София, 2 февруари 1996 година
Брой 24 /1579/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ, НА НАРОДЕН СЪЮЗ - БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ И НА НЕЗАВИСИМИТЕ ДЕПУТАТИ ОТ ПАРТИЯ "НОВА ДЕМОКРАЦИЯ", ОГЛАСЕНА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 31 ЯНУАРИ 1996 Г.

Парламентарната група на Съюза на демократичните сили /ПГ на СДС/, Парламентарната група на Народен съюз /ПГ на НС/, Парламентарната група на Движението за права и свободи /ПГ на ДПС/ и независимите депутати от партия "Нова демокрация" с възмущение посрещнаха съобщенията на руската осведомителна агенция ИТАР-ТАСС и на пресслужбата на руското посолство в София, според които при среща на четири очи с руския президент Борис Елцин председателят на Народното събрание Благовест Сендов изразил мнение, че не е необходимо Северноатлантическият договор да се разширява на Изток.

Тази декларация на г-н Сендов влиза в противоречие с приетите становища на Великото и 36-то Народно събрание за интеграция на България в европейските и в атлантическите структури. С действията си в Москва той на практика сам и без пълномощия от никого предреши дълбокия дебат в обществото ни дали България да бъде отново сателит на Русия, или да се присъедини към общността на свободните европейски народи.

Но Народното събрание никога не е гласувало против разширяването на Северноатлантическия договор. А съгласно Конституцията на България председателят на Народното събрание го представлява и има право да изразява само официално приети от него становища. Следователно г-н Сендов нарушава основния български закон.

Със скандалните си действия в Москва г-н Сендов доказа, че не може да заема втория по значение пост в страната. Той трябва да поеме пълната политическа отговорност за своето поведение.

София, 30 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ ПО ПОВОД НА СРЕЩАТА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ С ПРЕЗИДЕНТА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ БОРИС ЕЛЦИН.

Изпълнителният комитет на Радикалдемократическата партия /ИК на РДП/ протестира остро срещу разпространеното от медиите изявление на председателя на 37-то Народно събрание Благовест Сендов в Москва против разширяването на НАТО на Изток, направено след срещата му с президента Елцин. Това изявление противоречи изцяло на националните интереси на България и на външнополитическия й курс за европейска интеграция. Нито Народното събрание, нито някоя друга държавна институция е упълномощила г-н Сендов да изразява позиции, накърняващи международния ни авторитет. Председателят на българския парламент е единственият високопоставен държавник от всички бивши комунистически държави, който се обявява против разширяването на НАТО и по този начин вреди не само на България, но и на страните от цяла Централна и Източна Европа. Като осъжда този твърде опасен политически акт на председателя на Народното събрание, РДП очаква Българската социалистическа партия да се разграничи от него и да потърси от г-н Сендов политическа отговорност.

София, 30 януари 1996 г.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РДП ПО ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ВЪПРОСИ:

Аспарух Панов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ ДО ПОСЛАНИКА НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧЕН ДЪЛАЙ ПО ПОВОД НА ИНЦИДЕНТА С ПЪРВИЯ СЕКРЕТАР НА КИТАЙСКОТО ПОСОЛСТВО ЛИ ЧЕН ШЪН.

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

От името на организацията, която имам честта да представлявам - Конфедерация на труда "Подкрепа", и от свое име изразявам най-искрени съчувствия по повод покушението над първия секретар на повереното Ви посолство Ли Чен Шън и неговата съпруга и недоумявам от безпомощността на българските компетентни органи пред това вече взело застрашителни размери явление. Във връзка с това Ви предлагам протестното ни писмо до министъра на вътрешните работи.

Приемете, Ваше Превъзходителство, нашите най-добри почитания.

София, 29 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА ФЕДЕРАЦИЯТА ЗА БЪЛГАРО-КИТАЙСКА ДРУЖБА ПО ПОВОД НА НАПАДЕНИЕТО НАД ПЪРВИЯ СЕКРЕТАР НА ПОСОЛСТВОТО НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА В БЪЛГАРИЯ ЛИ ЧЕН ШЪН. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Министерския съвет, до министъра на вътрешните работи, до главния прокурор на републиката и до средства за масово осведомяване.

Изпълнителното бюро на Федерацията за българо-китайска дружба /ИБ на ФБКД/ - София, изразява възмущението на членовете на ФБКД от цялата страна и на милионите български граждани, работници, селяни, дейци на науката, изкуството, студентите, учениците и други верни приятели на великия китайски народ от новото бандитско нападение на 27 януари 1996 г. /събота/ около 21 ч в района на хотел "Плиска" - София, над първия секретар на китайското посолство в София г-н Ли Чен Шън, който е бил със съпругата си.

Потресаващо е, че за около 20 дни е направено бандитско нападение над втори китайски дипломат.

Съществува опасност и от нови нападения.

Тези позорни актове очевидно се провеждат от политически заинтересувани среди.

Но пита се, какво правят българските органи, които трябва да заловят престъпниците и да им бъде потърсена съответната отговорност?

Вие, господа управляващи, и вашите управленски екипи, какво правите?

Не се ли замисляте, че в резултат на вашето бездействие какви огромни щети нанасяте на България, на българския народ и на дипломатическите ни и други отношения с Китайската народна република /КНР/.

От името на милионите граждани ви призоваваме да вземете всички необходими мерки за пресичане вълната на позорния открит бандитизъм.

Необходимо е час по-скоро бандитите да бъдат заловени и им се потърси съответната сурова отговорност.

Позорните факти говорят, че е необходимо от органите на реда да се създадат всички необходими условия за нормална дейност и сигурност на китайските граждани и на всички други дипломати, пребиваващи и живеещи в София и в цялата страна.

Изразяваме дълбоко съчувствие на г-н Ли Чен Шън и неговата съпруга и пожелаваме бързо оздравяване. Независимо от престъпния акт ние искрено желаем да се запазят традиционните добри връзки и дружба между китайския и българския народ.

София, 30 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер”/

* * *

София, 2 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ "ЕДНА ГОДИНА УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ: КРАЯТ НА ИЛЮЗИИТЕ", ОГЛАСЕН ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ НА ЗАСЕДАНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ /24 И 25 ЯНУАРИ 1996 Г., СОФИЯ/.

Една година в политическия живот не е дълъг период, но когато в обществото са породени определени предизборни очаквания, благодарение на които Българската социалистическа партия /БСП/ се завърна на власт с абсолютно мнозинство, то нормално е да се следят с внимание действията й и да се анализират тенденциите, които се забелязват в началото, тъй като те определят и бъдещите политически реалности, както и възможностите, които има БСП да реши проблемите на страната в оставащия й времеви мандат за управление.

Трябва да се отблележи, че БСП изигра пред общественото мнение изключително успешен политически ход с т. нар."Бяла книга" за периода на управление след 1989 г. Формално с този материал БСП сне от себе си отговорсността за състоянието на страната в преходния период, включително и за действия, осъществени под натиска й, но реализирани от други. Типичен случай е правителството на Беров, за чието съществуване и политика БСП следваше да понесе практически цялата политическа отговорност, тъй като почти две години в 36-то Народно събрание нямаше законодателен акт, който да не бе приет със съгласието и вота на БСП. В политическото съзнание на хората до голяма степен БСП дойде през 1995 г. на власт на "чисто", като всички действия във връзка с икономическата и социалната реформа след правителството на Луканов от 1990 г. се отнесоха извън средите на Демократичната левица. Част от обществената хипноза в предизобрния период се пренесе и в първоначалния етап от управлението на БСП през 1995 г., като под лозунга за незабавни корекции във властта, в икономическата сфера и в законодателството с цел преодоляване на последствията от предишното управление определени кръгове в БСП наложиха политика на реваншизъм и поставиха основите на реставрационни тенденции с дългосрочни последици. Тук дори не са съществени конкретните свидетелства, например кадровите решения в областта на стопанското управление, финансовите и държавните институции, осъществени с желанието да се упражнава властта чрез безапелационни действия с цел доказване на политическа непоклатимост, или неконституционните поправки в Закона за земята, продукт на дълго таена мисъл за държавен или дори феодален контрол над селското стопанство, колкото начинът, по който БСП се разпореди с даденото й от избирателя доверие.

Въпреки широко декларираната идея за търсене на национален консенсус, особено когато е в опозиция, БСП не можа да преодолее тоталитарните комплекси от миналото и реши да налага политически решения, особено в законодателен план, без да се съобразява с мнението на миноритарната опозиция. С тези си действия Демократичната левица развенча мита за креативната сила, способна да консолидира в името на

възраждането на България политически кръгове извън собствената си идентичност. С особена сила това се видя при дискусиите за герба на републиката, когато дори и предупрежденията на вътрешни прагматични кръгове в БСП срещнаха не толкова принципни аргументи, колкото политически желания за тотална хегемония и безпардонно налагане на пресинг над опозицията.

За съжаление този начин на упражняване на властта от БСП се прояви и в рамките на институционализирания социален диалог чрез работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/. През 1995 г. по изключително важни въпроси не бяха реализирани отговорни консултации между правителството, синдикатите и работодателите. Отново, както е било и минали години, не бяха взети под внимание редица съществени възражения на социалните партньори по проектите за закони и актове на изпълнителната власт, отнасящи се пряко и косвено до доходите, жизненото равнище и осигурителните отношения. Въпреки подписаното през лятото споразумение ефективността на тристранния съвет не бе подобрена, което е в зависимост главно от действията и волята на правителството. В мнозинството от министерствата и ведомствата не са формирани отраслови съвети за тристранно сътрудничество. Практика е невнасянето и неразглеждането на важни нормативни актове с трайни последици върху социалната сфера, които пряко засягат работниците и служителите. Особено тревожен е фактът, че сред тях има и такива, по които са налице положителни съвместни усилия с правителствени представители през минали години, като Закона за заетостта и защитата при безработица. Важни закони, като например Законът за цените, въобще не бяха разглеждани в съвета, а същата съдба имаха и всички закони, регламентиращи приватизацията, и особено тези, които в областта на финансово-данъчната политика пряко или косвено засягат доходите и жизненото равнище на населението. Промените в социалното осигуряване започнаха без принципно решение, изискващо максимално допустима степен на обществен консенсус, тъй като предопределят бъдещето не само на сегашните пенсионери и заети, а обвързват и задължават дори още неродените ни синове и дъщери. Не бяха чути предупрежденията по време на обсъждането на бюджета за 1995 и 1996 г., че в бюджетната сфера състоянието на заплащането на цената на труда е под критериите за цивилизована държава, че решаването на проблемите в отрасли като енергетика и телекомуникации единствено чрез ценови изменения без контрол върху разходите е достигнало границите на ограничение, наложено от платежоспособните възможности на преобладаващата част от населението. Пренебрегнати бяха възраженията по системата за компенсиране на ценовите шокове на електро- и топлоенергията за най-нискодоходните групи от населението.

В рамките на НСТС само на два пъти за 1995 г. синдикатите успяха да убедят правителството за целесъобразни промени във вече замислени нормативни актове. Става дума за Наредбата за регулация през 1995 г. в материалното производство и за възприемането на идеята за добавка за старост на пенсионери над определена възраст. В останалите случаи, когато бяха обсъждани правителствени документи, то решенията по тях бяха предварително известни, дори се допусна по някои частично съгласувани текстове да се извършват промени в парламента между първо и второ четене от страна на правителството като вносител.

Всичко това е свидетелство, че в областта на социалния диалог консенсусът не е търсената форма за съгласуване на интересите, особено когато е ясно, че изходните позиции на отделните представители са противоположни. Често се повтаря, че именно това е начинът за поемане на отговорност пред обществото от управляващите - когато въпреки мнението на социалните партньори се взимат едни или други правителствени решения. Но отговорността означава и поемане на задължението при нереализация на определени ангажименти и при поява на последици, за които управляващите са били предупредени, да се извършат корекции в съществуващата политика, включително и напускане на ръководни места и позиции. И вотът на избирателя в случая е предходно събитие, защото е даден на основа на предизборни намерения и убеждения, а не е индулгенция за всякакви действия, защото управляващите трябва винаги да помнят, че властват от името на хората, но и за тяхна сметка, дори и само за това, че избирателят има качеството и на обикновен данъкоплатец.

Несъмнено правителството ще отчете положителни тенденции в икономическото развитие. Безспорно част от основните макроикономически показатели са по-добри от 1994 г. Налице е ръст на производството и брутния вътрешен продукт, значително намаляване на инфлацията, спад на регистрираната безработица, относително устойчив курс на конвертируемата валута спрямо лева. Не бива да се забравя обаче, че тези промени практически не зависят от решенията на управляващото мнозинство и са съпроводени с редица негативни икономически факти, които поставят под съмнение продължителността и посоката на изменение на показателите. Безпокойство буди например ръстът на паричната маса и увеличаването на т. нар. широки пари, съпроводено със свиването на потребителското търсене, инфлационния натиск на непредвидимото състояние на валутния пазар предвид плащанията по външния дълг, темповете на увеличаване на вътрешната задлъжнялост, размера на бюджетния дефицит и т.н. Все още е трудно да се твърди, че факторите, които пораждат инфлационни очаквания и създават инфлационен потенциал, могат да бъдат контролирани, което поставя под съмнение тезата за пълното овладяване на инфлацията.

/Пресслужба "Куриер"/

15:30:00
02.02.1996 г.

Редактори: Лилия Томова
                    Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Павлина Стефанова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!