София, 30 януари 1996 година
Брой 21 /1576/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 30 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕН ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР, ПРИЕТИ НА ЗАСЕДАНИЕ НА 27 ЯНУАРИ 1996 Г. В СОФИЯ.

1. Свиква Национален форум на Обединен християндемократически център /ОХДЦ/ на 16 и 17 март 1996 г. в София.

2. Определя представителство на Националния форум, както следва:
- по един представител на всеки десет членове на местна организация на ОХДЦ;
- членовете на Националния съвет, на Изпълнителния съвет и на Контролния съвет;
- депутатите от ОХДЦ.

3. Определя дневен ред на Националния форум:
   3.1. Политически доклад на председателя на ОХДЦ.
   3.2. Отчет на Контролния съвет.
   3.3. Промени в устава на ОХДЦ относно структурата на ръководството.
   3.4. Избор на ново ръководство на ОХДЦ.
   3.5. Изработване на позиция на ОХДЦ за националната конференция на Съюза на демократичните сили /СДС/.

4. Във връзка с предстоящото заседание на Националния координационен съвет /НКС/ на СДС на 30 януари 1996 г.
   4.1. Изразява становище, че необходимо условие за победа на президентските избори е издигането на единна кандидатура на цялата демократична опозиция.
   4.2. Приема процедурата за издигане на обща кандидатура на демократичната опозиция чрез открити предварителни избори.
   4.3. По дневния ред на Националната конференция приема по принцип предложението на НИС на СДС, като предлага обсъждането на вътрешната политика и президентската канидатура да стане на утринното заседание на втория ден на конференцията.

5. Възлага на Изпълнителния съвет на ОХДЦ да подготви документите за създаване на Християндемократическа конфедерация с Християндемократически съюз и Християн-аграрната партия /ХДС и ХАП/.

6. На основание на Закона за местното самоуправление и местната администрация, устава на ОХДЦ и депозираната оставка на председателя Стефан Софиянски възлага на заместник-председателя Александър Божков да изпълнява длъжността председател до провеждането на Националния форум.

София, 27 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЕТИЦИЯ ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 37-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В МИТИНГА ШЕСТВИЕ В ЗАЩИТА НА СВОБОДНОТО СЛОВО, ОРГАНИЗИРАН ПРЕД ХРАМ-ПАМЕТНИКА "СВ. АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ" НА 25 ЯНУАРИ 1996 Г. ОТ СДРУЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ И ОТ ГРАЖДАНСКИ ФОРУМ "СВОБОДНО СЛОВО".

Ние, участниците в митинга шествие и подписалите досега 21 821 души възванието за защита на свободното слово:

1. Настояваме да бъдат незабавно освободени генералните директори на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Те пряко участват в налагането на цензура, в задушаването на свободното слово и преследването на личности.

Господа народни представители, тези хора са назначени от вас, действат от ваше име и ви дискредитират като представители на народа.

2. Настояваме в обсъждането на проектозакона за националните медии да участват неправителствени организации и експерти, защото сме убедени, че сегашното мнозинство не може да приеме необходимия демократичен закон.

3. Настояваме да се премахне данъкът върху добавената стойност за българската литература и печат. Икономическият натиск е другото лице на цензурата.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "Г. С. РАКОВСКИ" ДО МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ДИМИТЪР ПАВЛОВ ПО ПОВОД НА ЕДНОГОДИШНОТО МУ УПРАВЛЕНИЕ. Документът е адресиран и до началника на Генералния щаб на Българската армия и до средствата за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Една година не е достатъчна, за да бъде направена задълбочена равносметка на цялостната политика на един министър в областта на отбраната и за хода на реформите в Българската армия. Ала 365 дни са срок, след който ясно проличава кой кой е и кое накъде отива, какви са възможностите на един ръководител и на екипа му, колко струват думите и делата им.

Изтеклата година се оказа полезна за Българската армия. Въпреки финансовия недоимък бяха възстановени добри традиции в бойната подготовка. Продължават контактите с военните ведомства на съседни и на по-далечни страни. Наши военнослужещи получиха ласкави оценки за участието си в учения от инициативата "Партньорство за мир".

През първата година от Вашия мандат бе приет дългоочакваният Закон за отбраната и Въоръжените сили. Утвърдена бе Концепцията за реформите в Българската армия до 2010 години. Бяха разработени Концепция за националната сигурност и военна доктрина на Република България.

Така без шум и пропагандни фойерверки е заложена солидна нормативна база, която ще служи на отбраната и през следващия век. Така Вие се откроихте не като политик, мислещ за следващите избори, а като държавник, който милее за идните поколения защитници на Отечеството.

Ваша е заслугата да имаме корабостроителна и авиационна програма, отбранителната промишленост да получи глътка въздух и да започне да излиза от колапса.

Заедно с началника на Генералния щаб Вие направихте немалко за подобряване на социалното положение на българския офицер, не допуснахте прибързани съкращения, всячески съдействахте за стабилизиране на офицерския корпус. Най-сетне бяха прекратени унизителните квалификации за отделни категории и набори, деленето на офицерите по випуски и по място на службата, противопоставянето на воините от строя и от щабовете. Българското офицерство няма да забрави нито своите приятели, нито своите предатели.

Може би най-голямото достойнство на Вашата политика е, че не е партийно оцветена. Вие стриктно се придържате към националните интереси, не допуснахте война между институции в армията, не направихте очевидни грешки, не си позволихте непремислени изявления. Не случайно министърът на отбраната е може би най-малко критикуваният и един от най-стабилните членове на кабинета.

Поздравяваме Ви с оптимистичния финал на първата година от Вашия мандат, господин министър!

Желаем Ви попътен вятър и нови победи по курса на промените!

Желаем Ви здраве и лично щастие!

София, 25 януари 1996 г.

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА БОЛ "РАКОВСКИ": Полковник Личев

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: Полковник Енев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "НЕ Е ИЗМИСЛИЦА - СЪЩЕСТВУВА НОВ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛ" НА ИНИЦИАТИВНА ГРУПА ЗА ЧЕРВЕНА ДЕМОКРАЦИЯ.

Напълно обяснимо е противоречивото възприемане на съобщението за учредяването в София на Нов комунистически интернационал /НКИ/. Бяха изказани смели предположения, че това е поредна шумотевица. За радост на едни и неодобрение на други реален факт е, че Новият комунистически интернационал вече съществува.

На 4 и 5 ноември 1995 г. той е създаден в София, за да доведе докрай недовършеното от Първото интернационално работническо сдружение, Третия интернационал и Информбюро /1947-1956 г./.

Недоразумения за някои журналисти и информатори са се появили от недостатъчната им информираност, че вече се касае за сдружение не на партии, афиширали се като "комунистически", а за марксистко-ленински партии от болшевишки тип. Така че е напълно допустимо, че Френската комунистическа партия, а също и Италианската комунистическа партия с ориентация към еврокомунизма да не знаят и да не са участвали в учредителния конгрес.

А както му е редно, последният е приел устав, програма и ръководство на интернационала. Така че противно на всякакви съмнения Новият комунистически интернационал реално съществува като сдружение за организиране на общи акции на пролетарията от всички страни срещу фашизма и капитализма. Той е призван да създаде и укрепи единството на международното комунистическо и работническо движение.

В устава си НКИ открито декларира, че "дава положителна оценка на постиженията на социализма, реализиран от Ленин и Сталин, и на осъществените до 1956 г. в Източна Европа постижения на социалистическата система". Съгласно чл. 2, ал. 1 неговата идейна основа е марксизмът-ленинизмът, а ал. 3 уточнява, че организацията "е изградена на принципите на демократическия централизъм".

Не се скрива и целта на сдружението - "събарянето на капитализма и установяването на диктатурата на пролетариата", като се води борба "срещу ревизионизма от всички видове, особено срещу ревизионизма на Тито, Хрушчов, Брежнев, Горбачов, еврокомунизма, троцкизма и маоизма".

Внимателният прочит на Устава на НКИ показва, че е създадена една борбена организация от млади сили - марксистко-ленински партии от болшевишки тип, които, задгърбвайки умората, рутината, досегашната практика, ще се стремят да заменят капитализма с неговите съпътстващи го злини с нов, по-прогресивен обществен строй - социализъм и комунизъм. Експлоатираните и унизените в негово лице ще намерят своя последователен защитник. Ще го подкрепят ли?

София, 22 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ПО ПОВОД НА УВОЛНЕНИЯ НА ЖУРНАЛИСТИ.

Академическият съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" изразява тревога по повод появилите се напоследък случаи на колективно уволнение на журналисти, на информационното затъмнение и на все по-очевидния политически натиск върху националните медии. Академическият съвет на най-старото висше училище в България, известно със своите демократични традиции, би искал да припомни на обществеността известната истина, че ограничаването на свободата на словото, откъдето и да идва, в каквито и цветове да се укрива, си остава винаги посегателство върху свободния дух, върху творчеството и върху едно основно човешко право. Не можем да си позволим да забравяме печалните резултати, до които доведе ограничаването на това право.

Свободата на словото е толкова необходима на едно демократично общество, колкото и отговорността при неговата употреба. Не случайно това право е вписано в чл. 40, ал. 1 от Българската конституция и изглежда наложително да се напомни, че всеки опит за неговото ограничаване е пряко посегателство върху основния закон на Република България.

Пътят към демократичното общество у нас е свободно избран и никакви отклонения от този път не са допустими.

София, 24 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 30 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ /ЧАСТ СЕДМА/ "ХУМАНИЗЪМ НА НОВОТО ВРЕМЕ" НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЦИАЛЕН ХУМАНИЗЪМ, ИДЕЙНО ТЕЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНО ОТ НЕГОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ СТЕФАН РАДОСЛАВОВ НА ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА СРЕЩА /23 ДЕКЕМВРИ 1995 Г., СОФИЯ/.

VII. ПРОМЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ, СОЦИАЛНИЯТ ХУМАНИЗЪМ И ПОЛИТИКАТА НА БСДП

Д-р Атанас Москов посвети много от своите търсения и размисли на настоящето и на бъдещето на България. Той съзнаваше тежката "едновременно духовна, политическа и икономическа криза", в която е изпаднал нашият народ "... За нас и за света - казва д-р Москов, векът е наситен с много важни събития. Но затова, което ни различава, е, че ние сменяме три пъти генералния обществен строй - след 1878 г., след 1944 г. и сега". /в-к "Труд" 14 септември 1993 г./

Най-дълбоката причина за новата национална катастрофа той виждаше в унищожаването на политическата култура и на обществения морал.

Ето неговите мисли: "...Трябваше преходът към демокрация, към парламентарен живот, да протече по друг начин, но не по начина, по който протече. И по който вървим. Всичко е ненормално и това е едно следствие от тия 57 години, в които България не е имала нормален политически живот. Говоря за преврата от 1934 г., за личния режим на Борис. След това вече еднопартийният режим доунищожи политическата култура, която беше на доста високо ниво за нашия народ... Тая духовна, тая политическа култура е унищожена и това е голямото нещастие на нашето настояще... Аз акцентирах върху политическата култура. Всъщност причината е още по-дълбока - липса на политически морал. И изобщо на морал в нашия живот. Създадено е едно такова състояние на отприщване на човешките недостатъци, на човешките пороци за сметка на добродетелите..." /"И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не схвана", в. "Отечествен вестник", 3 юни 1991 г./

Д-р Москов считаше за голямо завоевание на демокрацията приемането на конституцията от 1991 г., "най-хубавата конституция, която сме имали в нашата история", установяването на демократичната и социална правова държава - парламентарната република в България. Убеден републиканец, той препоръчваше на всички демократични прогресивни сили да продължат усилията си за укрепване на парламентарно-демократичния строй у нас и на тази основа да се извършат икономическите и социалните реформи.

За съжаление промените в България се развиха в обратната посока. Задълбочаването на икономическата криза при липсата на политическа консолидация на обществото около една национална програма за реформи у нас вместо модерна демокрация и социална пазарна икономика от европейски образец след 1991 г. се установиха полудемокрация-полуанархия и един компрадорски бюрократично-спекулантски капитализъм, който се осъществява в криминална среда. "Само в страните с пропаднали комунистически режими и с фалирали икономики - каза д-р Москов, се подклаждат и поддържат от заинтересованите за много и неограничени печалби външни и вътрешни фактори, които се обявяват против всяка държавна намеса в икономиката или, уви, за абсолютно свободна пазарна система, за безконтролна инициатива, за "дивия" капитализъм, чийто девиз е "обогатявайте се кой както може". Разбира се, за сметка на консуматорите, на наемниците, на трудовите хора. Това е груба и опасна враждебност към държавата, съчетана с икономическо невежество и социална жестокост". /"Политиката е култура, културата е усилие плюс талант", в. "Свободен народ", 18 август 1991 г./

Като разглежда нашия преход, д-р Москов на друго място пише: "Никъде в развитите страни, на които уж искаме да подражаваме, няма абсолютна частна икономика. Навсякъде там са в действие смесените системи: частна, обществена /държавна и общинска/ и кооперативна собственост, които, съревновавайки се, съжителстват в името на общото благо. Бяха години, когато със слепота се казваше, че всичко трябва да бъде собственост на държавата, даже и човекът. Тогава в идейно затъпяване се заложиха причините за сегашната всестранна криза.

Със същата слепота, със същия умствен и морален багаж сега се вика: повече, все повече, ако може всичко да е частна собственост. Това е равносилно на злонамерено залагане на бомба със закъснител срещу социалния мир, срещу демокрацията.

Това е трижди по-опасно". /"Опасно късогледство", в. "Свободен народ" 21-27 февруари 1992 г./

Д-р Москов подчертаваше, че нашият преход ще бъде труден и продължителен, което налага търпеливите усилия на цялото общество. До този извод той стигна след анализа на нашето развитие от Освобождението през 1878 г. до днес. "Бяха необходими, казва той, около 40 години на новоосвободената ни държава, за да замени на базата на Търновската конституция полуфеодалния робски строй с нестабилна, смесена с личен режим, политическа демокрация и да изгради доста добре балансирана, частна, държавно-общинска и кооперативно-земеделска, занаятчийско-промишлена и модерна индустриална икономика - тази на 30-тях години. На комунистите, които управляваха при много благоприятни за тях условия, им трябваха почти 40 години, за да установят авторитарния бюрократичен държавен капитализъм, наречен фалшиво "реален социализъм". Само с тия два периода може да се сравнява и да се търси поука при мъчителния напън сега да се създаде на базата на новата конституция истинска парламентарна република и да се догони хармоничната българска икономика отпреди 1944 г. Поуката е, че не трябва да се избързва и да се изнасилват условията. Необходими са пак десетки години на мъдри управленски усилия от страна на всички държавни институции и народа.

За пръв път държавата ни е заявила своята финансова несъстоятелност и трябва ясно да се съзнава банкрутът, от който тръгваме. Както при фалиралото предприятие, трябва в името на спасението и на всеобщото добро да се правят мъчителни усилия, придружени с жертви при установяването на новия строй. Всеки българин е призован към жертвеност и издръжлива търпимост за съхраняване на българското гражданско достойнство". /в-к "Труд", 14 септември 1993 г./

През 1992 г. д-р Москов очерта характера на прехода към гражданско общество у нас и задачите на социалдемокрацията. "След шест десетилетия тоталитаризъм започва наложеният от обстоятелствата период на преминаване към парламентарна демокрация. Същевременно преминаване от държавен, монополистичен и бюрократичен капитализъм към регламентирана пазарна система, почиваща на смесена икономика. Това е нещо повсеместно за всички страни на рухналия "реален социализъм". Тук БСДП се сблъсква с една крайно хаотична, не само неблагоприятна, но и вредна политическа, икономическа и морално извратена обстановка. За нея са отговорни както предишните, така и сегашните управници, следователно и организациите, от които те излизат.

Народът трябва да знае, че производството може и ще се подобри за няколко години. Това не ще е лесно, но ще стане. Смесената пазарно-регламентирана икономика ще бъде. Но тя ще дойде и със своите пороци и злини: експлоатацията на човек от човека, злоупотребите на печалбарската страст, отблъскващото неравенство между хората /разделянето им на прекалено богати и на унизително бедни/ и най-страшното - безработицата, тази поразителна за човечността болест на частно-капиталистическия строй, безработицата, която сега ни души и плаши - тези стотици хиляди затъмнени очи на българи. Сега те са все още жертва и резултат на неопитни, пък и невежи управници. Но те са предвестници на нещо, с което ще бъде и при талантливо управление като болест на системата, към която се стремим с толкова надежди. Тогава безработицата ще е резултат най-вече на научно-техническата революция, която неизбежно съпътства частно-капиталистическата икономика. Нека погледнем към най-напредналите страни - там безработните се броят с милиони и непрекъснато се увеличават като демоничен спектър за човека.

Като следва линията на борба за реформи, 39-ият конгрес на БСДП трябва да има ясен поглед върху тази действителност. Ще трябва не само да се констатира и критикува, не само да се предлагат с компетентност необходими, полезни и изпълними неща, а и да сме със здрави разбирания като социалдемократи относно неизбежните, трайни задачи "на другия ден" след изхода от днешната криза... Обществената действителност е такава, че трябва да сме готови за всяко положение.

Като влезнем в Европейската икономическа система /а чрез нея - в световната/, ние ще трябва да знаем как да се преборим с конкуренцията около нас. И да не забравяме, че човечеството се движи към нов световен ред, към политическо, икономическо и социално регулиране, към съгласуване и общочовешка солидарност. Вероятно в този ход напред Европа ще бъде главен пример. Вече няколко географски свързани страни по другите континенти правят опити да създадат съглашения и организации по образеца на обединена Европа и на Хелзинското споразумение.

Ние трябва да осъзнаем всичко това и да разберем с гордост каква роля изпълнява нашата социалдемократическа идеология, /в. "Свободен народ", 8-14 май 1992 г./

Д-р А. Москов беше против неолиберализма и монетаризма в икономическата реформа. Той считаше, че икономическата реформа у нас спря на своя монетарен етап именно защото избраният подход беше погрешен. "А именно този етап в самото начало е причина за цялата безизходица, в която се намира нашата икономика. Досега реформата се изрази в едно отсъствие на държавата при скандалното разграбване на общонародното имущество. Като че ли целта на реформата е била да се даде възможност на бившите грабители да оползотворят заграбеното и на талантливи спекуланти да използват безвластието за натрупване на милиони. А в това време народът се разделя на невероятно богати и мъчително бедни. В това отношение ние направихме неморалното, което никоя друга от източноевропейските страни не си позволи. Със своето законодателство сегашното Народно събрание злепостави нашия народ пред световното обществено мнение: гласуваха се закони за облагодетелстване на лица и сравнително малобройни групи. Законът за реституцията, както и току-що гласуваният Закон за приватизацията са предумишлено така изработени, че от тях се ползват точно определени кръгове. Чрез тях реформата се затлачва в едно блато на тесните интереси и корупцията. И именно в това виждам черните месеци и може би години за народа. Това ще бъде и благоприятният вятър за лудия капитализъм. Именно това е, което ме плаши. За реформата трябват нова програма и нови хора." /в. "Свободен народ", бр. 18, 15-21 май 1992 г./

Преходът към гражданско общество у нас д-р Москов наричаше "легална контрареволюция" "9.IX.1944 г. не бе никаква политическа революция, а обикновен лесен преврат, направен от ония, които бяха вече направили превратите на 9 юни 1923 г. и на 19 май 1934 г. Деветосептемврийското превратаджийско правителство бе "легаризирано" още същия ден с царски указ; както това стана при превратите в 1923 и 1934 г. За първите два преврата това стана с подписите на Борис III, а за деветосептемврийския това с стана с подписите на регентите, управляващи от името на невръстния Симеон II. Цялата власт бе обсебена от БКП не чрез революция, а благодарение на Червената армия, окупирала България. Но в продължение на около 40 години беше проведено пълно одържевяване на икономиката. Това "експроприиране" беше действително една революция, икономическа и социална, оформена с диктаторски декрети.

След 10. XI. 1989 г. на "кръглата маса" със споразумение между представители на БКП, БСДП, БЗНС и клубовете се започна обратният ход: Легалната контрареволюция. След приемането на новата конституция от ВНС, сега с решение на 36-то ОНС и на правителството се установява нов обществен строй. Това е решителен процес на промяната, която страната се мъчи да осъществи.

Но всичко трябва да се върши така, че тежестите, жертвите при траещия дълго процес да се разтоварват възможно най-справедливо върху всички хора. Да не се допуска, както ставаше при предишните правителства поради лична заинтересованост на някои или неподготвеност и некадърност на управляващите фактори да се облагодетелстват само много тесен кръг използвачи на контрареволюцията. А болшинството да се доведе до бедствено нямане, /в. "Труд" 14 септември 1993 г./

Д-р Москов отдаваше голямо значение на бъдещия обществен строй в България като главна цел на прехода и го свързваше с прогресивната тенденция в развитието на световното общество.

През 1991 г. той писа: "Нито политическият режим на САЩ може да бъде пример за нас, нито техният капитализъм може да бъде пример за нас. Ние се стремим към Европа. Ние трябва да се интегрираме в Европейския начин на разбиране на ръководството на държавата и ръководенето на стопанството. В Европа капитализмът е предимно социален, заставен е да бъде такъв. В Америка капитализмът е благотворителен..." /в. "Отечествен вестник" 1-18 юни 1991 г./

Същите мисли д-р Москов споделя и през 1992 г. "Сега имаме разлагане на държавния капитализъм такъв, какъвто беше, а пък ще се наложи една социална държава. Тъй че ние нищо ново не сме направили, освен да вземем, което имаше от българския капитализъм, и да го превърнем в държавен капитализъм в най-лошата му форма - бюрократичен, монополистичен и диктаторски. Сега трябва да стане социален. И там е бъдещето. /в. "Дума", 1 август 1992 г./

Своето становище д-р Москов поддържа и през 1993 г.: "Всеобщи усилия се налагат не само за справяне с външните и вътрешните ни дългове, не само за сигурността на гражданина, народа, държавата, а и за бъдещия траен справедлив строй. Защото строят не може да се изгради изведнъж или за малко години. Още отсега, паралелно с всичко друго, се налага решаването на множество въпроси, предпоставки за бъдещето. Европа, към която се стремим, гради сегашния си строй вече два века. Това е историята от "дивия" до "социалния" капитализъм. А в Европа вече се върви отвъд печалбарския капитализъм. И ние, заети в тежките ни непосредствени задачи, трябва да имаме предвид въпреки всичко това "отвъд". Да не се омотаваме на прогресиращия Запад. Като мислим за близкото и по-далечно бъдеще, да не изпускаме от очи, че цялата световна икономическа система се гърчи болезнено поради пороците на финансово-борсовия капитал, който като мощно чудовище е впил отровните си пипала в снагата на производствената икономика. Нашите кризи и трудности и тия на всички страни на някогашния Варшавски пакт се утежняват много поради зависимостта ни от световната криза на системата, неможеща да отговори и да се справи с общочовешките глобални проблеми.

С всичко това трябва да се справят у нас поколенията, значително деформирани в обществено-политическото си битие през 60-те години диктаторски режим. Те не са имали свобода да се включат волево, съзнателно в разграждането и решаването на обществените въпроси. Трябвало е да приемат, че има кой да мисли вместо тях и че те трябва само да изпълняват. Нямат духовна нагласа за дълг към обществото, нито съзнание за солидарност. А прогресивните граждани трябва да ги имат. /в. "Дума", 7 април 1993 г./

В своето последно интервю през 1995 г. д-р А. Москов определи нашата нова историческа задача. "Сега България трябва да достигне до социален капитализъм, до производствената система, която е водеща в Европа. Но най вече до европейската социална система... Първо трябва да минем към социален капитализъм и оттам да разширим обема на социалната справедливост". /В-к "Стандарт" 2 февруари 1995 г./

Възгледът на д-р Москов за необходимостта от социален капитализъм у нас е дълбоко осмислен извод на мислител, който разбира логиката на общественото развитие и се съобразява с нея при определянето на задачите в политиката на социалдемокрацията в България. Той не се задоволява само с посочването на новата историческа задача, а определи и начините за нейното постигане. "Възможна е, казва д-р Москов, само разумна еволюция при добросъвестно сътрудничество". /в. "Труд", 14 септември 1993 г./

Осигуряването на политическа обстановка на обществено съгласие, необходима за осъществяването на кардиналните икономически и социални реформи, изисква единството и активността на демократичните прогресивни сили. Те са двигател на промяната, но за да изпълнят своята роля, трябва да бъдат на висотата на историческата си задача. Преди всичко те трябва да намерят "общ език" помежду си. Главната пречка за консолидацията на демократичните прогресивни сили д-р Москов виждаше в историческото късогледство, основано на примитивния антикомунизъм. На въпроса от какво се страхува за бъдещето на нашия политически живот, той отговаря: "От невъзможността да се осъществи необходимото единство на прогресивните сили и демократическите сили поради продължаващия антикомунизъм, който по един повърхностен начин отъждествява всички хора от бившата комунистическа партия с всичко, което е досега направено. Нямат не само доверие, но нямат потенциалната възможност да разберат, че трябва да се намери общ език. Съставът на нашата партия сега е такъв - антикомунистически.

Да уточним, продължава журналистът, какво разбирате под прогресивни сили?

- Социалдемократите, социалистите и земеделците, е отговорът на д-р Москов. /"И светлината свети в тъмнината, а тъмнината я не схвана", в. "Отечествен вестник" 5 юли 1991 г./

Тези мисли са изказани през юни 1991 г. - в края на 7-то Велико народно събрание. На 10 януари 1995 г. след изборите за 37-о Народно събрание д-р Москов заяви: "В интерес на държавата е да има едно стабилно Народно събрание. То да бъде по-стабилно
от 36-то и да отговори на нуждите на държавата, а не на нуждите на една политическа партия. Целите, заложени в програмата на БСП, отговарят на интересите на държавата. В това отношение те са исторически правилни. Трябва всички българи да се включат, също и членовете на БСДП - да подкрепят осъществяването на тази програма на държавата - патриотична, национална, а не партийна. Най-благоприятното за решаването на държавните и национални въпроси е едно правителство на "национално единение". Едно правителство за спасяване на държавата. Понеже то се оказа невъзможно при сегашната психологическа атмосфера, за предпочитане е БСП да поеме своята отговорност и да състави правителство и да направи това, така че при осъществяването на програмата си да присъедини всички българи, които мислят за държавата и за народа, да ги подкрепят". /"Отечествен вестник", 17 януари 1995 г./

Същите мисли д-р Москов споделя и в разговора си с проф. Кръстьо Петков от 11 януари 1995 г. "...Ако ръководителите на БСП проиграят сега коза, който им падна, лошо се пише на България". /в. "Труд", 11 януари 1995 г./

Като изхождаше от реалностите, създали се в България след избори '94, и от препоръките на д-р А. Москов, Движението за социален хуманизъм предложи не само нова стратегия, но и нова тактика на БСДП през следващите няколко години.

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00
30.01.1994 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Цвета Иванова
                                           Павлина Стефанова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!