София, 27 май 1992 година
        Брой 102 (632)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ ПО ПОВОД НА СЛАБОСТИ В ОРГАНИЗАЦИЯТА И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ПАРЛАМЕНТАРНИЯ КОНТРОЛ, ОГЛАСЕНИ ОТ ДЕПУТАТА ПЕТЪР БАЛАБАНОВ НА ЗАСЕДАНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 26 МАЙ 1992 Г.

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

От името на нашия съюз възразяваме категорично срещу системните нарушения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, по-точно Глава седма "Парламентарен контрол", чл.74, ал.1 и 3; чл.76, ал.1,2 и 3 и чл. 78, ал.2 и 3.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,
Ние знаем, че законодателната дейност на Народното събрание е тежка и многообразна. Ние знаем, че всички граждани на републиката очакват от нас да приемем закони, които обезпечават продължаването на демократичните преобразования в страната. Искаме да припомним обаче, че Народното събрание, като висш орган на законодателната власт, има двояка функция - освен да твори закони, то осъществява системен парламентарен контрол върху дейността на изпълнителната власт.

Ние протестираме срещу очевидните слабости и пропуски в организацията и провеждането на дните за парламентарен контрол. Например:

- многократно досега бяха пропуснати дни за парламентарен контрол;
- системно се нарушават сроковете за отговори на актуални въпроси и питания, при това най-вече на зададените от лявата част на залата; така например още не са дадени отговори на въпроси, регистрирани през януари (някои от министрите, към които бяха зададени, вече си отидоха и няма да имат никога тази възможност);
- досега не е поискано нито едно обяснение от министър за допуснато забавяне;
- на народните представители не се предоставя навременна информация за програмата на деня за парламентарен контрол; някои въпроси "пререждат” по неясни причини други, зададени седмици и дори месеци преди тях;
- формира се впечатление, че благоволението на някои министри мотивира съдържанието на програмата (днес например, благодарение на отсътвието на господин министър-председателя, срокът за отговор на редица актуални въпроси няма да бъде спазен);
- очертава се тенденция денят за парламентарен контрол да се превръща от възможност за търсене на отговори на днешните проблеми в ден за исторически контрол върху дейността на правителствата и управниците по времето на Тодор Живков. На тази тема вече дори се проведоха дебати, но мнозинството в Народното събрание с ваша помощ и съгласие, господин председателю, отклонява актуалните дебати. Като пример за това ще цитираме двукратно отхвърлените предложения за дебати по питания към господин министър-председателя относно последиците от реституцията и критериите, според които се извършва подмяната на стопански ръководители в държавния сектор.

Това е в противоречие с очакванията на българските избиратели, които искат да знаят как днешните министри водят борба със спада на производството, с увеличаването на безработицата и корупцията, с неудържимата инфлация. Ние искаме да знаем как се противопоставят те на нарастването на престъпността и на мафията, за които се съобщава в заслужаващи доверие средства за масова информация, като вестник "Демокрация", и за които ни предупреждават видни общественици като г-н Петко Бочаров. Парламентарният контрол има смисъл в демократичните общества само тогава, когато дава възможност да се контролира днешното поведение на днешното правителство. Ако някой иска да слуша исторически есета предполагаме, че такава възможност има, на общите заседания на Парламентарната група на СДС с правителството. Денят за парламентарен контрол в цял свят е ден на опозицията, която има само тази възможност да зададе открито своите въпроси към правителството. Друг подход към тази процедура води до нейното ерозиране и до превръщането й в пропагандна манипулация, обслужваща интересите на властващите в момента.

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛЮ,
Предлагаме да обсъдите във възможно най-кратък срок на заседание на Председателския съвет категорични мерки за подобряване работата на Народното събрание по парламентарния контрол и очакваме стриктно спазване на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в тази му част.

София, 26 май 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ", ПРИЕТА ОТ ПЪРВИЯ КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 16 МАЙ 1992 Г. В ХАСКОВО.

I. УВОД

Извършващите се демократични процеси в Република България, коренно различната военнополитическа обстановка в Европа и на Балканите налагат значителни промени във Въоръжените сили и в системата на вътрешната сигурност на страната.

Военната реформа в България е обективна необходимост. При нейното осъществяване неизбежно ще бъдат засегнати професионалните и социалните интереси на военнослужещите и на техните семейства.

Българската офицерска легия "Раковски" си поставя за цел в процеса на военната реформа да работи за запазване и издигане на социалния статус на засегнатия персонал и като член на ЕВРОМИЛ и чрез сътрудничество със сродни европейски организации да допринася за формирането на взаимно доверие, за запазването на мира в Европа и в света.

Българската офицерска легия "Раковски" е професионална организация на военнослужещи. Тя осъществява своята дейност в съответствие с Конституцията и със законите на Република България.

ІІ. ЦЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ":

1. Съдейства за спазването на основните права и свободи на човешката личност.
2. Изучава, обобщава и пропагандира общите професионални и социални интереси на своите членове.
3. Защитава техните позиции пред националните и международните организации и инстанции.
4. Сътрудничи с всички организации и ведомства, заинтересувани от сплотяването на нацията и от укрепването на националната сигурност на България.
5. Поддържа обмяната на опит и добрите отношения с обединените съюзи от ЕВРОМИЛ и с техните членове.
6. Съдейства за по-нататъшното развитие на процесите на сигурността, сътрудничеството и взаимното доверие в Европа и в света.

III. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ИЗИСКВАНИЯ:

1. Политическа независимост:
Като професионална организация легия "Раковски" спазва политическа независимост в идейно и в материално отношение, поддържа контакти с политическите сили и със синдикатите в страната по въпросите на националната сигурност на България в съответствие с принципите на демокрацията.

2. Професионална и социална защита на служещите в системата на отбраната и националната сигурност като граждани на държавата:

Българската офицерска легия "Раковски" се придържа към принципа, че гражданите в униформа имат същите права и задължения като всички други граждани. Те са част от демократичното общество, което защитават. В мирно време те се ползват от всички граждански права и свободи: коалиционно право; свобода на информация; право на активни и пасивни избори; право на участие при решаването на социалните и икономическите въпроси; право на безнаказано прекратяване на военната служба по причини на убежденията и съвестта.

3. Обществено признание и мотивация на служещите:

Военнослужещите в системата на отбраната и вътрешната сигурност защитават мира и националната сигурност с цената на живота си, поради което заслужават тяхната служба да получи обществено признание, а държавата да осигури материално своите граждани в униформа. Пенсионирането и съкращенията не бива да се превръщат в бич за военнослужещите, а да станат нормален процес в началото на гарантираното им (чрез социално договаряне) включване в стопанския и в обществения живот на страната.

4. Социално подпомагане и правна защита:

Като професионална организация легия "Раковски" осигурява според възможностите си подпомагане на изпадналите в нужда свои членове и техните семейства с парични и с други материални средства. При поискване от своите членове осигурява правни консултации и правна защита на техните права и интереси.

5. Защита на честта и достойнството на военнослужещите:

Легията поддържа тесни контакти с ведомствата, в които работят нейните членове, като съдейства за разработването на принципите за честта и достойнството на служещите в системата на отбраната и вътрешната сигурност на страната. Тя е за премахване на всички регламентиращи документи във Въоръжените сили и службите за сигурност, които са в противоречие с Конституцията и със законите на страната, и се обявява за отменяне на всички заповеди и разпореждания, които поставят нейните членове в унизителната зависимост от партийни и личностни пристрастия. Легията е за възраждането и усъвършенстването на традициите и ритуалите по приемането, повишаването в длъжност, преместването и изпращането в запаса на служещите във Въоръжените сили и в службите за национална сигурност.

6. Отстояване на интересите на своите членове само със законни средства:

Българската офицерска легия "Раковски” ще защитава правата и интересите на своите членове с всички разрешени от законите на страната средства. В рамките на своята дейност тя ще търси съдействието на синдикатите, на средствата за масова информация, на обществени организации в страната и в чужбина.

Легията изключва стачката като средство за решаване на социалните проблеми на своите членове.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ - ЕДИНЕН ЗА ПРОВЕДЕНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ПОСТОЯННОТО ПРИСЪСТВИЕ.

На редовното си заседание на 25 май 1992 година Постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз - единен разгледа материалите, които ще бъдат предоставени за обсъждане от Управителния съвет на 30 май 1992 година.

Постоянното присъствие определи за говорители на Българския земеделски народен съюз - единен ДИМИТЪР БАТАЛОВ, ДИМИТЪР ВЪЛКАНОВ и СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ.

Изслушана бе информация от членовете на Постоянното присъствие за проведените от тях срещи в страната.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕЗЮМЕ НА ДОКЛАДА "ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ И ОБЩИНСКИТЕ ИЗБОРИ В БЪЛГАРИЯ НА 13 ОКТОМВРИ 1991 ГОДИНА" НА МЕЖДУНАРОДНАТА ДЕЛЕГАЦИЯ ОТ НАБЛЮДАТЕЛИ.
Документът е предоставен от Българското сдружение за честни избори и граждански права.

Участниците в 59-членна международна делегация, организирана от Международния републикански институт (МРИ) (През януари 1992 г. Националният републикански институт за международни връзки (НРИМВ) се преименува на Международен републикански институт) и от Националния демократически институт за международни връзки (НДИ), присъстваха като наблюдатели на изборите на 13 октомври 1991 г. в България. Борбата се водеше за местата в 240-членното Народно събрание, както и за местата в общинските съвети и за кметските постове в отделните общини и селища.

Октомврийските избори бяха първите, проведени съгласно новата Конституция, приета през юли 1991 година.

Делегацията направи следните принципни заключения:

1. Октомврийските избори отбелязаха по-нататъшна крачка в изключителния преход на България от еднопартиен тоталитарен режим към многопартийна демокрация, при която се зачитат правата на човека и свободните избори служат като основа за подбора на ръководители на всички равнища на управлението. Президентът Желю Желев, който беше избран от Великото народно събрание през август 1990 г., членовете на временното правителство, поело функциите си през декември, и Великото народно събрание, което не само одобри новата Конституция, но и прие няколко важни законодателни актове, заслужават сериозно признание за това как направляваха България през този преходен период.

2. Направените промени в Избирателния закон през 1991 и решенията на Централната избирателна комисия (ЦИК) и други правителствени органи допринесоха за честността на избирателната кампания. Решенията, регулиращи националните средства за масово осведомяване и ролята на военните бяха особено действени при предоставяне на равен достъп на главните партии, участващи в изборите. ЦИК подходи с чувство за отговорност особено при отхвърляне на опитите да се попречи на Движението за права и свободи (ДПС), в което преобладават етническите турци, да участва в изборите.

3. Като цяло октомврийските избори бяха организирани по честен начин. ЦИК и подразделенията й, които бяха формирани по-малко от шест седмици преди изборите, организираха внушаващ доверие изборен процес. Изобщо членовете на избирателните комисии независимо от партийните си пристрастия си сътрудничеха, за да се осигури на българите възможността да упражнят правото си на глас свободно и тайно. Присъствието на представители на граждански организации в много избирателни секции също допринесе за спокойната обстановка в изборния ден.

4. Малко на брой жалби със съществено значение бяха подадени от партиите, макар че в някои райони на страната бе съобщено за отделни случаи на заплахи и нарушения. Най-често отбелязваните организационни проблеми бяха свързани със значителното забавяне на процеса на гласуване, което се наблюдаваше в много избирателни секции. Това забавяне се дължи на усложненията, произтичащи от едновременното провеждане на избори за народни представители, за общински съветници и за кметове и на пропуски в избирателните списъци, в които липсваха имената на много гласоподаватели. Лицата, които не можеха да открият имената си в избирателните списъци, често пъти отиваха пеша до общинските съвети, където търпеливо изчакваха реда си да получат удостоверението, изисквано за вписването им в избирателните списъци. Независимо от тези проблеми повече от 84 на сто от регистрираните гласоподаватели участваха в изборите на 13 октомври.

5. Успешното прилагане на паралелни извадкови изчисления на изборните резултати от няколко организации предостави на обществеността навременна информация и предотврати подозренията, които можеха да възникнат вследствие на бавното обявяване на официалните резултати от страна на ЦИК. Тези независими извадкови изчисления се извършваха на базата на статистически извадки от резултатите в предварително определени, произволно подбрани избирателни секции. Организациите, които проведоха паралелно извадково изчисление, се отнесоха с чувство за отговорност и не обявиха своите резултати преди затварянето на всички избирателни секции в страната и преди да бяха получили достатъчно информация, което осигуряваше - с относително малка степен на риск - точността на техните прогнози.

6. В резултат на пропорционалната избирателна система на изборите за Народно събрание, съчетана с изискванията за 4-процентова бариера, само три партии постигнаха представителство в законодателната власт: Съюзът на демократичните сили (СДС) спечели 110 места, Българската социалистическа партия (БСП) - 106 места, и ДПС - 24 места. 26 на сто от гласовете бяха подадени за партии, които не успяха да преминат 4-процентовата бариера. Предвид състава на новото Народно събрание ще е необходимо определено сътрудничество поне между две от тези партии, за да се постигне работно мнозинство.

7. Макар че изборните процедури бяха значително подобрени в сравнение с 1990 г., необходими са по-нататъшни усъвършенствания по отношение на избирателните списъци. Освен това делегацията препоръчва да се разгледа използването на една-единствена (комбинирана) бюлетина, вместо изискването да се подготвят отделни бюлетини за всяка партия/кандидат. И накрая, за да е сигурно, че подготовката за избори ще се провежда по определен ред, делегацията препоръчва да се образува постоянна национална избирателна комисия.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

До 1989 г. България беше тоталитарна държава със силно отрицателно реноме заради системни и тежки нарушения на човешките права. Тя имаше ограничен опит в изграждането на демократични традиции и специални взаимоотношения със Съветския съюз. Две години по-късно България е страна с демократична конституция, с избрани ръководители на национално и общинско равнище, с динамични синдикати, общодостъпни средства за масово осведомяване, активни професионални и граждански организации и все повече ориентирана към пазарна икономика. В същото време тя граничи от две страни с най-малко демократичните в Източна Европа държави (Румъния и Сърбия), а на юг с Турция, с която отношенията остават усложнени. Следователно нейните завоевания са толкова по-забележителни, защото са постигнати при продължаваща изолация от голямата част от демократична Европа.

Решимостта на България да движи напред процеса на прехода е вероятно най-ясно изразена в желанието на хората от целия политически спектър да работят заедно при осигуряване на успешното провеждане на изборите. Тази решимост ще облагодетелства новото правителство и населението при преодоляване на предизвикателствата в хода на по-нататъшното институционализиране на демократичното управление. Международната общност трябва да помогне на България по всички възможни начини, за да осигури успеха на този преход и да се премахнат окончателно пагубните последици от 45-годишното комунистическо управление.

Пълният текст на доклада е на разположение в офиса на Българско сдружение за честни избори и граждански права.

София 1414, Национален дворец на културата, вход С Телефони 65-05-07, 65-05-21, Факс 80-10-38

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "ДА ЗАЩИТИМ И ПРИДВИЖИМ НАПРЕД ДЕЛОТО НА СОЦИАЛИЗМА" (ПХЕНЯНСКА ДЕКЛАРАЦИЯ), ПРИЕТА НА СЪВЕЩАНИЕТО НА 70 КОМУНИСТИЧЕСКИ И ЛЕВИ ПАРТИИ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 20 АПРИЛ 1992 Г. В СТОЛИЦАТА НА КОРЕЙСКАТА НАРОДНОДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА ПХЕНЯН.

Представителите на политическите партии, които се борят за тържеството на социализма, твърдо решени да защитят делото на социализма и да го придвижат напред, оповестяват настоящата декларация.

Настоящето е епоха на самостоятелност, а делото на социализма е свещено дело, което цели осъществяване на самостоятелността на народните маси.

През последните години във връзка с възпирането на социализма в редица страни империалистите и реакцията тръбят гръмогласно за ”крах" на социализма. Това е софизъм на ония, които се опитват да разхубавяват капитализма и да защищават старите порядки. Нищо повече.

Несполуката на социализма и реставрацията на капитализма в редица страни са голяма загуба при осъществяването на делото на социализма, но това в никой случай не означава отрицание на предимствата на социализма и на реакционността на капитализма.

Социализмът е отколешен идеал на човечеството, той е обществото, което представлява неговото бъдеще.

Социализмът по същината си представлява истински народно общество, където народните маси се явяват като стопани на всичко и всичко е подчинено на техните интереси.

Капиталистическото общество, където властват парите, е несправедливо общество, в което господства експлоатацията на човек от човек, разпореждат се шепа представители на експлоататорските класи и в което все повече забогатяват богатите и все повече обедняват бедните. То неизбежно е съпроводено от политическо безправие, безработица, мизерия, наркомания, престъпност и всякакви социални злини, които погазват достойнството на човека.

Само социализмът може да ликвидира всички форми на господство, робията и социалното неравенство, реално да осигури на народите свобода и равенство, истинска демокрация и човешки права.

Дълги години народните маси водиха тежки борби за победата на социализма, в хода на която проляха и много кръв.

Пътят към социализма не е от никого отъпкан, затова по него не може да няма трудности и изпитания.

Една от причините за неуспеха в социалистическото изграждане в редица страни е, че тези страни не можаха да утвърдят обществена структура, която да отговаря на съществените изисквания на народните маси, и да градят социализма в съответствие с теорията на научния социализъм.

Гаранция за прогреса на социалистическото общество е народните маси да станат истински стопани на обществото. Такова общество върви победоносно напред - такава е истината и действителността, потвърдена както теоретично, така и практически.

Стремящите се към социализма партии и прогресивното човечество добиха наистина ценни поуки.

За да се защити делото на социализма и се придвижи то напред, всяка партия трябва твърдо да се придържа към своята самостоятелност и да укрепва собствените си сили.

Движението за социализъм е самостоятелно движение. Изграждането на социализма започва и се извършва в рамките на всяка страна, на всяка национална държава. Делото на социализма във всяка страна трябва да се осъществява от партията и народа на дадена страна, които поемат отговорност за него.

Всяка партия трябва да разработи линия и политика съобразно реалните условия на своята страна и изискванията на своя народ и да ги осъществява на практика, като се опира на силите на народните маси.

По всяко време и при всякакви обстоятелства всяка партия не бива да се отказва от революционното начало, трябва високо да носи знамето на социализма.

Делото на социализма е национално и същевременно общочовешко.

Всяка партия трябва да укрепва връзките на другарска сплотеност, сътрудничество и солидарност въз основа на принципите за самостоятелност и равенство.

Необходима е международна сплотеност в борбата за социализъм.

При условията, когато империализмът и реакцията в световен мащаб се опълчват със сдружени сили срещу социализма и народите, партиите, които градят социализма, и партиите, които се стремят към социализма, трябва да укрепват на международната арена взаимната си подкрепа и солидарност в борбата за защита на социализма, за неговия прогрес, против империалистическото господство и поробването от капитала и неоколониализма, за социална справедливост, демокрация, право на съществуване и мир.

Това е международен дълг на прогресивните сили и преди всичко на партиите, които се обявяват за социализъм, а същевременно дело на самите тях.

Ние ще вървим напред с високо издигнатото знаме на социализма, здраво сплотени с всички прогресивни политически партии, организации и народи от цял свят, които се борят за защита на социализма, против капитализма и империализма.

Нека всички с твърда вяра в делото на социализма се борят докрай за бъдещето на човечеството.

Непременно ще възтържествува делото на социализма.

Работническа партия на Бангладеш, Национална социалистическа партия на Бангладеш, Прогресивна партия на трудовия народ в Кипър, Индийска комунистическа партия (марксистка), Индийска комунистическа партия, Йорданска комунистическа партия, Корейска трудова партия, Сирийска социално-национална партия в Ливан, Монголска народно-революционна партия, Обединена комунистическа партия на Непал (марксистко-ленинска), Комунистическа партия на Непал (обединен център), Работническо-селска партия на Непал, Комунистическа партия на Непал (обединена), Комунистическа партия на Шри-Ланка, Партия на арабското социалистическо възраждане, Турска социалистическа партия, Албанска комунистическа партия, Българска комунистическа партия, Българска комунистическа партия (марксисти), Белгийска работническа партия, Комунистическа партия на Великобритания, Нова комунистическа партия на Великобритания, Датска работническа партия "Общ курс", Датска комунистическа трибуна, Комунистическа и работническа партия на Финландия за мир и социализъм, Германска комунистическа партия, Унгарска социалистическа работническа партия, Комунистическа партия на Ирландия, Италианско движение за мир и социализъм, Румънска социалистическа партия за ново общество, Комунистическа партия на Малта, Комунистическа партия на Норвегия, Съюз на полските комунисти (пролетариат), Всесъюзна болшевишка комунистическа партия, Руска комунистическа работническа партия, Социалистическа партия на трудещите се в Русия, "Съюз на комунистите" в Русия, Комунистическа партия на народите в Испания, Шведска работническа партия-комунисти, Съюз на комунистите - движение за Югославия, Аржентинска комунистическа партия, Работническа партия на Барбадос, Венецуелска комунистическа партия, Партия на "силата за нов път" на Венецуела, Прогресивна лейбъристка партия на Бермудските острови, Боливийска комунистическа партия, Бразилска комунистическа партия, Караибско национално движение, Чилийска комунистическа партия, Чилийска социалистическа партия, Колумбийска комунистическа паритя, Партия на костариканския народ, Доминиканска комунистическа партия, Доминиканско обединено ляво движение, Доминиканска партия на труда, Еквадорска комунистическа партия, Патриотично движение "Морис Бишоп" в Гренада, Мартиниканска комунистическа партия, Социалистическа народна партия на Мексико, Парагвайска комунистическа партия, Лейбъристка партия на Сент-Китс и Невис, Национална демократична партия на Суринам, Движение "18 февруари" на Тринидад и Тобаго, Комунистическа партия на САЩ, Социалистическа трудова партия на САЩ, Партия "Уъркърс уърлд" на САЩ, Народно движение за освобождение на Ангола, Партия на народната организация в Югозападна Африка на Намибия, Южноафриканска комунистическа партия, Партия на народното единство на Тунис.

Пхенян, 20 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 27 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА) НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ, ПРИЕТ НА КОНГРЕСА НА СЪЮЗА, СЪСТОЯЛ СЕ НА 18 И 19 АПРИЛ 1992 Г. В СОФИЯ.

III. ОРГАНИ НА СЪЮЗА

Национална конференция
Изпълнително бюро
Съюзен контролен съвет

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

Чл. 15.(1) Върховен орган на Отечествения съюз е Националната конференция.
(2) В състава на Националната конференция участват делегати на общинските организации, делегирани представители на гражданските формирования, включили се в съюза, както и изтъкнати общественици и дейци на науката и културата.

Чл. 16.(1) Националната конференция заседава най-малко веднъж всяка година.
(2) Конференцията се свиква от председателя на съюза с решение на Изпълнителното бюро, взето с квалифицирано мнозинство или по искане на една десета от общинските организации на съюза.
(3) Датата, мястото, дневният ред, нормите на представителство и начинът за избиране на делегати и представителството се определят от Изпълнителното бюро на съюза и се обявяват не по-късно от 20 дни преди насрочената дата.
(4) Конференцията се счита за законна, ако присъстват най-малко половината от всички Делегати плюс един. Ако не се яви нужното число, заседанието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита за законно, колкото и делегати да се явят.
(5) Всеки делегат има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощие. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. За промени в устава, при прекратяване съществуването на организацията или сливането й с други е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети от присъстващите.
(6) Решенията на Националната конференция са задължителни за общинските организации и за националните органи на съюза.

Чл. 17. Националната конференция на Отечествения съюз:

(1) Приема и изменя устава и програмните документи на съюза.
(2) Избира председател на съюза и по негово предложение утвърждава числеността и състава на Изпълнителното бюро на съюза.
(3) Избира председател, заместник-председател и секретар на Съюзния контролен съвет.
(4) Приема отчета на Изпълнителното бюро и на Съюзния контролен съвет.
(5) Определя разпределението на членския внос.
(6) Определя мандата на националните органи на съюза.
(7) Утвърждава статуса и правото на делегираните представители на граждански сдружения и организации за работата им в конференцията.

Чл. 18.(1) Между заседанията на Националната конференция като неин помощен орган работи Консултативен съвет. В състава му участват председателите на общинските организации и други лица, поканени от Изпълнителното бюро на съюза.
(2) Консултативният съвет подготвя и обсъжда предложения и становища по основните въпроси от дейността на съюза.

ИЗПЪЛНИТЕЛНО БЮРО

Чл. 19.(1) Ръководен орган на Отечествения съюз във времето между националните конференции е Изпълнителното бюро.
(2) В състава на Изпълнителното бюро влизат председателят на съюза, заместник-председатели и членове.

Чл.20.(1) Изпълнителното бюро заседава най-малко веднъж всеки месец.
(2) Заседанието на Изпълнителното бюро се счита за редовно, когато в него участват половината плюс един от членовете му.
(3) Изпълнителното бюро взема решения с вишегласие.
(4) В оперативен порядък Изпълнителното бюро приема решенията с персонален подпис на две трети от членовете му.

Чл. 21. Изпълнителното бюро на съюза:

1. Организира и ръководи осъществяването на решенията на Националната конференция.
2. Приема мандатна програма за дейността на съюза и отчита изпълнението й пред Националната конференция.
3. Утвърждава бюджета на съюза.
4. Създава помощни органи и звена, обслужващи съюза, и оценява тяхната дейност.
5. Обсъжда становища и констатации на Съюзния контролен съвет.

Чл. 22. Председателят на съюза:

(1) Представлява съюза.
(2) Упражнява ръководни функции.
(3) Свиква и ръководи заседанията на Консултативния съвет и Изпълнителното бюро.
(4) При отсъствие предоставя пълномощията си на своите заместници.
(5) Предлага на Националната конференция броя и състава на Изпълнителното бюро.

Чл. 23.(1) Секретариатът е помощен орган на Изпълнителното бюро на съюза. Работата му се ръководи от заместник-председател на Изпълнителното бюро.
(2) В състава на Секретариата влизат регионални секретари, избрани от делегатите на Националната конференция по области.

Чл. 24. Регионалният секретар:
(1) Координира дейността на общинските организации, изградени в областта.
(2) Подпомага методически и организационно работата на общинските организации.
(3) Контролира изпълнението на решенията на национални ръководни органи от общинските организации.
(4) Предлага на Изпълнителното бюро инициативи от общинските организации в областта за развитието им като национални.

Чл. 25.(1) Висш орган на общинската организация на Отечествения съюз е Общинската конференция. Нейният мандат се определя от Националната конференция.
(2) В състава на Общинската конференция участват делегати на всички нейни структурни единици, както и представители на местните граждански сдружения и организации, с които Отечественият съюз си взаимодейства.
(3) Общинската конференция приема устройствените документи, избира председател, ръководни и контролни органи на организацията.

СЪЮЗЕН КОНТРОЛЕН СЪВЕТ

Чл.26.(1) Висш контролен орган на Отечествения съюз е Съюзният контролен съвет.
(2) Числеността на Съюзния контролен съвет се утвърждава от Националната конференция.
(3) Съюзният контролен съвет се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове, предложени и избрани от делегатите на Националната конференция по области.
(4) Представители на Съюзния контролен съвет могат да участват в заседанията на ръководните органи с право на съвещателен глас.

Чл. 27. Съюзният контролен съвет:

1. Контролира спазването на устава и изпълнението на решенията на Националната конференция и Изпълнителното бюро на съюза.
2. Извършва проверки и се произнася за легитимността на общинските организации.
3. Извършва финансова ревизия и проверка на саморазпусналите се или закритите с решение на Изпълнителното бюро общински организации на съюза.
4. Осигурява методическа помощ на общинските контролни съвети.
5. Контролира финансовата дейност на съюза и на неговите органи.
6. Разглежда и взема отношение за допуснати нарушения от органи и дейци на Отечествения съюз, както и по постъпили сигнали, жалби и молби.
7. Предлага за обсъждане в Изпълнителното бюро оперативни доклади и ревизионни протоколи.
8. Отчита се пред Националната конференция на съюза.

IV. ИЗДРЪЖКА И ИМУЩЕСТВО НА СЪЮЗА

Чл. 28. Отечественият съюз е самоиздържаща се организация.

Тя набира средства от:

1. Членски внос; 2. лични и колективни вноски; 3. дарения, завещания; 4. прехвърляне на права и вземания; 5. вноски в акции и облигации и други ценни книжа; 6. приходи от специално организирани инициативи - спектакли, концерти, томболи, лекции, спортни прояви; 7. лихви по текущи сметки на съюза; 8. от печатни издания и издателска дейност.

Чл. 29. Отечественият съюз може да придобива и притежава недвижими имоти и движими вещи, права върху тях, права върху интелектуална собственост и други права, които законодателството допуска.

Чл. 30. Общински организации и други граждански формирования от структурата на съюза при преустановяване на съществуването си нямат права върху имуществото на Отечествения съюз.

V. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 31. Председателят на съюза, заместник-председателите на Изпълнителното бюро, председателят на Съюзния контролен съвет, регионалните секретари и председателите на общински съвети по време на своя мандат не могат да участват в състава на ръководни и контролни органи на политически организации.

Чл. 32. Седалището на националните ръководни органи на Отечествения съюз е в София, а на общинските съвети в селището, където са създадени.

Чл. 33. Символите на Отечествения съюз се определят и приемат от Националната конференция.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

062. РЕПУБЛИКАНСКА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ

Организационното изграждане на партията датира от декември 1989 г. На 6 януари 1990 г. по инициатива на проф. Александър Попов се образува инициативен комитет, който на 3 февруари свиква Учредителна конференция. След разцеплението на партията през март 1990 г. част от членовете създават Републиканската партия в България.

Партията е за изграждането на България като демократична, парламентарна и правова република с многопартийна система. Тя заема място вдясно от центъра в българския политически спектър. Смята за свой дълг да разбие мита сред българския народ, че републиканството е монопол на левите партии и движения. Партията приема, че етичните проблеми ще бъдат решени чрез зачитане на правата на човека.

Партията не признава референдума от 1946 г. за държавното устройство на страната, като се имат предвид международните аспекти на ситуацията, в която е бил проведен, и настоява в условията на свобода и демокрация да се състои дискусия между представителите на републиканските и монархическите възгледи. Единствено след разграничаване на проблема за оценката на историческата заслуга и на историческата вина на Кобургготската династия от проблема за държавното устройство на страната (монархия или република) и като изразяват уважение към личността на цар Симеон II, привържениците на партията смятат, че в България ще назреят условия за провеждането на истински референдум за формата на управление.

В изборите за Велико народно събрание (през юни 1990 г.) Републиканската партия в България участва в състава на коалицията Политически опозиционен блок, но не печели депутатски места. В изборите за Народно събрание (на 13 октомври 1991 г.) тя не участва.

Ръководни органи са Председателството и Оперативното бюро. Председател на партията е Александър Спиридонов, а заместник-председатели са Даря Табакова и Драгомир Ненов.

Печатен орган е вестник "Република”, който временно не излиза поради финансови причини.

Адрес за контакти:
София-1000, ул. ”Граф Игнатиев” N 2, ет.З, тел.: 88-22-35.

/Пресслужба "Куриер"/

10:31:46
27.05.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!