София, 31 март 1993 година
       Брой 62 /849/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО СА НЕЗАДОВОЛИТЕЛНИ" НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА", ПРИЕТА НА ЗАСЕДАНИЕ, СЪСТОЯЛО СЕ НА 29-30 МАРТ 1993 Г. В ПЛОВДИВ.

След като сравни декларираните в правителствената програма идеи и мерки за оздравяването и реформирането на българската икономика с реалните резултати от тримесечното управление на правителството;

отчитайки ролята на субективния фактор в управлението на страната и провеждането на икономически и социални реформи и като констатира незадоволителните резултати от цялостната дейност на правителството,

КОНФЕДЕРАТИВНИЯТ СЪВЕТ НА КТ "ПОДКРЕПА"
НАСТОЯВА:

1. Незабавно да се потърси конкретна юридическа отговорност от виновниците за националната икономическа катастрофа без оглед на тяхната политическа принадлежност. Плахите и нерешителни правителствени действия в тази насока засилват социалното напрежение и изчерпват кредита на доверие към кабинета.

2. Правителството да се придържа стриктно към заявените в своята програма цели за развитие на страната. Забавената декомунизация и реставрация на бивши номенклатурни кадри стопират намеренията на кабинета и ескалират неконтролируемо социалното напрежение.

3. Да се оцени досегашната дейност на отделни министри, заместник-министри, председатели на комитети и други висши държавни служители. Тези от тях, които са доказали своята некомпетентност и неспособност, да бъдат отстранени от изпълнителната власт.

4. Правителството да активизира законодателната си инициатива.

5. Правителството да ускори и задълбочи диалога със социалните партньори на всички нива, тъй като постигнатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество резултати са крайно незадоволителни и не отговарят на темпа на развитие на негативните процеси в българското общество.

Пловдив, 29 март 1993 г.

ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА”:

д-р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" КЪМ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ТЕХНИТЕ ЗАПЛАТИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ОБЩИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЗАПЛАЩАНЕ В БЮДЖЕТНАТА СФЕРА. Документът е приет на заседание на Конфедеративния съвет на 29-30 март 1993 г. в Пловдив.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ,

Във връзка с преговорите, които Конфедерация на труда /КТ/ "Подкрепа" проведе в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество по въпросите за работните заплати и компенсациите на някои доходи на населението, се установи, че определянето на вашите заплати става извън възприетия механизъм за всички граждани, заети в сферата на бюджетна издръжка.

Отделяйки нужното внимание на вашата дейност и мястото ви във висшия ешелон на държавното управление; и като се съобрази с решението на Конституционния съд на Република България относно тълкуването на чл.б от конституцията, третиращ равенството на гражданите пред закона;

КОНФЕДЕРАТИВНИЯТ СЪВЕТ НА КТ "ПОДКРЕПА" НАСТОЯВА:

Във връзка с тежкото икономическо състояние на страната да приведете определянето на вашите заплати в съответствие с общия механизъм на заплащане в бюджетната сфера.

Всички сме български граждани и следва съвместно да понесем трудностите на прехода към демокрация.

Пловдив, 30 март 1993 г.

ПРЕЗИДЕНТ НА КТ "ПОДКРЕПА":

д-р Константин Тренчев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЕ НА ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 27-28 МАРТ 1993 Г. В СОФИЯ.

1. Приема за основа на алтернативната програма на БСП за развитие на страната проекта "Перспектива за България - за излизане от кризата и за преход към демократична, правова и социална държава".

Възлага на избраната от конференцията комисия по програмата да я доработи в срок от 20 дни в съответствие с направените предложения за изменения и допълнения.

2. Предлага на депутатите-социалисти да използват нейните цели, ориентири и задачи в законодателната си дейност и в контрола върху изпълнителната власт.

3. При необходимост в периода до 41-я конгрес на БСП документът да се използва като основа за предизборна платформа на партията.

София, 28 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРАВОТО НА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ СЪС ЗЕМЯ НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ И БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ. Документът е адресиран до Министерския съвет, до президента на Република България, до Съюза на македонските дружества и до Съюза на тракийските дружества в България.

УВАЖАЕМИ ПРОФ. БЕРОВ,

Повод за настоящето писмо е одобреният от Министерския съвет проектозакон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в който Министерският съвет не предвижда обезщетяване за имуществените вреди, нанесени от държавата на бежанците от Беломорието с българско-гръцката спогодба от 1964 година.

Зелената партия неведнъж е обръщала внимание на факта, че с една от промените в Закона за земеделските земи настоящото Народно събрание /НС/ несправедливо и необосновано отне правото на бежанците от Беломорието, чиите земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно българско-гръцката спогодба от 1964 г., да бъдат обезщетени със земя от държавния и общински поземлен фонд. Това право те получиха с приетата на 15 август 1991 г. по предложение на Зелената партия /ЗП/ поправка към Закона за земята /чл.10 А, сега чл.10 В с изменено съдържание/.

Опасяваме се, че след предстоящото използване на държавния и общински поземлен фонд за оземляване, не ще остане достатъчно земя, което би направило трудно, ако не и невъзможно, едно бъдещо отстраняване на допуснатата грешка. Обръщаме Ви също внимание, че на проведената на 21 януари 1993 г. среща на представители на Зелената партия, Съюза на македонските дружества и Съюза на тракийските дружества с министъра на земеделието г-н Танев получихме неговите уверения за съдействие при решаване на проблеми. Със съжаление констатираме, това съдействие не е получило реализация в законодателната инициатива на Министерството на земеделието и Министерския съвет.

Настоятелно приканваме Министерския съвет да попълни своя проектозакон с оглед възстановяване в най-кратък срок на правото на бежанците от Беломорието на обезщетяване със земя.

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ:

Любомир Иванов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА КОНФИСКУВАНА СОБСТВЕНОСТ.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия довежда до знанието на масмедиите, а чрез тях протестира против нарушението на законите от тези, които трябва да ги спазват и прилагат.

Така например кметът на Софийската голяма община, бившият министър на финансите Иван Костов и Филип Димитров - бивш министър-председател, прокарваха закони в Народното събрание /НС/, които сами не спазваха и не прилагаха. Такъв е например случаят със Закона за реституцията. Горните господа бързаха да реституират сградния фонд на бившите капиталистически величия, който им беше конфискуван законно, а по въпроса за сградния фонд на БКП, конфискуван по силата на Закона за защита на държавата /ЗЗД/ от фашисткото правителство на кръволока Александър Цанков, мълчат, въпреки че сме подали молби в законния срок. Също така последната жалба подадохме на 5 януари 1993 г. до г-н Любен Беров, до г-н Александър Йорданов и до главния прокурор Иван Татарчев, но и те до днес не се съобразяват с Указа за даване отговор на жалбите и молбите.

Конфискуваното партийно имущество с Определение N 1 на Върховния касационен съд, углавно отделение, въз основа на чл.1 и 16 от ЗЗД от 1924 г. е отменено със Закон от 12 септември 1944 г. с Наредба-закон за отмяна на някои закони, публикувана в ДВ, бр.227/16 септември 1944 г. и с Наредба-закон за връщане на конфискувани имоти на противофашистки партии, политически и други организации, публикувана в ДВ бр. 160/1946 г. Също така оспорваме правилността на конфискацията на имуществото на БКП въз основа на закон, приет от 36-то Обикновено народно събрание - това имущество незаконно беше заграбено от БСП.

Парадоксалното е, че ръководителите на ВС на БСП се обявиха за правоприемници на имуществото на БКП. Как може при жив баща да се обявяват наследници. Бащата, ако реши, ще даде нещо на децата си, ако не реши, те ще останат без нищо. БСП е нова партия, която измени на идеалите на марксизма-ленинизма и няма нищо общо с БКП. БКП е жива и продължава съществуването си. Следователно тя е продължител на своето дело и не може да има наследници.

Излагайки горното, ние настояваме правителството на професор Любен Беров, председателят на НС да не си правят оглушки, а час по-скоро да реституират и да върнат на единствения законен притежател всички конфискувани имоти на БКП от 1924 г. до 1993 г., в това число и част от Партийния дом, който е строен с дарения на комунисти и от членски внос, за което има достатъчна документация, приложена към строителната документация, намираща се в МС.

Настояваме час по-скоро да ни бъде върната сградата на площад "Лъвов мост" - партиен дом, строен със средства и с труд на комунисти преди 1923 г., която сега незаконно се използва от МВР за нуждите на полицията.

БКП няма да направи никакви компромиси за нито една сграда и за нито една стая, които са й конфискувани по силата на фашистките и тези на СДС закони.

София, 2 март 1993 г.

ПЪРВИ СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НЕЗАВИСИМИЯ ОБЩЕСТВЕН КОМИТЕТ ПО НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ И ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ ПО ПОВОД НА ОПИТИ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ-МОХАМЕДАНИ.

Зачестилите напоследък спекулации с историческата истина за етническата принадлежност на българите-мохамедани и констатираните опити за тяхното турцизиране вълнуват цялото българско общество. Свидетели сме как българите мохамедани биват агитирани от духовни лица или от политичесхи активисти да се "самоопределят" като турци. Има случаи, когато тези действия са подпомагани и от представители на местната администрация. Особено тревожен е фактът, че подобни позиции намират вече място на различни форуми и в издания, разпространявани в чужбина.

Недоумение буди фактът, че не се прави разлика между етническа и верска група - между вероизповедание и етническа принадлежност. По изкуствен начин се внушава идеята, че българите-мохамедани са отделна етническа група само на основанието, че изповядват мюсюлманската религия, което е грубо изопачаване на историческата истина и некоректно отношение към тези наши събратия по кръв, майчин език, етнокултурна идентичност и историческа съдба.

Особено възмутителни са манипулациите с техния майчин език и на тази основа в училищата им се въвежда изучаването на турски език.

Тези въпроси досега са повдигани многократно от общественици, интелектуалци, родолюбиви организации, отделни граждани. Изпълнителният комитет на ВМРО - Съюз на македонските дружества, местни дружества на ВМРО, Родопската секция на Съюза на тракийските дружества в България и други организации изпратиха множество декларации, предложения и обръщения до Великото народно събрание, до 3б-то Обикновено народно събрание, до Министерския съвет на Република България, до областните управители на Пловдивска и Софийска област, до Главна прокуратура, до основните политически партии и до средствата за масово осведомяване. Изброените институции останаха почти глухи завсички призиви. Сформирана бе парламентарна комисия за изясняване на случаите на насилие над българите-мохамедани в Якоруда, но резултатите от нейната анкета още не са обсъдени в Народното събрание.

По майчин език, по произход и по етнокултурната си принадлежност българите-мохамедани са неделима част от българския народ, независимо че изповядват мюсюлманската религия. Затова категорично осъждаме всяка манипулация с историческата истина за българите-мохамедани и всяко насилие върху тяхното право те сами, без чужда намеса, да могат да изразяват народностната си принадлежност.

Призоваваме българската общественост, научните среди, държавните институции да съдействат за разработването и приемането на ясна социално-икономическа и културна дългосрочна програма по националната политика, включваща и проблемите на българите-мохамедани, която да съдейства за националното единение на демократична и просперища България.

София, 30 март 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СИНДИКАТ "ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ" ПРИ НАЦИОНАЛНИЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН СЪЮЗ И НА ДРУЖЕСТВОТО НА ЛЕКАРИТЕ-ХРИСТИЯНИ В БЪЛГАРИЯ КЪМ РАБОТЕЩИТЕ В СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ПРОМЕНИ ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА БЕЗПЛАТНИ ЛЕКАРСТВА.

Правителството на Л. Беров продължи провежданата в миналото от тоталитарния режим политика, насочена към бюрократизиране на здравеопазването, уравниловка и чудовищна експлоатация на медицинските труженици, както и отпускането на мизерни финансови средства за целите на здравеопазването. Понастоящем средната заплата за отрасъл здравеопазване възлиза на 1790 лв. месечно, т.е. малко повече от социалния минимум. Докарани до границата на бедността, медицинските труженици изнемогват до краен предел под тежестта на постоянния финансов дефицит, високите цени и жестоката инфлация. От друга страна, правителството определи за 1993 година около 2000 лв. на глава от нашето население за целите на здравеопазването. Тази сума е 20 пъти по-малка в сравнение с финансовите средства, отпускани за здравеопазването в редица цивилизовани страни.

На фона на тежката демографска криза у нас /отрицателен прираст на населението и висока детска смъртност - 15 на 1000 жители/ "компетентното" правителство на Л. Беров взе на 15 март 1993 г. едно с нищо неоправдано решение - да лиши децата до б-годишна възраст и бременните жени от безплатни лекарства.

Дружеството на лекарите-християни в България и Националният синдикат "Здравеопазване" при Националния професионален съюз /НПС/ отправиха на 6 януари 1993 г., респективно на 3 февруари 1993 г., настоятелни искания до Министерството на здравеопазването и съответната комисия при Народното събрание за отпускането на 24 милиарда лева за здравеопазването, за увеличаване средната заплата на медицинските труженици на 5500 лева месечно и за незабавно внасяне на Законопроекта за здравноосигурителните фондове в Народното събрание. И до ден-днешен не ни е изпратен отговор. Защото настоящото ОФ-правителство нехае за здравето на българския народ; то е заинтересовано от провеждането на поредни ценови шокове, от постигането на галопираща инфлация над 150 % и от разпродажбата на държавните предприятия на новата икономическа мафия, разбира се на безценица. Преследвана е сатанинската цел - да се превърне българското население в одрипавели, морни и бледолики роби на труда, готови да продадат своите физически и умствени способности за жълти стотинки.

Крайно време е да се даде решителен отпор на политическия и икономическия произвол, провеждани от едно некадърно, антисоциално и антинародно правителство, дирижирано от върховния жрец на неокомунистическата идеология и практика от с. Веселиново, от зловещите агенти на бившата ДС и КГБ и от червените динозаври.

Националният синдикат "Здравеопазване" при НПС и Дружеството на лекарите-християни в България призовават всички медицински труженици да участват в символичната стачка на 18 март 1993 г. от 10 до 11 часа в знак на протест против започнатата от прокомунистическото правителство на Л. Беров тотална война срещу българския народ.

Ние настояваме за незабавна оставка на сегашното марионетно правителство, оглавявано от видния блюдолизец и лакей както на тоталитарния режим, така и на президентството, и съставено предимно от турскосиньо-червени емисари.

София, 16 март 1993 г

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СИНДИКАТ НА РАБОТЕЩИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО:
        д-р Михов

СЕКРЕТАР НА ДРУЖЕСТВОТО НА ЛЕКАРИТЕ-ХРИСТИЯНИ В БЪЛГАРИЯ:
         д-р Струмелиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ВСТЪПИТЕЛЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ТРЕТА/ "АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ЗАДАЧИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ", ПРОЧЕТЕН ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП ЖАН ВИДЕНОВ ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ОБЩОПАРТИЙНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ /27-28 МАРТ 1993 Г., СОФИЯ/.

Парламентът

Законодателната дейност бе блокирана от конфронтационната криза, в която страната изпадна през лятото. И сега парламентът продължава да губи престиж в очите на обществото. За хората е важно, че се пропилява невъзвратимо време, без да се приемат закони, променящи живота към по-добро.

Отношението на БСП към този парламент трябва да се определи от изпълнението на няколко приоритетни за нас задачи:

1. Изменения в Закона за земята, които осигуряват безпроблемен предварителен въвод във владение на собствениците и промяна в начина на формиране на ликвидационните съвети, за да приключат работата си в най-кратки срокове.

2. Промени в Закона за приватизацията, разширяващи кръга на участниците в нея и осигуряващи по-голяма мотивация за лично участие в процесите на икономическото преструктуриране.

3. Блокиране на всички дискриминационни норми и принципно отхвърляне на всички опити за "декомунизация със закон".

4. Окончателна преценка чрез бюджета на правителствените намерения в социалната област.

5. Промени в Закона на Висшия съдебен съвет, за да се осигури действителната му политическа безпристрастност, ефективната и спокойна работа на съдебната система и прекъсването на срамните за България политически съдебни процеси.

6. Приемане на законите за местното самоуправление.

7. Приемане на законите за армията и полицията.

8. Приемане на изрично предвидените в конституцията закони.

Това е позиция в развитие, чиято същност е конструктивната критичност. С изпълнението на тези задачи БСП следва да аргументира присъствието си в този парламент, усилията за неговата стабилизация и за подкрепа на правителството. БСП трябва да постави категорично тези изисквания пред политическите си партньори в Народното събрание и извън него, пред синдикатите и пред самото правителство. Сега тя не може да бъде решителна опозиция, но ще се изявява със своята ясна и категорична позиция, подчертаваща нейната идентичност сред останалите политически субекти.

Политическите сили

Съюзът на демократичните сили екстремизира политиката и поведението си и започна необратимо да деградира. Днешният СДС е опасност за демокрацията, за държавата и за обществото. Неговата линия нагнетява все по-голямо политическо и социално напрежение в страната. Постигнатото единство около екстремисткия курс и около неговите носители в Националния координационен съвет /НКС/ и в парламентарната група на СДС предвещава силово, провокативно и недемократично поведение на СДС.

СДС обяви като висша своя задача бързото връщане на власт на всяка цена, без да формулира позитивни общонационални цели, за чието постигане иска властта. Това е опасна претенция за политически монопол, която е реална заплаха за демократичните процеси у нас. В нея няма дори и намек за нормална опозиционност.

СДС обяви война на институциите на властта. Обяви за неприемливо правителството на Беров и всяко друго правителство, сформирано от 3б-то Обикновено народно събрание. СДС поиска оставката на президента, обвини в мекушавост съда и прокуратурата; откри война на следствието и службите за сигурност; декларира намеренията си за саботаж чрез администрацията в центъра и по места.

СДС отново постави над всичко борбата срещу БСП, призова за антикомунистически фронт и радикална "декомунизация".

СДС, такъв, какъвто се консолидира на своята конференция, безусловно се разминава с демократичните принципи и се изражда в недемократична деструктивна сила начело с екстремистко ръководство, паразитиращо върху задълбочаването на кризата, неизбежните трудности и грешки на прехода.

Екстремисткият курс на СДС може да бъде спрян с взаимодействието и диалога с всички демократични сили, с левите партии; партиите от центъра; умерените кръгове и в СДС, в името на националното съгласие, демокрацията и реформите.

При това трябва да е ясно принципното отношение на БСП към досадно повтарящите се опити за реанимация в различни политически кръгове и институции на т.нар. "концепция за декомунизацията".

От 10 ноември 1989 г. насам нашата партия осъществява и участва в реализацията на дълбоко обновителен процес, който се свързва с премахването на тоталитарните структури и преодоляването на тоталитарните нагласи и догми. Наред с него протича и главното -съграждането на нова демократична политическа и икономическа система. Ако политическите сили, които се опират на концепцията за "декомунизация", имат предвид тази промяна, ние ще намерим общ език. Истината обаче е друга. Под "декомунизация" се разбира извършването на антидемократична, репресивна, партийно мотивирана подмяна на едни хора с други в разрез с основните ценности на демократичното общество. Това е цинично унищожаване на националния човешки потенциал. БСП отрича както античовешките идеологеми за "историческата вина", така и експлоатирането на най-ниски агресивни инстинкти. Конфронтационната в основата си теза за "декомунизацията" трябва да отиде на идеологическото бунище. В противоположност на нея ние предлагаме алтернативна политика за демократична перспектива и провеждане на икономически реформи, за изход от кризата на поносима социална цена.

Движението за права и свободи с реализацията на проучвателния си мандат се утвърди като сериозна сила на националния политически небосклон, но губи ролята си на парламентарен балансьор, донесла му толкова лесно спечелени дивиденти. Възможно е да се направи нов опит за механично възраждане на това оптимално за ДПС състояние. Все пак по-вероятно е ДПС да заложи: на възможностите за въздействие върху правителството в интерес на електората си; на укрепването на позициите си във високите етажи на администрацията; на реалната перспектива за формиране на пропрезидентска формация преди следващите избори. Това предполага активно поведение на БСП спрямо ДПС. Тези отношения са проблемни и конфликтни, но необходими: за защита на близките интереси на нашите електорати; за неутрализиране на саботажа на СДС срещу парламента; за пресичане на опасните тенденции в органите на местното самоуправление и местната администрация в смесените райони.

Новите парламентарни групи, резултат от поредицата отлъчвания на депутати от СДС, са вече факт. Техният политически образ е нееднороден, променлив и недокрай избистрен. На настоящия етап ги обединява главно тежкият им конфликт със СДС, стремежът им да съхранят парламента колкото се може по-дълго, желанието им да се впишат трайно в шеметно въртящия се политически калейдоскоп на България. Не трябва нито за момент да се забравя, че с тези групировки е свързана възможността 3б-то Обикновено народно събрание да излъчи още един кабинет, подобен на Беровия. Доколкото в това се съдържат и някои реални възможности за реализиране на идеята за програмно правителство на националното съгласие, участието на БСП в многостранния диалог по тези въпроси е абсолютно наложително. Разбира се, никакво механично "преразпределение на парламентарното пространство" не може да преодолее автоматично регресивната и конфронтационна инерция от изборите насам. Подобни очаквания са само илюзорно свързани с идеята за национално съгласие. Не прегрупирането на депутатските банки е реализация на тази идея, а законотворчеството, насочено към постигане на национално консолидираните цели на прехода.

Извънпарламентарните политически, обществени и синдикални сили са в етап на преоценка и преориентация. Въпросите на отношението към властта, евентулните предсрочни избори и потенциалните съюзници са основните в дневния ред на извънпарламентарните партии днес, но ясни отговори не се очертават. Процесът на избистряне продължава вече твърде дълго, извънпарламентарните партии губят обществено влияние, електорално присъствие, организационни структури и коалиционни контакти. От тази гледна точка следващите няколко месеца ще бъдат решеващи за тези формации. Активното съпричастие на БСП към този процес е наложително.

В сложен период са и синдикатите. Възраждат се опасните опити за разединяване на синдикалното движение и подчинавянето му на партийни амбиции в момент, когато синдикалните права на трудещите се бездруго са максимално стеснени. Запазва се неяснотата в отношенията между двата основни синдиката и зреят конфликти по повод на правителството, които се отразяват на трудно прохождащата система за социално портньорство. Предизвикват тревога рецидивите на груба синдикална намеса в кадровата работа на правителството. Потвърждавайки принципните положения на своята синдикална политика за активно съпричастие към дейността на синдикатите, ние отново и отново ще търсим активни и ползотворни контакти със синдикалните ръководства на всички нива.

Проблемът за политическото партньорство на БСП с други формации е все по-актуален. На този въпрос БСП ще търси отговор, съответстващ на нейната идентичност и ново отношение към властта. БСП може и трябва да засилва собственото си влияние в широки обществени среди, а не да го преотстъпва на често съмнителни партньори.

Това е напълно реализуема цел, тъй като диалогът на БСП с нейните потенциални партньори вече е възстановен. От тази гледна точка политическата изолация на партията е минало. Но трябва да е ясно, че обективните тенденции към усилване позициите на БСП в политическия живот могат да доведат до ново обединяване срещу нея - този път по тактически, а не по идеологически съображения. Това крие известни рискове да се възроди вредният за България, а и за БСП, двуполюсен политически модел. Затова и партийните ни интереси, и националните ни отговорности обективно изискват да използваме, както и досега, всички възможности за широко политическо партньорство. А отговорът на ключовия проблем за разширяване на следизборното парламентарно сътрудничество трябва да търсим в контактите си с най-широк кръг левоцентристки, аграрни, синдикални, социални и патриотични движения и формации. Немалка помощ в това отношение могат да окажат и нашите парламентарни коалиционни партньори с техните специфични междупартийни контакти.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 31 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
УСТАВ НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЛЕГИОН, УЧРЕДЕН В КЪРДЖАЛИ.

1. Демократичният съюз на българския национален легион е независима демократична партия, която си поставя за цел да ратува с всички законови и конституционни средства за социално-демократичен ред и справедливост в страната.

2. Демократичният съюз на българския национален легион активно ще подкрепя всяко правителство, избрано по демократичен път, чрез демократични избори - по волята на народа.

3. Демократичният съюз на българския национален легион е готов и винаги ще сътрудничи и помага на правителство, което единствено и преди всичко го интересува само доброто и светло бъдеще на народа ни.

4. Демократичният съюз на българския национален легион ще участва със своя собствена програма в обществено-политическия живот на страната.

5. Съгласно всеобщата декларация за правата на човека Демократичният съюз на българския национален легион ще отстоява правата на всички граждани срещу посегателства, откъдето и да изхождат те.

6. Демократичният съюз на българския национален легион в интерес на благото на нацията ще установи контакт с всички политически партии и движения без разлика и ще поддържа постоянен диалог.

Глава втора.

7. Структура

а/ Учредително събрание - не по-малко от 10 човека, б/ Утвърждаване на движението /партията/, в/ Избор на ръководство.

Състав на ръководството:

Председател, двама заместник-председатели, секретар, отговарящ по идейните въпроси, говорител и касиер.

Контролно-идеологическа комисия /етична/: председател и двама членове

Финансово-ревизионна комисия: председател и двама членове

8. Членство и задължения

Всеки български гражданин има право и може да стане член на Демократичния съюз на българския национален легион, като се задължава доброволно да спазва, уважава и да се подчинява на всички взети решения от общото събрание.

9. Всеки член доброволно и съзнателно трябва да отчита членския си внос на касиера.

10. Всеки член съвсем съзнателно и доброволно трябва редовно да посещава събранията - предварително да уведомява, ако има наложителни причини за отсъствие.

11. Права на членовете

а/ Всеки редовно отчетен член има право да посещава събранието,
б/ Има право на изказване.
в/ Има право да критикува - право на предложение,
г/ Има право на глас - има право да бъде избиран.
д/ Всеки член трябва да бди и да допринася за единството на националния легион. Никога разкол!

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:00    
31.03.1993 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Галя Дамянова
                                           Славка Кочева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!