София, 29 март 1993 година
        Брой 60 /847/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 29 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ "АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ЗАДАЧИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ", ПРОЧЕТЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП ЖАН ВИДЕНОВ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ /27-28 МАРТ 1993 Г., СОФИЯ/.

ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ ДЕЛЕГАТИ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,

Днес, година и половина след изборите и 15 месеца след своя 40-и конгрес Българската социалистическа партия /БСП/ се явява на общопартийната си конференция като най-влиятелна политическа сила, преодоляла бруталния натиск на доскорошните управници, укрепена, а не разколебана от репресиите. В динамиката на нашето задъхано ежедневие ние сме партията, която настойчиво търси и все по-ясно очертава своята същност на водещ конструктивен фактор на промените в България.

С цената на огромни отговорности, усилия и рискове българските социалисти отстраниха непосредствената опасност от екстремистко, ретроградно и недемократично израждане на прехода. Но негативните последствия от шоковата терапия, управленския волунтаризъм и конфронтационната политика на бившите управници ще пораждат нови несгоди за широки обществени кръгове и в бъдеще. Сложните процеси на социалната трансформация продължават в условията на тежка икономическа криза, социално напрежение и неблагоприятна външнополитическа ситуация.

Въпреки възродения потенциал за обществено съгласие, основите и механизмите на демократичната, социална и правова държава са все още нестабилни и неефикасни. За общественото движение и градеж политическите позиции и практическото поведение на БСП са все по-важни.

На тях Общопартийната конференция трябва да посвети работата и решенията си.

ДРУГАРКИ И ДРУГАРИ,
На своя Четиридесети конгрес БСП даде политическа оценка на изборните резултати, анализира обстановката в страната и постави задачата за превръщане на БСП и нейната парламентарна коалиция в нова, демократична опозиция от европейски тип. Още тогава бе формулирана необходимостта от лява алтернатива за политическата и икономическата реформа у нас чрез укрепване на демократичните институции и организации, утвърждаване на мирния преход, засилване ролята на БСП като фактор на промяната в България. Заслуга на конгреса бе очертаването на опасността от крайнодесен политически завой у нас, свързан с реални заплахи за националната и социална сигурност. Конгресът обоснова необходимостта от превръщане на БСП в нова партия чрез сериозна идейна дискусия по проекта за дългосрочен програмен документ, призван да запълни съществуващия идеен вакуум. Четиридесетият конгрес бе събитие в историята на партията, което трудно може да бъде омаловажено, отречено или забравено. Той продължи идейното движение в партията след 10 ноември 1989 г., като потвърди, че промяната в БСП няма алтернатива. Изградената от конгреса основа се оказа здрава. Стъпвайки на нея, ние стигнахме до днешния ден на нашата партия - с големи въпроси и трудности, но и с добри перспективи и оптимизъм за бъдещето.

В духа на конгресната постановка за изборните резултати и обществената потребност от конструктивна парламентарна опозиция, Висшият съвет на БСП и депутатите социалисти разработиха и частично реализираха своята "Програма за политическо и парламентарно действие", ориентирана към четири основни задачи: защита на демократичния характер на промените в българското общество и съхраняване на социалната алтернатива в прехода; съдействие на реформите в икономиката, насочени към извеждане на страната от кризата на поносима социална цена, утвърждване на БСП като същностна част от лявото политическо пространство; провеждане на първия етап от идейната дискусия в партията. С "Програма'92", с усилията за нейната реализация и с постигнатите резултати БСП отново потвърди своята привързаност към идеята за национално съгласие. За съжаление тази спасителна за страната ни философия бе категорично отхвърлена от управляващите.

ОПОЗИЦИОННОТО ПОВЕДЕНИЕ НА БСП СЛЕД НАЛАГАНЕТО НА КРАЙНАТА КОНФРОНТАЦИОННА ТЕНДЕНЦИЯ В УПРАВЛЕНИЕТО НА СДС

След президентските избори опасностите от екстремистки завой в управлението на Съюза на демократичните сили /СДС/ станаха сурова реалност. Те намериха израз в небезизвестната Варненска декларация на 39-те, последвалите я конфронтационни, силови, антидемократични и реставраторски действия на СДС във всички области, осъществявани чрез парламента, правителството, местната власт, съдебните органи и националните масмедии. В кратки срокове бяха приведени в изпълнение основните лозунги от предизборната платформа на СДС и от кандидатпрезидентската кампания, проведена под знака на синята бюлетина: безогледната реституция в натура, антиикономическата ликвидация на селскостопанските производствени единици, реполитизирането на съдебната система чрез Висшия съдебен съвет. Започнаха масови уволнения по политически причини, формира се нова, "синя" номенклатура, подготвена бе почвата за показни политически съдебни процеси. Натискът на властта срещу нейните политически опоненти и главно срещу БСП се засили неимоверно.

В тези условия ВС на БСП и депутатите социалисти дадоха точна оценка на формулата на управление, наложена от СДС в съюз с Движението за права и свободи /ДПС/. Те направиха важния извод, че в нейните рамки основните проблеми на властта в преходния период са нерешими. Тази формула бе определена като генетично увредена, тотално непригодна, неподлежаща на подобряване, отлагаща и компрометираща истинската промяна. На тази основа бе поставена задачата за максимално бързо отстраняване и преодоляване на олицетворяваната от тогавашната върхушка на СДС регресивна политическа тенденция в обществения живот на страната. На тази цел бяха подчинени пролетната и есенната ни политическа кампания, както и ред важни позиции на партийното ръководство - за аграрната реформа, индустриалното преструктуриране и социалната защита в прехода; за законодателното уреждане на реформите в трудово-правните отношения; за синдикалната политика на партията и др. Реализацията им, макар и частична, е голяма заслуга на активистите, членовете и симпатизантите на БСП. В условията на репресивна конфискация, масови политически уволнения и реална опасност от съдебна разправа те изпълниха своя граждански дълг и спряха една гибелна за страната ни политическа тенденция.

ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА И ОПИТИТЕ ЗА НЕЙНОТО РАЗРЕШАВАНЕ

Бурното начало на политическата есен показа недвусмислено, че конфронтационната и силова политика на СДС води страната към обща политическа криза. Тя засегна тежко институциите на властта и доведе до недемократично работещ парламент, слабо правителство, реполитизирана съдебна власт, подложено на остри атаки Президентство. Тези институции се оказаха неспособни да се справят с последствията на икономическата и социалната политика на СДС.

Обща задача на политическите сили стана защитата на демокрацията; спирането на политическото, икономическото и моралното противопоставяне в обществото; осигуряването на гражданския мир, работата и хляба на хората в очертаващата се тежка зима.

Още в края на месец октомври 1992 г. БСП изложи открито вижданията си за преодоляването и трайното разрешаване на политическата криза, за необходимостта от нова социално-икономическа политика, за преодоляването на конфронтацията чрез диалог в търсене на националното съгласие. Тази позиция намери широк отзвук и в партията, и в обществото. Тя стана надежден ориентир в сложната и динамична кризисна обстановка.

 

* * *

Още в ранния стадий на правителствената криза бе ясно, че върхушката на СДС е неспособна да се откаже от несъстоятелната си, конфронтационна и силова политика. Падането на правителството на Филип Димитров разсея и заблудата, че СДС е монополен и безалтернативен субект на промените. Антикомунистическото мнозинство в 36-то Народно събрание се разпадна окончателно и ненапразно още тогава СДС започна да шантажира обществото и парламента с предсрочни избори. Това бе явен знак, че се открива възможност за политическо отстраняване и преодоляване на крайните реставраторски и антидемократични тенденции, довели до формулата на управление на СДС. Създадоха се условия за разчупване на вредния за страната двуполюсен политически модел и за взаимодействие с широки политически сили в търсенето на по-добра алтернатива на прехода. Към БСП се насочиха обществените очаквания за гражданска отговорност, ясна позиция, чувство за дълг и принципно ново отношение към властта при реализирането на предоставената й конституционна възможност да състави правителство.

* * *

Приемайки предизвикателствата на проучвателния мандат, БСП и нейните коалиционни партньори си поставиха ясни и осезаеми цели, способни да мобилизират и личните усилия, и обществените действия: за преодоляване на кризата в институциите на властта; за ограничаване на разрухата в икономиката; за спасителни мерки в най-засегнатите отрасли и най-беззащитните социални слоеве; за структурна реформа като основа за бъдещ растеж.Нагърбвайки се с тази тежка мисия с искрената амбиция да я доведе докрай и да поеме отговорностите на управлението без страх или корист, БСП на дело отхвърли претенциите на СДС за политически монопол в България.

Отчитайки липсата на условия за истинска широка коалиция на парламентарните и извънпарламентарните сили, БСП потърси разрешаването на политическата криза във формулата "програмно правителство на националното съгласие”! Правителство, което да има политическа подкрепа, обществено доверие и самостоятелност в рамките на своя прагматична и ясна програма; да има авторитетен в обществото и различните политически сили премиер; да се формира като екип от компетентни министри, свободни от партиен диктат; да е способно на диалог и взаимодействие със структурите на гражданското общество.

Резултатите от опита да се реализира тази перспективна за страната формула са широко известни. След различни перипетии проучвателният мандат на ПССД бе осуетен и това с право бе оценено като сериозна грешка на политическото и парламентарното ръководство. Причините са свързани с някои съществени слабости в заключителната фаза от реализацията на мандата и те бяха детайлно анализирани. На тази основа ВПС и ПССД потвърдиха доверието си към своите ръководства. Основание за това бе несъмненият успех в изработването и лансирането на формулата "програмно правителство на националното съгласие”. Тя получи широка популярност в обществото, превърна се във фактор за отваряне на БСП към основните политически сили, стана реален израз на огромните неизползвани възможности на политическия диалог, създаде определени предпоставки и за бъдеща левоцентристка коалиция.

* * *

След неуспешните опити на СДС и БСП да съставят правителство и след провала на преговорите между ДПС и СДС, с гласовете на депутати от всички парламентарни групи и главно от БСП бе избрано правителството на проф. Беров. Това бе опит да се отговори на преобладаващото в обществото убеждение, че правителствената криза може да се разреши и без предсрочни избори, чрез промяна в политиката. На ред съвместни заседания ВС на БСП и ПССД анализираха всички възможни аргументи ”за” и "против". След драматични дебати, решаващи за крайния вот се оказаха заложените в програмната декларация конструктивни намерения за провеждане на нова политика, насочена към решаване на най-острите въпроси на демократизацията, икономическата реформа, социалното положение на хората и националната сигурност. В крайния вариант на този документ бяха отчетени повечето принципни изисквания, произтичащи от предизборната платформа на БСП и интересите на избирателите ни. Подкрепихме "под условие" добрите намерения за извеждане на страната от дълбоката конфронтационна криза в интерес на нацията и с подкрепата на всички политически сили, поддържащи реформите в духа на демокрацията и пазарната икономика.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОБСТАНОВКАТА НА БАЛКАНИТЕ.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия с тревога и загриженост следи ескалацията на военните действия в бивша Югославия.

Войната в Босна и Херцеговина няма изгледи да заглъхне и да приключи. Това е война, която се води между две религии и между две политически формации - социалистическата и капиталистическата.

Босненските мюсюлмани нямат нищо общо с турската нация. Те са като нашите помаци, насила потурчени сърби. Босненските мюсюлмани не знаят турски език. Те говорят литературен сръбско-хърватски език. Ислямските страни злоупотребяват с религиозната заблуда на хората.

Секретариатът на ЦК на БКП счита, че задача над задачите в момента на всички балкански и европейски страни трябва да бъде ограничаването на агресията в Босна и Херцеговина, ако искаме да се предотврати балканска война, която, ако се разпали, има опасност да прерасне в европейска, а след това и в световна война. Задължение на световната общественост е да се предотврати разширяването на тази братоубийствена война. Време е да се издигне лозунгът: "Вън агресорите от Босна-Херцеговина и Югославия!".

В случая напълно валидна е постановката на гениалния Й.В.Сталин, "че мирът ще бъде запазен и заздравен, ако народите поемат делото на мира в свои ръце и го отстояват докрай".

БКП няма да пожали сили за предотвратяването на пожара на Балканите и в Европа. БКП е за траен мир и честни добросъседски отношения на Балканите и в света.

София, 2 март 1993 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР:
        Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛЕГИОН, УЧРЕДЕН В КЪРДЖАЛИ.

1. Демократичният съюз на българския национален легион приема, че България е една историческа реалност. Като народ, земя и език тя е държава с обществен облик, териториална определеност, национални идеали, духовни ценности и свой неограничен суверенитет.

2. Демократичният съюз на българския национален легион има дълг към бъдната история, идея за свободата, националната самозащита, моралните устои и свобода от комунистическия кошмар и всички други авторитарни и тоталитарни режими.

3. Ние приемаме като гаранти на свободата:
а/ волята на личността
б/ волята на народа
в/ идеята за национално единство

Ние виждаме себе си като социална реалност, която е културна и трудова сила, която е политическа и историческа приемственица на земя, народ, нация и дух.

4. Ние адмирираме съдбовния риск, който са приели членовете на Демократичния съюз на българския национален легион и са водили безкомпромисно борба срещу комунизма като национална необходимост, за политическа самостоятелност и стопански реформи. И следвайки непреклонната им воля, приканваме българския народ, българската младеж в съвместни усилия с нас да извоюваме свобода от комунизма. Ние приемаме не като целесъобразност, а като категорична необходимост коренната промяна на политическата система, икономическия, духовния и културния ред и екологическата среда по форма и съдържание остатък от тоталитарното минало.

Отговорно, премерено и всеотдайно ще сътрудничим с демократични средства за цялостната промяна на отречения комунистически строй. На закона и историята предоставяме присъдата.

5. ПОЛИТИЧЕСКИ РАЗДЕЛ

5.1. Демократичният съюз на българския национален легион е за парламентарна демокрация, при която народът е въздигнат и функционира като върховен конституционен фактор при конституционно разделение на властите и ефективно зачитане на личните права и свободи. Свобода на мисълта, съвестта, вероизповеданието, словото, печата, сдруженията, събранията, мирните шествия, манифестациите и стачките.

5.2. Демократичният съюз на българския национален легион е за многопартийна система, конституционно призната парламентарна и извънпарламентарна опозиция, за отделяне на църквата от държавата и за пълна свобода на вероизповеданията, за общество без привилегирована идеология.

6. Ние сме за пълно разделение на властите - законодателна, изпълнителна и съдебна. Демократичният съюз на българския национален легион провъзгласява словото, диалога, убеждението, пропагандата, изборната бюлетина за единствени средства и път към властта. Позициите и мнението на малцинството са легитимни и не могат да бъдат подтискани от мнозинството.

7. Свобода в правото на частната собственост. Демократичният съюз на българския национален легион приема частната собственост за свещена и неприкосновена, конституционно гарантирана.

8. Ние сме за външна политика, която е национална, но не шовинистическа. Ние сме за всеобща интеграция с европейските народи и за сигурен мир на Балканите.

 

9. СТОПАНСКИ РАЗДЕЛ

9.1. Ние сме за това, човек да осъществява стопанската си дейност според собствените си възможности и средства при една пазарна икономика, отворена към света.

9.2. Приемаме, че известни стопански отрасли и структури от национално значение остават като държавна собственост.

9.3. Демократичният съюз на българския национален легион е за приемане незабавно на закон, по силата на който да бъдат конфискувани богатствата, натрупани през миналите 45 години чрез злоупотреба с власт, корупция и грабеж.

10. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА

10.1. Демократичният съюз на българския национален легион е за общество на свободата и солидарността. Солидарност, която решава проблемите на принципа на социалната справедливост.

10.2. Семейството е основна биологична и социална ценност, която трябва да бъде осигурена като възпроизводствен, общественоградивен и национален фактор. Специална закрила на жената-майка и детето.

10.3. Да се осигури материална обезпеченост на студенти чрез стипендии, отпуснати от държавата.

10.4. Ние сме за създаване на нова здравноосигурителна система, всестранно подобряване на медицинското и санитарното обслужване на населението.

10.5. Безработицата, макар и нежелана беда, като социално зло да бъде овладяна, контролирана и обезпечена. Ние искаме не чрез волята на закона да бъде ограничена емиграцията, а чрез създаване на благоприятни икономически и социални условия.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРИЗИВ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА И СВОБОДАТА НА ТУРЦИ-МЮСЮЛМАНИ И ВСИЧКИ НАЦИОНАЛНОСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СЪЗДАДЕН В КЪРДЖАЛИ.

ДРАГИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,
ДРАГИ РАБОТНИЦИ И СЕЛЯНИ,
ДРАГИ ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ,

В продължение на три години парламентът, президентството и правителството не си поставиха за задача - по законен и конституционен път да разрешат националния въпрос в България, съдбата на всички малцинства и етнически групи без грижи и самотек. Те са лишени от права за участие в обществено-политическия и икономическия живот на страната. Всички уволнения, съкращения, падат върху главите им. Принудителното изселническо движение за Турция и други страни е във възход. Не се сбъднаха мечтите на малцинствата и етническите групи за право на език, религия, култура, просвета. По примера на тоталитарния режим продължават да говорят пред световните форуми и организации за правата на човека, като представят пред външния свят, че бил разрешен националният въпрос в България. Малцинствата продължават да живеят в условията на роби и робовладелци. Те нямат по конституция право на свой език, култура, просвета и вероизповедания. Всички икономически нещастия се стоварват върху плещите на турците-мюсюлмани, като всички бройки за съкращения, уволнения се запълват за сметка на турците-мюсюлмани и други националности. Номенклатурчиците на тоталитарния режим продължават да създават умишлена обстановка за националистически конфигурации. Предвид тези обстоятелства - изводи за безбройни недостатъци по националния въпрос в България - комитетът ви

П Р И З О В А В А:

ДРАГИ СЪГРАЖДАНИ,
ДРАГИ УЧЕНИЦИ, СТУДЕНТИ, УЧИТЕЛИ И ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ,

Комитетът за защита правата на националностите в България се обърна към парламента, президентството и правителството със следните алтернативни искания:

1. Задължително връщане на имената на всички националности, включително и на родопските мюсюлмани, считани от 1939 година до настоящия момент.

2. Равноправно участие на всички националности в обществено-политическия и икономическия живот на страната, а не както досега - по принципа на роби и робовладелци - съгласно политиката на БСП/БКП и ОПТ-коалиция.

3. Да се осигури равноправно участие на всички националности в отбраната на страната, като се отхвърли законът за трудовите и жп войски.

4. Да бъдат издиряни и изправяни пред закона виновниците за асимилационната политика на царя и партията.

5. Да се обявят извън конституцията съществуващите партии на коалицията БСП и ОПТ, която е обект на открита антиинтернационалистическа политика и обстановка на националистическа конфигурация и безредици в страната.

6. Да бъдат върнати имената на всички националности, независимо дали са напуснали страната, или са били изгонени, като чрез съответните посолства да бъде връчено удостоверение с възстановените имена.

7. Да бъдат възстановени и задължително върнати имената на всички, починали с български имена, считано от 1939 година до сега, като да бъдат връчени на техни наследници и роднини удостоверения за върнатите им имена.

8. Да бъдат възстановени всички гробищни паркове на турци-мюсюлмани, които бяха разрушени, като паметните им плочи бяха изпотрошени и хвърлени в неизвестни посоки.

9. Да бъде извършена нова паспортизация на българските граждани със съдържание: име, презиме и фамилия; място и дата на раждане; националност; вероизповедание и гражданство.

10. Комитетът се обявява против алтернатива на парламента за отхвърляне етническото самосъзнание на родопските мюсюлмани.

11. Да бъдат конфискувани като партийно имущество всички подслушвателни и заглушителни станции в страната.

12. Да се въведе 12-часова седмична задължителна учебна програма на турски език и два часа религиозно-възпитателна работа във всички училища.

13. Да бъдат възстановени всички турски училища, включително Медресето в Кърджали, Нуваб в Шумен и други религиозни и културни обекти, съществували до 1939 година.

14. Да бъдат възстановени всички издателства на турски и други малцинствени езици.

15. Да бъдат възстановени всички турски читалища, театри, така както те бяха до 1939 година и 1959 година.

16. В никакъв случай да не се допусне приватизация и реституция в областта на науката, просветата и културата, което трябва да бъде първостепенно задължение на държавата.

17. Също така в никакъв случай да не се допусне приватизация и реституция в областта на здравеопазването. Това трябва да бъде пряко дело на държавата и обществото.

18. Да бъдат възстановени всички движими и недвижими имущества, собственост на религиозните служби на страната.

19. Да бъде издадена неизменима законна постановка за пенсионното осигуряване на работниците и селяните, като всеки вложен трудов ден, независимо в кой сектор, задължително да бъде пенсионно осигурен.

20. Да се осигури най-малко 12-часова радиопрограма на турски език и паралелно на това и по други национални езици.

21. Също така да се въведе 12-часова телевизионна програма на турски език и паралелно с това по други национални езици.

22. Предвид на това, че Постановление N 261 на МС открива кървящи рани в съзнанието на турци-мюсюлмани, бивши и настоящи граждани на Република България, възстановява желязната завеса между съседната ни страна Република Турция, и че смисълът и съдържанието на това постановление е акт на явна дискриминация, настояваме пред парламента и президентството час по-скоро да се анулира Постановление N 261 на МС и да се възстанови предишният ред на декларацията за покана на гости от Република Турция.

ДРАГИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,
С изнесените дотук наши искания до парламента, президентството и правителството, изпратени в подробен мащаб, ние не целим да създаваме обстановка на уличен натиск в работата им. Просто се обръщаме с молба и толерантност за възстановяване и създаване равноправни постановки във всички общоприети човешки сфери на световните форуми и организации за правата на човека. В противен случай се създава обстановка сами да се борим за завоюване на правата си, съгласно решенията на световните организации и последната конференция в Страсбург за правата на човека.

ДРАГИ СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИ,
За осъществяване на мероприятията на комитета се обръщаме към Вас за морална и материална подкрепа, за която ще получите периодически отчет и информация по съответен ред.

Желаещите да се запознаят с оригинала на нашите алтернативни искания може да се обърнат към комитета на адрес: гр. Кърджали, кв. Прилепци N 118.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 29 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ОБЕДИНЕН РОМСКИ СЪЮЗ. Документът е приет на Националната обединителна конференция на рома, състояла се на 17 октомври 1992 г. в София.

СЪЩНОСТ И ЗАДАЧИ НА ОБЕДИНЕН РОМСКИ СЪЮЗ

Чл.1. Обединеният ромски съюз /ОРС/ е сдружение с нестопанска цел на български граждани от ромски произход и на други български граждани, които приемат целите и устава на съюза.

Чл.2. Обединеният ромски съюз сплотява усилията на всички граждани на Република България, които ратуват за единението на българския народ и се борят активно за безусловно реализиране на правата, традициите и културата на всички етноси, гарантирани с "Международната харта за правата на човека", Заключителния акт на съвещанието, в Хелзинки от 1975 г. и други международни документи, приети от правителството на страната ни.

Чл.З. ОРС /за по-кратко в следващите редове от Устава името на Обединен ромски съюз ще бъде изписано с абревиатурата ОРС/ представлява независимо, доброволно, самоуправляващо се обединение.

Чл.4. ОРС отстоява правата, достойнството, интересите на своите членове.
4.1. Осъществява взаимодействие с държавни, обществени и други органи и организации с цел - участие на членовете на ОРС в съдебната, изпълнителната и законодателната власт.
4.2. Чрез различни законни средства, включително митинги и демонстрации, влияе на социално-икономическата политика на държавата.
4.3. Оказва юридическа и друга специализирана помощ на своите членове.
4.4. Създава условия за взаимно и международно подпомагане.
4.5. Бори се за подобряване условията на живот.

Чл.5. Съвместно със синдикатите ОРС реализира своите задачи, свързани с безработицата и трудовата дискриминация.

Чл.б. ОРС се бори за гарантиране правата на рома да получат земя.

Чл.7. ОРС полага грижи за популяризиране и утвърждаване на етнокултурните традиции и духовните ценности на рома.

Чл.8. ОРС ангажира вниманието на държавните и обществените органи с решаването на специфични проблеми на рома.

Чл.9. Организира културно-просветна и спортна дейност.

Чл.10. Създава секции на младежите и на жените към общинските организации на ОРС.

Чл.11. Осъществява, с оглед на целите си, всякаква друга, разрешена от закона, дейност.

ОРГАНИЗАЦИОНЕН СТРОЕЖ

Чл.12. ОРС е юридическо лице със седалище София.

Чл.13. ОРС се изгражда на териториален принцип. Основни структурни звена са: кварталната, селската, общинската и регионалната /на територията на бившите окръзи/ организация.

Чл.14. Ръководен орган за кварталната и селската организация е общото събрание, за общинската и регионалната - конференцията.

Чл.15. Висш ръководен орган на ОРС е конгресът.

Чл.1б. Отчетно-изборните събрания в кварталната и селската организация се провеждат на две години. Те избират квартален съвет и селски съвет в състав от 3 до 9 души /председател, заместник-председател, завеждащи отдели и др./. Тези съвети представляват организацията пред другите квартални и селски организации, пред общинското ръководство на ОРС, предлагат членове на общинския съвет на ОРС.

Чл.17.1. Общинският съвет на ОРС - до 30 души, се избира на отчетно-изборна конференция, която се подготвя от общинското ръководство и се провежда на две години. Съветът заседава периодично, обсъжда проблемите на общинско ниво и взема решения с обикновено мнозинство.

2. Общинското ръководство на ОРС се избира на отчетно-изборна конференция и е в състав от 9 до 13 души /председател, заместник-председател, секретар, завеждащи отдели и др./.

Чл.18. Броят на делегатите за общинските конференции се определя от общинските ръководства.

Чл.19. Общинските конференции са редовни, когато присъстват не по-малко от 2/3 от делегатите и вземат решенията си с обикновено мнозинство.

Чл.20. Общинските отчетно-изборни конференции избират общинска контролно-ревизионна комисия в състав 5-7 души. Председателят и членовете на контролно-ревизионната комисия може да участват в заседанията на общинското ръководство и в заседанията на съвета.

Чл.21. Регионалната организация избира на своя конференция регионален съвет до 50 души, предложен от общинските ръководства.

Чл.22. Висш орган на регионалната организация е регионалната конференция. Тя се провежда веднъж в годината по решение на регионалното ръководство.

Чл.23. Отчетно-изборната регионална конференция се провежда на две години. Тя избира с обикновено мнозинство регионален съвет, регионално ръководство и регионална контролно-ревизионна комисия.

Чл.24. Регионалният съвет координира работата на общинските ръководства, провежда школи за обучение и др. Свиква се по решение на регионалното ръководство или по искане на 1/3 от членовете му.

Чл.25. Регионалното ръководство е в състав от 9 до 13 души: председател, заместник-председател, секретар, завеждащи отдели и др. Председателят се избира на заседание на регионалния съвет с обикновено мнозинство.

/Пресслужба "Куриер"/

10:50:30
29:03:1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!