ще избира на 27 септември 1997 година кмет и общински съветници.

В тази връзка се проведе среща между Зелената партия в България, подкрепяния от нея кандидат за кмет Стефан Димитров и Инициативен комитет за неговото издигане.

На срещата присъстваха председателят на Зелената партия в България Александър Каракачанов, заместник-председателят Христо Дунчев, говорителят на партията Георги Воденичарски и кандидатите за общински съветници.

Страните се договориха да участват с обща предизборна програма за развитието на община Долна баня и с обща листа на съветниците.

Зелената партия в България ще подкрепи кандидатурата на г-н Стефан Димитров като независим кандидат за кмет, а от своя страна той ще подкрепя листата за общински съветници на Зелената партия в България, в която са включени и предложени от г-н Стефан Димитров и Инициативния комитет кандидати за съветници.

София, 21 август 1997 г.

Заместник-председател на Зелената партия в България:

ХРИСТО ДУНЧЕВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 26 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
"ЗА ПОЛОВИНГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ” - ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" ПО ПОВОД 100-ТЕ ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ИВАН КОСТОВ

Идването на власт на Обединените демократични сили (ОДС) стана след широкомащабна, организирана и щедро финансирана отвътре и отвън операция. По своята същност това бе противоконституционен и престъпен метеж. Най-малкият проблем тук бяха масовите нарушения на закона от протестиращите и стачниците. Дори унижаващият националното достойноство щурм на парламента на 10 януари 1997 г. не бе така вреден, както организираното синхронно сриване на националната валута, изкуствено създаденият дефицит на стоки и загубите от парализата на търговията и производството. А политическите структури на тогавашната опозиция активно съдействаха за това.

И когато сега управлението на ОДС си приписва като заслуга търговската и финансова стабилизация след януари-февруари 1997 г., не трябва да се забравя, че това бе частично и непълно възстановяване на обстановката примерно от декември 1996 г., но за влошаване на ситуацията през януари огромна вина имат и самите те.

Политически клуб (ПК) "Екогласност" не отделя оценката за действията на кабинета "Софиянски" от тези на кабинета "Костов". Общата идеология, социална и партийна основа на двата кабинета, дори общите министри ни дават основание да говорим за упарвление на ОДС от 19 февруари до 19 август 1997 г. - това прави половин година. Време, повече от достатъчно и за оценки, и за прогнози за бъдещето.

Идеите, в името на които ОДС дойдоха на власт след изборите от 19 април 1997 година, не представляват никаква новост. Това е смес от обикновен антикомунизъм (тип "Долу БКП!") с клиентализъм (вкарване на "свои" хора в управлението и взаимно оказване на услуги), заедно с малко либерални илюзии и надежди за западна помощ.

Управлението на ОДС предприе някои неизбежни спешни мерки, за които имаше широко съгласие - контрол върху валутния пазар, въвеждането на паричен съвет, преговори с международните финансови институции. Поети бяха обаче и важни ангажименти, по които на практика правителствата се провалиха:

- Структурната реформа няма нито концепция, нито програма, нито действия. 10 процента съкращения на разходи в бюджетната сфера и обещаваните още 20 процента през есента не могат дори бегло да илюстрират подобра реформа.

- Обуздаването на инфлацията, което изглеждаше 100 процентово решено с въвеждането на борда, си остана само намерение. Погрешно избраната валута за обвързване на лева (за което още сега имаме милиони загуби) и неочакваното поскъпване на цените на основни стоки през август говори, че има фундаментална сбърканост в обяснителните механизми на управляващите в икономиката;

- Справедливата и ефикасна данъчна система, за която имаше нагласи и от "дясно", и от "ляво", бе изоставена за неопределено бъдеще. За управляващите явно е по-изгодно да продължават с досегашната схема за определяне и събиране на данъци, която затруднява инвестирането, не обезпечава събираемост, затруднява и търговци, и производители;

- Приватизацията, обявена за вълшебна пръчица и приоритет на приоритетите (дори в тревожни за обществото мащаби) сега започва да буксува, като масовата приватизация инерционно се задържа, а касовата се оплита в процедурни мрежи и подозрителни лични интереси;

- Големите инфраструктурни проекти - газо- и нефтопроводи, магистрали и пр., са все още на нивото на договарянето.

Друг деклариран приоритет за цялостната политика от страна на ОДС е идеята за национално съгласие. Опити за практическо реализиране на тази идея имаше в два периода - около 4 февруари 1997 година и в периода, когато се конституираше 38-ото Народно събрание. Тук се прояви обаче вроденият манталитет на политиците от Съюза на демократичните сили (СДС) да разбират съгласието единствено като съгласие на другите с техните виждания и интереси. Използвайки слабостта в тези периоди на другите политически сили, главно на Демократичната левица, те постигнаха отстъпки и съгласия, реализирани с декларации и споразумения. Сега ръководството на синята партия обаче се е затворило в традиционната си аутичност и се е оставило да бъде доминирано от изпълнителната власт. Рехавите опити за диалог, например за герба, се съпровождат с изнудване за приемане на разединителни решения, като за досиетата и за лустрацията. Изпълнителната власт пък изобщо не дава примери за склонност към диалог и отстъпки. Софиянски - защото предпочиташе да бъде "служебен", а Костов - вероятно зает с устройването на активистите от СДС.

Кадровата политика на новото управление е подчинена на принципа "да махнем предишните, за да сложим нашите". Целта не е да се махнат "комунистите", а именно да се устроят "нашите". Уволненията от страна на Костов на назначени от времето на Филип Димитров и дори от Стефан Софиянски са илюстрация на това. Фатални последици от тази практика се очертават в икономиката. Особено тревожно е назначаване в ключови постове на застъпници на частни материални интереси, например Георги Прохаски (агент на мегаспекуланта Джордж Сорос) в ръководството на българската фондова борса - вълкът да пази стадото?!? Не по-удачни са и назначенията на млади, неопитни адвокати за шефове на разузнаването, или на колоездачи за шефове на митници.

Институционалната политика е пълна импровизация и смес от чуждоземни препоръки със спомени за периода преди 39-та година. Премахването на самостоятелността на Комитетите по горите, енергетиката, туризма и пр. ще доведат до негативни отражения в близките години.

Националната сигурност също бе шумно обявена за водещо начало в политиката на ОДС. Особено висока бе медийната активност около усилията на МВР и Богомил Бонев за борба с всички видове престъпности. Липсата на сериозни резултати обаче показва, че цел на усилията е било повече сплашването на вероятните недоброжелатели на СДС в обществото, отколкото на престъпниците. Оповестяването на имената на сътрудниците на бившата Държавна сигурност очевидно ще нанесе удар на антикриминалните усилия на властта, защото без агентура сега са невъзможни сериозни действия срещу организираната престъпност. Още по-тежко това ще се отрази на защитата на националната сигурност от външни посегателства.

Във въоръжените сили и външната политика се наблюдава явен регрес и слугуване на чужди интереси. Политиката на ОДС за скорошно подчиняване на Генералния щаб и въоръжените сили на политическите ръководства, премахването на социалните придобивки на военнослужещите, липсата на реакция по поисканото отвън изтегляне на нашите войски от границите ни и ликвидирането на ракетите СС-23, еднозначното обвързване само с НАТО, отсъствието на самостоятелни външнополитически изяви говорят за занемаряване на националните интереси.

Културата, образованието, здравеопазването са не само оставени на произвола на съдбата (т.е. на немотията), но и откровено се представя този процес като преустройството им на "пазарни" релси. В явно нарушение на Конституцията се ликвидират безплатното образование и здравеопазване, премахва се държавната грижа за културата. Перспективата е българинът да става не само по-беден, но и по-болен, по-прост и по-див.

Синята партия посегна дори на душите на вярващите, като подкрепя и поощрява неканоничните и еретични клики на Пимен, Фикри Сали и други подобни духовни водачи.

Земеделието, чиито резултати по времето на управлението на Демократичната левица бяха силно критикувани (например - зърнения проблем) не дава признаци за някакво съживяване. Наблюдава се провал в изкупуването на зърното, неадекватна ценова политика (тютюн, мляко, месо и пр.); не е изненада и появата на дефицит и свързаното с това необуздано поскъпване на селскостопанските продукти, нещо немислимо за месеците юли и август. Като ответна мярка правителството прилага само административен натиск и медийна кампания за търсене на врагове в стил "кулаци палят сеновал".

Околната среда на България има опасност да влоши своето състояние, след като мнозинството в Народното събрание одобри предложените от Министерския съвет изменения в ЗООС. Под формата на необходимост от отмяна на член 23-г (случаят "Джерман - Скакавица"), се предложиха на практика ограничаване правото за извършване на независими оценки за въздействие върху околната среда на проекти и стопански обекти. Заплашени са устоите на правното регламентиране на опазването на екологията в страната. Натрапва се чуждата за едно екологично министерство стопанска функция да се занимава с водите, в това число с минералните.

Тежък удар замислят ОДС спрямо българската природа и с проекта си за реституция на горите. Никакъв държавен контрол няма да спре хилядите нови-стари собственици да посегнат към брадвите и да унищожат трудно създавания, повече от 50 години, горски фонд. Това ще бъде огромно престъпление срещу България.

Общата оценка на Изпълнителния съвет на ПК "Екогласност" за половингодишното управление на ОДС е отрицателна. Тази власт съчетава лошите страни от еднопартийните управления през последните години, без да има положителните им черти. Инертност и липса на иновации се комбинират с най-груб прагматизъм. Чувството на непогрешимост - с безпомощност. Ултралибералните илюзии - с допускането на стокови дефицити, които да се регулират административно, което пък е най-пряк път към разпределителен социализъм. Въпреки че това е едно от най-деидеологизираните управления, то охотно ползва уличните митове и предразсъдъци и е най-склонно към недемократични и силови решения както в стопанската сфера, така и спрямо опонентите си.

Обществото усеща, че тази власт няма корени, няма история. Нейните представители се чувстват като духовни сираци и не могат да си обяснят защо и как сега са управляващи. Затова и търсят генезиса на произхода си в архивите на тайните служби. Те ще засилват състоянието си на затвореност и недоверие към всичко, което е външно на идеите и интересите им. Това може да доведе само до умножаване на враговете им.

Стоте дни на правителството на Костов лесно могат да се превърнат в сто дни до края на управлението.

София, 19 август 1997 година

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 26 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЧЕТИРИ КОМУНИСТИЧЕСКИ И РАБОТНИЧЕСКИ ПАРТИИ (БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БОЛШЕВИКИТЕ, БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ - МАРКСИСТИ, БЪЛГАРСКА ЕДИННА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ). Документът е подписан в София на 16юни 1997 година и е предоставен изключително за Пресслужба "Куриер”при БТА на 21 август 1997 г.

Централните ръководни органи на комунистическите и работнически партии в България, като отчитат необходимостта от обединение в една партия на българските комунисти върху основата на марксистко-ленинското учение и принципите на демократическия централизъм, се споразумяха за следното:

1. Да се създаде Единен комунистически блок като преходна форма към тяхното пълно организационно обединение в една партия.

2. Единният комунистически блок е политическа формация на идейно-класова основа и се ръководи от Политически съвет, съставен от председателите (първите секретари), плюс по двама човека от ръководния състав на всяка партия. Задачата на Политическия съвет е да координира дейността на партиите и да подготви условията и проектодокументите (устав, програма, политическа декларация) за тяхното пълно обединение.

3. За подпомагане на работата на Политическия съвет към него се създават комисии от по двама представители на партиите, подписали настоящето споразумение. Комисията, която да предложи името на обединената партия и юридическата процедура на обединението, да се състои от председателите (първите секретари) на обединяващите се партии.

4. Политическият съвет и комисиите вземат решение само с консенсус, като тези решения не могат да превишават компетенциите на представителите на всяка партия в тези органи, а взетите с консенсус решения са задължителни за всички партии.

5. Предложение на комисията за името на партията и юридическата процедура се утвърждават от Обединителния конгрес.

6. При необходимост Политическият съвет свиква съвещание на пленарните състави или изпълнителните бюра на обединяващите се партии за обсъждане на особено важни политически и организационни проблеми, отнасящи се до всички партии.

7. Партиите, членуващи в Единния комунистически блок, взаимно се информират за организационната и политическа дейност. Отношенията между тях се основават на пълно доверие и сътрудничество.

8. Материалите за решенията и дейността на Политическия съвет се отпечатват в органите на партиите, подписали настоящето споразумение, след решение на Политическия съвет.

9. Към Единния комунистически блок може допълнително да се присъедини всяка партия, която приеме и подпише настоящето споразумение.

10. Настоящето споразумение влиза в сила след неговото подписване и утвърждаването му от ръководните органи на обединяващите се партии съгласно техните устави.

ПОДПИСАЛИ СПОРАЗУМЕНИЕТО

За БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БОЛШЕВИКИТЕ:
ТОДОР КОСТОВ

За БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (МАРКСИСТИ):
БОРИС ПЕТКОВ

За БЪЛГАРСКА ЕДИННА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ:
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

За КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ:
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ

(Пресслужба "Куриер")

* * *

УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА АСОЦИАЦИЯТА НА КОНТРАРАЗУЗНАВАЧИТЕ ОТ ЗАПАСА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е приет на Учредително събрание на АКРЗБ в София на 17 март 1995 година и е предоставен за публикуване изключително на Пресслужба "Куриер" при БТА на 25 август 1997 година.

 

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Член 1. (1). Асоциацията на контраразузнавачите от запаса в Република България, изписвана в съкращение "АКЗРБ" и наричана по-нататък "Асоциация", е доброволно неполитическо, неправителствено сдружение с нестопанска цел на служителите от запаса, работили като контраразузнавачи, регистрирана по Закона за лицата и семейството (ЗЛС).
(2). Асоциацията е сдружение на физически лица, но е отворена и приема за членове юридически лица.
(3). Асоциацията осъществява своята дейност на принципа на пълна самоиздръжка. Тя не образува и не разпределя печалба. Асоциацията може да създава самостоятелни дружества, както и клонове на териториален принцип.
(4). Асоциацията е независима от политически партии и организации.

Член 2. (1). Асоциацията осъществява своята дейност съгласно Конституцията, действащото законодателство на Република България и разпоредбите на този Устав.
(2). Асоциацията има кръгъл печат и други реквизити, присъщи на сдружение с нестопанска цел.

Член 3. Асоциацията е юридическо лице със седалище: град София, община "Лозенец", кв. "Витоша", ул. 433, номер 17.

 

ГЛАВА ВТОРА

ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И СРЕДСТВА

Член 4. Асоциацията е национална организация и има следните основни цели и задачи:
(1). Съдейства за осигуряване на правна и социална защита и материална помощ на своите членове, както и за осигуряване на представителство в защита на интересите на нейните членове пред държавните и местни органи.
(2). Създава условия за поддържане на връзки и общуване между бивши служители на контраразузнаването, както и за активното им участие в обществения живот.
(3). Сътрудничи със сдружения и обществени организации, с държавни органи и учреждения по въпросите на националната сигурност.
(4). Членове на Асоциацията могат да участват в обсъждането на законопроекти и други проектонормативни актове по въпросите на националната сиигурност, ако бъдат поканени като експерти.
(5). Съдейства за разпространяването на правдива информация за историята и дейността на българското контраразузнаване.
(6). Съдейства на компетенттните държавни органи чрез своите членове при решаването на конкретни казуси в случаите, когато те счетат за необходимо, използвайки знанията и професионалния им опит.
(7). Участва в публични дискусии на обществени форуми и в средствата за масово осведомяване по проблемите на контраразузнаването.
(8). Установява и поддържа връзки с други сродни организации и сдружения в страната и чужбина в полза на интересите на Република България в съответствие с действащото законодателство в страната.

Член 5. Асоциацията осъществява своите цели и задачи посредством:
(1). Организиране на конференции, срещи, беседи и други с представители на сродни дружествва и организации.
(2). Извършване на издателска и рекламна дейност във връзка с реализиране на идеалните цели на Асоциацията.
(3). Създаване на свои дружества, регистрирани по реда на Търговския закон, както и извършване на други допустими от закона дейности в собствен интерес и в интерес на своите членове.

 

 ГЛАВА ТРЕТА

ЧЛЕНОВЕ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Член 6. (1). Членове на Асоциацията могат да бъдат граждани на Република България, работили в контраразузнаването, които със своята дейност и лично поведение са допринесли за укрепването на националната сигурност на Република България.
(2). В Асоциацията запасните офицери, сержанти и волнонаемни са равнопоставени и имат еднакви права и задължения.
(3). Асоциирани членове могат да бъдат физически и юридически лица, които проявяват интерес към дейността на Асоциацията, съдействат за изпълнение на нейните цели и задачи и плащат членски внос. Юридическите лица се представляват от упълномощени от ръководните им органи представители.
(4). Асоциираните членове участват в работата на Общото събрание само със съвещателен глас и не могат да бъдат избирани в управителните и контролните органи на Съюза.
(5). Учредителите на Асоциацията са нейни членове по право.

Член 7. (1). Нови членове в Асоциацията се приемат на основание на съгласие и писмена молба, че приемат Устава и целите на Асоциацията, отправени към Управителния съвет.
(2). Молбата се разглежда от Управителния съвет на първото му заседание.
(3). В случай на отказ въпросът се отнася за решаване от Общото събрание.
(4). Приемането на нови членове на Асоциацията става само с мнозинство от 2/3 (две трети) от членовете на Управителния съвет или Общото събрание.

Член 8. Членството в Асоциацията не ограничава правата на нейните членове да участват в други организации и дружества.

Член 9. Всеки член на Асоциацията има право:
(1). Да участва в Общото събрание.
(2). Да избира и да бъде избиран в органите на управление и контрол на Асоциацията.
(3). Да внася предложения за подобряване дейността на Асоциацията за отстраняване на недостатъците в работата на нейните органи и длъжностни лица.
(4). Да участва в дейностите, провеждани от Асоциацията при реализация на нейните цели и задачи.
(5). Да ползва необходимата информация за дейността на Асоциацията.
(6). Да ползва имуществото, помещенията и оборудването на Асоциацията.
(7). Да се обръща с молба до Асоциацията за помощ и подкрепа, в това число и материална.
(8). Да ползва услугите на създадената към Асоциацията взаимоспомагателна каса.

Член 10. Всеки член на Асоциацията е длъжен:
(1). Да спазва настоящия Устав.
(2). Да изпълнява решенията на органите на управление и контрол на Асоциацията, засягащи нейната дейност.
(3). Да заплаща редовно членските и други вноски, установени чрез вътрешните правила.
(4). Да участва активно в дейността на Асоциацията и да отстоява нейните интереси, както и да не накърнява нейния авторитет.    (5). Да подпомага Асоциацията материално в рамките на своите възможности.
(6). Да спазва разпоредбите за опазване на държавната тайна и други законови разпоредби за националната сигурност на Република България в своите публикации и публични изяви и в дейността си за осъществяване на целите и задачите на Асоциацията.

Член 11. Членството в Асоциацията се прекратява:
(1). С писмена молба, като желаещият да напусне отправя едномесечно писмено предизвестие до Управителния съвет. Решението за напускане се взема от Управителния съвет.
(2). С изключване поради груби нарушения на задълженията на члена на Асоциацията. Въпросът за изключването се разглежда от Управителния съвет, който го внася за разглеждане от Общото събрание.

Член 12. Спорове, възникнали между членове, се разглеждат и решават от Управителния съвет. Решенията на последния могат да се обжалват пред първото Общо събрание, чието решение е окончателно.

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 26 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА НЕУТРАЛИТЕТ ПО ВЪПРОСА ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Организацията е учредена на 6 август 1997 г. в София, а документът й е адресиран до българската общественост, до парламентарно представените политически сили и до средства за масово осведомяване.

На заседанието си в Мадрид НАТО не прие България за свой член. Това е неуспех за сегашното правителство. Но според нас то обективно е успех за България.

Ние не поставяме въпрос за или против НАТО. Защото пред страната ни има друг път, друга алтернатива - неутралитет. Този път не е лесен, не е без опасности. Съгласно Хагските конвенции достатъчно е прогласяването на неутралитета, за да получи една държава такъв статут. Но заедно с това е необходима много активна политическа и дипломатическа дейност, за да успее делото на неутралитета.

Нито парламентарното мнозинство, нито правителството ще предприемат такава дейност. Но общественото мнение не може да остане безразлично и безучастно към този съдбовен за България въпрос. Необходимо е хората да знаят какво означава присъединяването към един или друг военен съюз. Необходимо е да се разбере, че НАТО не е нито политическа структура за сигурност, нито съюз за сътрудничество, а военна групировка. Необходимо е да се осъзнае, че едно присъединяване към такава групировка, утре - при определени условия, ще се плати не само икономически, не само политически, но и с живата сила на страната. За всичко това нашият народ трябва да бъде вярно информиран. И, което е най-важно, на такава основа трябва да се организира референдум, на който българските граждани да решат дали са за неутралитет или за членство в НАТО. Този избор ще реши съдбата на България.

Но неутралитетът не е само отрицание на военните съюзи. За нашата страна той създава реалната възможност да се постигне вътрешна стабилност, като стимулира национално единство на основата на националните интереси. Това ще създаде условия за рязко намаляване на конфронтацията между политическите сили, а и всред народа. Политиката на неутралитет ще ни избави от грозящата опасност да бъдем натоварени за цели десетилетия с непосилно икономическо бреме и да станем заложници на чужди интереси. Тази политика означава за България разностранност, а не еднопосочност на икономическите връзки и сътрудничество. Тя означава ориентиране към цялото богатство на европейската култура, а не само привързаност към културата на част от Европа и света. Неутралитетът ще ни даде възможност цялостно да използваме големите предимства на нашето геостратегическо положение, ще ни даде възможност, решавайки суверенно проблемите на своята сигурност, да се присъединим към идеята за неутрална безядрена зона от Балтийско до Черно море. Неутралитетът предполага воденето на добросъседска балансирана политика на Балканите, политика на равнопоставеност и сътрудничество с близки и далечни страни, с НАТО и с Русия. Такава политика единствено може да обезпечи националната ни сигурност. Неутралитетът ще ускори изграждането на гражданско общество у нас, ще повдигне националното ни самочувствие и международния ни авторитет. И най-важното - неутралитетът ще означава суверенитет на България, а не подчинение.

В едно отношение обаче ние не сме за неутралитет. Няма да бъдем неутрални към ценностите на демокрацията, към човешките права, към свободата и социалната справедливост.

У нас има много организации, които си поставят за цел България да стане неутрална страна. Време е вече те да пристъпят към координирани действия, общи прояви, общи инициативи. За тази цел на 6 август 1997 година с участието на организациите, подписали това обръщение, бе създаден Национален съвет за неутралитет.

Съветът призовава всички, които споделят идеята за неутралитет на България, да водят борба за всенароден референдум, да създават местни съвети за неутралитет, да привличат съмишленици на тази идея, без оглед на политичската им принадлежност.

Неутралитетът - това е единственият спасителен път за България!

София, 6 август 1997 г.

ПОДПИСАЛИ ОБРЪЩЕНИЕТО:

Клуб "Неутралитет"; Клуб "Независима и суверенна България"; Български комитет за неутралитет; Съюз на пенсионерите в България; Български комитет за балканско разбирателство и сътрудничество; Дискусионен клуб на интелигенцията в София

(Пресслужба "Куриер")

* * *

София, 26 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (РАЗГЛЕЖДАН НА ЗАСЕДАНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 31 ЮЛИ 1997 ГОДИНА, ПРОТОКОЛ НОМЕР 63). Документът е адресиран до средствата за масова информация.

Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) според вносителя има за цел поставяне на началото на хармонизиране на военното ни законодателство с това на европейските страни, както и установяване на такива важни принципи като изграждането на механизми за ефективен граждански контрол над въоръжените сили, развитие и усъвършенстване на статута на военнослужещия като гражданин в униформа, полагане на правните основи на професионалната армия, както и икономия на бюджетни средства.

В първоначалните намерения на ръководния екип на Министерството на отбраната важно място заемаха и изменения и допълнения на текстове от закона, отнасящи се до кадровата политика и ръководенето на военнообразователната и военнонаучната дейност, както и до материалното и социално осигуряване на военнослужещите, военните служители и работници от структурите на Министерството на отбраната. Това е видно от обръщението на министъра на отбраната, публикувано във в. "Българска армия" (бр. 14232 от 19 май 1997 г.). За съжаление текстовете с подобно съдържание в предложения законопроект липсват.

Федерацията на независимите синдикални организации в българската армия (ФНСО - БА) като обществена организация, представляваща и защищаваща интересите на военните служители и работници, подходи много сериозно и отговорно към обръщението на министър Ананиев. Изпълнителният комитет на федерацията прие свое становище за досегашното действие на ЗОВС и внесе свои писмени предложения за изменения и допълнения на закона. Определени бяха и наши представители, които да участват в работната група по изработване на законопроекта.

Трябва да отбележим с огорчение, че към нашите предложения беше подходено крайно формално и непрофесионално. Независимо от дадената им висока оценка от ръководни фактори в Министерството на отбраната, както и от частичното им включване на определен етап в един от вариантите на законопроекта, в края на краищата те не бяха разгледани по същество от работната група и не намериха място в окончателния текст на проекта, представен в Министерския съвет. Подобна е съдбата на много други предложения, постъпили в работната група от структури на Министерството на отбраната и Българската армия, професионални и съсловни организации и отделни граждани, откликнали на обръщението на министър Ананиев.

Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на ЗОВС, по наше мнение, е твърде осакатен в сравнение с първоначалните намерения, и до голяма степен се разминава с целите, посочени в мотивите към проектозакона. Основанията ни за такъв извод са следните:

1. Въпреки нееднократно декларираното намерение за изграждане на механизми за ефективен граждански контрол над въоръжените сили в законопроекта по същество този проблем остава нерешен. Опитът да се преразпределят определени функции и правомощия между министъра на отбраната и началника на Генералния щаб далеч не изчерпва същността и съдържанието на гражданския контрол като основен принцип на демократично управление в системата на отбраната и сигурността. Непокътнат остава член 8 от ЗОВС, от който не се разбира какви са органите и механизмите на гражданския контрол върху въоръжените сили. Няма определение на понятието "граждански контрол", не се посочва системата от дейности, които се включват в неговото съдържание. Изобщо липсват възможностите за упражняване на контрол чрез средствата за масово осведомяване, неправителствените организации и гражданите.

Считаме, че това е много голяма слабост на проектозакона.

2. Законопроектът изцяло загърбва съществуващия правен вакуум по проблемите на военното образование и научноизследователската дейност, както и някои неудачно уредени отношения в тази сфера. Не намират решение принципни въпроси по приложението на Закона за висшето образование в образователните структури на Министерството на отбраната, разграничението между академичната автономия и единоначалието в чисто военните структури. Така например не е ясна логиката, съгласно която министърът на отбраната ще ръководи военното образование, след като щатовете в училищата ще се утвъждават от началника на Генералния щаб.

3. В законопроекта не се съдържа нито един текст, отнасящ се до материалното и социалното осигуряване на военнослужещите, военните служители и работниците. Този факт е изключително тревожен на фона на съществуващите значителни празноти и несъответствия с нормативни документи от най-висш ранг (включително и конституционни принципи).

В хода на разработването и обсъждането на законопроекта бяха направени многобройни предложения за усъвършенстване на текстове, касаещи именно тази тематика. Редица от тях бяха представени лично от министър Ананиев в цитираното негово обръщение. Отсъствието на социалната проблематика от окончателния вариант на текста, предложен в Министерския съвет, е трудно обяснимо и със сигурност ще изостри допълнително съществуващото немалко социално напрежение в структурите на Министерството на отбраната и армията.

Този извод се набива в очи и от социологическото проучване сред военнослужещите и военните служители, проведено по повод необходимостта от промени в ЗОВС. Данните от него категорично сочат, че армейската общественост настоява за оптимално и конституционосъобразно разрешаване на проблема с политиката на доходите и заплащането на труда на всички заети в структурите на Министерството на отбраната, както и за изясняване на статута на цивилните служители във всички въоръжени формирования.

4. Като една от целите при разработването на законопроекта вносителите посочват икономията на бюджетни средства. Това според нас звучи най-малкото нелепо.

Един закон, особено такъв, който регламентира правоотношенията, възникващи по повод защитата на Отечеството като върховен конституционен принцип, който определя обхвата, целите и ръководството на отбраната на страната, не се създава за текущата бюджетна година или за една петилетка, за да предполага икономия на пари от бюджета.

Обратното би означавало, че чудесните идеи за създаването на "модерен законопроект, който ще бъде правната основа, с която страната и армията ни ще влязат в европейските структури за сигурност и отбрана" (виж цитираното обръщение) са приказки за наивници.

В заключение бихме искали още веднъж да подчертаем, че във вида, предложен за обсъждане в Министерския съвет, законопроектът за изменение и допълнение на ЗОВС не отговаря на първоначално поставените цели и не дава отговор, според нас, на редица въпроси и проблеми, поставени от реалното състояние на войсковия живот и функционирането на различните структури на Министерството на отбраната и въоръжените сили.

Надяваме се на обективен анализ и оценка на предложения проектодокумент и вземане на отговорно решение.

София, август 1997 г.

Председател на ФНСО - БА:

ГЕОРГИ БРАТОВАНОВ

(Пресслужба "Куриер")

---------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 25 август 1997 година.

БЪЛГАРСКА ТЕЛЕГРАФНА АГЕНЦИЯ
Ръководител на екип "Справочна информация": Марта Иванова
Дежурен редактор: Лилия Томова
Репортери: Валентина Игнова, Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1997 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.