София, 29 ноември 1996 година
Брой 134 (1689)

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "УСПЕХЪТ СЕ ПОСТИГА СЪС СЪГЛАСИЕ, А НЕ С ШАНТАЖ" НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕНИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ СИЛИ /СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, НАРОДЕН СЪЮЗ - БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, И ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ/ ПО ВЪПРОСА ЗА ВАЛУТНИЯ СЪВЕТ

Демонстративното изявление на министър-председателя Жан Виденов, че в България ще бъде въведен валутен съвет, представлява брутален опит да бъде компрометирано едно сериозно предложение за финансово стабилизиране и спасение на страната. То е и поредният циничен отказ на премиера да признае най-после очевидното: че именно крахът на политиката му е причина за налагане на такава крайна мярка, каквато е валутният съвет. Възмутително е причинителите на катастрофата да я представят като "...беда, а не вина...". Това е и акт на безпринципна и лишена от държавническа отговорност и политически морал предконгресна тактика. Отново интересите на партията се поставят пред тези на държавата, и то в трагичен за България момент.

Без да са водени преговори, без да е ясна външната финансова подкрепа, само с крайно недостатъчните собствени валутни средства и при посегателство върху златния резерв на България, без да е посочена социалната цена, без да е постигнат задължителният национален консенсус, дори без съгласието на мнозинството на Българската социалистическа партия /БСП/, съвършено хазартно се предлага решение за въвеждане на валутен съвет, обречено на провал и пълен банкрут.

Правителството няма конституционните права само да изменя и отменя цяла поредица от закони, свързани с въвеждането на валутния съвет, като Закона за БНБ, Закона за банките и кредитното дело, Закона за държавна защита на влоговете, Устройствения закон за държавния бюджет, Закона за ДСК, Закона за държавния бюджет на Република България за 1996 г., Закона за уреждане на несъбираемите кредити и други. Тези решения се взимат единствено в Народното събрание.

Изявлението на министър-председателя представлява откровен шантаж. Нарушена е нормалната конституционна и парламентарна процедура. С една гола декларация Жан Виденов се надява да заблуди българския народ и международните финансови институции, за да разчисти вътрешнопартийни сметки, да запази партийния си пост и с това да държи ключа към депутатските листи на БСП за следващия парламент.

За постигането на тази цел българският министър-председател е готов, отивайки си, да подложи народа си на немотия и страдания, които ще продължават години напред, да заложи страшен капан пред няколко следващи български правителства, да провали каузата на България пред света.

Национално отговорно решение за въвеждане на валутен съвет, отчитащо последиците от такъв акт и подкрепено с точни разчети за необходимия стабилизационен заем от международните финансови институции за 1997 г., може да бъде взето само след широк и задълбочен дебат в Народното събрание. Този дебат ще покаже и доколко БСП е наистина способна да се адаптира към пазарните изисквания на една нова реалност. За да има смисъл и резултат от този дебат, е нормално първо да завършат консултациите, които представителите на ОДС при бездействието на правителството провеждат вътре и вън от страната.

Анализът на състоянието на България и на досегашните събития, на приключилите до момента разговори с банкери и финансисти от страната и чужбина, с представители на висшите политически кръгове и с държавната администрация на страните от Г-7 мотивира нашата позиция, че въвеждането и успехът на валутния съвет са задължително обвързани с:
- признание на пълния провал на политиката на БСП,
- избиране на нов Управителен съвет на БНБ,
- бързи предсрочни парламентарни избори.

Разбирателството в парламента за създаване на валутен съвет, което е задължително условие за успеха на едно такова начинание, може да стане само на основата на съгласието на основните политически сили по тези три пункта. Мнозинството на БСП в Народното събрание трябва да извърви своя път към протегнатата от опозицията ръка в името на България.

Друг път няма.

София-Мюнхен-Каденабия, 26 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ КОАЛИЦИЯТА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ

Огласяването на призива на Националния изпълнителен съвет на Съюза на демократичните сили /НИС на СДС/ за превръщането на съюза в политическа партия предизвика широк обществен резонанс.

Изненадващото поставяне на този въпрос и неговото коментиране вън от естественото му и регламентирано от статута на СДС място - Националния координационен съвет - логично породи сътресение в средите на опозицията и на демократично мислещите граждани.

Изпълнителното бюро на Социалдемократическата партия /ИБ на СДП/ оценява този акт на НИС на СДС като ненавременен и погрешен в конкретната политическа ситуация в България.

Днес пред цялата демократична опозиция, в т.ч. и пред СДС, стои задачата за предизвикване и спечелване на предсрочните парламентарни избори и поемане на отговорността за управление на страната в една изключително тежка обстановка. Решението на тази стратегическа задача предполага съсредоточаване на нашите усилия върху тактиката на опозицията вътре и извън парламента и всяко политическо сътресение сега по никакъв начин не се вписва в тази тактика. Отговорът на въпроса за превръщането на коалицията СДС в партия би трябвало да се търси на един следващ етап. Според нас подобна инициатива в момента поставя под съмнение убедителната победа над българския комунизъм - глобална цел, призвание и отговорност на СДС за целия период на неговото съществуване.

Ние не оспорваме желанието на онези безпартийни наши съратници и симпатизанти, узрели за идеята да станат днес членове на партия. И никой не е в състояние да оспори това тяхно изконно човешко право. Но ние не можем да си позволим ликвидирането на Социалдемократическата партия, партия на Кръстьо Пастухов, на Коста Лулчев и Петко Търпанов, на Цвети Иванов и Людмила Славова, на всички онези хиляди страдалци на комунистическите лагери и затвори. За нас подобна стъпка е равнозначна на предателство пред цялата история на българската социалдемокрация, отстоявала неотклонно демократичните права и свободи в България срещу посегателствата на комуниизма и неговия тоталитарен режим.

София, 20 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА ПО ПОВОД НА ОфИЦИАЛНОТО ПОСЕЩЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕЛЕГАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателя на Комисията по външна политика към Народното събрание Николай Камов, до заместник-министъра на външните работи Ирина Бокова и до средства за масово осведомяване.

На официално посещение в страната ни бе парламентарна делегация на Република Турция, факт положителен, тъй като по всяка вероятност целта на депутатите е била развитието на отношенията между България и Турция и на Балканите. Делегацията беше приета от най-висши български държавни ръководители. С това бе изразена положителната оценка на българската страна към това посещение.

Кое прави впечатление? На всички срещи турските парламентаристи настойчиво и прагматично са поставяли въпроса за обезщетяване на изселилите се турци от България. Българската общественост остана дори с впечатление, че това бе основната цел на посещението.

Обидна бе обаче позицията на българските управници по имуществените проблеми между Турция и България. Нито президентът, нито в парламента или в заинтересуваните министерства на срещите стурските депутати не бе поставен въпросът за законните и справедливи права на тракийските бежанци и техните наследници от Източна Тракия, въпреки че до подробности те са запознати с този проблем.

А проблемът не е случаен и не е без значение не само за бежанците, но и за България. Защото се отнася за частни имоти, възлизащи на 5-6 милиарда долара, които турските власти през 1913 г. са заграбили от собствениците им - тракийските българи.

Отново бе проявен национален нихилизъм. Защото проблемът с имотите на тракийските българи от Източна Тракия е не само социален и икономически, но и национален.

Позицията на Съюза на тракийските дружества в България по този проблем е ясна и категорична и многократно декларирана: не могат и не трябва да се решават имуществени проблеми на изселили се турци от България, ако има основание за това, докато не се решат и проблемите на тракийските българи от Източна Тракия; по-добри отношения с южната ни съседка може да има само тогава, когато Турция признае имуществените права на бежанците и когато направи всичко необходимо за тяхното обезщетяване.

София, 25 ноември 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадин Карамитрев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЛАДИМИР СПАСОВ ПО ПОВОД НА ПРЕДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР,

Журналистката Стефка Стефанова от Българското национално радио /БНР/ си позволява чрез свои колеги да дезинформира обществеността по отношение на дейността на Българската комунистическа партия /БКП/, защото е в близки отношения с кредитната милионерка Вера Денчева Илиева, която е скрила от "ръководството" на БКП, че е взела през 1990 г. стоки от Електроимпекс за 150 000 лева по тогавашния курс на лева спрямо долара и през 1992 г. е взела от Елитбанк 3 000 000 лв, които не е върнала. Тези хиляди и милиони сега са много милиони. Ако сме знаели за тези далавери на Вера Илиева, никога нямаше да издигнем кандидатурата й за президентка от името на БКП. Тя ни излъга, че е дъщеря на активни борци против фашизма и капитализма и че мъжът й Илия Игликин е уволнен от Атанас Семерджиев като министър на МВР от УБО по време на чистките, които е правил в МВР. Мъжът й е пенсиониран по негова молба. За тези й заблуди, лъжи и измами на 23 октомври 1996 г. Секретариатът на ЦК на БКП я изключи от редовете на БКП. В БКП не могат да членуват нито фашисти и техните деца, нито кредитни милионери, нито измамници и мошеници.

Моля да забраните на Стефка Стефанова, журналистка в БНР, да заблуждава, да подвежда и да дезинформира екипите на разните емисии на БНР по отношение на дейността на БКП. БКП не е провеждала друг конгрес след XVII конгрес, който беше проведен на 14 и 15 септември 1996 г. Следващият XVIII конгрес на БКП ще бъде проведен след четири години.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА МЕДИЦИНСКА ФЕДЕРАЦИЯ "ПОДКРЕПА" ПО ВЪПРОСА ЗА УЧАСТИЕТО НА СИНДИКАТА В НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИЧЕСКА СТАЧКА

Федеративният съвет на Медицинска федерация "Подкрепа" на свое редовно заседание от 26 ноември 1996 г. взе решение за участие само в национална политическа стачка, след като Обединената демократична опозиция поеме отговорността за предизвикване на предсрочни парламентарни избори, които ще сменят политическата власт и ще възстановят социалния диалог, който напълно е преустановен от управляващото мнозинство на Българската социалистическа партия.

София, 26 ноември 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА НАЦИОНАЛНОТО СТУДЕНТСКО ДВИЖЕНИЕ "ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ДО АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ И ДО СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ВАЛУТНИЯ БОРД

Студентското национално движение /СНД/ "Велика България" се обръща към академичната общност със становище, че въвеждането на валутен борд ще има гибелни последици върху живота на студентите.

Валутен борд означава такси за общежития от 4500 лв нагоре, защото такива са разходите вследствие на премахването на държавната субсидия за висшето образование.

Валутен борд означава силно свит бюджет - намаляване на разходите за заплати, здравеопазване, социални помощи, национална сигурност. Народът, обикновеният човек пак ще понесат цялата тежест на псевдореформата, а висшите административни чиновници в държавните институции, които докараха България до фалит, ще запазят топлите си места, високите си заплати и привилегиите си. Тяхната политика доведе България до икономическо заробване от чужди финансови институции, а те тръбят, че сега това е единственото спасение за България. Целта на всички парламентарни сили е, както изглежда, унищожаването на българската държавност, а едно от средствата - валутният борд, който ще се въведе след 7 януари 1997 г. След тази дата и съществуването на висшето образование в България ще бъде поставено под въпрос.

СНД "Велика България" се обявява решително против валутния борд и подготвя серия от ефективни протестни действия - митинги, блокиране на пътни артерии и административни сгради, вкл. и сградата на парламента, окупационни стачки във висшите училища и др.

Нашите искания са:

1. Регламентиране на държавната субсидия за висшето образование със закон като процент от бюджета. Това ще позволи таксите за общежития да останат на сегашното равнище. Срокът за приемането на този закон трябва да бъде до 7 януари 1997 г.

2. Създаване на надзорен съвет към борда на директорите на Студентски столове и общежития. Предназначение - да прави ревизии и да предотвратява корупцията в това учреждение.

3. Отхвърляне на валутния борд като вреден за държавните интереси.

4. Ако управляващите преценят, че валутният борд няма алтернатива, то премиер-министърът следва да признае публично, че правителството не може да се справи с управлението на страната, да се извини на българския народ и да подаде оставка - своята и на правителството си.

5. Настояваме за даване на път на нови лица в политиката и в управлението на държавата. На власт трябва да дойдат патриотично настроени личности, които искат да служат на България, а не да бъдат обслужвани от нея. СНД "Велика България" е убедено, че България може да излезе от кризата само ако не бъде управлявана от неокомунисти, лъжедемократи и чужди агенти.

София, 25 ноември 1996 г.

И.Д.ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Пламен Василев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
БЯЛА КНИГА ЗА БАНКОВИЯ БАНКРУТ НА БЪЛГАРИЯ /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/ ОТ ДЕПУТАТА ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЕДВИН СУГАРЕВ - ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПРОТИВ КОРУПЦИЯТА КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. Документът е адресиран до президента на Републиката, до председателя на Народното събрание, до председателите на парламентарните групи в Народното събрание, до Комисията против корупцията към Народното събрание и до главния прокурор.

4. Бизнесбанка, или банката на Премянов

Може би най-тежкият проблем на банковата ни система е свързан с механизмите на рефинансиране и предоставяне на депозити от страна на БНБ, ДСК и БПБ. Критериите, въз основа на които една ресурсна банка рефинансира търговските банки, най-често са свързани с лични връзки и политически мотиви.

Зад афишираните публично намерения да бъде "спасена" тази или онази купена банка често се крият сложни финансови операции, свързани с прехвърляне на пари в близки до управляващите фирми и корпорации. ПЧБ е шампион в това отношение с излетите в нея над 18 милиарда лева от БНБ плюс неизвестно какво количество долари с единственото оправдание: не можехме да оставим такава голяма банка да фалира. Но никъде пряката подчиненост на кредитните институции от управляващата БСП не личи толкова ясно, колкото при отпусканите кредити и рефинансирания на ДСК.

ДСК в най-буквалния смисъл на думата е "родила" и отхранила цяла плеяда частни банки. Според доклада на МВР "За периода 1990-1995 г. само ДСК е раздала над 70 милиарда лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми". С кредити от ДСК примерно са създадени ЧИЗБ и Кредитна банка, както и незнайно число ФБК и обменни бюра, благодарение на което пак според доклада "по същество в страната започна да функционира паралелна банкова система". Това, което липсва в доклада, е, че след 1995 г. тази практика придобива още по-порочни измерения - и то точно чрез механизмите за рефинансиране.

До юни 1996 г. ДСК е депозирала в търговските банки 44 600 000 000 лв. Впечатляващо е, че огромна част от тези депозити са предоставени на банки, които днес са поставени под особен надзор или в процедура на фалит - тъй че милиардите на спестителите са безвъзвратно загубени. В ПЧБ например са депозирани 5 168 600 000 лв., в Балканбанк - 5 100 000 000 лв., в ТСБ - 4 500 000 000 лв., в ТБ "Славяни" - 1 438 100 000 лв., в ТБ "Моллов" - 1 350 000 000 лв., в Добруджанска ТБ - 1 150 000 000 лв., в ТБ "Елит" - 1 030 000 000 лв. и прочее.

От тази схема за предоставяне на депозити е видно, че ДСК е рефинансирала фалита. Някои близки до властта банки обаче са в буквалния смисъл на думата "спасени" и изпаднали от фаталния списък на поставените под особен надзор именно благодарение на масираното предоставяне на депозити, или иначе казано - на преливането на парите на българските спестители в празните им трезори. Това се отнася преди всичко за ПИМБ, отпушена благодарение на предоставените 5 550 000 000 лв., както и за Кредитна банка, получила 700 млн. лв. при залог вземанията си по скандалния и отричан както от правителството, така и от парламента цесионен договор.

Случаят с рефинансирането на Бизнесбанка обаче надминава всичко познато в банковата система до този момент. Става дума за явна корупция и нагъл опит да бъдат окрадени парите на българските спестители, провокиран от висшите среди на управляващата партия. ДСК е удобна за целта, тъй като поради липса на актуализиран нормативен статут тя е по-безконтролна дори от БНБ - например решенията за предоставяне на финансови депозити се вземат дори не от управителния съвет на касата, а от специализиран такъв, съставен от подчинени на председателя на ДСК служители.

В края на май 1995 г. на закрито правителствено заседание е решено да бъде освободен временно изпълняващият длъжността председател на ДСК Асен Друмев. От името на мнозинството за председател на ДСК е предложена Бистра Димитрова, бивш директор на "Жилищно кредитиране". Публична тайна е, че тази кандидатура е отстоявана от председателя на ПГДЛ Красимир Премянов. Това е първият случай, в който депутатите от левицата не гласуват единно, като някои от тях се правят, че не са в залата. След горещо заседание на ПГДЛ под заплахата на прословутия чл. 11 депутатите от мнозинството все пак са склонени да утвърдят кандидатурата. Рисковете, които се поемат от БСП при този политически избор, са повече от сериозни, тъй като за сметка на ограничената си професионална квалификация Бистра Димитрова има вече опит при раздаване на рискови кредити: като шеф на "Жилищно кредитиране" тя е принудена да дава показания за отпускането на кредит от 37 млн. лв. на фирма "Хелефорд".

Резултатите от този опит не закъсняват да се проявят. От встъпването на Бистра Димитрова в длъжност финансовите депозити на ДСК в някои банки рязко и необяснимо нарастват. Абсолютен прецедент обаче представлява сумата на депозитите, отпуснати на Бизнесбанка - само от януари до юни 1996 г. ДСК е наляла в трезорите й 6 250 000 000 лв. С какво провинциалната петричка банка, имаща 200 млн. лв. уставен капитал, е заслужила привилегията да бъде най-щедро рефинансираната българска банка, е въпрос, на който Бистра Димитрова упорито отказва да отговори.

Отговорът се съдържа в няколко финансови документа, които са наистина уникални и които вероятно ще останат в класиката на банкерското безчестие в България. Нормалната практика изисква една национална ресурсна институция да реши кого, кога и под каква форма да кредитира, като направи съответните проучвания. В случая с Бизнесбанка се сблъскваме с обратния принцип. Не ДСК, а провинциалната банка не само предлага, но и предприема правни действия и връчва подписани вече от нейна страна договори за една близка до абсурда сделка, която би ощетила българските спестители с минимум няколко милиарда лева.

От изпратената на 20 септември 1996 г. Паметна записка до УС на ДСК става видно къде всъщност са отишли щедро предоставените от касата депозити. 1 619 000 000 лева са предоставени като кредит на "Евроенерджи ойл" ЕООД, като с натрупаните лихви общите задължения на холдинга са 1 946 000 000 лв. Други 1 500 000 000 лв. са депозирани в Добруджанска ТБ - и заедно с лихвите са нараснали до 2 692 000 000 лв. ДТБ обаче е само посредник - тъй като от своя страна тя ги е предоставила на "Ангора" АД - собственост отново на "Евроенерджи". Бизнесбанка АД предлага /или по-точно казано - силово налага/ на ДСК наистина забележителен вариант на изчистване на тези свои задължения, изразен условно чрез следната схема:

"Между Бизнесбанка АД и Добруджанска ТБ беше постигнато споразумение за уреждане на отношенията им, възникнали от предоставяне на депозити в национална валута /договори от 26 август 1996 г., 31 август 1996 г. и 20 септември 1996 г./. В изпълнение на това споразумение и на основата на чл. 72 и следващи от Търговския закон Добруджанската ТБ трябва да направи апортни вноски в капитала на "Ангора" АД на свои недвижими имоти, като акциите, получени от увеличението на капитала, предостави чрез джиро по силата на чл. 185, ал. 2 от Търговския закон, на Бизнесбанка АД за погасяване на свои задължения към нея. Бизнесбанка АД чрез същите акции и по същия ред ще погаси поетите чрез заместване в дълг задължения на Добруджанска ТБ към ДСК, както и своите задължения към ДСК. Едновременно с това със същите цели на основание чл. 102 от Закона за задълженията и договорите е сключено споразумение за погасяване на дълга на "Евроенерджи ойл" ЕООД към Бизнесбанка АД.

Както се казва - пито-платено. Вместо дадените милиарди се предлага ДСК да стане временен собственик на акциите на "Ангора" АД и на апортираните от Добруджанска ТБ ниви и ливади. На всичкото отгоре предложенията за решения на УС на ДСК, надлежно формулирани в тъй наречената - "паметна записка", предвиждат и обратно изкупуване на акциите на "Ангора" АД от "Евроенерджи холдинг".

Наглостта на предложителите обаче не свършва тук. Схемата е не само предложена, но са предприети и правни действия за осъществяването й, което говори за сигурността на скритите господари на Бизнесбанка, че тя ще бъде приета от ДСК. С решение на фирмено отделение на Софийски градски съд са вписани промени в УС и увеличение на капитала на "Ангора" АД. Освободени са членовете на УС Анна Павлова, Асен Симеонов, Валери Цветанов и Крум Рашков /очевидно оказали се неудобни за чак толкова дързък грабеж/ и е вписан един-единствен нов член - Георги Иванов Танев. Увеличението на капитала е повече от невероятно. "Ангора" АД увеличава капитала си от 1 805 128 000 лв. на 14 687 543 000 лв. А най-невероятното в случая е, че Добруджанската ТБ, която тогава е поставена под особен надзор и сега е в процедура на фалит, апортира чрез легално решение на своя Съвет на директорите чрез подписите на своите квестори и най-важното - чрез решение на УС на БНБ сумата от 12 882 414 000 лв! В същото това време банката има чакащи плащания само за 587 900 000 лв. и обща сума на актива към 31 май 1996 г. - 8 095 000 000 лв. Просто практически е невъзможно в тази сума да не се включват активите, прехвърлени като апортна вноска към "Ангора" АД. От което следва, че оценката на тези активи е завишена с милиарди лева и че разликата между тази оценка и реалната цена е сумата, с която Бизнесбанка /или по-точно "Евроенерджи"/ се надява да ограби ДСК.

С това обаче не приключват наглите схеми за ограбване на спестителите. Към "паметната записка" квесторите на Бизнесбанка Радослав Стоянов и Чавдар Горанов са приложили и проект за договор между поставената под упражняван от тях особен надзор банка и ДСК. Този договор предполага погасяване "изцяло и без остатъци" на задълженията на Бизнесбанка към ДСК. /Нека си спомним, че те бяха 6 250 000 000 лв./. В замяна касата получава акциите на "Ангора" АД, но не и правото да управлява или дори да упражнява контрол върху холдинга. В т. 4 от договора е казано: "ДСК, придобила качеството на акционер в "Ангора" АД, се задължава да даде по надлежния начин съгласието си управлението и представителството на "Ангора" АД да се осъществява от лицата, посочени от Бизнесбанка АД. С това задълженията на ДСК не се изчерпват. Съгласно т. 5 тя "се задължава да прехвърли чрез джиро акциите на посочени от Бизнесбанка АД трети лица, при това по цена, представляваща валутната равностойност на номинала на акциите, която се заплаща от третите лица на ДСК в левова равностойност по "фиксинга на БНБ към 16 октомври 1996 г.". С други думи, се очаква освен всичко друго ДСК да поеме и загубите от инфлацията в течение на един тригодишен период.

Кои са тези "трети лица" става ясно от един приложен, подписан и подпечатан Договор за управление, придружен от също така подписан и подпечатан Анекс към него. В качеството на "трети лица" се появява "Евроенерджи холдинг", представляван от Васил Генчев и Атанас Коларов. От съдържанието на целия договор е видно, че ДСК има само задължения, а "Евроенерджи" - само права. Например в т. 3 ДСК се задължава да извършва "преференциално финансиране на дейността на "Ангора", а ако не го направи, текстът в договора е също тъй категоричен: "ЕЕХ има право да развали едностранно договора в случай, че не получава необходимото съдействие или финансиране от ДСК за нормалното функциониране на "Ангора" АД.

Какво е прякото финансово изражение на скритата в този коварен договор кражба, личи от становището на Кристофор Павлов, главен икономист на ДСК. В своя анализ той подчертава, че се предлага сделка, от която "Евроенерджи" черпи само права, докато задълженията остават за нас", че холдингът поема ангажименти, които очевидно не може да изпълни и че извън загубата от милиардите вече предоставени депозити ДСК ще трябва да финансира тази сделка със скромната сума между 4,697 и 4,727 милиарда лева.

Най-фрапиращ от всичко обаче е анексът към договора за управление, предложен от "Евроенерджи". В него се предлага чисто и просто "Евроенерджи ойл" ЕООД да замени в ДСК акциите на "Ангора" АД с привилегировани акции клас Б от капитала на "Плама" АД, като цената на замяната бъде по номинал на акциите - едно към едно. Тук трябва да припомним, че "Евроенерджи" купи "Плама" за по-малко от 300 000 щ. д., а за оправдание на тази скандална сделка послужиха огромните дългове на рафинерията /по същество дългове на "Евроенерджи" към различни и фалирали вече банки/. При номинал 1000 лв. на акциите на "Плама" холдингът ги купи на цена 12,50 лв. Тъй че сделката, която се предлага на ДСК, не е дори кон за кокошка, а е кон за врабче. Дребна подробност е, че съгласно приватизационния договор "Евроенерджи" няма право да продава акциите на "Плама" за период от пет години.

Наглостта на така предложената сделка е повече от поучителна. Две провинциални банки, при това поставени под особен надзор, се канят да реализират схема от кухи операции, която анулира задължения към ДСК в размер на 6,250 милиарда лева и която допълнително би обогатила техни контрагенти с около 4 700 000 000 лв. Чак подобен бандитизъм българската банкова система наистина не познава.

Отговорът на въпроса, кой стои зад всичко това, е отдавна известен. Този, който наложи Бистра Димитрова за шеф на ДСК и сега иска да капитализира своите протекции - Красимир Премянов, шеф на ПГ на управляващото мнозинство. Не случайно под негов личен натиск шефът на "Нефтохим" Стефан Неделчев подписа запис на заповед за 16 млн. щ. д. в полза на "Самотлор", дъщерна фирма на "Евроенерджи холдинг", без дори да се допита до борда на директорите. Така получените около 1 милиард лева са вложени не другаде, а тъкмо в "Бизнесбанка" АД при невероятно изгодни условия: 20 пункта над ОЛП. Благодарността на "Евроенерджи холдинг" към Премянов също беше материализирана: не случайно холдингът покри кредита на неговия племенник Андрей Премянов в ТСБ и се договори за същата операция с друг негов кредит в ПЧБ. Петролната дружба между парламентарния шеф на левицата и холдинга сигурно е била доста крепка, след като дори мобифонът на Премянов се плаща от "Евроенерджи", след като тъкмо той лобира в негова полза при тежките спорове с "Плама” по въпроса кой на кого дължи един милиард лева акцизи и ДДС.

Повече от показателен е и фактът, че "Бизнесбанка" - личната банка на Премянов, с чиято помощ и чрез чиито лицензи неговият брат контролира обменните бюра в големите черноморски курорти, всъщност се оказва една от основните банки, обслужващи "Евроенерджи холдинг". Или може би е по-точно да се каже: едно от кранчетата, през които "Евроенерджи" източва държавни активи и реализира своите интереси в петролния бизнес - както и интересите на видните си политически лобисти, за които неведнъж е писано и говорено. От изключителната дързост на подготвените проектодоговори следва да се предположи, че "Евроенерджи" изпитва насъщна нужда от средства и бърза да ги осигури - независимо по какъв начин, фактът, че съдебните промени в "Ангора" АД и проектодоговорът, подписан от "Бизнесбанка" носят една и съща дата, потвърждава това бързане. Естественият извод е, че щедро обещаните и договорирани инвестиции в "Плама" просто няма да бъдат осъществени - и че рафинерията, която бе приватизирана на безценица, или ще бъде препродадена, или ще се превърне в куп старо желязо.

За щастие Бистра Димитрова все още не е подписала надлежно формулираните от "Бизнесбанка" и "Евроенерджи холдинг" подписани и подпечатани договори. В последните дни натискът за тяхното подписване е форсиран и има сведения, че шефката на ДСК просто се укрива от Красимир Премянов. Очевидно вече и тя е усетила, че петролните далавери на втория човек в БСП и свързаното с тях ненаситно изцеждане на парите на българските спестители могат да й струват председателското място в ДСК, ако не и нещо повече.

5. "Сирбанк", или замитането на следите

Обикновено банковата консолидация се разглежда в контекста на съзнателните усилия за стабилизиране и укрепване на неимоверно разроилата се банкова система. В някои случаи обаче тя се превръща в механизъм, прикриващ следите от сериозни банкови злоупотреби. Емблематичен пример в това отношение е "Сирбанк".

"Сирбанк" отдавна не съществува. Регистрирана с 50 000 000 лв. капитал на 11 декември 1990 г. при 93,7% държавно участие, през 1995 г. банката се консолидира с ТБ "Средец", Елинпелинската ТБ и Карловската ТБ в ТБ "Средец". По-късно и самата ТБ "Средец" на свой ред е консолидирана. След две поредни консолидации естествено е трудно, да не кажем невъзможно, да се открият дирите на извършени финансови нарушения - банката е мимикрирала, следите са заметени. Може би защото някой е бързал да прикрие поразителната кредитна дейност на тази банка, която съдържа доста емблематични примери за това как се дават кредити без покритие и как се произвеждат кредитни милионери.

В разрез със законовите изисквания "Сирбанк" е раздала кредити на фирми и граждани, повечето от които съмнителни и безнадеждни, в размер на около 20 млн. щ. д. - което е десетки пъти повече от нейния основен капитал.

Проверката, направена за дейността на "Сирбанк" през 1993 и 1994 г. от дипломирани експерт-счетоводители, констатира, че за обезпечение на отделни валутни и сконтови операции са били приемани записи на заповед, които са подписани само от управителя на самата фирма, без да бъдат подписани от поръчители или да са авалирани от други търговски банки. Констатира се също предоставянето на кредити без проучване на финансовото състояние на съответните фирми и без проверки на място с цел установяване наличността и състоянието на приетото обезпечение. Всичко това е довело до рязко влошаване на кредитния портфейл на банката: през 1994 г. в сравнение с предходната рязко са намалени раздадените редовни кредити - от 504 266 хил. лв. на 160 886 хил. лв. За сметка на това съмнителните кредити група "А" са се увеличили 22,6 пъти и са достигнали 2 049 842 хил. лв. Съмнителните кредити група "Б" са нараснали 3,4 пъти, а безнадеждните - 2,4 пъти, достигайки сумата 587 308 000 лв., т. е. банката с 50 млн. лв. собствен капитал е успяла да натрупа 587 млн. лв. несъбираеми кредити!

Парите са раздавани с широк размах, но не на когото и да е. Двадесет и три фирми са получили 85 % от всички раздадени кредити. "Сирбанк" например е предоставила на "Елпида-3" ООД кредити в размер пет пъти по-голям от нейния собствен капитал, на "ФБК-105" - в размер близо четири пъти по-голям от капитала си, на ТБА "Холекс" - шест пъти по-голям, на Аф "Агроюг" - Петрич - три пъти по-голям. Големи кредити са давани също на "Транскомерс" ООД, "Кедър - мебелна компания" ЕООД и др.

Не са заделени отговарящите на тази кредитна експанзия провизии в размер на 261 818 000 лв. Крайният рисков компонент се измерва със сумата 1 904 546 хил. лв., а степента на покритие на активите е само 1,94 %, или 100 лв. активи имат покритие в капиталовата база само 1,94 лв.

Кому и как са били раздавани тези кредити? Това личи от състоянието на валутните сметки на "Сирбанк" към 7 април 1995 г. - непосредствено преди консолидацията. Общият дебит в тях се измерва с 1 095 007 591 лв., а отрицателното салдо е 812 790 762 лв. Най-голям длъжник е "Реформ Арсенал инжинеринг", чието отрицателно салдо надхвърля 12 млн. щ. д. С по над 2 млн. щ. д. на зелено са "Бромак трейд" ЕООД, "Атлантида" ЕООД, "Елпида-3" ООД и Търговско-брокерска агенция "Холекс". Между големите длъжници са също "ЗММ-Михайловград" /905 хил. герм. м./, "Континентал пропъртис" ООД /1 млн. щ.д./, "Оптим" ЕООД /954 хил. щ. д./ и др.

Как са били раздавани кредитите и срещу какви гаранции, личи от "Констативната записка" за финансова ревизия, изготвена от банковите експерти на новоучредената ТБ "Средец".

Почти постоянна практика са липсата на запис на заповед, на липсата на отговорно пазене на заложената продукция, липсата на застраховане в полза на банката, изисквано от вътрешния правилник на "Сирбанк". Широко застъпена е изключително порочната практика неизплатените заеми да се разсрочват, като се снижава при това и лихвеният процент. Няколко примера са особено показателни в това
отношение:

1. С договор от 28 декември 1994 г. на "Елпида-3" ООД е разрешен валутен кредит в размер на 300 хил. щ. д. със срок на погасяване 30 юни 1995 г. С анекс от 15 февруари 1995 г. размерът на кредита се увеличава на 1420 000 щ. д. Предвижда се обезпечаване на кредита с бензиностанция в Петрич и още три бензиностанции в Ботевград, Хасково и Ямбол. Увеличението в анекса е прието с протокол на Съвета на директорите от 2 февруари 1995 г., който протокол обаче не е подписан и до ден днешен от председателя на Съвета на директорите, тъй като ипотека за три от четирите бензиностанции изобщо не е учредена: с което се нарушават изискванията на чл. 34 от Наредбата по кредитирането на "Сирбанк".

2. Пак на "Елпида-3" е предоставен валутен кредит в размер на 10 500 000 щ. д. Кредитът е предоставен на 2 октомри 1992 г. със срок за еднократно погасяване 26 ноември 1992 г., който с анекс е удължен до 31 януари 1993 г. Към 18 април 1995 г. просроченият дълг е в размер на 3 004 081 щ. д. плюс лихви в размер на 36 925 щ. д. Въпреки че с този заем "Елпида-3" ясно показва, че е некоректен длъжник, "Сирбанк" продължава да й отпуска кредити.

3. С договор от 23 ноември 1993 г. на "Нитекс" ЕАД е предоставена валутна кредитна линия в размер на 1 500 000 герм. м. със срок на погасяване 30 декември 1994 г. Малко преди падежа, на 14 декември 1994 г., размерът на кредитната линия е увеличен на 1 700 000 герм. м., а лихвеният процент - намален от 20 % на 18 %. Съгласно протокол на Кредитния свет заемът трябва да бъде гарантиран със залог на движимо имущество и запис на заповед в размер на 1 200 000 герм. м., авалирана от фирма "Руен". Такъв запис на заповед обаче липсва в кредитното досие, вместо това са заложени незастраховани готови облекла. Към 18 април 1995 г. дългът на фирмата е 1 609 646 герм. м.

4. На "Ратола" ЕООД е разрешен кредит от 300 000 герм. м. с краен срок на погасяване 30 юли 1994 г., обезпечен със запис на заповед на президента на фирмата и застрахователна полица с изтекъл срок. Просроченият дълг към 18 април 1995 г. е 208 072 герм. м. главница и 17 227 герм. м. лихви. Издадената запис на заповед не отговаря на параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба N 9 на БНБ - не е авалирана от банка или безупречен платец. Не е сключен договор за залог на движимото имущество и няма фактури, удостоверяващи собствеността на стоките.

5. На "Ратола Моторс" е предоставен овърдрафт кредит от 256 690 ДМ със срок на погасяване 28 юни 1994 г. Кредитът е обезпечен със залог на автомобили. Впоследствие се установява, че всички заложени автомобили са продадени, а сумите не са постъпили за погасяване на кредита. Просроченият дълг към 18 април 1995 г. е 256 690 герм. м. главница и 44 716 герм. м. лихви.

Могат да се посочат още много подобни примери. Още по-тежко е положението по сметка 666, където фигурират сконтираните записи - което личи от Констативната записка от 25 април 1995 г. Сконтовите записи, предоставени срещу записи на заповед, не отговарят на параграф 1, т. 1 от Наредба N 9 на БНБ, не са спазени и изискванията на чл. 26 от Наредбата за кредитиране на "Сирбанк". С изтекъл срок са сконтовите записи за 1 000 000 щ. д. към ТБА "Холекс", като записът на заповед е авалиран само от управителя на фирмата като физическо лице. Записът за 80 000 щ. д. на "Континентал информейшън" пък изобщо не е авалиран. Отпуснатите на "Ракос - Константин Тотев" ЕТ 75 000 щ. д., са свързани с ръкописен банков "документ", при който гаранциите се поемат не с подпис и печат, а просто по телефона. Изтекъл е срокът и на заема от 25 750 щ. д., отпуснати на "Континентал пропъртис" ООД въз основа на запис на заповед авалирана от незнаен чужденец и без фирмен печат. Президентът на ТБА "Холекс" Стоян Стойчев пък попълва записи на заповед и сам си ги авалира - в противоречие с Наредба N 9 на БНБ. Така той получава веднъж заем от 1 000 000 щ. д. с падеж 9 май 1995 и още веднъж 1 000 000 щ.д. с падеж 3 май 1995 - като към 7 април 1995 г. по втория заем са погасени само 16 511 щ.д. "Бромяна трейд" ООД пък успява да измъкне 1 000 000 щ.д. чрез запис на заповед, авалирана от ФК "Фина-С" АД, имаща междувпрочем същия адрес. Авалираната сума обаче не е блокирана по сметките на "Фина-С". 2 500 000 щ.д. пък получава "ФБК 105" с авалиране от "Меридиан - 1" ООД, от които 1 046 000 щ.д. минават в друга партида за погасяване на сконтирана сума на "Сик каре".

Най-странен е обаче пинг-понгът, разигран с четири записа на заповед между "Атлантида" ЕООД и "Елпида-3" ООД, всичките с един и същи падеж и издадени на една и съща дата. Схемата е следната: на 1 декември 1994 г. "Бизнес Банка" - Петрич авалира пред "Сирбанк" запис на заповед в полза на "Атлантида" ЕООД, въз основа на който сметката на фирмата N 8804637443000 е заверена със сконтираната сума от 1 003 356 щ.д. С друг съседен входящ номер, с друг мемориален ордер и с други подписи обаче е заверена същата сметка със същата сума. Със същото писмо от "Бизнес Банка" в два екземпляра с различни входящи и изходящи номера и с два записа на заповед от "Атлантида", авалирани в полза на "Елпида-3" ООД и джиросани на "Сирбанк", сметките на "Елпида" са заверени също с двукратната сума от 1 002 970 щ.д. Така на практика с една и съща гаранция, авалирана от "Бизнесбанка" - Петрич, двете фирми са
измъкнали по над 2 млн. щ.д. от "Сирбанк".

Невероятното обаче не е в това. Невероятното е самият характер на залога. Какво ли е заложила "Атлантида", фирма с уставен капитал от 50 хил. лв. с едноличен собственик Николай Вълчев Гайдаджиев, та да привлече в своя полза и в полза на "Елпида-З" такива огромни кредити? Обикновено се залагат валутни кредити, трайно движимо или недвижимо имущество, оставено на отговорно пазене. Г-н Гайдаджиев обаче се е изхитрил да предложи, а подуправителят на "Сирбанк" се е съгласил да приеме като залог не друго, а риби - живи риби! За целта е съставен специален договор за учредяване на залог, в който 2 500 000 броя живи риби - шаран, пъстърва, сом, бяла риба и костур, са оценени на 250 млн. лв. - по сто лева парчето. Чудно наистина как ли са ги преброили, докато са си плували, неведоми за далаверите на техен гръб, в язовира край Ивайловград. За да бъде всичко в ред, застрахователното дружество на "Мултигруп" - "София инс" застрахова шараните и костурите, наречени формулярно "животни". Има дори и "ветеринарно заключение" от ветеринарния специалист д-р Камен Янков, според което рибите са "технически обезпечени” и "свободни от заразни заболявания". Има и протокол за отговорно пазене, подписан между "Сирбанк" и "материално-отговорното лице" - който се оказва пак президентът на "Атлантида" Николай Гайдаджиев.

И така рибата във водата се е оказала повод за даване на 4 млн. щ. д. кредит. Случаят е емблематичен за абсурдните залози, учредявани при даването на кредити фактически без покритие. Дребна подробност е, че Николай Гайдаджиев не само че не е собственик на имагинерните 2 500 000 броя живи риби, но според полицейски източници дори няма редовен договор за аренда на язовира край Ивайловград. Както и фактът, че "Атлантида" всъщност е повече борческа структура, отколкото нормална фирма, че Николай Гайдаджиев е всъщност близък "съдружник" на Иво Карамански и че понастоящем същият - вече не скрит зад "Атлантида", а зад "Булфиш" - хазяйничи на други язовири благодарение на скандални арендни договори или изобщо без такива.

Трябва ли да ни учудва при наличието на такъв прецедент нещо в дейността на "Сирбанк"? Например, че предоставените по договор за управление от "Финансово-брокерска къща - 105" 1 355 000 щ. д. са разсрочвани от година на година, докато най-накрая записът на заповед, предоставен на банката от "ФБК - 105" и издаден от "Меридиан - 1", се е оказал авалиран от Банката за земеделски кредит със срок 2000 година? Или например фактът, че "Броман" ООД е измъкнала от "Сирбанк" 5 102 920 лв. с чек без покритие, издаден от ЕТ "Белла-Белла Хърльова"? Или че банката е дала огромен кредит на "Братя Сярови" - Стара Загора, за който нито има решение на Съвета на директорите, нито има учреден закон. Или че са раздавани заеми, без да е искан баланс и отчет за приходите и разходите от кредитополучателите, както е със заемите, отпуснати на "Елпида-З", "Аско-ВАГ", "Виа Инвестмънс", "Деспотов" ЕТ и много други.

Банката обаче тъй или иначе е "консолидирана", при това на два етапа. Принципът на консолидация по български, изглежда, е такъв - към една потъваща и прогнила от корупция банка се привързват две-три добри банки и се получава един средно лош банков конгламерат, обременен от стари наследени грехове и задължения. Това обаче не е било от значение за ръководството на БНБ. Изглежда, по-важно е било тъкмо тези стари грехове и задължения да бъдат прикрити, следите от финансовите престъпления да бъдат заметени.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 29 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ НА ВЕЧНИЯ ПЪТ, ПРИЕТ НА УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ /21 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОфИЯ/

НАЦИОНАЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ

Чл.24 /1/ Ръководен орган на БНД между два събора е Националният политически съвет /НПС/.
/2/ НПС се състои от членовете на Националния изпълнителен съвет /НИС/ и по един представител на редовните ОДО на движението.
/3/ Редовни заседаниия на НПС се свикват на всеки три месеца.
/4/ При необходимост председателят на БНД или осем членове на НПС могат да свикат извънредно заседание на НПС.
/5/ НПС може да работи, когато присъстват повече от половината от членовете му, и да взема решения с явно гласуване при обикновено мнозинство, освен ако реши друго.
/6/ НПС започва своите заседания в предварително обявения час. Когато липсва кворум по предходната алинея, заседанията се отлагат с два часа, след което се провеждат с наличния кворум.
/7/ НПС приема правилник за организацията и дейността си.
/8/ Решава всички въпроси, свързани с организацията и дейността на БНД, приема правилници, декларации, обръщения, решения, изключва и утвърждава членове или поделения на БНД, утвърждава изпълнителните органи на поделенията в съответствие с раздел трети от устава, създава помощни структури на БНД, утвърждава кандидати за съветници, кметове, народни представители, президент и вицепрезидент, министър-председател.

НАЦИОНАЛЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ

Чл.25. /1/ НИС е постоянен работен орган на БНД.
/2/ НИС работи в състав:
председател на БНД и избрани по негово предложение главен секретар, главен координатор, отговорен политически координатор, пълномощник по външните връзки и др.
/3/ НИС работи в съответствие с правилник за организацията и дейността на НИС, предложен от председателя и утвърден от НПС, този устав и закона.
/4/ НИС подготвя бюджет, структура и щат на своите помощни органи, които се утвърждават от НПС, ръководи дейността по изпълнение на целите, задачите и програмите на БНД, управлява и стопанисва движимото и недвижимото имущество на движението.

Чл.26. /1/ Председателят представлява организацията навсякъде и пред всички, ръководи заседанията на НПС и работата на НСД, утвърждава с подписа си всички документи на движението, подготвя правилник за организацията и дейността на НИС, назначава и освобождава техническите служители към НИС.
/2/ Председателят може да освободи по свое решение член на НИС, за което се обосновава пред НПС.
/3/ Главният секретар отговаря за спазване на реда в НИС, съхраняването и ползването на имуществото, архива, печата, знамето, за подготовката и документалното оформление на договори, споразумения, устройствени документи и други задължения, вменени му съгласно правилника по ал.З на предходния член.
/4/ Главният координатор отговаря за структурното изграждане на движението, за техническата подготовка и провеждане на избори и други мероприятия на БНД в съответствие с правилника по ал.З на предходния член.
/5/ Отговорният политически координатор осигурява политическите контакти, съблюдава за спазване на приетата стратегия и тактика от БНД, политическите преговори и т.н. в съответствие с правилника по ал.З на предходния член.
/6/ Пълномощникът по външните връзки осигурява контактите на БНД с организации, органи и институции извън страната.

ВИСША КОМИСИЯ ПО ЕТИКА /ВЕК/

Чл.27. /1/ ВЕК е висш контролен орган на БНД.
/2/ ВЕК работи по правилник за организацията и дейността си, утвърден от НПС.
/3/ ВЕК тълкува и контролира спазването на този устав, съответствието на документите на всички органи с него, спазването на правилниците, като предлага съответните решения на компетентните органи и осъществява методическо ръководство на СЕ, приемайки правилник за тяхната дейност.
/4/ Заседанията на ВЕК се свикват по решение на НПС, ВЕК, от председателя на БНД или от председателя на ВЕК.
/5/ Решения на ВЕК се вземат с обикновено мнозинство при явно гласуване.
/6/ За извършване на своите проверки ВЕК може да поиска помощ на СЕ или да наеме необходимите експерти след съгласуване на последното с председателя на БНД.

V. ФОНДОВЕ И ИМУЩЕСТВА

Чл. 28 /1/ БНД може да има движими и недвижими имущества, налични пари, ценни книжа, срочни и безсрочни влогове.
/2/ БНД осъществява своята финансова дейност в съответствие със ЗПП.
/3/ БНД може да създава свои фондове за финансиране на дейности, свързани с целите и задачите си, като набира средства по тях от вноски, дарения, спонсорство, стопанска дейност и други незабранени от закона начини.
/4/ Документи от имуществен и финансов характер се подписват от председателя на БНД или от упълномощено от него лице.
/5/ Поделенията на БНД могат да откриват банкови сметки по места с подпис на председателя на БНД.

VI. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.29. Всички органи на БНД се избират с мандат от 2 години.

Чл.30. Председателите на всички нива се избират с тайно гласуване.

Чл.31. Неуредените с този устав въпроси се уреждат с решение на НПС, доколкото не са решени от закона.

Чл.32. /1/ Решение за разпускане на БНД може да вземе НСД с мнозинство от 2/3 от общия брой делегати при наличие на протоколни становища на ОДО, които те представляват.
/2/ Становища по предходната алинея се приемат от МОС на ОДО с мнозинство 2/3 от общия брой на избраните делегати на събора съгласно чл.20, ал.2 от този устав.
/3/ При взето решение за разпускане на БНД се избира комисия от 7 членове, председателствана от председателя на БНД, в която влиза и главният секретар на БНД.

Чл.33. Решенията на органите на БНД могат да се обжалват по съдебен ред.

/Пресслужба "Куриер"/

 

[реклама на БТА]

 

--------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 26 ноември 1996 година.

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова, Нина Гаврилова - деж. ред.
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.