София, 30 март 1993 година
        Брой 61 /848/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА РЕЗОЛЮЦИЯ, ПРИЕТА НА ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /27 И 28 МАРТ/, СОФИЯ.

България преживява критичен момент в прехода към демокрация. Многостранната и всеобхватна криза на държавата и обществото се задълбочава. Освен наследство от миналото тя е и пряк резултат от натрапения от СДС авантюристичен шоков модел на реформата и от неговата политика на тотална конфронтация. Управлението на СДС облагодетелства главно реституционния и спекулативния капитал, ощети интересите на огромната част от обществото и породи реални заплахи за националните интереси. Тази е истинската причина за провала на управлението на СДС само за една година.

* * *

1. Българската социалистическа партия потвърждава и ще отстоява политиката на диалог, мирен преход и национално съгласие. Това е единственатата разумна алтернатива за България, която получава все по-широка обществена подкрепа и доверие.

2. Конференцията одобрява решението на Висшия съвет на БСП депутатите-социалисти да подкрепят избирането на сегашното правителство като реален шанс за промяна в политиката.

БСП ще оценява конкретните действия на правителството и ще му оказва подкрепа в зависимост от изпълнението на обявените намерения за:
- гарантиране на националната сигурност и правовия ред, засилване на борбата срещу престъпността и корупцията; пресичане на опитите за принудително турцизиране; активни и балансирани отношения с всички балкански страни за защита на националните интереси и запазване на мира в региона;
- максимално ускоряване връщането на земята и дяловете на собствениците и премахване на всички пречки за свободен избор на формите на стопанисване, в това число и за създаването на кооперации;
- индексиране на заплатите, пенсиите, стипендиите и социалните плащания, компенсиращо инфлацията;
- стабилизиране на производството чрез утвърждаване на тристранното сътрудничество;
- осигуряване на здравното обслужване на населението и ефикасна закрила на образованието, науката и културата;
- ускоряване на икономическата реформа, преодоляване на стопанския спад и безработицата и създаване на условия за достъпна за всеки български гражданин приватизация;
- постигане на споразумение с Международния валутен фонд и банките-кредиторки в съответствие с интересите и възможностите на страната;
- преодоляване на наследената от предишното правителство прекомерна централизация на властта и утвърждаване на местното самоуправление, в това число в големите градове; пресичане на неправомерната намеса на областните управители в общинските дела;
- поддържане на постоянен диалог на кабинета с политическите сили, разкриване на некомпетентността, произвола и престъплениията на правителството на СДС и отказ от политически мотивирани съдебни процеси.

3. В променените условия за работа в Народното събрание главната задача на депутатите-социалисти да бъде деблокирането на законодателната дейност и приемането на следните приоритетни закони:
- изменения в Закона за земята относно предварителния въвод във владение на собствениците и дейността на ликвидационните съвети;
- промени в Закона за приватизацията, разширяващи кръга на участниците в нея като основа за икономическото демократизиране на обществото;
- преодоляване на недемократичните правни норми за "декомунизация със закон"; приемане на Закона за съдебната система за осигуряване на безпристрастната й работа;
- приемане на закони, необходими за местното самоуправление, за армията и полицията, както и на изрично предвидените в конституцията закони.

4. В случай, че кризата продължи да се задълбочава и парламентът се окаже неспособен да я преодолее, тогава национално отговорният и демократичен изход остават предсрочни парламентарни избори. СДС пое деструктивен курс за предизвикване на преждевременни за обществото избори, воден от партийно егоистични интереси. Този курс може да бъде улеснен, ако политическите сили не съумеят да постигнат съгласие в защита на националните интереси.

БСП потвърждава своята готовност за конструктивен диалог с парламентарните формации за стабилизиране на парламента като гарант за прехода към демокрация. БСП предлага диалог с широк кръг извънпарламентарни партии за постигане на съгласие по проблеми, по които политическото противопоставяне повече е недопустимо.

5. Като конструктивен фактор на промяната БСП чрез своите организации, чрез всеки социалист още по-активно да съдейства за утвърждаване на ценностите, принципите и структурите на формиращото се гражданско общество и за реална защита и изява на конституционните права и свободи на българските граждани независимо от тяхната политическа принадлежност, религиозни убеждения и етнически произход.

Конференцията смята, че обновлението на партията въз основа на решенията на 14-ия извънреден, на 39-ия и 40-ия редовни конгреси е необратимо и подчертава, че по-нататъшното укрепване на единодействието на партията е гаранция за успешното реализиране на нейната политика.

Намира за необходимо общопартийната дискусия, съгласно решението на 40-ия конгрес, да продължи и се задълбочи, като Висшият съвет създаде нужната организация за нейното успешно протичане.

София, 28 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА СИНДИКАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ НА МАШИНОСТРОИТЕЛИТЕ И МЕТАЛОРАБОТНИЦИТЕ КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ ЗА ПОДПИСВАНЕ НА БРАНШОВО СПОРАЗУМЕНИЕ. Документът е адресиран до Министерския съвет, до Министерството на промишлеността, до Изпълнителния съвет на Конфедерация на труда "Подкрепа" и до средства за масова информация.

Националният стачен комитет на синдикална федерация на машиностроителите и металоработниците /СФММ/ "Подкрепа” заявява:

1. Разговорите по подписване на браншово споразумение с представителите на работодателите и на Министерството на промишлеността /МП/ като гарант, започнати в резултат от обявената стачна готовност на всички нива на федерацията, бяха преустановени по вина на представителите на работодателите. Причината за това е отказът им да бъдат договорени предложените от нас условия за труд, заплати, почивка и условия за синдикална дейност, които считаме, че са реален минимум за отрасъла. Нещо повече, предлаганите от работодателите условия са далеч по-лоши от постигнатите през 1992 г. договорености от подписаното споразумение между нас и същите работодатели.

2. По част от поставените в стачната декларация проблеми беше постигната договореност между контактната група и МП, но по-нататъшните разговори изискват присъствието на министър Р. Биков, който до този момент не намери време да се ангажира с участие.

Днес, 24 март 1993 г., контактната група получи устно предложение за среща с министъра и неговия екип на 25 март 1993 г. от 15 часа, съвместно с НСФ "Метал - Електро" - КНСБ.

Стачният комитет реши да не участва в съвместни преговори с КНСБ, тъй като обявената от нас стачна готовност не беше подкрепена от НСФ "Метал - Електро", което ни навежда на мисълта, че нашите искания не съвпадат с техните.

3. Стачната декларация, внесена в Министерския съвет /МС/ с входящ N 62 0091/ 1 март 1993 г., до този момент не получи никакъв ответ. Неколкократните ни опити за установяване на контакт с вицепремиера г-н Матинчев бяха посрещнати с мълчание и пълна незаинтересованост.

НАЦИОНАЛНИЯТ СТАЧЕН КОМИТЕТ НА СФММ "ПОДКРЕПА"

Р Е Ш И:

Ние, работещите в отрасъл машиностроене, снемаме доверието си от министъра на промишлеността и правителството.

Цялата отговорност за всички по-нататъшни действия, които ще предприемем за отстояване на нашите искания, подкрепени от осемнадесетмилионната Международна федерация на металоработниците /IMF/, чийто член сме, и проявената синдикална солидарност на нашите колеги от КТ "Подкрепа" ще носи министърът на промишлеността г-н Р. Биков и кабинетът на професор Л. Беров.

София, 24 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ НА СИНДИКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДСТОЯЩИ КОРЕКЦИИ НА РАБОТНИТЕ ЗАПЛАТИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на Министерския съвет, до председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество и министър на труда и социалните грижи Евгени Матинчев, до министъра на финансите и до министъра на образованието, науката и културата.

Анализирайки резултатите от преговорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество по формиране на новите средни брутни работни заплати в бюджетните организации, Изпълнителният комитет на Синдиката на българските учители на заседание от 26 март 1993 г. смята за свой дълг да заяви:

Изпълнителният комитет на Синдиката на българските учители категорично възразява против предложението на правителството да коригира от ниска база средната брутна работна заплата в отрасъл "Средно образование", което е в противоречие с договореностите и получените средни брутни работни заплати в отрасъла от 1 октомври 1992 г., определени с писмо N 08-00-715/24 ноември 1992 г. на Министерството на образованието, науката и културата /МОНК/.

При условие, че правителството не се съобрази с тези договорености, това ще доведе до действителна корекция на средната брутна работна заплата в системата на средното образование с коефициент 1,28, а не с така обявения коефициент 1,435 за бюджетните организации от правителството, което отново поставя работещите в системата на средното образование в неравностойно положение спрямо останалите бюджетни сфери.

При положение, че правителството не уважи договореностите от октомври 1992 г., Изпълнителният комитет и Националният стачен комитет на Синдиката на българските учители ще предприемат синдикални действия.

София, 26 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА/ "АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ЗАДАЧИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ", ПРОЧЕТЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП ЖАН ВИДЕНОВ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ /27-28 МАРТ 1993 Г., СОФИЯ/.

СЕГАШНИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ МОМЕНТ

Страната продължава да търси изход от многостранната и всеобхватна криза. Нейните причини са свързани с тежкото наследство от миналото и пропуснатите възможности за коренни реформи, но също така и с натрапения от СДС авантюристичен шоков модел на реформата, острата конфронтация и неспособността на политическите сили да се обединят около общонационалните интереси. Резултатите са повече от тревожни - огромен спад на производството, масова неплатежоспособност на предприятията, непоносим вътрешен и външен дълг, загубени пазари, пълзяща инфлация. Мрачни спътници на кризата са неспирният растеж на безработицата, главоломното намаляване на реалните доходи, безпрецедентното свиване на потреблението и ужасяващата бедност.

Управлението на СДС подчини административно-командната система в икономиката на реституционния и на спекулативния капитал. То съсипа селскостопанското производство в името на идеологическите схеми, примитивното политическо отмъщение, тоталитарния инстинкт и властническите мераци на големи и малки "сини" управници.

В тази социално-икономическа обстановка създаваните с големи усилия правни основи на демократичната политическа система твърде бавно и трудно се превръщат в норми на политическо поведение. Намалява влиянието на гражданите и обществеността върху осъществяваната политика, расте ролята на политизираната бюрокрация, често движена от старателно прикривани олигархични интереси.

След тримесечна правителствена криза държавните институции влизат периодично в остри конфликти помежду си, стават обект на крайно опасни рецидиви на взаимно подчинение и сливане на властите. Наследеният тоталитаризъм в административните структури се поставя в услуга на различни прослойки и групировки. Налице е сериозна криза в полицията, следствието, съда и прокуратурата. Продължават срамните за страната политически съдебни процеси. Местното самоуправление и общинската автономия са обезличени. Тенденцията да се налага политическата воля с груби административни средства не е преодоляна, възбужда спонтанна съпротива и компрометира промяната.

Задълбочава се кризата в духовната сфера. Политизацията на науката, образованието и културата нанася трайни вреди. Неудържима е комерсиализацията на духовния живот. Разпилява се интелектуалният потенциал на нацията. Линеят демократичните традиции на националната духовност. Руши се вековното културно наследство.

Разединеното българско общество трудно се справя с предизвикателствата на бурно променящия се свят. Живеем в най-нестабилния днес район на Европа, където се възраждат стари и се появяват нови противоречия, огнища на напрежение и конфликти. Дори такава реална заплаха за националната ни сигурност се използва от политически, етнически и религиозни кръгове за целите на вътрешнополитическата борба.

Категоричният отказ от политически диалог е основната причина страната ни да не разполага с така необходимата и единна балканска, външна и национална политика. А това може да има тежки последствия за страната ни. Прибързаните, повърхностни и идеологизирани реакции на последните събития в Русия, са продиктувани от очевидни вътрешнополитически причини, но могат да имат тежки външнополитически и външноикономически последици. Известните от следосвобожденската ни история доноси до Великите сили срещу политическия опонент вече трета година безогледно се прилагат от СДС и неговите бивши и настоящи лидери. Очевидният самобитен характер на българския преход отрича подобна "политика", но не я прави по-малко опасна, особено когато е въздигната в ранг на държавна.

Наред с очевидните проявления на задълбочаващата се криза през последните месеци в обществото се забелязва известно спадане на политическото напрежение и на крайните политически пристрастия. Все повече хора започват да оценяват политическите сили според това, което правят за защита на техните непосредствени интереси, а не според идеологически или ценностни критерии. Във всички части на политическия спектър се наблюдава ясно изразена тенденция на отлив от активна политическа позиция. Трезвата оценка на действителността и стремежът към спокойствие и диалог са предпоставка за излизане от острата конфронтационна криза. В същото време те са свързани и с определено обществено разочарование от политическите сили и от липсата на сериозни положителни резултати от действията им. То е резултат и от изключително опасните опити на определени властнически кръгове да подготвят, мотивират и оправдаят евентуален авторитарен модел на прехода. На този фон опасно се засилва ролята на старателно прикривани групировки, търсещи проникване в структурите на властта по всякакъв начин. Нараства опасността от налагане волята на нови олигархии, съчетаващи икономически, синдикални, политически и административно-управленски интереси. Има обществена нагласа, но липсва политическа воля и особено държавническа мъдрост, за да се промени това незавидно положение.

ПРЕЗИДЕНТЪТ

С личността и институцията на президента общественото мнение свързва много от надеждите си за успешен изход от конфронтационната политическа криза и за избягване на опасността от недемократичното израждане на прехода. И това не е напразно. Важни инициативи и действия на президента от септември насам в основни линии бяха насочени към постигане на някаква форма на национално съгласие. Разбира се, ние не приемаме националното съгласие като "общ фронт срещу червения и синия екстремизъм". Тази постановка е точно толкова невярна, колкото и предизборният лозунг "Комунизъм или демокрация", заклинанията против митичната "рекомунизация", превъзнасянето на индустриалната и поземлената реституция, пасуването пред политическата репресия. От президента не може да бъде снета цялата отговорност за пътя, по който тръгна СДС от стачката на 39-тимата насам.

В същото време президентът играе определена стабилизираща роля в обществото, затова и занапред ще изграждаме отношенията си с тази важна институция върху основата на откровения диалог, на дължимото уважение към държавния глава, на закрепеното в конституцията олицетворение на единството на нацията. Очакваме той да изпълнява и в бъдеще своите общонационални задачи, без да бъде въвличан в партийни, групови или институционални сблъсъци.

Изходен пункт в отношенията на БСП към институцията и личността на президента трябва да е оценката за това доколко той успява да остане в границите на конституцията, да устои на спонтанните стремежи, на съветите и на съблазните да се постави над парламента. Независимо от малката вероятност в България да бъде наложена някаква форма на авторитарно управление, остава проблемът за реалните граници на правомощията на висшите органи на държавната власт, остава принципната неприемливост на каквото и да е авторитарно решение. В президента ние бихме искали да видим най-вече един от конституционните гаранти за демократичното развитие на страната, реагиращ според правомощията си на всяко антиконституционно, антидържавно и антисоциално действие.

ПРАВИТЕЛСТВОТО

Формирането на сегашното правителство даде реален шанс за промяна в политиката. Дейността на кабинета доказва яростно отричаната от СДС поливариантност на прехода, дава възможност на БСП да доразвие собствената си алтернатива за излизане от кризата и за изграждане на демократична, социална и правова държава. Нашата подкрепа за кабинета вече доведе до определено изолиране на върхушката на СДС и задълбочаване на конфликтите й с водещите политически субекти и институции. Откриват се полета за нови, по-перспективни и умерени формации в парламента и извън него, възражда се сериозният политически диалог. Макар и ограничен, контролът на БСП върху централната изпълнителна власт помага за преодоляване на апатията, страха и съмненията в партията и за възстановяване на нормалното й отношение към властта.

Разбира се, рисковете за БСП, свързани с правителството, са не по-малки от шансовете. Най-голямата опасност е в несъответствието между политическата конфигурация в парламента и правителството. В Народното събрание кабинетът зависи почти изцяло от нашата подкрепа, особено в борбата срещу деструктивната политика на СДС. В правителството обаче ние нямаме и стотна част от влиянието на президента, синдикатите, АСП, ДПС. Това състояние обвързва БСП с обществени очаквания и политическа отговорност, без да й дава съответните лостове за въздействие. То обективно може да задълбочи съмненията в обществото, че БСП няма и не може да има нормално отношение към властта, тъй като по принцип предпочита да я упражнява задкулисно. Безкритичното съпричастие към правителството и комбинациите от всякакъв сорт, които се плетат около него, може да доведат до ситуация, при която задкулисни тесногрупови интереси да оформят правителствената политика в най-тежкия период на кризата, в решаващия етап на реформата. Това не бива да бъде допуснато, отговорността и последствията от подобно развитие БСП не може и не бива да носи.

В условията на остра криза и динамична политическа ситуация правителството на проф. Беров среща сериозни проблеми и трудно се утвърждава. Казват си думата тежките последици от провала на управлението на СДС. За тях кабинетът на проф. Беров незаслужено, но закономерно плаща със собствения си авторитет. Специфичният подход при формирането на кабинета дава отражение върху сегашните му действия, те често са нехомогенни, непоследователни и нецеленасочени. В други случаи правителството проявява нерешителност и забавяне или пък действа прибързано, без необходимите консултации с парламентарните и извънпарламентарните сили, които го подкрепят и неизбежно разделят отговорността му.

Обяснима е плахостта и нежеланието на едно правителство на малцинството да търси често подкрепата на Народното събрание. Разбираемо е и неумението на един непартиен кабинет да изгражда последователно свой политически профил. Но без ясна политическа позиция спрямо правителството на всички парламентарни групи, в това число и на двете най-малки, които го излъчиха, кабинетът е обречен. Затова той е най-заинтересован да търси и изисква подобна яснота, каквито и рискове да крие това. Иначе кабинетът няма да успее да се възползва от положителната обществена нагласа, от благосклонната преса, от широката извънпарламентарна подкрепа, от синдикалната толерантност, от мощното президентско влияние.

БСП се отнася към кабинета конструктивно и критично и в зависимост от конкретните условия му оказва парламентарна подкрепа или парламентарен натиск. Това зависи изключително от способността на кабинета да се удържи в рамките на собствените си добри намерения. В някои области обаче се забелязват сериозни отстъпления: аграрната реформа, приватизацията, политиката на доходите и цените, безплатното образование, енергетиката, борбата с престъпността. Вероятно ще настъпят и сериозни търкания, дори конфликти. Затова и в бъдеще сме длъжни да тласкаме кабинета към определена политика, записана в програмната му декларация и доразработена в правителствената програма. За нас най-важни са седем пункта от нея:

1. Гарантиране на вътрешната и международната сигурност, борба с престъпността, пресичане на принудителното турцизиране, политика на ненамеса във военни действия, насочени към чужда територия.

2. Максимално ускоряване връщането на земята и дяловете, премахване на ликвидационните съвети и всички пречки за регистрирането и дейността на нови стопански производствени субекти, в т.ч. и кооперации.

3. Периодично увеличаване на заплатите и на пенсиите, компенсиращо инфлацията, договаряно чрез механизмите на тристранното партньорство.

4. Засилване социалните аспекти на приватизацията и ограничаване на индустриалната реституция.

5. Отказ от всякакво въвличане на държавните институции в политическа дискриминация, спиране на позорните политически съдебни процеси, оттегляне на абсурдните съдебни искове срещу БСП.

6. Пресичане на наследената от предишното правителство тенденция към прекомерна централизация на властта и към обезличаване на местното самоуправление.

7. Постоянен диалог на кабинета с всички политически сили, поддържащи реформите в духа на демокрацията и пазарната икономика.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА СЪБИТИЯТА В РУСИЯ. Документът е адресиран до средствата за масова информация.

Решението на президента на Русия Борис Елцин да въведе особено управление и да бъдат ограничени пълномощията на висшите законодателни органи не е нищо друго освен въвеждане на президентско управление с всички произтичащи от това последици.

Не учудва и не изненадва никого американската подкрепа на това абсурдно решение. Това е същността на американската демокрация. Демократично е само това, което се върши от марионетките на САЩ, и не е демократично онова, което не е по вкуса на авторите на доктрината за Новия световен ред.

Създалата се ситуация в Русия не изключва възможността властолюбието да тласне Елцин във времето на "пуча" през август 1991 г., за да разбере човечеството окончателно кой е викал танковете тогава. В отчаянието си човек често изпада в безумие. Елцин веднъж вече доказа, че страда от такова заболяване.

Не ни изненада и реакцията на президента Желев, който побърза да подкрепи Елцин, че е "предизвикан от необходимостта да пресече пътя на пълзящата комунистическа реставрация"?!...

В прибързаната реакция на президента Желев прозира нещо много опасно. В случай, че президентският му стол се разклати, той е способен да произнесе неизречената от Петър Младенов фраза: "Танкове да дойдат!" А, после?!

ЦК на Обновена БКП най-решително осъжда подобни решения, посредством които нечия ръка посяга към томахавката, па било то и в името на демокрацията.

ЦК на Обновена БКП ще приветства всякакви промени, които се извършват, но само по мирен и демократичен начин и по волята на народа.

София, 24 март 1993 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦК НА ОБНОВЕНА БКП:

Венко Влахов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС СМЯНАТА НА ПЛОВДИВСКИЯ ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ, ПРИЕТА НА МИТИНГ НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ НА 23 МАРТ 1993 Г. В ПЛОВДИВ. Документът е адресиран до председателя на Министерския съвет.

ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Ние, гражданите на Пловдивска област, се обявяваме категорично против засилващата се рекомунизация на страната ни, провеждана от Вас и Вашето правителство под вече явното ръководство на БСП /к/, против безогледната политическа чистка на всички нива, започнала с противозаконното отстраняване на пловдивския областен управител г-н Стефан Стоянов и заменянето му с г-н Арменак Кантарян, доказал своята некомпетентност и лоялност както към КТ "Подкрепа", така и към БСП/к/, доказателство за които е и участието му в работно съвещание на БСП/к/.

Ние сме против блокирането на поземлената реформа и опитите за възстановяване на ТКЗС под формата на нови незаконни кооперации.

Протестираме остро срещу уволненията на членове на ликвидационните съвети, срещу възстановяване на червената номенклатура на възлови постове в икономиката, общинската и областната администрация и особено в силовите министерства.

Едновременно с това опитът за тотална чистка в националната информационна система - телевизия, радио, съобщения, БТА, печатници, и назначаването в тях на некомпетентни, но верни на режима хора, недвусмислено показва намерението Ви за дезинформация и манипулиране на общественото мнение.

Категорично настояваме тези действия да бъдат преустановени, но ако не сте в състояние да противостоите на силите, които Ви ги диктуват, бъдете достоен да си подадете оставката.

Търпението на българския народ не е неизчерпаемо!

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 30 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ОБЕДИНЕН РОМСКИ СЪЮЗ. Документът е приет на Националната обединителна конференция на рома, състояла се на 17 октомври 1992 г. в София.

ЦЕНТРАЛНО РЪКОВОДСТВО

Чл.26. Централното ръководство се състои от 9 до 17 души и се избира от конгреса с обикновено мнозинство.

Чл.27. Конгресът най-напред избира председател на ОРС. До 40 % от членовете на Централното ръководство се предлагат от новоизбрания председател на ОРС.

Чл.28. Централното ръководство се конституира по предложение на председателя на ОРС в състав: първи заместник-председател, заместник-председател, секретар, завеждащи отдели /икономически, социална и правна защита, организационен, култура, образование и просвета и др./.

Чл.29. Централното ръководство координира цялостната работа на ОРС, развива и конкретизира решенията на конгреса, националните конференции, Централния съвет, анализира и осветлява обществените проблеми, взема решения по всички въпроси на дейността на ОРС. Централното ръководство създава експертни съвети към различните отдели.

Чл.30. Централното ръководство представлява съюза пред висшестоящи органи на държавата, политическите организации, международните форуми и организации.

Чл.31. Функциите по длъжности се определят с длъжностни характеристики, които се подготвят и приемат от Централното ръководство.

Чл.32. Централният съвет - до 101 души, се избира от конгреса. Той е консултативен орган на ОРС.
32.1. Свиква се по решение на Централното ръководство 2-3 пъти в годината.
32.2. Членовете на Централния съвет се предлагат от Регионалните ръководства.
32.3. Централният съвет на свое заседание приема плановете, бюджета на организацията, определя членския внос, обсъжда работата на отделите.

КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ

Чл.33. Контролно-ревизионната комисия се избира от конгреса за срок от три години. Тя е в състав от пет души: председател, секретар и членове. Контролно-ревизионната комисия проверява работата на Централното ръководство и членовете на Централния съвет най-малко два пъти в годината. За резултатите от своите проверки докладва на заседание на Централния съвет, конгреса или националната конференция.

Чл.34. Председателят на Контролно-ревизионната комисия има право да участва в заседанията на Централното ръководство.

 КОНГРЕС

Чл.35. Конгресът е върховен орган на ОРС. Провежда се на три години по решение на Централното ръководство.
35.1. Обявява се най-малко 40 дни преди датата на провеждане.
35.2. Обсъжда работата на Централното ръководство и Централната контролно-ревизионна комисия, главните задачи на съюза.
35.3. Приема и променя Устава на ОРС.
35.4. Избира Централно ръководство и Централна контролно-ревизионна комисия.

Чл.36. За обсъждане на важни и особено важни задачи от работата на ОРС в периода между конгресите се провеждат национални конференции.

На национална конференция може да се попълва съставът на Централното ръководство, както и да се отзовават до 1/3 от неговите членове.

ЧЛЕНСТВО. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Чл.37. В ОРС може да членува всеки гражданин на Република България, навършил 18-годишна възраст /тази възраст не се отнася за младежките секции/ без разлика на етническа, партийна принадлежност, вероизповедание и пол, който приема устава на съюза.

Чл.38. Кандидатстването в ОРС става индивидуално, с писмено заявление или с колективно писмено заявление, подписано от всеки един от членовете на групата.

Чл.39. Приемането на физически лица в ОРС се извършва с решение на съответния /квартал, село, град/ форум, взето с обикновено мнозинство.

Чл.40. Членовете на ОРС имат право:
40.1. Да участват в разработването и реализацията на задачите, да предлагат свои промени в устава.
40.2. Да избират и да бъдат избирани във всички изборни органи.
40.3. Да получават информация за работата на всички органи.

Чл.41. Членовете на ОРС са задължени:
41.1. Да работят активно за осъществяване на целите и задачите на съюза.
41.2. Да плащат редовно членски внос.
41.3. Да се борят против разединяване.
41.4. Да съблюдават изискванията на устава.

Чл.42. Членството в ОРС се прекратява:
42.1. С писмена или устна молба на лицето, след съответно решение на организацията, в която членува.
42.2. Поради изключване.

Изключват се от организациите, които са ги приели, членове, които не спазват устава, злоупотребяват с името на организацията и подронват името й.

ПЕЧАТНА ДЕЙНОСТ

Чл.43. ОРС има свои печатни органи, издава вестници, списания, книги и др.

СИМВОЛИ

Чл.44. Членска книжка.

Чл.45. Значка.

Чл.46. Печатът на ОРС е кръгъл с надпис: Обединен ромски съюз - България.

Със съответен печат /надписът "България" се заменя с името на селището/ разполагат общинските и регионалните организации.

Чл.47. Всички неуредени и спорни въпроси от устава се решават от Централното ръководство на ОРС.

/Пресслужба "Куриер"/

10:33:30    
30.03.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!