София, 30 юли 1993 година
        Брой 147 /934/

София, 30 юли - Следва предоставеният за разпространете пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ХРИСТИЯН-ДЕМОКРАТИЧЕСКИЯ СЪЮЗ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ЛЕГИТИМНОСТТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА.

I. Християн-демократическият съюз в България /XДС/ рязко се разграничава от публикацията в средствата за масова информация, отнасяща се до членството на партията в СДС и законността на новоизбрания Национален съвет на 24 и 25 юли 1993 година, направени от бившия председател на ХДС в България и един бивш член на партията.

Заявяваме, че единственото законно ръководство на ХДС в България е избраното на последното Общо събрание със съпредседатели д-р СВЕТЛАНА НИКОЛАЕВА СПАСОВА и г-н ХРИСТО ГЕНЕВ ГЕНЕВ.

На същото събрание, с необходимия кворум бе взето решение за напускане на Съюза на демократичните сили.

Всякакви други изявления от неупълномощени лица са неверни и представляват атака срещу християндемокрацията.

II. Във връзка с публикацията на ЛЕОНОРА ЛЕКОВА във в-к "Дума", бр. 174 от 29 юли 1993 г., ЗАЯВЯВАМЕ: че т.нар. смесено дружество Християндемократически съюз не е свързано по никакъв начин с партията Християн-демократически съюз в България.

Националният съвет на партията ще извърши проучване по случая и ще уведоми допълнително средствата за масова информация.

София, 29 юли 1993 г.

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ХДС
В БЪЛГАРИЯ:

Светлана Спасова и Христо Генев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ИЗКАЗВАНЕ НА ЧЛЕНА НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ТРАНСРАДИКАЛНАТА ПАРТИЯ ЕЛЕНА ПОПТОДОРОВА, ДЕПУТАТ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НАПРАВЕНО ПРЕД СЪВМЕСТНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ И НА ГЕНЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ТРП /15-18 ЮЛИ 1993 Г., СОФИЯ/.

УВАЖАЕМО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Най-напред, не само куртоазно, а и много искрено, като български депутат бих искала да приветствам с "Добре дошли" всички членове на Парламентарната асамблея на Транснационалната радикална партия в България. Ние, българските депутати, смятаме, че е привилегия за нас да бъдем домакини на работата на този форум.

За трети път съм участник в работата на Парламентарната асамблея и на Генералния съвет. Мисля, че това ми дава основание да формулирам някои общи впечатления от дебатите, които водим вече за трети път заедно. Наслагва се впечатлението, че всеки от ораторите смята за своя цел да пресъздаде пред аудиторията националната ситуация, такава каквато той я вижда, в своята страна. Почти всички оратори се съсредоточават върху специфични национални проблеми. Това е и логично, и необходимо. Но все пак това до известна степен децентрализира дискусията, прави трудно обобщаването на резултатите от изпълнението на основните цели, които си е поставила ТРП.

Мисля, че на тази сесия на Парламентарната асамблея имаме много добра база за дискусия - това е основният доклад на г-жа Ема Бонино. В него много точно са фомулирани целите на партията и се дават достатъчно добри аргументи за тази обща дискусия, която би трябвало да ни представи вече не толкова като представители на отделни страни и членове на отделни партии, а като членове на ТРП. Нужно е партията да очертае по-ясно профила си. Това ще е от полза не само за самата нея, не само тя ще се почувства по-комфортно, но то е нужно н заради ролята, която би могла да играе. Защо? Защото това, което характеризира днешния международен политически живот, е криза на институциите.

На първо място кризата в международните институции, криза на ролята и ефективността на Организацията на обединените нации, на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, дори и в Съвета на Европа, и в европейските структури, Западноевропейския съюз. Ще посоча най-баналния и трагичен пример за неефективността на тези институции - кризата в бивша Югославия, войната в Босна и Херцеговина. Искам да използвам присъствието си на трибуната, за да изкажа съболезнования на нашите италиански приятели от загубата на човешки живот в Сомалия, трагедията още веднъж доказва, че едно недобре взето решение, макар и на международна организация, в случая на ООН, може да доведе до драматични последици.

На второ място, наблюдавам криза на властта. И това се вижда в по-голямата или по-малка нестабилност на почти всички правителства в Европа. Редица европейски коментатори, анализирайки положението в европейските страни, по същество показват и доказват именно това. Виждаме, че дори в Германия, която бе смятана за държава с много стабилно управление, се проявиха признаци на пропукване в държавната власт. Същото може да се каже за Франция. И най-характерният пример е Италия.

На трето място, но не на последно и във връзка с казаното дотук идва кризата на традиционните партии. Забелязва се не само в Източна Европа, а и в Западна Европа. Ето тук идва шансът на ТРП. Не бих искала да звучи идилично. Известно е, че обществата, които се движат в по-улегнал, по-традиционен ритъм, където има исторически наслагвания и по-дълга национална практика, няма бързо и непременно са [да?] сменят своя политически избор, предпочитайки една нова, непозната и оригинална формация, каквато е ТРП. Но трябва ясно да си дадем сметка, че в тази ситуация на политическа криза и в отделните страни, и на континента тази партия има шансове. Как могат да се овладеят тези шансове? Преди всичко по същностен признак, като се съсредоточи работата на партията по някои основни въпроси. И виждам, че това е маниерът, подходът, които възприема ръководството на партията. ТРП е ново формирование, на малко повече от три години, и все още избистря своя опит. Така че моята препоръка би била съсредоточаване върху няколко основни въпроса, за да няма разпиляване на усилия, което води в крайна сметка и до неефективност, и най-малко води до неясно присъствие на ТРП в политиката. И втората ми препоръка за ефективност е свързана с начина, по който ТРП успява или не да проведе своите решения и да направи оперативни своите цели. Според мен особено важно е присъствието на партията в международните организации, на първо място в ООН. Би трябвало да се положат усилия ТРП да има статут на наблюдател в ООН като неправителствена организация. Освен това трябва да мислим за лоби на партията в европейските организации. Добре би било да се привличат за членове на партията депутати, които са членове на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, членове на Европейския парламент. По този начин съвсем съзнателно ТРП ще формира лоби на международно равнище. В този момент ТРП прави тези усилия в съответните национални парламенти и провежда по национални канали своите действия. Иска ми се оттук насетне да положим специални усилия за създаване на такова европейско и световно лоби.

Добре би било също така по подобие на съществуващата организация Парламентаристи за глобално действие да се създаде парламентарна асамблея на ООН. ТРП е организация, която трябва да подкрепи нейното създаване. И там тя ще може да участва равноправно, наред с други парламентаристи и представители на други политически партии и формации.

В заключение искам да пожелая успех на работата на асамблеята, на новото ръководство, което ще бъде избрано, с надеждата, че тези препоръки ще бъдат взети предвид и приложени в бъдещата ни работа.

София, 17 юли 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 30 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ПАРТИИТЕ ПРЕД НАЦИОНАЛНИТЕ СРЕДСТВА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание и до националните средства за масова информация.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия протестира с настоящата декларация против дискриминационното положение на масмедиите по отношение на отразяване на дейността и събитията, които провежда Българската комунистическа партия /БКП/. Българската телеграфна агенция /БТА/ не отразява по вътрешна информация декларациите и съобщенията на БКП. Българското национално радио /БНР/ също не отразява нищо от това, което ЦК на БКП им предоставя, а БЗНС на Анастасия Мозер не слиза от телевизионния екран, от съобщенията по БНР, по БТА. Същото става и с изявите на г-н Жорж Ганчев. По този начин БТА, БНТ и БНР грубо нарушават Конституцията на Република България и Закона за политическите партии, според който трябва да има пълна равнопоставеност между политическите партии.

Ето защо най-учтиво моля да наредите за в бъдеще БКП да бъде равнопоставена с другите партии и да бъде премахната досегашната дискриминация.

Освен това, както ви е известно, радио "Христо Ботев" е радиостанция, основана от БКП. Следователно този въпрос също трябва да бъде решен и тази радиостанция отново да бъде върната на законния й основател БКП. Също така е целесъобразно да бъде отменен антиконституционният закон от 1992 г., който беше приет от Народното събрание за конфискуване на имуществото на БКП и да бъде възстановено същото на БКП по двата закона - този на фашисткото правителство на проф.Александър Цанков от 1924 г. и този на Ф.Димитров от 1992 г. Тези два закона представляват позор за българското Народно събрание, за демокрацията и за правата и свободите на народа и партиите.

БКП беше изтласкана от работните места в предприятията, а СДС тихомълком се настани в тях чрез КТ "Подкрепа", както и чрез КНСБ - зад която кои сили се крият все още не е ясно - дали БСП, или БСДП. Изявите на профсъюзите трябва да бъдат равнопоставени с другите партии, а не те да имат неограничено телевизионно и радиоефирно време.

София, 21 юли 1993 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ "ПОЛИТИЧЕСКА ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ТОТАЛИТАРНИТЕ МУТАЦИИ И НА ИСТИНСКИЯ АНТИКОМУНИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ ДНЕС", НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ОГЛАСЕНО НА XXV КОНГРЕС /19-20 ЮНИ 1993 Г., СОФИЯ/.

Мутацията е основно свойство на живите видове. Те мутират, приспособяват се чрез промяна, за да оцелеят при променящата се околна среда. Тоталитарните видове в човешкото общество се подчиняват на същите природни необходимости за приспособяване чрез промяна, на които се подчиняват и живите видове извън човешкото общество. Под тоталитарни видове трябва да разбираме тоталитарните формации в човешкото общество и тоталитарния човек като основен елемент на тези формации. Основна разлика между тоталитарните формации и същинския тоталитарен човек от една страна, и нормалния човек с присъщите му обществени формации, от друга, е, че първите са диви по природа, докато вторите са облагородени. Тоталитарните се променят с цената на всичко, за да оцеляват господстващо, докато облагородените хора се променят само с цената на повишеното човешко и обществено качество на своя вид. Тоталитарният човек, без когото тоталитарните обществени формации са невъзможни нито като идея, нито като реален факт в живота, е по правило диво агресивен и без насилието и лъжата е невъзможен като вид. Тези негови основни човешки характеристики са и основни характеристики както на обществените формации, предизвикани от него, така и на всички производни на тях мутации. Насилието и лъжата по правило водят до престъпления в границите на нормалното човешко общество. И тъй като в досегашната история на човечеството тоталитарните експерименти са съществували винаги в обкръжението на нормална човешка среда, мутациите на тоталитаризма по принуда не са можали да съществуват в чист вид, а само като мимикрия на структури от нормалното човешко общество. Тоталитарното общество имитира свободата, демокрацията, партийния начин на живот в политическата сфера, справедливостта, хуманността, морала, правото, държавните институции и дори основното понятие човешко общество. Човешкото общество е възможно само при наличието на очовечаващите го характеристики. Където те липсват, както е в тоталитарните човешки формации, обществото вече не е общество, а човешка общност, каквато е, да речем, човешката общност в телените огради на концлагера. Политическа партия е понятие възможно само където може да има и други партии, в противен случай става дума за мутант, който имитира политическа партия, но в действителност е престъпна организация, основа и поддържана, за да не допуска политическия живот. Това качество на тоталитарната общност може да бъде пренесено и върху другите имитирани обществени структури, които сами по себе си са мутанти на държавна организация, създадени тъкмо за да не допускат създаването на такава организация. Така е с правовите институции, с културните и всички останали, дори с институциите на здравеопазването. Колосални са усилията на тоталитарните формации от всякакъв тип да създават външното впечатление, че са нормални човешки общества, при това от най-добър модел. Тоталитарните общности, сформирани в държавни граници, се наричат народно-демократични републики, народната демокрация в тях е от най-висш тип и т.н.

При сгромолясването на тоталитарните държави - мутанти, и империите от подобен тип тоталитарните институции и тоталитарният човек загубват монопола си над средствата за тотално и масово насилие, но не загубват същността си. В този етап, наричан посттоталитарен, мутирането и мимикрията са новото тотално средство за самосъхранение. И тъй като материалните средства, заграбени при тоталитарното господство, са все още в ръцете на тоталитарния човек от предната йерархия, тези средства сега са главното оръжие за поддържане на илюзията в обществото, че мутантите не са мутанти. Ето защо посттоталитарното общество е все още човешка общност, в която господства преди всичко тоталната лъжа. При този преход към демократично общество тоталитаризъм наистина няма, защото физическото налагане на тоталитарната идеология вече е невъзможно. Тоталната физическа и духовна сила обаче, която е осъществявала вчера тоталитарната власт, в същността си с нищо не се е променила, не е загубила апетита си и все още има срещу себе си театрално възраждащите се демократични институции като политически партии, институциите на трите власти и привидно свободните масмедии, които всъщност дават битие на масовата и тотална лъжа. За да може тази посттоталитарна общност да се превърне в свободно и демократично общество с нормален човешки облик, условието е само едно - да се премахне доминиращата все още тотална сила и на везната задължително да натежи демократичният елемент на съзнанието и активността на хората с демократично устройство на ума и душата. Това в България днес все още не е станало. Оптимизмът е в това, че се опитва да стане. За това помагат общите усилия на цялото българско общество и трябва да признаем, че натам привидно и според интересите си тика и мутиращият и мимикриращ тоталитарен човек. Той иска господство - най-напред това на парите, а след господството на парите и господството на властта. Основна цел в тази борба е тоталитарните мутанти да придобият поне привидно лице на нормални демократични институции, а тоталитарният човек да прилича максимално на истински демократ. Практически това може да стане само чрез хора от старата тоталитарна система, достатъчно гъвкави, безскрупулни и продажни. Истинските демократи, които работят за повишаване на теглото на другото блюдо от везната, трябва да бъдат оставени да си вършат тяхната работа по две причини: първо, тяхната роля е легитимираща и необходима за новата игра, и второ, те по условие са неподкупни. Тоталитарният човек трябва да им пречи само да не работят много бързо, защото времето за него в тези условия е по-скъпо и от парите. Всъщност това е теоретическата стратегия на тоталитарните хора. В тактиката си те трябва да работят за теоретическа недостатъчност на демократичният фронт, което означава невъзможност в преходния период да бъдат изяснявани понятията. Тези действия всъщност са синонимът на тоталната лъжа. Всеки, който се опитва да дефинира истините, колкото по-дълбоко пипа, толкова повече трябва да бъде представен за екстремист. И понеже много дълбоките определения на понятията са толкова далече от популисткото им идентифициране, колкото са и екстремистките, с малко повече демагогия и казуистика, с добро заплащане работата ще върви в необходимата посока.

Имат ли днес истинските демократични сили в България вярно идентифициране на понятията? Отвсякъде се чува, че народът е ошашавен от тоталната лъжа. Ако понятията бяха поне малко избистрени, това нямаше да стане. Днес, четири години след активното задвижване на преходните процеси към демокрация, не е ясно за ошашавеното съзнание каква е разликата между тотално и тоталитарно, не е ясно за това съзнание каква е разликата между престъпна тоталитарна организация и мафия, разликата между демократа и псевдодемократа, народното съзнание, което ясно идентифицира шмекерите и хитреците, поради теоретическата недостатъчност не може да ги различава от родените демократи, защото за такива се представят преди всичко амбициозните и предприемчиви индивиди на обществото. Тоталитарният човек има интерес от максималното замъгляване на понятията. Това за него е мътната вода, в която най-лесно се лови риба. Точно обратното важи за хората с демократично устройство на съзнанието. Те правят всичко възможно да изкристализират идентификацията на понятията, да нормализират ценностната система на обществото и по този начин да го просветят и подготвят за свободата, която в крайната си цел трябва да постави хората на естествените им места според тяхната личностна ценност.

Антикомунизмът в България днес се дели на две части - истински и престорен. По реалните успехи на демокрацията може да се разбере кой от тях доминира сега. За да видим това съотношение на нивото на теоретичната пълноценност, трябва да започнем от очевидното. Като потенциална сила представителите на тоталитарния мутант имат тотално надмощие като организация и като икономическа власт. В борбата си за оцеляване те разчитат главно на престорените антикомунисти, които са сред активистите на демократичния фронт. Демократичните сили имат театрално небоеспособна организация, при която не се знае кой кой е и за какво работи, но като социална сила, разглеждана извън активистите си, те са по-мощното обединение, даже и без липсващия при нея икономически фактор. Резултатът от сблъсъка между двете сили и на пръв поглед парадоксален, защото доминират очевидно по-слабите тоталитарни мутанти. Всъщност няма нищо парадоксално, ако трябва прецизно да измерим това явление, защото тоталитарна структура по принцип може да се сгромоляса само с тотални фактори. Днес, когато срещу демократичните сили в България е изправен нейният мутант - тоталната комунистическа социална маса начело с превъзходно организираните си активисти, борбата в този си вид е неравна и е повече от естествено да губят по-силните, но по-лошо организирани демократични сили. Престорените комунисти успяха да наложат стратегия за СДС, в която тоталните средства се изключваха като антидемократични, защото в теоретичната мъгла бяха представени като тоталитарни средства. Всъщност истината в достатъчната й дълбочина е, че тоталните мерки се прилагат и от тоталитарните общности, и от демократичните общества, но по различен начин и с различна цел. Демократичните общества се борят с тотални средства срещу наркоманията, срещу СПИН, срещу фашизма, с тотална война срещу Саддам Хюсеин и срещу всичко, което налага тотални средства. Престорените антикомунисти успяха да излъжат обществото, че само ще стане тоталитарно, ако отстрани със закони за тотална декомунизация дори само комунистическата партокрация. Псевдодемократите в СДС успяха изключително прецизно да отстранят и приглушат гласовете на теоретично мислещите интелигенти. Това действие е обществено познато повече като отблъскване на интелигенцията. В СДС беше наложено популисткото становище, че към демокрация може да се отиде само с демократични средства. Истината беше подправена малко, но свърши добра работа на стратегията да се даде време на тотално мутиращите комунисти за препиране на червените, грабени от народа пари. Истината за средствата, които обслужват демокрацията, когато тя вече е факт, се приписваше на прехода от тоталното общество към демократичното.
Аксиомата за прехода е, че той не може да се направи само с демократични средства, но те трябва да имат предимство. Нека да напомним, че дори утвърдено демократичните общества по изключение си служат в изключителни ситуации с непредвидени от закона средства срещу престъпници, недопускани до този момент от закона. Една от най-големите лъжи на престорените антикомунисти се проектираше в заблудата, че ние - демократите, по нищо не бива да приличаме на комунистите, която целеше да не можем да им бъдем равностойни като бойци. В същото време народът беше жестоко лъган, че тоталитарните мутанти вече не са това, което са. Ръководещата ги престъпна кохорта, потопена в партийна мутация, беше лигитимирана като демократическа партия от просоциалистически тип. Народът беше измамен да играе честен политически живот с ненаказани престъпници. Този театър беше на престорените антикомунисти в СДС и трябва да се признае, че те добре го направиха. Заради едно абстрактно и илюзорно единство на синята коалиция никога открито не се постави въпросът за идентифицирането по теоретичен път на престорените антикомунисти в СДС. Те напускаха ешелоните, след като си свършеха работата, и предаваха щафетата на следващия ешелон измамници. Така наред с фиктивното единство СДС се сдоби с убийственото за всяка организация недоверие на невинните и истински верни привърженици от средите на народа. Привидно най-яростният антикомунистически вестник "Век 21" всъщност се плашеше от теоретично мислещи хора и бягаше от тях като дявол от тамян. Комунистическите мутанти бяха най-добре обслужвани в това надлъгване на народа от хората, които биеха храбро не самите мутанти, а напуснатата от тях крепост. Антикомунизмът срещу престорените антикомунисти, които по правило бяха добре купени, само срамежливо беше допускан, на тях никога не им беше обявявана война, а той беше най-големият и всъщност истински противник на демократичния фронт. Тоталният мутант беше скрит в същото време дълбоко и само дърпаше конците. Да се бяга от теорията е същото като да се бяга от истината - без истина и без теория стратегията е невъзможна. В СДС беше възможна обаче имитация на стратегия, което е синоним на погрешна стратегия. Той загуби първия етап на борбата преди всичко заради това.

Престорените антикомунисти най-добре обаче играеха с понятието либерализъм. Това понятие им помогна да лъжат не само народа си, но и наивните в известен смисъл, и благородно доверчиви либерални институции на Европа. Либерализмът на нашите престорени демократи биваше или срамежлив, или безбрежен, но при нашите условия тези форми на либерализма бяха мила прегръдка за комунистите и жестока изолация за неподкупните и честни демократи, които не се бояха да работят за синята кауза на губещи във всяко отношение места.

Тези псевдодемократи се надяваха, че няма кой да ги види, защото никога не са имали Бог в душите си. Но Бог види чрез очите на навид простите хора с онова колективно око, в което е вечният и неизчерпаем шанс на развитието на хората към съвършенство, което ние днес наричаме демокрация.

София, 2 юни 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 30 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА 25 КОНГРЕС, СЪСТОЯЛ СЕ НА 19-20 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.

ГЛАВА І. ОТКЪДЕ ИДВАМЕ: КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Радикалдемократическата партия /РДП/ е едно изцяло своеобразно явление, което няма аналог в българския политически живот. Възникнала сравнително късно след Освобождението, тя се стреми да се предпази от всички недъзи и язви, които разяждат политическата тъкан на останалите партийни формации у нас. Именно желанието за изграждане на нов модел на политическо поведение, за привнасяне на морал и култура в обществените отношения са основните мотиви за формирането на РДП.

Причината за отделянето на младите демократи около Т.Г.Влайков, Найчо Цанов, Илия Гергов, П.Ю.Тодоров, Ст.Гидиков от Демократическата партия /ДП/ през 1902 г. е промяната, настъпила в нея след идването й за пръв път в коридорите на властта. Забравяйки предизборните си обещания, Петко Каравелов предлага на Обикновеното народно събрание /ОНС/ Закон за външния заем с извънредно тежки условия за страната. Неизгодите за България от него са толкова големи, че дори в самата Демократическа партия възниква вътрешно брожение. Каравелов, залагайки на своя висок авторитет, прави всичко възможно да преодолее партийната опозиция. Недоволството обаче нараства и от твърде примирителната политика на партийния шеф към своеволията и авторитаризма на княз Фердинанд. П.Каравелов и дейците около него изменят и на още един основен принцип от програмата на ДП - налагането на пропорционалната избирателна система, смятана за единствен лост за ограничаване личния режим на монарха. Поблазнени от властта, с която разполага партията, към нея се насочва море от службогонци и кариеристи, съвсем безразлични към принципите и програмата на ДП. Всичко това води до постепенно отдалечаване на младодемократическата група от ортодоксалното ядро в партията. Проведените през февруари 1902 г. избори за XII ОНС, само година след възникване на вътрешните противоречия, доказват правилността на радикалното крило на Н.Цанов и Т.Г.Влайков. То печели седем депутатски места, с няколко повече от стародемократите на П.Каравелов. На 1 октомври 1902 г. излиза брой първи на сп. "Демократически преглед”, станало ковачницата, в която се създава Радикалдемократическата партия. В 1903 г. се формира и първата местна организация в София. Официалното конституиране на новата формация обаче става между 12 и 15 август 1906 г. на конгрес на РДП, на който партията приема свои Устав и Програма

В програмата си РДП декларира, че скъсва със старите методи на политическа борба - котерийност, кариеризъм, партизанщина, и ще се опита да внесе един нов дух на толерантност и висок обществен морал.

Като основно демократично начало Радикалдемократическата партия поддържа правото на народа да е върховен суверен в страната и сам да се разпорежда със своите съдбини. Най-важен израз на това партията вижда във всеобщото тайно гласоподаване, по пропорционалната система. В центъра на политическия живот тя поставя парламента като инструмент на народа да упражнява споменатите по-горе свои права. РДП се обявява срещу всеки опит за налагане на безконтролна власт, откъдето и да идва той. Ето защо тя е последователен противник както на личния режим на княз Фердинанд, така и на всяка форма на диктатура, била парламентарна или партийна. Тя декларира, че никога не ще приеме властта по нечие благоволение и за разлика от всички останали партии ще се стреми да я получи само по изборен път.

Основно начало в идейните принципи на радикалдемократизма е народовластието, което РДП разбира като пряко участие на народа при решаване на всички важни за държавата въпроси чрез референдум, т.е. РДП е привърженик на пряката демокрация по швейцарски модел.

Като изповядваща либерализма, РДП ратува за децентрализация на държавното управление и за закрепване и разширяване на местното самоуправление.

Най-важно условие да има в страната действителна законност е самостоятелността на съдебната власт. Според радикалите наказанията не бива да преминават границата на хуманността.

Свободата на личността и равенството на индивидите в техните права се окачествяват от РДП като нравствено-политически постулати и висши принципи.

В областта на външната политика РДП смята, че решението на българския национален въпрос може да стане само чрез запазването на Балканския полуостров за народите, които го населяват, и чрез обединението им в една обща конфедерация, част от която в бъдеще да е автономна Македония с Одринско.

РДП се обявява за партия на мира, като смята, че мирът е първото условие за общия напредък на една страна и за благоденствието на нейните граждани.

В сферата на икономическия живот тя защитава въвеждането на прогресивноподоходен данък, премахването на косвените налози, предприемане на специални мерки за повишаване на занаятчийското производство и укрепване на дребните стопанства в земеделието. Още през 1891 г. Т.Г.Влайков създава първата българска кооперация в с. Мирково, Пирдопско, а през 1907 г. РДП става инициатор за формирането на Съюза на кооперациите в България.

РДП се обявява за демократизиране на науката, за допълнение и разширяване на просветата и изобщо за повишаване на културното ниво на българския народ.

С тези си принципи РДП заявява своята самобитност и желанието си да пречисти и оздрави обществото, да внесе един нов за него дух на разум, толерантност и висока моралност.

Преминала през различни превратни събития до 1934 г., РДП /от 1926 г. - Радикална партия/ запазва своето единство, като в навечерието на 19 май в нея членуват 49 195 души в 1728 местни организации. Буквално дни след преврата в партията настъпват центробежни тенденции. Несъгласна с опитите на Ст.Костурков да олицетворява РДП с личността си, съществуващата още от средата на 20-те години десница около проф.Георги П.Генов се обособява в самостоятелна формация. Забраната на партиите след 19 май обаче не й позволява да се доразвие в структурно отношение. Макар и лишена от правото на легално съществуване, през 1936 г. тя се включва активно в борбата за възстановяване на Търновската конституция, като става учредител на т.нар. "Петорка". Признание за нейните заслуги е изборът на видния радикал Ангел Станков за председател на парламентарната група на цялата опозиция в XXIV Народно събрание през 1937 г.

Терорът след 9 септември 1944 г., Наредбата-закон за Народния съд и решението на Националния комитет на Отечествения фронт от октомври 1944 г., с което се забранява легализирането на партии извън ОФ, понеже били недемократични, обезглавяват РДП. Лидерът й проф.Г.П.Генов е осъден от Народния съд и хвърлен в затвора. Възможност за политическа дейност тя получава едва в средата на 1945 г. след отлагането на парламентарните избори. На 21 септември 1945 г. се свиква Висшият партиен съвет, който обявява формалното възстановяване на партията под името Радикална партия /обединена/. Осъжда се влизането на отцепниците от РП в ОФ, като се обявява Ст.Костурков за самоизключил се от организацията. В новоизбраното ръководство влизат Велю Кючуков, Димо Бурилков, Асен Цанов, Иван Карасеров, Димитър Търкаланов и др. На 11 ноември 1945 г. излиза бр.1 на органа на РП /о/ вестник "Народен глас", който е спрян наскоро след това от БКП. В навечерието на изборите за Велико народно събрание през 1946 г. РП /о/ влиза в коалиция с БРСДП /о/ и БЗНС "Никола Петков". Партията става наскоро след това жертва на последвалата разправа с опозицията.

В края на 1989 г. РДП бе сред първите възстановени политически партии. Инициатори за възстановяването й бяха малка група общественици, които добре познаваха историята, идеологията и политическата практика на партията, бяха изследвали и популяризирали под различни форми нейното наследство. За късо време РДП стана един от най-авторитетните членове на общата антикомунистическа коалиция СДС и се разви като модерна либерална формация.

ГЛАВА ІІ. ОБЩИ ИДЕЙНИ ПРИНЦИПИ

ЛИБЕРАЛИЗМЪТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ

Либералната демокрация като политически стремеж е единствена в своята способност да обхване най-широки слоеве на обществото, но и най-разнообразни в своите културни черти етноси и нации. Основана на принципите на гражданското общество, тя е призвана да превърне поданиците на едно или друго управление, основано на насилие, в граждани на общество, чиято основа е зачитането на правата на човешкия индивид. Във връзка с тези принципи се възлагат огромни отговорности върху всеки един гражданин. Тези отговорности в гражданското общество са несравними с които и да е отговорности на поданика, оставил се на повеленията и следователно на произвола на държавната власт. Свободата на избора на лично поведение и свободата на личната инициатива са основата на общество на равни възможности, което заслужава цената на голямата лична отгтоворност. От друга страна, високата лична отговорност в едно гражданско общество дава възможност на държавата да бъде сигурен гарант на личните свободи, но не повече от това. Либералната държава не може повече да бъде източник нито на свободата, нито на правата, нито на конкретния жизнен избор на личността. Именно това е същността на либералния призив: 000000000000най-многото свобода, която е възможна, най-малкото държава, колкото е необходима.00000000000

Наследен като идеология от демократичните революции на XVIII век, поставили си за цел борбата против феодалния абсолютизъм, днешният либерализъм в България има задачата да осигури реално действащ парламент и чрез него да постави основите на плуралистичната конституционноправова държава. При това основна политическа задача е гарантирането на правата на гражданина, личната му свобода и човешкото му достойнство, като им се осигури по политически път приоритет спрямо държавната власт. В този смисъл българското общество има задачата да извърви отново и изцяло пътя на развитите либерални демокрации - от комунистически тоталитаризъм през днешното посттоталитарно общество с постоянния му стремеж и опасност от реставрация към отворено гражданско общество.

Радикалдемократизмът е една алтернативна - срещу всяка идеология, която застрашава да покрие изцяло единствено тя националното пространство - конкретизация на либерализма.

Основни ценности на либерализма са свободата, равенството и справедливостта, от които приоритет има личната свобода на отделния гражданин. Тази свобода може да бъде ограничена единствено от свободата на останалите членове на обществото и по този начин представлява основният принцип на изграждането на самото отворено общество. Личната свобода включва в себе си готовността за поемане на своята отговорност за отделната личност и за други членове на обществото. Лична отговорност, толерантност и отвореност към света са либералните принципи както за изграждане на собствения живот, така и за пътищата на останалите членове на обществото. Последователната политика в посока на личната свобода е единствената, която фактически има грижа за свободата на множеството. Развитието на истинската лична свобода е необходимото условие за уважение и активна толерантност към свободата на останалите.

Средствата, чрез които либералите постигат своите ценности, включват на първо място самоопределението. Целта на това самоопределение е не само личната реализация и самопризнание, но и рационалното постигане на признание в разширяващи се общности, изградени на един или друг обединяващ принцип. В този смисъл либералите съзнават отговорността на ролята си като носители на разумен стремеж за напредък, който е сам по себе си отрицание на крайности в личното и общественото поведение. Рационалността в стремежа за напредък се заключава в постигането на равенство, в легитимност и равноценност на интелектуалните постижения, били те в хуманитарна, натурфилософска или обществена насока.

Практическите задачи на Радикалдемократическата партия, дефинирани от нейния статут на парламентарна политическа партия, член - в момента наблюдател, а в близко бъдеще и пълноправен - на Либералния интернационал, се състоят в максималното използване на всички законни форми на участие ведно с останалите политически сили в България, в създаването на институциите на представителната либерална демокрация. Създаването на тези институции е единственият път на преодоляване на тоталитарното наследство. От друга страна, възможно най-бързото преодоляване на остатъците от тоталитарната планова икономика и създаване на либерални икономически и търговски отношения във и навън от страната са равностоен приоритет за Радикалдемократическата партия. Именно тези две исторически задачи определят насочеността на РДП за предстоящите години и десетилетия.

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:00    
30.07.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!