София, 30 април 1992 година
Брой 84 (614)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАТУТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ С ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ, ПРИЕТИ ОТ IV НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА 12 АПРИЛ 1992 Г.

I. СТРУКТУРИ

Чл. 1. Съюзът на демократичните сили е национално движение на партии, организации и граждани, чиято организационна същност е договорно оформена политическа коалиция. Съюзът на демократичните сили има следните структури:

- общински координационни съвети;
- местни координационни съвети;
- регионални координационни съвети;
- Национален координационен съвет;
- Национална конференция.

II. ЧЛЕНОВЕ

Чл. 2. Партии и организации се приемат за членове на Съюза на демократичните сили от Националния координационен съвет с мнозинство от 2/3 от пълноправните членове на Съюза на демократичните сили.

Чл. 3. Кандитатите за членове представят в НКС молба, устав, програмна декларация, учредителен протокол, подписан от всички учредители и съдържащ трите имена и адресите им, списък на организациите в страната и техните ръководства, както и справка за приблизителния брой на членовете.

Чл. 4. Комисията по съюзна етика проверява редовността на документите по чл. 3 и в 10-дневен срок от внасянето им председателят й докладва в НКС.

Чл. 5. Гласуването за приемане съгласно чл. 2 се извършва не по-рано от 1 месец и не по-късно от 2 месеца след докладване по чл. 4. Преди гласуването Комисията по съюзна етика взема становище относно съответствието на политическата практика на кандидатстващата организация с програмните документи и с целите и задачите на Съюза на демократичните сили.

Чл. 6. Членовете на Съюза на демократичните сили, които нарушават учредителната декларация, политическите споразумения, подписани от съюза, или системно нарушават собствените си устави и програмни документи, могат да бъдат предложени за изключване от Съюза на демократичните сили. Решението за изключване се взема с мнозинство от 2/3 от останалите пълноправни членове на Съюза на демократичните сили след изслушване на доклада на Комисията по съюзна етика. В неизяснени случаи НКС може със същото мнозинство да "замрази" членството за период, не по-дълъг от два месеца, през което време съответната организация има право на статут на наблюдател (във всички координационни съвети).

ІІІ. ОБЩИНСКИ КООРДИНАЦИОННИ СЪВЕТИ (ОбКС)

Чл. 7. Общинският координационен съвет се състои само от представителите на партиите и организациите - пълноправни членове на Съюза на демократичните сили, които имат общински формации с не по-малко от десет организирани членове.

Чл. 8. Всяка партия или организация се представя в ОбКС от двама представители.

Чл. 9. ал.1. Представителите на всяка организация в ОбКС се определят от общинската й формация. Тя депозира пред ОбКС списък на представителите, състоящ се от 3 или 4 души, от които първите двама са титуляри, а останалите - резерви. Първи в списъка е председателят на съответната организация.

Представителите се определят от Общото събрание в съответната общинска организация, което се удостоверява с протокол, подписан от всички присъстващи членове, или по друг начин, предвиден в нейния устав. Протоколите от общите събрания и другите документи, с които се удостоверява представителството в ОбКС, задължително се заверяват с печат и подпис от централното ръководство на съответната партия или организация. Подписът е на лицето, което съгласно устава и законите в страната има право да представлява организацията. Централните ръководства с направената от тях заверка гарантират редовността на избора на представители в ОбКС и носят отговорност съгласно чл. 6.

Ал. 2. Новосъздадените общински формации на партиите и организациите - пълноправни членове на Съюза на демократичните сили, имат право на глас в общинския координационен съвет осем седмици след подаването на документите си за членство в него.

Ал. 3. В общинския координационен съвет като представители на различни партии и организации не могат да участват съпрузи, роднини по права линия, както братя и сестри.

Ал. 4. Представителите в общинския координационен съвет не могат да бъдат членове на друга партия или организация освен на тази, която представляват.

Чл. 10. Копия от документите, удостоверяващи представителството в ОбКС и легитимността на общинските ръководства, партиите и организациите, заверени с оригинални печати и подписи, се съхраняват у секретаря на ОбКС, а също така и в отдел "Национална координация” на Съюза на демократичните сили. Достъп до тези документи могат да имат само членове на НКС, областните координатори и членовете на комисията по съюзна етика на НКС на Съюза на демократичните сили. Данните на документите относно състава на ОбКС и общинските ръководства на формациите се вписват в специален регистър в отдел "Национална координация" и се заверяват с подписа на началника на отдела.

Чл. 11. Формации, непредставили пълномощни на своите представители съгласно горните изисквания, не участват в работата на ОбКС и не могат да издигат кандидати за изборни длъжности в общината.

Чл. 12. Измежду членовете си ОбКС избира председател, зам.-председатели и секретар. Председателят излиза от квотата на съответната организация и неговото място се попълва от следващия представител от списъка на представителите.

Чл. 13. Право на глас в ОбКС на Съюза на демократичните сили имат само тези организации, които имат такова право в НКС на Съюза на демократичните сили и имат най-малко десет членове. Гласува този член от присъстващите, който е по-напред в списъка на представителите. Другият може да поиска мнението му да се впише в протокола. Председателят на общинския координационен съвет няма право на глас.

Чл. 14. В никоя община не може да има повече от един ОбКС.

IV. МЕСТНИ КООРДИНАЦИОННИ СЪВЕТИ (МКС)

Чл. 15. Местните координационни съвети се образуват на територията на населените места.

Чл. 16. МКС се образуват на базата на представителство от съответните местни организации, като заверките се извършват от общинските ръководства на формациите и се съхраняват у секретарите на КС. Заверените копия или извлечения от тези документи се изпращат в ОбКС и в отдел "Национална координация".

Чл. 17. В никое населено място не може да има повече от един МКС.

V. РЕГИОНАЛНИ КООРДИНАЦИОННИ СЪВЕТИ (РКС)

Чл. 18. Регионалните координационни съвети се образуват на територията на регион, определен от НКС на Съюза на демократичните сили.

Чл. 19. Регионалните координационни съвети се образуват по предложение на партиите и организациите - членове на Съюза на демократичните сили, и ОбКС на територията на региона съвместно с Комисията по съюзна етика и се утвърждават от НКС на Съюза на демократичните сили.

Чл. 20. В никой регион, определен съгласно чл. 18, не може да има повече от един РКС.

VI. КЛУБОВЕ НА СИМПАТИЗАНТИ НА СДС

Чл. 21. ал.1. Клубовете на симпатизантите на Съюза на демократичните сили са свободни формации от симпатизанти на Съюза на демократичните сили, които подпомагат дейността на общинските и на местните координационни съвети на СДС.

В клубовете на симпатизантите на Съюза на демократичните сили не могат да участват лица, изповядващи фашизъм, комунизъм, расизъм, тероризъм и насилие под каквато и да е форма, както и всичко, което противоречи на целите и идеалите на Съюза на демократичните сили.

Ал. 2. В клубовете на симпатизантите на Съюза на демократичните сили не могат да участват членове на партии и политически организации.

Чл. 22. Клубовете на симпатизантите на СДС на територията на местните и общинските координационни съвети избират свое ръководство и се представляват в тези координационни съвети с право на един съвещателен глас.

VІІ. ПРАВОМОЩИЯ НА КООРДИНАЦИОННИТЕ СЪВЕТИ

Чл. 23. Всеки координационен съвет взема политически и организационни решения във връзка с осъществяване на целите и задачите на Съюза на демократичните сили само за територията, която представлява.

Чл. 24. Координационните съвети могат да правят предложения пред по-горен координационен съвет за решаване на политически и организационни въпроси, свързани с осъществяването на целите и задачите на Съюза на демократичните сили и излизащи извън рамките на правомощията им по чл. 23.

Чл. 25. При осъществяване на дейността си съгласно чл. 23 никой координационен съвет не може да бъде ограничаван от по-горен такъв, освен в случаите, когато:

- въпросът не е само от местно значение за територията, представлявана от съответния координационен съвет;
- взетото решение е в противоречие с програмните документи и стратегията на Съюза на демократичните сили;
- взетото решение е в противоречие с установения правов ред или е неморално и явно компрометира името на Съюза на демократичните сили;
- ограничително решение се взема с мнозинство от 2/3 от членовете. При спор въпросът се решава от Комисията по съюзна етика при НКС.

VIII. ФУНКЦИОНИРАНЕ НА КООРДИНАЦИОННИТЕ СЪВЕТИ

Чл. 26. Заседанията на координационните съвети се провеждат в утвърден от тях график - поне веднъж седмично. Извънредни заседания могат да се свикват от председателя, зам.-председателя, по искане на 1/3 от организациите - членове, или от други упълномощени от НКС лица.

Чл. 27. Заседанията се провеждат, ако всички организации са надлежно уведомени и присъстват 2/3 от организациите - членове.

Чл. 28. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от организациите - членове, освен в специално предвидените в този статут случаи.

Чл. 29. Заседанията се протоколират. Протоколите се подписват от всички организации. При наличие на особено мнение изразилият го задължително подписва протокол с приложено особено мнение.

Чл. 30. Протоколите се съхраняват у секретаря на КС. Право на достъп до протоколите имат всички членове на ръководствата на представените организации, членове на КС, членове на всички по-горни КС, както и на специално упълномощени от НКС лица.

Чл. 31. Координационните съвети изработват правила за своята работа съгласно този статут.

Чл. 32. Когато в продължение на две поредни заседания КС на Съюза на демократичните сили не може да вземе решение поради конфликт между представители на различни партии и организации, председателят на КС открива процедура по заместването на тези лица от следващите в листите на всяка от организациите. Той прави препоръка до съответната формация на всяка партия да изисква от своите представители в КС да преодолеят конфликта. Ако на следващото заседание не се стигне до разрешаване на противоречията, то със съгласието на Комисията по съюзна етика и на централното ръководство на партията КС гласува с обикновено мнозинство освобождаването от своя състав на тези представители и заместването им от следващите в листата на всяка от партиите и организациите.

IX. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 33. Промените в настоящия статут се приемат от Националния координационен съвет с мнозинство от 2/3 от членовете му, както и от Националната конференция на Съюза на демократичните сили с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл. 34. ал.1. С партии и организации, които не членуват в СДС, могат да се сключват политически споразумения за съвместна дейност със статут "съюзник”. Те могат да присъстват на определени заседания след покана от Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили и ще имат право на глас при решаване на особено важни проблеми. Те нямат право да издигат кандидатури за изборите от името на Съюза на демократичните сили.

Ал. 2. Организации, които излизат от Съюза на демократичните сили, имат право на статут на наблюдател по решение на Националния координационен съвет.

X. ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

Чл. 35. Представителите на общинските формации на партиите и организациите в общинските координационни съвети, за които не са налице условията на чл. 7 от настоящия статут, имат право на участие в тези съвети с право на съвещателен глас до изпълнението на условията на чл. 7 от статута.

Последните изменения и допълнения на този статут са приети от IV национална конференция на Съюза на демократичните сили на 12 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО НА НАЦИОНАЛНИТЕ РЪКОВОДСТВА НА БЪЛГАРСКАТА БИЗНЕС ПАРТИЯ И ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ.

Днес, 24 април 1992 година, националните ръководства на Българската бизнес партия и Партия Либерали приеха следната политическа декларация за сътрудничество.

Българската бизнес партия и Партия Либерали одобряват проведените до момента двустранни политически консултации и констатираните по време на тях общи позиции по националните приоритети на страната, както и наличието на значими възможности за идейна близост.

Потвърдено бе съвпадение в оценките за текущия политически момент и за перспективите на двете партии във вътрешнопартиен аспект и в националния политически живот.

В съответствие с постигнатите политически договорености ръководствата на Партия Либерали и Българската бизнес партия заявяват своята готовност за координиране на действията си в рамките на тясно политическо партньорство.

Двете партийни ръководства се ангажират да консултират аналитичната и експертната си дейност и да съгласуват политическите си позиции по основните проблеми от вътрешно и външнополитически характер.

Запазвайки автономност на партийните си контакти с трети политически сили, ръководствата на двете партии се задължават да се информират взаимно за междупартийните си връзки и да съгласуват същите с общите си цели и в рамките на приоритета на двустранното си политическо сътрудничество.

Националните ръководства на Българската бизнес партия и на Партия Либерали се задължават да изработят съвместна програма за политическа координация на национално и местно равнище и да си оказват всестранна помощ и съдействие по изпълнение на общите си цели в съответствие с националните ни интереси и за успешно развитие на демократичните процеси в нашата страна.

София, 24 април 1992 г.

ЗА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ:
Петко Симеонов

ЗА БЪЛГАРСКА БИЗНЕС ПАРТИЯ:
Стефан Николов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВИСШИЯ ДУХОВЕН СЪВЕТ НА МЮСЮЛМАНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА ВЪРХОВНИЯ СЪД.

Висшият духовен съвет на мюслюманите с огромно изумление изслуша на 27 април 1992 г. във вечерните новини поредната обработка на общественото мнение от страна на Българската телевизия. В съобщението е преиначено решението на Върховния съд в изгода на определени сили.

КАКВА Е ИСТИНАТА?

В ход е план за обезглавяване на изповеданията в България. Целта е безскрупулно завземане на патриаршеския трон от "светиня” му Христофор Събев. Първата част на плана включва проверка на реакциите на обществото при отстраняване на Висшия духовен съвет на мюслюманите и главния мюфтия д-р Генджев. В тази част на плана взеха участие "светиня" му Христофор Събев, Дирекцията по вероизповеданията, за съжаление и депутатите от ДПС Юсеин Карамолла и Ремзи Осман. Под техен диктат Дирекцията по вероизповеданията издаде противоконституционен административен акт за отстраняване на всички мюфтии в България. Отново мюслюманите в България се използваха за нечисти цели.

Висшият духовен съвет (ВДС) и главният мюфтия обжалваха още на 21 февруари 1992 г. незаконния акт на груба намеса в изповеданието, издаден от изпълнителната власт. На 7 април 1992 г. състав на Върховния съд отложи делото поради НЕЗНАНИЕ на адреса на Министерския съвет за призоваване.

На 21 април 1992 г. съставът на Върховния съд бе сменен с други съдии и прокурор. Интересно кое наложи това?

Новият съдебен състав постанови една юридическа безсмислица. С решението се приема: 1) че ИМА административен акт, който е обжалван; 2) че НЯМА административен акт (което всячески поддържаше Дирекцията по изповеданията); и 3) тъй като НЯМА АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ, "жалбата се ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ" от Върховния съд.

Задаваме си въпроса, защо Върховният съд даде ход по същество и чия поръка изпълняваше новият съдебен състав?

Върховният съд избяга от решаване на спора и откри пътя за произвола на изпълнителната власт. Така той послушно изпълни задачата, която му бе поставена със смяната на съдебния състав.

БРАТЯ МЮСЛЮМАНИ,
Решението на Върховния съд, с което по съдебен ред се доказва, че липсва административен акт и че Дирекцията няма права да се намесва в автономията на изповеданията, възлага задължения на Главната прокуратура и Министерството на вътрешните работи. Тези държавни органи следва: 1) да отстранят самозвания, назначен от изпълнителната власт мюфтия Ахмед Якубов; 2) министърът на вътрешните работи да отмени незаконното си разпореждане за разбиване канцелариите на Главното мюфтийство на 26 март 1992 г.; 3) законният Висш духовен съвет на мюслюманите и главният мюфтия д-р Недим Генджев да бъдат допуснати от изпълнителната власт в сградата на Главното мюфтийство за изпълнение на служебните им задължения.

БРАТЯ МЮСЛЮМАНИ,
Висшият духовен съвет на мюслюманите ви приканва да запазите спокойствие и да не се поддавате на провокации.

Моралната подкрепа, която ни дадохте чрез хилядите телеграми до правителството и другите държавни органи, ни дава сили да продължим борбата до възтържествуване на правдата.

Нека Великият Аллах да ви благослови.

София, 29 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КЛУБ 238 НА БЪЛГАРСКАТА ОФИЦЕРСКА ЛЕГИЯ "РАКОВСКИ" - ГАРНИЗОН ПЛОВДИВ, ПО ПОВОД НА ОПИТИТЕ ЗА ДИСКРЕДИТИРАНЕ И ЗАБРАНА НА СИНДИКАЛНАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Документът е адресиран до Комисията по национална сигурност на Народното събрание, до президента на Република България, до министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и до средства за масова информация.

1. Разтревожени сме от зачестилите съобщения в печата относно "легитимността" на легията и от необяснимото забавяне на подготовката и приемането на Закона за отбраната и въоръжените сили и статута на военнослужещите от Министерството на отбраната (МО) и Министерството на вътрешните работи (МВР).

2. Изразяваме тревога от опитите да бъде дискредитирана единствената независима офицерска организация в България - пълноправен член на ЕВРОМИЛ, да бъде забранена синдикалната дейност на военните служители и работници във Въоръжените сили, да не бъде разрешено създаването на професионални организации на военнослужещите, в противоречие на решение N 903 от 1988 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

3. Озадачени сме от странната еволюция в мненията и отношението на министрите на отбраната и на вътрешните работи относно легитимността, потенциала, ролята и задачите на Легия "Раковски".

4. Възразяваме срещу присъствието в МО и МВР на ренегати и политически хамелеони, които са автори на всички манипулации и инсинуации, целящи дискредитиране на легията като единствен защитник на професионалните и социалните интереси на военнослужещите.

5. Предлагаме МО и МВР да оповестят социална програма и нейното всестранно осигуряване, гарантиращи стабилен социален чадър на излизащите в запаса офицери, както и на тези, които остават във въоръжените сили.

6. Протестираме против проектозакона за декомунизацията, дискриминиращ и поставящ под заплаха от уволнение хиляди офицери от МО и МВР, честно изпълнявали дълга си пред родината като патриоти, а не като членове на БКП.

Пловдив, 6 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКЦИЯТА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ - МИХАЙЛОВГРАД, С ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ - МИХАЙЛОВГРАД.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

На заседание, проведено от местната секция на Движението за права и свободи (ДПС) на 19 април 1992 г., бе направено предложение от г-н Васил Кирилов, с което се упълномощава ръководството на секцията ни да изготви и предложи проект за ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ между местната секция на ДПС и Координационния съвет на Съюза на демократичните сили за съвместна дейност и координирани действия.

По предложението се изказа г-н Дилян Николов, който допълни, "че ако се сключи подобно споразумение, то ДПС трябва да присъства в КС на СДС, само ако има право на глас, в противен случай всяко друго предложение да се приема като любезен отказ за съвместна дейност".

Г-н Димитър Томов отбеляза, че "това предложение е почти безсмислено, защото в местното СДС преобладават националистически настроения и една част от лидерите му са генетически свързани с комунизма, поради което те не могат да търпят хора със свободно мислене".

При това противоречие се стигна до гласуване и се взе решение да бъде направено следното предложение до КС на СДС - Михайловград:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Естествено е промените в политическата обстановка да водят и до промени в мисленето ни, след като 45 години една партия положи невероятни усилия да ни разделя, обвинява и затваря, за да ни владее по-лесно. Но нека сега, когато тя вече не е управляваща партия и ние да не бъдем такива, каквито тя иска.

Секцията на ДПС - Михайловград се обръща с настоящото писмено предложение към вас с искрено желание да се разгледа предложението ни за сътрудничество и ако то се приема и от ваша страна, да бъде изготвено и подписано от двете страни, като на ДПС-секция се даде възможност да присъства на КС на СДС като равностойна организация с право на глас.

Проблемите на този град са и наши проблеми, отговорността, която ще носим пред историята, е и наша отговорност, нека и решенията, които се вземат, да бъдат също общи.

Нашият девиз е: "ТАМ, КЪДЕТО ИМА КОМУНИЗЪМ, ТАМ ИМА И НАЦИОНАЛИЗЪМ".

Михайловград, 20 април 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

 
*  *  *

София, 30 април - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ (ЧАСТ ПЪРВА) НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕВРОПА" (СДК), УЧРЕДЕН НА 7 ОКТОМВРИ 1991 ГОДИНА В СОФИЯ.

I. СТАТУТ, СЕДАЛИЩЕ, ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ

Чл. 1 (1). Социалдемократически клуб СДК "Европа" е организация с нестопанска цел, която в дейността си се подчинява на българското законодателство и се придържа изцяло към нормите на международното право, които са в пряка връзка с неговите цели.
(2). Социалдемократически клуб "Европа" е продължител и правоприемник на Парламентарната група "Социалдемократическа платформа "Европа", работила във Великото народно събрание до месец октомври 1991 год.

Чл. 2. СДК "Европа" се учредява за неопределен срок със седалище София, ул. "Добромир Хриз" N 7.

Чл. 3. Основна цел на СДК "Европа" е утвърждаването на социалдемократическите идеи и ценности, като се прилага опитът на съвременните европейски партии, членки на Социалистическия интернационал, в процеса на създаването на гражданско общество в нашата страна.

Чл. 4. За постигането на поставената цел Социалдемократическият клуб "Европа" ще работи за:

1. Разпространяването и развитието на социалдемократическите идеи, с оглед преодоляването на болшевишкия начин на мислене и стереотипи, както и на всякакъв друг вид тоталитарно поведение.
2. Усвояването и прилагането на принципите на диалога, компромиса и цивилизованата дискусия като условие за истинска демокрация в обществото.
3. Формиране на стабилен политически център.
4. Решаване на националния проблем в съответствие с интересите на единната българска държава, съвременните демократични принципи и Хартата за правата на човека.
5. Насърчаване на творческата инициатива и предприемаческия дух на българина в условията на пазарното стопанство, за непрестанно укрепване на неговата икономическа самостоятелност и самочувствието му на собственик и пълноценна личност в обществото.
6. Непрестанно усъвършенстване на социалните регулатори чрез нормативни средства и ефикасна защита на социално слабите слоеве от населението.
7. Осъществяване на преки връзки и сътрудничество с европейски социалдемократически партии, сродни движения и синдикати със социалдемократическа ориентация.

II. СТРУКТУРА И ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 5 (1). Органите за управление на СДК "Европа" са централни и местни.
(2). Централните органи за управление са:
   1. Конференция.
   2. Изпълнителен съвет.
   3. Председател.
(3). Местните органи за управление са:
   1. Общо събрание.
   2. Бюро.
   3. Председател.

Чл. 6 (1). СДК "Европа” изгражда свои структури на териториален принцип.
(2). Изграждането на териториалните организации (териториални клубове) става с решение на местните организации при наличието най-малко на петима членове и се одобрява от Изпълнителния съвет на СДК "Европа".
(3). Териториалните организации с голям брой членове по решение на Общото събрание могат да създават свои секции.

Чл. 7 (1). Устройството и управлението на териториалните организации (клубове) се изгражда по следния начин:
   1. Общото събрание на териториалната организация (клуб) избира ръководство, което се състои от бюро в състав от трима до петима членове и контрольор.
   2. Ръководството на териториалния клуб се избира за срок от една година и решава всички въпроси от дейността на клуба между две заседания на Общото събрание.
   3. Общото събрание избира председател на териториалния клуб и членовете на бюрото му.
   4. В работата на бюрото могат да участват с право на съвещателен глас избраните за съветници в общините или за кметове членове на териториалния клуб "Европа".
(2). Общото събрание на териториалната организация:
   1. Състои се от всички членове на териториалния клуб.
   2. Решава местните организационни и други въпроси на клуба.
   3. Обсъжда и приема отчетите за дейността на бюрото.
   4. Определя броя и избира делегати за конференцията на СДК "Европа".
   5. Свиква се на заседание писмено или по друг установен начин от председателя на клуба, или по искане на по-малко на една трета от членовете на териториалната организация, изпратено в писмена форма до бюрото на клуба.
   6. Взема решенията си с явно гласуване и с обикновено мнозинство.

Чл. 8. Конференцията е висш орган на Социалдемократическия клуб "Европа".

Чл. 9. Конференцията се свиква от Изпълнителния съвет най-малко един път в годината. Тя може да бъде свикана и по инициатива на не по-малко от една трета от броя на териториалните клубове с представяне на протоколни решения в Изпълнителния съвет.

Чл. 10. Конференцията се състои от делегати, избрани от Общото събрание на териториалните клубове и от членовете на Изпълнителния съвет. Начинът на делегиране и квотите за делегати се определят от Изпълнителния съвет за всяка конференция. В работата на конференцията всеки делегат има право на един глас и трябва да гласува лично.

Чл. 11 (1). Заседанието на конференцията е редовно, ако присъстват най-малко половината от делегатите.
(2). Ако при откриването на конференцията не се явят нужният брой делегати, тя се отлага с един час, след което заседанието се приема за редовно независимо от броя на присъстващите членове.
(3) Конференцията, провеждана по реда на предходната алинея, не може да взема решения за ликвидирането на организацията, промени в устава и избори на ръководни органи.

Чл. 12 (1). Конференцията взема решения с обикновено мнозинство.
(2). За изменения на устава, за прекратяване на дейността на СДК "Европа" и за сливането му с друга организация са необходими гласовете на две трети от присъстващите.

Чл. 13. Конференцията:
1. Приема, изменя и допълва програмните документи и устава на СДК "Европа".
2. Определя символите му и размера на членския внос.
3. Избира Изпълнителен съвет за срок от две години.
4. Обсъжда отчетите за работата на Изпълнителния съвет и взема решение по тях.
5. Избира състава на Контролна комисия и приема отчетите й.
6. Взема решения за прекратяване на дейността на СДК "Европа" или сливането му с други организации.
7. Решава всички други въпроси, неуредени с този устав.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

039. БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ (БДФ)

Възниква по инициатива на 23-ма дисиденти и политически затворници начело с Васил Узунов и Васил Златаров през декември 1989 г. Учредителното събрание се свиква на 13 януари 1990 г. в София. От 29 декември 1990 г. Българският демократически форум е учредител на Коалиция за Търновска конституция "Свобода". През февруари 1991 г. е приет В СДС със статут на наблюдател, а от 9 септември 1991 г. е пълноправен член.

БДФ подчинява дейността си на демократическите принципи за свобода, солидарност, мир и социална справедливост, като строго зачита конституцията. Форумът е против всякакви форми на насилие, диктатура и лъжедемокрация и е готов да защитава с всички легални средства човешката личност и нейното достойнство. Основни цели са антикомунизмът, решаването на националните проблеми, защита на социалната справедливост. По въпросите на антикомунизма няма по-дясна партия от БДФ, но по социалните проблеми е наляво от центъра - за абсолютно либерално пазарно стопанство, ориентирано така, че чрез подчертано социална политика да се гарантира жизнен минимум на всеки български гражданин.

БДФ е за духовно и териториално обединение на народа.

Лозунгът на форума е "Национално мощна и социално справедлива България".

В изборите за Велико народно събрание БДФ подкрепи СДС, а за Народно събрание участва в листата на СДС, като спечели 4 парламентарни места. По-късно членове на форума станаха още трима независими депутати.

Печатен орган е вестник "Прелом".

Ръководни органи са Националният върховен съвет и Централното ръководство. Председател на БДФ е Васил Златаров.

Адресът на Български демократически форум е:
        София, ул. "Раковски" N 82, II етаж.
        тел.: 39-01-16 и 89-02-85

/Пресслужба "Куриер"/

10:23:38    
30.04.1992 г.  

Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!