София, 29 ноември 1993 г.
Брой 233 /1021/

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НA ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НA ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ АХМЕД ДОГАН, ПРОЧЕТЕН ПРИ ОТКРИВАНЕТО НA ВТОРАТА РЕДОВНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НA ДПС /27 И 28 НОЕМВРИ 1993 г., СОфИЯ/

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, ДЕЛЕГАТИ НА ВТОРАТА РЕДОВНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ!
УВАЖАЕМИ ГОСТИ ОТ СТРАНАТА И ОТ ЧУЖБИНА!

От основаването си на 4 януари 1990 година Движението за права и свободи /ДПС/ проведе първата си редовна конференция, наречена учредителна, през март 1990 г., а през октомври същата година проведе извънредна конференция с оглед приемането на адекватна национална политическа стратегия във връзка с кризата във Великото народно събрание.

Днес Движението за права и свободи провежда Втората си редовна национална конференция.

В качеството си на председател на Централния съвет и на Парламентарната група /ЦС и ПГ/ на ДПС ще искам вашето позволение да направя опит за ретроспективен и акутален анализ на някои от основните проблеми в нашето политическо време и пространство, както и да очертая контурите на тези проблеми и политически реалности в перспективен план.

Ще си позволя да започна с наложилото се вече като основна категория в съвременния политически речник понятие за прехода.

Като субекти и наблюдатели на създаването на политическите реалности ние дотолкова свикнахме с понятието за прехода от комунизма към свободното гражданско обшество, че често забравяме както изходния пункт на това преобразувание, така и смисъла, и съдържанието на неговите минали, сегашни и бъдещи очертания и евентуални превъплъщения.

Увлечени в динамичните политически процеси, често ни се налага да приемаме желаното за реално, а по стар тоталитарен обичай си внушаваме, че решаваме определени политически, икономически и социални проблеми, като отричаме правото на съществуване на самите проблеми, които трябва да решаваме.

По историческа значимост преходът от комунизма към демократичното общество се равнява на прехода от една обществена формация в друга с тази разлика, че ако преходът от феодализма към капитализма по общоприет модел на историческа интерпретация за развитие на човечеството се приема като необходим от гледна точка на обективната историческа логика в развитието на различните народи, то комунизмът се установи инцидентно в определен политически ареал на света и от експеримент се превърна в зловеща социална реалност.

В случая не можем да не си спомним една от основополагащите идеологеми, която се превърна във формула на този грандиозен и зловещ социален експеримент и която по красота и изящество на мисловното построение не отстъпва на най-големите постижения и за съжаление - и заблуждение на човешката мисловност.

Така например още в средата на миналия век Маркс предпостави, че човек по своята същност е свободно същество и противопостави свободната човешка същност на неговото несвободно същестуване като начин на живот. Тази дилема той направи опит да разреши във формулата за свободно гражданско общество.

По ирония на съдбата и на реалната история по-късно свободното гражданско общество се преобрази в идея за комунизма, която като идеология започна да броди из Европа и по света и да продуцира социални реалности, които по значимост могат да се сравнят с провокирането и утвърждаването на средновековната историческа реалност от католицизма.

В случая Великият инквизитор като основен реквизит на Средновековието в знак на доверие и като благодарност за приемствеността, хваща под ръка Великия кормчия като първородна рожба на тоталитаризма и те заедно, но злобно тръгват към задния двор на историята, където са изхвърлени всички парцали на човешките неудачи, прегрешения и престъпления.

Точно в такъв един контекст от социални дейности на политическата авансцена излезе политикът-романтик, който твърде директно, но и наивно си представяше структурата и механизма на самия преход. В много отношения въпреки идеализма на тези прекрасни хора, които със своята всеотдайност и жертвоготовност буквално се втурнаха да станат социални субекти, те се водеха от принципа "Стани, за да седна!"

Решаващо за страната беше как и доколко тези нови начинатели на историята, овладени от романтизма в политиката, към кой точно път за осъществяване на прехода ще се насочат, а изборът им беше ограничен в три алтернативи: революционен преход, който задължително предполагаше репресии на потърпевшите; законодателен път, който се фокусираше в бюлетината, и пътят на нежните революции, който възнамеряваше да канализира масовото недоволство в грандиозни митинги и събрания. Всеки един от тези пътища предопределяше не само приоритетите и конфигурацията на политическите реалности, но и съдбата на страната.

Какво е мястото и ролята на Движението за права и свободи в този изключително важен етап като първа стъпка за подготовка и реализация на политическата реформа?

Но мисълта ми в случая не касае да изтъкава нови платове от вече наличните парцали на историята, а да обоснова пред вас, а ако не успея, да ви внуша равнопоставеността на понятието за преход с причините, които са го породили. Затова аз си позволявам да мисля, че преходът от комунизма към свободното гражданско общество е велик преход от едно състояние на обществото в друга система на неговото организиране - случай, който няма прецедент в историята на съвременната човешка цивилизация.

Само допреди няколко години светът беше разделен на два противоположни лагера, на две култури, на два мирогледа, на две ценностни системи. В резултат на политическото сътресение в бившата Съветска империя, от една страна, към която се числим и ние, остана всеобщ хаос, икономическа разруха, неконтролируема мизерия, междуетнически противопоставяния и вражди и разпадане на държавността. Създаде се нов световен ред, който в същността си представлява и новата политическа карта на света.

Още в самото начало на прехода беше ясно, че без категорична политическа реформа трудио може да се даде път на ефективната икономическа реформа. И забележете, като за политическата, така и за икономическата трансформация нямаше утвърден модел за механизмите, които трябваше да бъдат задействани за тяхното постигане.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НA СЪЮЗА НA ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ КЪМ ВТОРАТА РЕДОВНА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ.

УВАЖАЕМИ ДЕЛЕГАТИ,

Втората национална конференция на Движението за права и свободи /ДПС/ се провежда две години след спечелване изборите от некомунистическите сили и е повод да припомним, че това време се дели на време на сътрудничество и време на конфронтация между нас.

По време на сътрудничеството бяха приети важни закони на икономическата реформа и демократизацията на страната, бяха парирани исканията на БСП за обявяване неконституционността на ДПС, бе приет Законът за възстановяване собствеността на гражданите от турски произход и бе спрян опитът на бившите комунисти за неговото отменяне пред Конституционния съд. Избирателите на ДПС получиха изконните си права и свободи: изучаване на родния език, възстановяване на имената, вероизповедание и местно самоуправление.

По време на конфронтацията председателят на Народното събрание бе заставен да подаде оставка, правителството на СДС бе свалено, политическата ни коалиция се разпадна, независимо че бяха съгласувани всички пунктове на една обща програма. ДПС напразно опита да отнеме решаващата роля на СДС в политическия процес, да създаде "политически център" и стана партньор на БСП в упражняването на властта. Новосформираното правителство увеличи социалната цена на прехода, спря реформите, започна реставрация и сега се намира в политическа и социална изолация. По наша преценка движението загуби своята умерена политическа и правозащитна ЛИНИЯ.

Нямаме обяснение за поведението на ДПС през времето на конфронтацията. То способства процесите на рекомунизация. Политическите фантоми само ви използват, за да се доберат до власт и обществено признание. От нас получихте най-значителна политическа подкрепа. СДС остана единствената парламентарна, демократична и антикомунистическа сила. Отново заявяваме уважението си към програмните цели на ДПС. Правозащитната дейност и свободите на личността са и наши цели. Приемаме произхода и етническата принадлежност за неотменяеми признаци на личността в демократичните общества, а правата на избор на образование, религия и поданство - за основни свободи. Тези права личността трябва да упражнява свободно съобразно конституционните гаранции, без насилие и оказване на давление. Ние се противопоставяхме на "възродителния процес", но сме и против всякакви опити на отделни лица да се променя българското народностно самосъзнание.

Потвърждаваме решението на Петата национална конференция на СДС да не подкрепяме и съставяме правителство в този парламент. Ние сме за предсрочни избори и сме убедени, че некомуннстическите и антикомунистическите сили ще победят и ще продължат да разграждат тоталитарната комунистическа система.

Очакваме Втората национална конференция на ДПС да преоцени коалицията с БСП и да върне демократичните и антикомунистическите позиции на движението. В тях е бъдещето на България.

София, 27 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НA СЕКРЕТАРИАТА НA КОНСЕРВАТИВНАТА И ЕКОЛОГИЧНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ИСКАНИЯ НА СТУДЕНТИТЕ.

Консервативната и екологична партия подкрепя законните искания на българските студенти.

1. Министерството на финансите да започне изплащането на стипендии във всички ВУЗ и ПВУЗ. В определените срокове да започне изплащането на заплатите на преподавателите и на служителите като гаранция за нормалното протичане на учебния процес.

2. Осигуряване на социална издръжка на 25-годишните студенти в съответствие със Семейния кодекс.

3. Изясняване на статута на студентите инвалиди, майки с деца, сираци и полусираци.

4. Изготвяне на единни държавни критерии за подготовка на специалисти с висше образование.

Депутатите от СДС, които са членове на Консервативната и екологична партия, ще съдействат за приемането на закон за студентско кредитиране и субсидиране, закон за акредитация на ВУЗ, нов закон за академична автономия, отговарящ на реформите в обществото.

София, 24 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА СТУДЕНТСКИ ОРГАНИЗАЦИИ КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, КЪМ РЕКТОРИТЕ НА ВИСШИТЕ И ПОЛУВИСШИТЕ УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ И КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ ПО ПОВОД НA ЧЕСТВАНЕТО НА СТУДЕНТСКИЯ ПРАЗНИК.

Обръщаме се към ръководствата на Софийския университет "Климент Охридски" и другите висши учебни заведения /ВУЗ/:

- да не отнемат правото на българските студенти да честват 8 декември като свой национален общостудентски празник;

- призоваваме да съхранят съществуващата традиция, като обявят 8 декември за неучебен ден.

Ние приемаме идеята всяко висше учебно заведение да има право на свой празник, но 8 декември е бил, е и трябва да остане национален обшостудентски празник!

Призоваваме българския парламент да обяви 8 декември за национален общостудентски празник!

София, 24 ноември 1993 г.

БЪЛГАРСКИ СТУДЕНТСКИ СЪЮЗ: М. Копчев

СТУДЕНТСКИ КЛУБОВЕ НА БДМ: Хр. Христозов

ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА: А. Ненов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИНЦИПИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ /ЧАСТ ДЕВЕТА/, НАПИСАНИ ОТ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ В ЗАТВОРА И В ИЗГНАНИЧЕСТВО И ИЗДАДЕНИ ОТ БЗНС НA 12 АПРИЛ 1919 Г. В СОФИЯ.

        Двадесетият принцип.

Земледелският съюз е за щателната проверка на всички крупни частни богатства и за обсебването от страна на държавата на ония от тях, които са придобити по несъмнено порочен източник.

Правилото досега беше: всяко крупно частно богатство - има порочен източник. От това правило има съвършено редки изключения. През време на преживяната световна война това правило бе потвърдено с най-необорими доказателства. Тъкмо в момента, когато народните маси проливаха своята кръв за отечествени интереси, безброй гешефтари и кожодери, закриляни от властта, сновяха като хиени, тършуваха из техните стопанства, впиваха се в тях като пиявици, прояждаха ги като молци, мародерстваха и трупаха своите милиони. Тези натрупани безсметни богатства в ръцете на отделни лица са придобити по явно порочен и несправедлив начин. Те възбудиха негодуванието на народите във всички държави. Общият повик за конфискацията на такива богатства и за облагане чрез извънреден данък печалбите от войната е плод на това негодувание. В България твърде много се навъдиха такива милионери. Народите трябва да посегнат на тия богатства, защото те са техни и защото те са една необходимост за стабилизиране на разклатените държавни финанси. Земледелският съюз е най-искреният и най-ревностният привърженик на това обсебване от страна на държавата на тези придобити чрез порочен начин богатства.

Съюзна книжнина:
В. "Земледелско знаме", орган на Българския земледелски съюз.

        Двадесет и първи принцип.

Земледелският съюз е за определяне максималния размер на богатствата, които частните лица могат да притежават.

Както беднотията хвърля човека в отчаяние и порочен живот, така и голямото богатство изражда и развращава човека. Всяко частно богатство, което неколкократно надхвърля и изключва работоспособността на притежателя му, е едно зло както за обществото, така и за самия му притежател. То е зло за обществото, защото отнема благата на маса други хора и защото става извор на паразитизма, разкоша и извратения живот. То е зло за притежателя, защото отклонява него и поколението му от труда, вследствие на което предизвиква дегенериране /израждане/, и защото разрушава нравствените устои в душата на него и на семейството му и ги превръща на един изцяло потиснически и порочен елемент.

Народната мъдрост прокобява, че частните богатства не могат да траят повече от три пояса /поколения/. В това има нещо вярно. Първият притежател на тези богатства, понеже е свикнал с труда, макар и да се е покварил, след като е забогатял, успява да се запази; вторият - неговият син, понеже е чиракувал при своя баща в създаването на тези богатства, макар и да живее по-разюздан живот, пак успява да се запази; третият, внукът, понеже не е участвал в труда, нито е свикнал с него, започва да живее и да харчи съвършено харизано богатство. Той е майстор само в разпиляването. В него дори няма скъперничеството на дядото. Той не е парвеню, а - първокласен аристократ, който иска да вкуси от всички тайни извори в човешкия живот. Той пилее богатството на ляво и дясно и носи поквара по всички насоки. Неговият организъм е елегантен, но изсмукан. Той носи в себе си язвите на собственото си разложение. Той е дори неспособен да продължи рода или да даде здраво поколение. Обществото ще извърши същинска благодат за такива богаташки семейства, ако отнеме част от богатствата им по законодателен ред и ги привикне отново към труда и порядъчния живот. Предел в притежаване на богатствата трябва да се тури. За туй нещо ще ратува Земледелският съюз. Всички богатства не могат и не бива да се турят под еднакъв знаменател, както и всички видове стоки и предмети не се мерят с еднаква мярка. Земледелският съюз поддържа, че размерът на притежанията на капиталите трябва да бъде поотделно разпределен за земледелието, индустрията, сградите и свободните капитали. Трябва да се определи размерът на количеството земя в декари, от който повече никой не бива и не може да притежава. Трябва да се определи размерът на свободния и индустриален капитал, до който могат да се простират частните притежания. По тоя начин ще се премахне пакостното влияние на капитализма и ще се насърчи кооператизмът. Вън от това, ще се извърши едно християнско и високоморално дело: ще се вземе от онзи, който има, да се даде на онзи, който няма. Само така ще се постигне едно коренно социално преустройство, което да внесе най-възможната правда и доволство сред народите. А Земледелският съюз е за такова социално преустройство, защото чрез него се гарантира материалният живот на всеки човек, който живее в пределите на България.

/Пресслужба "Куриер"/

17:00:00
29.11.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Цанка Стойчева
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
                                           Галя Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Прссслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!