София, 27 август 1992 година
        Брой 168 /698/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 27 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ПОЛЗВАТЕЛИТЕ НА ЗЕМИ ЗА ЗЕМЕДЕЛСКО ПОЛЗВАНЕ И САМОЗАДОВОЛЯВАНЕ. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на републиката, до председателя на Министерския съвет и до председателите на парламентарните групи на Съюза на демократичните сили, на Парламентарния съюз за социална демокрация и на Движението за права и свободи.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Ние, ползвателите на земи за земеделско ползване и самозадоволяване от цялата страна, сме силно обезпокоени от Наредбата за цените на земите съобразно пазарните цени на съответния район, цените на сградите върху тях и прогресивно нарастващите такси, приета с постановление N 153/11 август 1992 г. (ДВ бр. 68/21 август 1992 г.).

Считаме, че тази наредба е дълбоко несправедлива, едностранно решава въпросите на едната страна - бившите собственици, и ощетява интересите на около 1 400 000 ползватели, с което конфликтът между бивши собственици и ползватели значително се задълбочава и социалното напрежение неизбежно нараства.

Никой разумен политик и държавник не може да се съгласи, че 1 m2 земя съгласно приложение N 3 от наредбата може да бъде оценен за 60-80 лева, като се има предвид, че в тези местности земята е от VI до X категория, а във вътрешността на страната I категория да се предлага от 4 до 6 лева m2.

Поради това предлагаме горната наредба да се промени, като в нея залегнат нови текстове, регламентиращи следното:

1. Категоризацията и цената на земите за земеделско ползване за цялата страна да бъдат едни за кв.м. За курортите, курортните местности и големите градове да се приложат корекционните коефициенти, обявени в наредбата.

2. Да се разреши замяна за всички, като собствениците се възмездят с общински или държавни земи. По този начин ще се създаде резерв от общинска земя, с която ще се оземлят безимотните и малоимотните селяни.

3. Над 80 % от ползвателите са пенсионери и социално слаби и нямат възможност да заплатят наведнъж и в кратък срок земята, поради което се налага:

а) удължаване на срока за заплащане до 5 години;
б) отпускане на безлихвен заем със срок за изплащане до 10 години.

4. Ползвателите без постройки и имащи трайни насаждения, както и тези, взели места под наем, да се ползват с правата на тези по параграф 4 а от Закона за селскостопанските земи и земеползването (ЗСПЗЗ).

5. Санкциите по приложение N 5, чл. 8, ал. 1 са непоносимо високи и противоречат на основните принципи на конституцията. Санкционират се деяния с обратна сила преди приемането на ЗСПЗЗ. Нарушенията трябва да се санкционират по законите, действащи в момента на извършването им.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Надяваме се, че разумът ще надделее и с цел недопускане изострянето на напрежението и нарушаването на социалния мир в страната Вие ще откликнете по съвест на поставените от нас въпроси и няма да бъдем принудени да провеждаме масови протестни акции.

София, 24 август 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ЗАЩИТА ИНТЕРЕСИТЕ НА ПОЛЗВАТЕЛИТЕ НА ЗЗПС: Иван Костов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА РЪКОВОДСТВОТО НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ В БЪЛГАРИЯ КЪМ РЪКОВОДСТВОТО НА СЪЮЗА НА ЗАНАЯТЧИЙСКИТЕ СДРУЖЕНИЯ ПО ПОВОД НА ПРЕДСТОЯЩИЯ ИМ КОНГРЕС.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Изразяваме най-искрени чувства на задоволство от благородните на вас и вашите съмишленици усилия да възстановите Съюза на занаятчийските сдружения в България. Надяваме се, на предстоящия конгрес на съюза да бъдат възобновени добрите стари занаятчийски традиции и обичаи в страната, чието трайно присъствие днес е наложително в създаващите се пазарни икономически условия.

Като се позоваваме на Резолюцията на ООН от 9 април 1985 г. и приетите Основни насоки на ООН за защита правата на потребителите, на устава, целите и задачите на Федерацията на потребителите в България и на предложените за обсъждане от конгреса устав, цели и основните функции на Съюза на занаятчийските сдружения в България, считаме, че имаме общи интереси в дейността си по защита на интересите на населението в следните насоки:

- разработване и приемане на закони, които да създават реални условия за развитие и защита на правата и икономическите интереси на потребителите и занаятчиите в страната;

- провеждане на политика, която да допринася за сближаване на интересите на занаятчийския бизнес и интересите на потребителите, за защита срещу нечестни пазарни отношения;

- грижа за образованието и подготовката на потребителите и занаятчиите за живот и работа в условията на пазарната икономика.

При проявен интерес от ваша страна сме готови да разговаряме и да конкретизираме общите си интереси и съвместната дейност.

Пожелаваме ви успешна подготовка на конгреса и добри резултати.

София, 17 август 1992 г.

С най-добри чувства,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Йовчо Топалов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА (ЧАСТ ВТОРА) "ЗА ПОСЛЕДОВАТЕЛНА ТРУДОВА И СОЦИАЛНА ЗАЩИТА НА НАЕМНИЯ ТРУД, ЗА СЪВРЕМЕННИ ФОРМИ НА СТОПАНСКА ДЕЙНОСТ И ИКОНОМИЧЕСКА САМОИНИЦИАТИВА НА ПРОФСЪЮЗИТЕ, ЗА СИНДИКАЛНО ЕДИНОДЕЙСТВИЕ" НА НАРОДЕН ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО". Документът е приет на Първия редовен конгрес на синдиката, проведен в София през месец март 1991 година.

В условията на този исторически преход синдикалната активност според НП "Единство" трябва да отстоява и утвърждава следните приоритети:

1. Да защитава и утвърждава професионално-трудовите интереси на работниците на наемния труд едновременно и наравно със защитата и с утвърждаването на техните интереси като съсобственици в държавно-акционерните предприятия, като собственици в кооперативните и частните фирми. Особени грижи и внимание да бъде отделено на правата и социалната защита на женския и на детския труд.

2. В ситуацията на продължителна криза, на лавинно растяща безработица, на дълбоки макроструктурни преобразования, на социална несигурност и икономически риск главна линия на синдикалните действия на НП "Единство" да бъдат единодействието с другите синдикални централи; констурктивният диалог с правителството; максималната доброжелателност, разумният консенсус и разбирателството с всички партньори, чужди на принципа "Всичко или нищо в трудовите сблъсъци", а не самоцелната победа в трудовите конфликти с работодателите и предателството на работническите интереси.

3. Да развие собствена разгърната система за трудова защита, социална самозащита, производствена и стопанска самоинициатива на основата на високопрофесионалния работнически труд и работническото предприемачество, като поощрява и подпомага клубовете, дружествата, сдруженията на НП "Единство" да създават кооперативи, семейни, групови, частни фирми на работници и специалисти.

4. НП "Единство" да стане инициатор за изграждане - с участието на другите синдикати, държавни институции, стопански обединения и банки - на национална фондация "Работник", която да набира и насочва средства за професионална квалификация и творческо развитие на работника, за работническо здравеопазване и обезпечаване на нуждаещи се работнически семейства.

5. Да предложи на другите профсъюзни централи в страната създаването на координационен междусиндикален съвет за единна политика по трудова и трудово-правна защита, за съгласувани законодателни инициативи на българските синдикати в условията на продължителна национална криза.

6. Своята синдикална политика НИ "Единство" ще популяризира и разяснява активно, широко и открито. Да се изгради Сдружение на журналистите, което чрез печатните органи вестник "Единство" и списание "Съгласие" да съдейства за широко пропагандиране на платформата, синдикалната политика и дейността на профсъюза.

ІІ. СЪВРЕМЕННА СИНДИКАЛНА ПРОГРАМА ЗА ЗАЩИТА НА ТРУДА, НА РАБОТНИКА КАТО СОБСТВЕНИК.

СТОПАНСКАТА САМОИНИЦИАТИВА НА НП "ЕДИНСТВО"

НП "Единство" отчита невъобразимо тежките условия, в които синдикатите днес осъществяват своето предназначение: да защитават интересите на работниците на пазара на труда като продавачи на основната (но вече не единствената) стока, която притежават - собствената си работна сила. Реалният пазар на свободния труд изисква не само съвременно трудово законодателство, но още нещо толкова важно, колкото трудовото право - независими собственици на производствен и банков капитал, свободни финансисти, свободни предприемачи.

И едното, и другото тепърва ще се създават. Вместо тях главни герои на българската икономическа драма днес са спекулативният капитал, търговското разбойничество, валутното гешефтарство, анонимните мафиотски структури в икономиката...

Икономическата разруха стоварва тежки удари върху работниците в България. Разбираме неизбежността на икономическата криза. Това, с което не можем да се съгласим, са хаосът и бавните темпове на икономическата реформа, растящата опасност от рухване на мощния за страната производствено-технически потенциал, бездействието на модерно технологично оборудване, създадено с работнически труд, с усилията на цялата нация.

НП "Единство" ще направи необходимото работниците по-бързо да се разделят с илюзията за социално равенство. Съгласни сме, че пазарът означава неравенство. Неравенство в труда, в доходите, в работната заплата. Отиде си времето, когато работникът, независимо от качеството на труда, от качеството на изделията запазва и даже увеличава работната си заплата. Това значи, че работникът днес не бива да гледа на държавата като на бащица-покровител и благодетел, а да разчита единствено на себе си, на енергията и на волята да защити със синдикална борба справедливата оценка и достойното заплащане на своя труд.

Значи ли всичко това, че се връщаме към страшните времена на първоначално натрупване на капитала? Щом няма равенство, трябва ли да няма и справедливост? Трябва ли да се простим с едно от историческите завоевания на демокрацията - равният старт, равните възможности за всички, гарантираните от държавата еднакви възможности за нормален живот и сигурност на всеки човек?

Работниците знаят и нещо още по-жестоко. Пазарът е анонимна и безмилостна власт, съществуваща и развиваща се по свои закони. Него никой не може да управлява отвън и отгоре - ни държава, ни бизнесмен, ни синдикати. Той е символ на стихия, на брожение, на непредсказуемост. Работникът като продавач на работна сила, като собственик е в центъра на тази стихия. Връхлитат го всичките ураганни сили, брулят го бежалостни икономически вихри. Животът му, трудът му непрестанно са заредени с несигурност, риск, непредсказуеми социални удари.

Ето защо НП "Единство" смята, че в съвременна България синдикатите трябва наравно с труда да защитават и собствеността на работника. Нашият профсъюз вижда втората си основна задача в подпомагане на работниците-собственици на малки работилници и предприятия; на инженерите и специалистите - собственици на конструкторски бюра, малки инженерингови фирми, рекламни агенции и бюра; на селските стопани и аграрните специалисти-собственици на малки ферми и стопанства, на малки предприятия за преработка на селскостопанска продукция; на задругите и кооперациите на майсторите занаятчии в грънчарството, медникарството, ювелирното дело, резбарството, дърводелството, тъкачеството; на представителите на свободни професии - собственици на малки издателски къщи, галерии, редакции, бюра за квалификация и преквалификация; на преподаватели, създали школи по езици, по физико-математически и обществени дисциплини. Това го правим с разбирането, че ако бизнесблоковете и бизнеспартиите с всички сили защищават свободните предприемачи като собственици на основаната маса материално-веществени елементи на капитала, то синдикатите трябва да защитават другия, субективния компонент на капитала, който е светая светих на малката фирма - човешкия капитал, овеществен в талантлив труд, организаторски гений, изобретателство и инициатива.

Това налага собствени действия и собствена стопанска инициатива на Народния профсъюз "Единство", икономическа инициатива на неговите клубове, регионални и браншови сдружения. Според човешките и материалните възможности в следващите 4-5 години Националният ръководен съвет (НРС) трябва да пристъпи към постепенно изграждане на синдикални производствени предприятия и фирми, на свои търговско-икономически сдружения, на синдикално-банкови дружества и синдикална спестовна каса. Особено внимание трябва да бъде отделено на производствено-потребителните кооперации на пенсионери със запазена жизненост и висока квалификация. Кооперации, които да носят на обществото богатство, а на пенсионерите допълнителни доходи и сигурност.

НП "Единство" си дава сметка, че трябва да изгради виждане по един друг въпрос, който тепърва ще добива тежест и значение. Съвременното производство поражда сфери, в които не можеш да отделиш защитата на работника като субект на труда от защитата му като собственик.

Така е например с интелектуалната собственост. Това е собственост върху обективирани резултати на научноизследователска, проекто-конструкторска работа, изобретения, научни знания, литературно и художествено творчество. С изобретенията, литературата и изкуството е лесно - има механизми на авторското и изобретателското право. Съвсем друга е работата с продуктите на технологичната и на най-новата информациона революция: програмни продукти, ноу-хау, теоретични модели, високи технологии. Те ни сблъскват с творец, едноличен и пълен собственик на опредметени идеи, които, за да станат обществено богатство, трябва да извършат сложно движение в техносферата - да изживеят изпитанията на джоинт венчъра, иновационния риск, акуратното и прецизно производствено изпълнение.

Това са основанията на НП "Единство" да смята, че в съвременна България не отделните действия, не реакцията на отделни заплахи, не защитата от отделни удари - колкото и необходима да е - са в центъра на синдикалните действия. Сега е необходимо нещо далеч по-важно - система от действия, които да защитават работника, да изпреварват ударите.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 27 август - Следва пълният текст на:

ЕВРОПЕЙСКА СОЦИАЛНА ХАРТА (ЧАСТ ЧЕТВЪРТА).

Ч А С Т  V

Член 30

Освобождаване от изпълнение на задълженията по хартата, допустимо в случаи на война или обществена опасност

1. В случай на война или друга обществена опасност, застрашаваща съществуването на нацията, всяка договаряща се страна може да приема мерки, водещи до освобождаване от задълженията й по тази харта, но само в такава степен, в каквато това се изисква от ситуацията, и при условие, че тези мерки няма да противоречат на другите й международноправни задължения.

2. Всяка договаряща се страна, която е упражнила правото на освобождаване от своите задължения, в течение на разумен срок информира изчерпателно генералния секретар на Съвета на Европа за приетите мерки и мотивите за тяхното приемане. Договарящата се страна информира също така генералния секретар за датата, на която тези мерки са престанали да бъдат в сила и от която разпоредбите на хартата, приети от нея, започват отново да се прилагат.

3. Генералният секретар информира другите договарящи се страни и генералния директор на Международното бюро на труда за всички съобщения, получени съгласно точка 2 на този член.

Член 31
Ограничения

1. Правата и принципите, изложени в част I, когато са действително реализирани, и тяхното ефективно упражняване в съответствие с част II не могат да бъдат предмет на ограничения или резерви, които не са предвидени специално в части I и II, с изключение на установените от закона и необходими в едно демократично общество, за да се гарантира зачитането на правата и свободите на другите и за защита на обществения ред, националната сигурност, общественото здраве или добрите нрави.

2. Ограниченията, позволени съгласно тази харта по отношение на правата и свободите, изложени в нея, могат да бъдат прилагани само за целта, за която са предвидени.

Член 32
Връзка между хартата и вътрешното право или международните споразумения

Разпоредбите на тази харта не накърняват разпоредбите на вътрешното право и на договорите, конвенциите, двустранните или многостранните споразумения, които са или ще влязат в сила и биха предвиждали по-благоприятен режим за защитаваните лица.

Член 33
Изпълнение чрез сключването на колективни договори

1. В държавите-членки, в които разпоредбите на точки 1, 2, 3, 4 и 5 от член 2, точки 4, 6 и 7 от член 7 и точки 1, 2, 3 и 4 от член 10 на част II на тази харта представляват въпроси, които се уреждат обикновено с договори между работодателите или организации на работодателите и организации на трудещите се, или обикновено не се изпълняват чрез закон, договарящите се страни могат да поемат задълженията, произтичащи от тези точки, и тези задължения се считат за изпълнени, ако споменатите разпоредби се прилагат спрямо преобладаващата част от заинтересуваните трудещи се чрез такива договори или други средства.

2. В държавите-членки, където тези разпоредби представляват въпроси, които обикновено се уреждат със закон, договарящите се страни могат също да поемат задълженията по тези точки и те се считат за изпълнени, ако споменатите разпоредби се прилагат със закон по отношение на преобладаващата част от заинтересуваните трудещи се.

Член 34
Териториална сфера на приложение

1. Тази харта се прилага на територията на метрополията на всяка от договарящите се страни. Всяко правителство, подписало хартата, може при подписването или при депозирането на своя ратификационен документ или документ за утвърждаване да посочи чрез декларация, адресирана до генералния секретар на Съвета на Европа, територията,която за тази цел се счита за нейна метрополия.

2. Всяка договаряща се страна може при ратифицирането или при утвърждаването на тази харта, или по-късно да декларира чрез уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа, че разширява прилагането на тази харта - изцяло или на част от нея, върху друга територия или територии, различни от метрополията, посочени в декларацията, и за чиито международни отношения тя е отговорна или от чието име тя е упълномощена да взима решения. В декларацията договарящата се страна изброява членовете или точките от част II на хартата, които приема като задължителни по отношение на всяка от териториите, посочени в декларацията.

3. По отношение на територията или териториите, посочени в гореспоменатата декларация, хартата се прилага от тридесетия ден след датата, на която генералният секретар е получил уведомлението за тази декларация.

4. Всяка договаряща се страна може във всеки следващ момент да декларира чрез уведомление до генералния секретар на Съвета на Европа, че по отношение на една или няколко територии, на които хартата се прилага в съответствие с точка 2 на този член, тя приема като задължителен който и да е член или номерирана точка, които тя не е приела още по отношение на тази територия или територии. Тези последващи задължения се считат за неразделна част от първоначалната декларация по отношение на въпросната територия и имат същата сила от тридесетия ден след датата на уведомлението.

5. Генералният секретар съобщава на другите правителства, подписали хартата, и на генералния директор на Международното бюро на труда за всяко уведомление, предадено му в съответствие с този член.

Член 35
Подписване, ратификация, влизане в сила

1. Тази харта е открита за подписване от членовете на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратифициране или утвърждаване. Ратификационните документи или документите за утвърждаване се депозират при генералния секретар.

2. Хартата влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране на петия ратификационен документ или документ за утвърждаване.

3. По отношение на всяко друго правителство, което я ратифицира след това, хартата влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране на неговия ратификационен документ или документ за утвърждаване.

4. Генералният секретар уведомява всички членове на Съвета на Европа и генералния директор на Международното бюро на труда за влизането на хартата в сила, за имената на договарящите се страни, които са я ратифицирали или утвърдили, и за всяко следващо депозиране на ратификационен документ или документ за утвърждаване.

Член 36
Поправки

Всеки член на Съвета на Европа може да предлага поправки на тази харта чрез уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща на другите членове на Съвета на Европа така предложените поправки, които след това се разглеждат от Комитета на министрите и се представят на Консултативното събрание за мнение. Всяка поправка, която е утвърдена от Комитета на министрите, влиза в сила на тридесетия ден след като всички договарящи се страни уведомят генералния секретар, че я приемат. Генералният секретар уведомява всички държави - членки на Съвета на Европа, и генералния директор на Международното бюро на труда за влизането в сила на тези поправки.

Член 37
Денонсиране

1. Всяка договаряща се страна може да денонсира тази харта само след изтичането на период от пет години след датата, на която хартата е влязла в сила по отношение на нея, или в края на всеки следващ двегодишен период и във всеки от случаите - след изтичането на шест месеца от деня на уведомяването на генералния секретар на Съвета на Европа, който информира за това другите договарящи се страни и генералния директор на Международното бюро на труда. Това денонсиране не влияе на юридическата сила на хартата по отношение на другите договарящи се страни, стига техният брой никога да не бъде по-малък от пет.

2. В съответствие с разпоредбите на предходната точка всяка договаряща се страна може да денонсира всеки приет от нея член или точка от част II на хартата, при условие че броят на членовете или точките, с които тази договаряща се страна е обвързана, никога не е по-малък от 10 в първия случай и от 45 във втория и че оставащите членове или точки включват членовете, избрани от тази договаряща се страна сред тези, които са специално посочени в член 20, точка 1, буква (б).

3. Всяка договаряща се страна може да денонсира тази харта или кой да е член или точка от част II на хартата при условията, предвидени в точка 1 на този член, по отношение на която и да е територия, спрямо която хартата се прилага по силата на декларация, направена в съответствие с точка 2 на член 34.

Член 38
Приложение

Приложението към тази харта е неразделна част от нея.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази харта.

Съставена в Торино на 18 октомври 1961 година на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар изпраща надлежно заверено копие от него на всяко правителство, подписало хартата.

/Пресслужба "Куриер"/

11:13:28
27.08.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Сopyright © Пресслужба "Куриер”, 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използуване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!