София, 4 ноември 1993 година
Брой 216 /1004/

София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НA НАЦИОНАЛНИЯ РЪКОВОДЕН СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМ ПРОФСЪЮЗ "ЕДИНСТВО" ПО ПОВОД НА ИЗЯВЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПРОф. КРЪСТЬО ПЕТКОВ ЗА УЧАСТИЕТО НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В ПРЕБРОЯВАНЕТО НА СИНДИКАЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ ПРЕЗ 1994 Г.

Ръководството на Независим профсъюз /НП/ "Единство" не е изненадано от безконтролното и заредено с тоталитарен дух изказване на г-н Кръстьо Петков. Кой в България не знае, че този синдикален бос говори днес едно, а утре друго. Той е пословичен, а езиковият му цинизъм точно щрихира мисловното му поведение. Затова не сме обръщали внимание и сега не бихме го сторили, ако не уважавахме КНСБ и останалите синдикати.

Манипулациите на проф. Кръстьо Петков по проблемите на междусиндикалния плурализъм са демагогия за приспиване на останалите синдикални централи при разпределението на огромното профсъюзно имущество на Българските професионални съюзи /БПС/.

НП "Единство" реално съществува и е единствената профсъюзна централа в България, на която е извършена цялостна проверка на структурата и членството й. Това сториха службите на Министерския съвет съгласно Постановление на Министерския съвет №7 от 22 януари 1993 г. по приложение на чл.З от Кодекса на труда /КТ/. Ние зачитаме всички изградени и действащи синдикални централи съгласно чл.4, чл.ЗЗ и чл.49 от КТ. Трета година сме участници в работата на Комисията по труда и социалните грижи при парламента и най-добросъвестно сме защитавали интересите на новоизграждащите се синдикати. Против тях и интересите им досега е бил тъкмо проф. Кр. Петков. Та нали поради неговия демоничен синдикален монополизъм профсъюзните сдружения Асоциация на демократичните синдикати /АДС/, Националния професионален съюз /НПС/, Общността на свободните синдикални организации в България /ОССОБ/ и Синдикалната федерация "Геология, металургия, химия" /Сф ГМХ/ не са в Националния съвет за тристранно сътрудничество, нито бяха включени в Решението на МС за подялба на профсъюзното имущество. Не друг, а НП "Единство" реагира остро против изпълнение на това решение. С писмо номер 01-00-63/2 август 1993 г. до всички министри и премиера г-н Любен Беров обосновано заявихме, че ще бъде крупен криминален акт, ако голямото профсъюзно имущество се разпредели между КНСБ и КТ "Подкрепа" в съотношение 55:35 процента.

Не ни учудва, че г-н Кръстьо Петков и сега потъпква трудовото законодателство, като омотава колегите от другите синдикални централи, противопоставяйки ни един на друг, за постигане на лични цели.

Най-добронамерено сезираме КТ "Подкрепа", АДС, НПС, ОССОБ и СФ-ГМХ, че преброяването на синдикалното членство е сериозен и отговорен въпрос. Справедливо той може да бъде решен само от законодателя с цел запазване на човешките права и трудовоправните норми.

София, 2 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Огнян Бонев

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР: Райна Владова

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ /ЧАСТ ПЪРВА/ НА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ" ПО ПОВОД НА ПРОБЛЕМИ В ЕАД "АГРОКОМПЛЕКТ" - СОФИЯ, АДРЕСИРАН ДО МИНИСТЪРА НА ТЪРГОВИЯТА. Документът е изпратен и до председателя на Народното събрание, до депутатите от Съюза на демократичните сили Вирджиния Велчева и Васил Златаров и до средства за масово осведомяване.

ГОСПОДИН МИНИСТЪР,

Преди известно време получихме лично от инж. Димитър Иванов - изпълнителен директор на ЕАД "Агрокомплект", материали, засягащи фирмата, протоколни решения, материали - документация относно дейността на фирмата за периода, през който г-н Д. Иванов изпълнява длъжността изпълнителен директор.

Преди обстойното разглеждане и анализиране на предложените материали искаме да спрем Вашето внимание на следния съществен факт. На Националното ръководство на Съюз "Справедливост" в качеството му на обществено-политическа организация, занимаваща се с крупни нарушения, корупции и злоупотреби, бяха предоставени документи и материали, уличаващи предишното ръководство в преднамерени злоумишлени отклонения на държавно и стопанско имущество, както и големи, бихме казали крупни финансови суми. Всички проучвания на контролната комисия при Съюз "Справедливост" доказаха фактологическо и въз основа на подадените документи субективна намеса с цел лично облагодетелстване на лица от предишния персонал, заемащи ключови и отговорни позиции във фирма "Агрокомплект". Въз основа на изготвените анализи на проучващата комисия журналистически екип подготви поредица от 12 статии, публикувани последователно във в. "Нова ера" и в. "Демокрация". Отделни значителни части от цялото проучване и аналитичният материал бяха изнесени във в. "Свободно слово", в. "Либерален конгрес" и в. "Преди и сега". По този начин става обяснима реакцията на множество читатели, дали допълнителни сведения и факти за доизясняване на точната картина във фирма "Агрокомплект" по това време.

Всички тези негативни явления, даващи облика на фирмата в продължение на десетилетия наред, бяха открито подложени на оценка и критика след встъпването на г-н Димитър Иванов на длъжността изпълнителен директор на фирма "Агрокомплект". Редицата отрицателни факти и условията, довели предприятието до незавидното положение, бяха умело и успешно отстранени от г-н Иванов, разбира се, благодарение на неговата гъвкавост като ръководител, умението му да се сработва с подчинените си, да дава простор на инициативата и творческото въображение. Тук изтъкваме на преден план професионалните качества на инж. Иванов, които той поставя изцяло в услуга на фирмата единствено с цел престиж, преуспяване на предприятието.

На Вашето внимание, господин министър, предлагаме фактологичен материал, доказващ безпристрастно лоялността на г-н Димитър Иванов към поверената му длъжност и фирмата, която оглавява. Тенденциозни и преднамерени са действията на г-н Минко Сотиров при провеждането на една вътрешноведомствена "политика" към омаловажаване на видимите и реалните успехи на г-н Иванов по отношение на възложената му дейност и пост.

Въз основа на отчетни финансови материали ясно се вижда, че по времето, когато г-н Иванов заема длъжността изпълнителен директор, фирмените дела са с положителен баланс в полза на ЕАД "Агрокомплект". Така например при посещението си в Либия г-н Иванов /края на август 1993 г./ успява да сключи редица изгодни договори за строителна дейност там, които ще бъдат печеливши и в същото време са изгодни за фирмата в този момент. Благодарение на инициативния му дух фирмата осезаемо разширява обема на строителните си работи в Либия и в своя отчетен доклад той подчертава ползата и реалната изгода за България като цяло, предвид ембаргото в този момент. Г-н Сотиров на заседание на Съвета на директорите /СД/ изразява едно подчертано омаловажаване на направеното и тенденциозно подценява възможността за реални печалби от тези строителни обекти. Договорите, сключени от г-н Иванов в Либия, нагледно показват възможността за такива печалби, но г-н Сотиров действа от позицията на противник, пък макар и в ущърб на същото предприятие, което му осигурява прехраната.

Друг проблем, пряко доказващ компетентността и далновидността на г-н Иванов като изпълнителен директор, е решаването на въпроса за неколкогодишните данъци към Сирия /1987-1990г./ пак в полза на ЕАД "Агрокомплект". По взаимно споразумение с експерти от сирийска страна делото е решено в полза на "Агрокомплект" в резултат на правната намеса на г-н Иванов, като се прави преотстъпка на 35 процента от стойността на иска.

Като реална печалба за времето от управлението на г-н Иванов в Либия се отчита стойността 3850 хил. лева. Демонстрираното пренебрежение и подценяване на значимите факти са целеви - желае се да не става отчитане на личното участие при реализирането на печалбите и да се игнорира приносът за това на личността Иванов. Показателен пример за изменение на отношението към г-н Иванов от страна на г-н Сотиров е неговото положително мнение за него в началото на периода от назначаването му на тази длъжност /на г-н Иванов/ и последвалото негативно отношение при доказани професионални качества и реализирането им на практика. Под давление на г-н Сотиров, целящ да предизвика разкол и недоразумения в самия Съвет на директорите, против г-н Иванов се обявява и г-н Карлов, друг член на СД. Създаваното недоверие и напрежение води до междуличностни конфликти и затруднява по същество дейността на СД и нейната пълноценност като цяло.

Тъй като имаме фактологическия материал, който усърдно проучихме, и въз основа на него можем да направим заключението, че по време на управлението на г-н Иванов ЕАД "Агрокомплект" има своите реални успехи и печалби, до голяма стенен дължащи се на предприемчивостта и компетентността на инж. Иванов, считаме за тенденциозно и преднамерено желанието на членове от СД да отстранят от поста му г-н Иванов с цел да се постави на негово място подопечна личност, която не ще бъде така придирчива и обективна в отношението си към работата и колегите си.

Ето защо считаме за необходимо да уведомим за случая представители на всички масмедии в България, тъй като по същество се поставя преграда пред професионализма и действително компетентни специалисти се отстраняват от важни звена на управлението с цел по-лесен достъп за облагодетелстване на заинтересуваните лица. Отговорът ни е аргументиран, в сейфа на Съюз "Справедливост" се пазят материали, отчитащи дейността на г-н Иванов като изпълнителен директор, които могат да се предоставят за разглеждане от заинтересувана комисия по административните спорове.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 4 носмпри - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "НOB ИЗБОР ЗА БЪЛГАРИЯ" /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА/, ПРОЧЕТЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НA ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРЕД ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА /23-24 ОКТОМВРИ 1993 Г./ На форума присъстваха 376 делегати от 183 клуба на ГОР.

ГОР - ДВИЖЕНИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ НА СЪМИШЛЕНИЦИ, А НЕ КАЗИОННА ПАРТИЯ

Близо половин век България бе управлявана от комунистическата партия. В собствения смисъл на думата това беше партия само да края на 40-те години. Постепенното й проникване във всички тъкани на живота и ангажирането й с непосредственото ръководство на цялото общество я превърна в държавно и йерархическо образувание. Да се говори, че БКП в периода 1950-1990 г. е била политическа "партия", значи да се отрича реалността и същността на тоталитарната държава.
Преодоляването на тоталитаризма, отхвърлянето на ръководната роля на една партия и въвеждането на многопартийност създадоха предпоставки за премахване на тоталитарния характер на партиите.

За съжаление обаче инерцията на мисленето, традиционализмът в практическата работа и неподготвеността на хората за новите условия доведоха до възпроизвеждане на много от чертите на тоталитарната комунистическа партия в съвременните условия. Силно развит апарат в центъра и по места, превес на апарата при вземане на решения над избраните за това политици, изразходването на много средства, включително за сметка на държавата, неплащането на наеми /и от БСП, и от СДС/ за използване на държавно имущество са все черти на политически стил, наследени от тоталитарното минало.

Гражданското обединение за републиката смята, че времето на старите тоталитарни партийни структури е вече отминало.

Ние градим и ще изграждаме ГОР върху принципите на политическото движение, но със здрава и същевременно открита организационна структура, с пълна отговорност към обществото, с прозрачност на действията, с минимизиране на щатния апарат и изразходваните за него средства. Практическото свеждане до нула на разходите за представителност и скъпи сгради - ето принципите, върху които ще се изгражда ГОР.

Организациите на ГОР трябва да се развиват като клубове от съмишленици с предимно електорална насоченост, да се създават на териториален и заедно с това на професионален принцип, а също така по интереси. Неформалното политическо общуване за нас е много по-важно от партийната принуда и натиск. Организациите на ГОР трябва да утвърждават предимно неформален характер на общуването, като съчетават политическите интереси на хората с техните професионални проблеми. Клубовете и организациите на ГОР трябва да са отворени за всички, които поставят на първо място националните интереси, демократичните принципи и просперитета на Република България.

Като заменя апаратната с електорална структура, ГОР ще се стреми да преодолее кабинетната затвореност и пирамидалната йерархическа зависимост. Наш стремеж е да се осигури максимална свобода на структурите и особено на политическите дейци на ГОР по места при вземане на решения. Главното е да се въведе принципът на политическата съвместимост, на взаимното доверие и приятелство, зачитане на интересите на всеки и на всички.

Особено много ние ще държим на личностната свобода на всеки член, активист и симпатизант на Обединението. Термини като "ренегат", "предател" и други подобни са взети от арсенала на тоталитарното минало. За нас политическата свобода на личността е ключов и основополагащ организационен принцип. Всеки член и активист на ГОР може да се счита за такъв само дотолкова, доколкото това отговаря на собственото му убеждение, воля и интереси. Всеки член и активист на ГОР също така трябва да се счита свободен във всеки момент да напусне нашето обединение, след като това е следствие на негови потребности, преосмислени интереси или гражданска съвест.

Предлагаме на конференцията да утвърди и възможността в ГОР да членуват и граждани с членство в други формации. Това ще даде възможност на различни обществени, професионални и социални организации да участват в нашето Обединение, без да нарушават своите устави и програми.

Ние сме противници да се разделят хората на категории и да се противопоставят едни на други поради различната им партийна принадлежност. Преди да сме членове и симпатизанти на отделни партии и организации, ние сме българи. Тази определяща характеристика произтича пряко от Конституцията на Република България и има за нас определящо значение.

Гражданското обединение за републиката ще утвърждава с всички средства принципите на морала в политиката. Ние започнахме на чисто и това е колкото рисковано, толкова и благородно. ГОР не носи привилегии от миналото, нито приема средства и ресурси от него. Заедно с това ГОР не носи никаква отговорност за действия или бездействия, довели до влошаване положението на държавата или до загуби за нея. Неотменим наш принцип, който ще следваме, е, че всеки член и активист на ГОР е такъв, доколкото спазва законите на страната, нейната конституция и републиканското й устройство. Всеки, който нарушава тези принципи, се самоотстранява от Обединението.

ГОР Е НE ЦЕНТЪР, А АЛТЕРНАТИВА

Принципен е въпросът какво място ще заеме в политическия спектър на страната ГОР. Традиционното схващане досега е, че в България има една голяма лява партия - БСП, една голяма дясна партия - СДС, и празно незаето пространство на политически център. Погледнато повърхностно, тази теза може да се приеме за правдива. Един по-дълбок анализ на нещата обаче показва друга структура на българския политически живот.

Двете основни политически партии се ситуираха чрез противоречието "комунизъм-антикомунизъм", "тоталитаризъм-антитоталитаризъм" непосредствено след промяната през ноември 1989 г.

Новосъздадената политическа сила - СДС, се опита да създаде общ антикомунистически блок от разнородни политически сили, от социалдемократи и зелени вляво до монархисти и легионери вдясно. В резултат на това тя придоби в една или друга степен еклектичен характер, който не отговаря на традиционните понятия за "ляво" и "дясно" в развитите западни страни. Това прави тази коалиция нестабилна, тласкайки я в зависимост от обстоятелствата от крайнодясно /когато беше на власт/ до постепенно олевяване, ангажиране с леви популистки лозунги, когато е в опозиция.

В БСП съжителстват привърженици на типичните за 40-те и 50-те години социалдемократически идеи в Западна Европа /социална държава, социална пазарна икономика и т.н./ и откровени неокомунисти /групировката около кръга "Мисъл"/ и даже сталинисти. Разнообразната политическа палитра в БСП, рязкото намаляване на работническия й състав /от 45 на 14 процента/, силното й застаряване /8 процента под 34 г./, над 50 процента пенсионери й придават в много случаи консервативни елементи, чужди на типичното ляво.

При такава конфигурация на политическия спектър не може да се говори и за ясно очертан център. Това е една от причините политическият център в България да бъде размит с неясно очертани граници и без ярка идентичност. Очевидно е, че структурирането на българския политически живот не може да продължи така без ущърб за страната. Ако това все пак стане, усещането за безпринципност и непоследователност на всички политически партии ще продължи, ще се засилва отчуждението от политиката и в крайна сметка ще се задълбочава политическият вакуум.

Гражданското обединение за републиката вижда две възможни алтернативи. Едната е в създаването на нови политически формации, които могат да запълнят вакуума върху основата на избистрени политически концепции. Втората - да се преодолява еклектизмът на двете основни политически партии чрез тяхното вътрешно модернизиране и демократизиране. Ние смятаме, че развитието на българския политически живот ще продължи и в двете направления.

Противоречието "комунизъм-антикомунизъм" и представите за силов характер на промените все повече остават в миналото. Заедно с това в миналото трябва да остане еклектизмът, а оттук и манипулацията на общественото мнение, както и издигането на лозунги, които нямат нищо общо със същността и идеите на съответната партия. Главното сега е не да се търси място между днешните центристки формации, а да се създават предпоставки за алтернатива на тази политическа структура, в която миналото измества бъдещето. Именно това обстоятелство ни кара да виждаме мястото на ГОР не в някакъв несъществуващ реално и размит политически център, а като алтернатива на сегашното състояние.

ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА ДОКТРИНА НA ГОР

Политическата доктрина, която предлагаме да обсъди Националната конференция, произтича изцяло от ориентацията на ГОР като динамично и отворено политическо движение. Ние се ръководим от желанието да предложим на българската общественост една модерна, прагматично ориентирана доктрина, произтичаща непосредствено от постиженията на световната политическа мисъл и съобразена с потребностите на съвременна България.

 ОТВЪД ТРАДИЦИОННИТЕ ПРЕДСТАВИ

Ние не искаме нито да вървим зад историята, нито да тичаме пред нея. Затова политическата доктрина на ГОР произтича както от развитието на националната икономика и политическите процеси, така и от глобалните промени в съвременния свят.

Държим сметка за обстоятелството, че се разделяме с XX век, в началото на който светът се разпадна на две противоречиви класови групировки и на две световни системи. В едната част на света се установиха отношения на класово господство, частна собственост и пазарна размяна и властваха идеите на буржоазния либерализъм, които бяха още наречени капиталистически обществени отношения. До средата на XX век в света на капитализма имаше и експлоатация, и насилнически колониални войни, и мащабна престъпност, и пробиващ си път войнстващ империализъм.

В другата част на света, постепенно обхванала Русия, Източна Европа, Китай и някои по-малки страни, се наложи идеята, че чрез тотално одържавяване и премахване на частната собственост може да се отстрани експлоатацията и заедно с това да се възцари царство на благоденствие и справедливост. Разочаровани и пренебрегнати от света на капитала и неговата икономическа империя, стотици милиони хора повярваха в тази идея и възможността тя да разреши световните противоречия. Обратно на надеждите, в системата на социализма, а след това и на т.нар. развит социализъм /като първа фаза на обявеното за връх в човешкото развитие комунистическо общество/ се възцариха насилие и безконтролно управление на партийно-държавната бюрокрация. Постепенно това доведе до намаляване на икономическия потенциал на обявените за комунистически общества, до непрекъснато увеличаваща се демотивация за труд и обезсмисляне на регулираните от партията-държава стопански и културни механизми. Тоталното одържавяване на обществения живот в бившите социалистически държави постави в рамки ролята на науката и изкуството и в крайна сметка ограничи творческия потенциал на съответните народи.

В особено сложно положение тоталитарните системи от бившите социалистически страни изпаднаха през 70-те и 80-те години, когато започна нова технологична революция. Технологиите на тази революция задълбочиха демонополизацията и демасофикацията, ускориха отварянето на държавите едни към други. Това влезе в пряко противоречие с фундаменталните структури на т.нар. социалистическа система, до банкрута на държавната планирана икономика. Опитите за частични промени само задълбочиха кризата, без да решат основните й противоречия. Това доведе до обезсмисляне на т.нар. социалистическо развитие дотолкова, доколкото то беше свързано с политически нарасналото одържавяване. Не случайно глобалните промени в света започнаха с разпадането на източноевропейските тоталитарни режими. И това в идеен план трябва да се каже съвършено открито.

Същевременно бихме направили груба грешка, ако смятаме, че промените в съвременния свят са свързани само с колапса на световния комунизъм и т.нар. развит социализъм. Нашата прогноза е, че разпадането на тоталитарните източноевропейски режими ще бъде последвано от мащабни геополитически и идейнокултурни промени в останалата част на света, включително и в най-развитите държави. Кризата е обща и тя праща както комунистическите, така и традиционните капиталистически общества в миналото. Тяхната взаимообвързаност и неадекватност на настъпващите социални и технологични промени ги прави еднакво несъстоятелни и ограничени.

В тази обстановка в най-развитите западни страни интелектуалният свят все повече поглежда отвъд нормите на традиционалния капитализъм. Новата ориентация в търсенето на най-продуктивните умове на човечеството се обуславя и от обективните икономически процеси, и от промените в духовното развитие. Масовата дифузия на големите монополистични собствености, гибелта на хиляди семейни концерни и замяната им от големи дружества, масовизирането на акционерното начало, нарастващата роля на пенсионни и други инвестиционни акционерни фондове - всичко това съдейства за превръщане на традиционното капиталистическо общество в нещо друго, което можем да наречем с пълно основание постиндустриално и некапиталистическо. Подобни са процесите и в Япония, където трудно може да се открои типична буржоазна класа.

Ето защо с пълно основание можем да кажем, че нито традиционният социализъм или полусоциализъм, нито традиционните капиталистически буржоазно-либерални доктрини могат да отговарят на очертаващите се нови тенденции в развитието на човечеството. Необходима е нова широта, обвързване на политическото мислене с новите тенденции и процеси в световното развитие, политическа адекватност на огромните технологични и духовни промени в развитието на човечеството.

Резонен е въпросът: възможно ли е България да се насочи непосредствено към обществени отношения, отговарящи на най-развитите страни в света? Не е ли необходимо да се извърви традиционният път на капиталистическо натрупване с всички произтичащи класови разслоения и след това да се премине към нови постиндустриални форми.

Отговорът на тези въпроси зависи от оценката на потенциала, с който разполага сега България, и от възможностите, които предлага този потенциал.

Очевидно е, че трудно можем да избегнем социално-груповите разслоения, породени от прехода към пазарна икономика. Същевременно трябва да се отбележи, че най-малко три фактора дават принципната възможност този процес да бъде безболезнен и относително кратък.

ПЪРВИЯТ от тези фактори е свързан със социално-класовата структура, унаследена от тоталитарното минало. Съществена част от българите през този период придобиха черти и имуществени характеристики на една неикономическа средна класа. Колкото и да е специфичен характерът на тази "средна класа", тя е психологически подготвена именно за балансиран, равновесен път на развитие. Високото образователно равнище, особено на младите българи, голямата им и неизползвана в миналото социална енергия, мащабното развитие на креативните способности на нашите граждани в сферата на изкуството и културата говорят за друг тип социално структуриране, много по-близък до новите постиндустриални структури на Запада, отколкото до 1939 година. Преразпределението на одържавената собственост може съвсем реално да се извърши така, че да се избегнат драстичните разслоения, неравенствата в българското общество да стимулират развитието, а не да предизвикват конфликти.

ВТОРИЯТ фактор е свръзан със специфичната спирала на развитие на най-напредналите страни. Днес и САЩ, и Западна Европа, и Япония все повече търсят хоризонтална и максимално социализирана хармония. След като преминаха през фазата на "дивия капитализъм" и монополизма, най-развитите страни се "връщат" към демонополизирани структури и в това виждат измеренията на прогреса. За нас тази перспектива има възлово значение. Тя е постижима и е много по-ефективна от връщането ни към довоенната епоха.

ТРЕТИЯТ фактор е свръзан с огромната интернационализация на световния стопански и духовен живот. Новите световни комуникации, чуждите инвестиции, средства за пренасяне и обработка на информацията правят възможно и необходимо използването на съвременните форми на организация на човешкия живот. Ние или ще станем носители на новото в света, или ще ни принудят да направим това, но като ни отредят ролята на прислужници.

Предвид всичко това ГОР смята, че изборът на България не трябва да се ограничава в кръга на концепциите: или капитализъм /либерално стопанство плюс класово разслоение/, или социализъм /изцяло или частично одържавяване плюс икономически необосновани социални гаранции/. Нито една от двете концепции не е в състояние да отговори на глобалните промени в съвременния свят и в частност в нашата страна.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕГИСТЪР НA ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

Включените в списъка партии и организации са подредени според последователността на официалното им регистриране в Софийския градски съд и на задължителната според Закона за политическите партии публикация в "Държавен вестник".
 
001. Български земеделски народен съюз - Никола Петков
002. Българска социалдемократическа партия
003. Демократичен съюз на жените
004. Българска демократ-конституционна партия
005. Дружество "Просветление"
006. Либерално-демократическа партия
007. Независима демократична партия
008. Национална партия на труда, частните собственици, производителите и творците
009. Партия Либерален конгрес
010. Съюз на демократичните партии и движения "Ера-3"
011. Българска християндемократическа партия /център/
012. Съюз на безпартийните
013. Движение "Безпартийни за демокрация"
014. Партия Национален патриотичен съюз
015. Партия на свободните демократи
016. Българска народна партия
017. Нова социалдемократическа партия
018. Партия на труда
019. Социалистически младежки съюз
020. Българска социалистическа партия
021. Консервативна партия
022. Републиканска партия
023. Християн-републиканска партия
024. Демократическа партия
025. Алтернативно социалистическо обединение - независими
026. Съюз на безпартийните гаранти
027. Движение "Гражданска инициатива"
028. Съюз на тракийските културно-просветни дружества в България
029. Отечествена партия на труда
030. Българска отечествена партия
031. Български национален съюз "Нова демокрация"
032. Федерация на клубовете за гласност и демокрация, преименувана през ноември 1991 г. в Партия Либерали
033. Българска национално-радикална партия
034. Съюз на инвалидите в България
035. Българска революционна младежка партия - Варна
036. Българска национална демократическа партия
037. Народен съюз "Звено"
038. Клуб на репресираните след 1945 година
039. Български демократически форум
040. Политическа партия - дружество "Обновление"
041. Обединен демократически център
042. Политически клуб "Екогласност"
043. Движение "Нова България"
044. Радикалдемократическа партия в България
045. Християндемократическа партия в България
046. Алтернативна социаллиберална партия
047. Либерална партия - Перник
048. Демократическа партия - Пловдив
049. Отечествен съюз
050. Народнолиберална партия "Стефан Стамболов"
051. Партия на свободата и прогреса
052. Движение за права и свободи
053. Организация на сърдечноболните и социално слабите в България
054. Свободна демократическа партия
055. Български земеделски народен съюз "Врабча" 1
056. Клуб "Демокрация" - Ловеч
057. Християнрадикална партия
058. Монархическо-консервативен съюз
059. Българска комунистическа партия
060. Културно-просветна организация "Единство" - Пловдив
061. Зелена партия в България
062. Републиканска партия в България
063. Български земеделски народен съюз - единен
064. Българска работническо-селска партия
065. Партия на свободните демократи - център
066. Свободна кооперативна партия
067. Българска демократическа партия
068. Съюз за гражданско общество
069. Българска либерална партия
070. Българска работническа социалдемократическа партия
071. Демократично движение за конституционна монархия
072. Русенски съюз "Царство България"
073. Демократическа партия в България
074. Обединен земеделски съюз
075. Движение за законност и демокрация - Варна
076. Български съюз за европейска федерация
077. Нова християндемократическа партия
078. Федерация на анархистите в България
079. Федерация на българската социалистическа младеж
080. Партия Християнско женско движение
081. Българска комунистическа партия /марксисти/
082. Движение за демокрация и социална справедливост
083. Български земеделски младежки съюз
084. Българска бизнес партия, преименувана през април 1993 г. в Партия "Нова България"
085. Федерация на анархистичната младеж
086. Сдружение "Родолюбие" - Сливница
087. Български бизнес блок
088. Българска демократическа партия за европейски и световни щати
089. Християнрадикалдемократическа партия
090. Съюз на демократичните сили - "Сердика"
091. Конституционен съюз - Пловдив
092. Християндемократически фронт, преименуван през декември 1992 г. в Християндемократически съюз в България
093. Християндемократическа общност
094. Политически форум "Преображение"
095. Партия на собствениците в България
096. Демократичен кръг "Българи за разум и национална съвест"
097. Политическа партия дружество "Български орел"
098. Обединен демократичен съюз "Партия за справедливост"
099. Партия съединени демократични сили - десен демократичен алианс
100. Партия на зелените либерали
101. Демократическа партия - Консервативен сговор
102. Политически клуб "Конституционен форум"
103. Политически клуб "Конституционни права и свободи"
104. Съюз на репресираните в България след 9 септември 1944 година
105. Българска радикалдемократическа партия "Найчо Цанов"
106. Политически съюз "Нова България"
107. Инициатива гражданска независимост
108. Естествена монархическа партия
109. Български земеделски народен съюз
110. Независима съсловна конфедерация на безпартийните български граждани
111. Свободна народна партия
112. Нова народна християндемократическа партия
113. Партия за умерен прогрес в рамките на закона /обновена/
114. Център за обединение на земеделските сили
115. Партия "Национална демокрация"
116. Социалдемократическа партия
117. Съюз "Справедливост"
118. Консервативна екологична партия
119. БЗНС "Никола Петков" в СДС
120. Обновена българска комунистическа партия
121. Българско общество на рационалистите
122. БЗНС "Врабча - 1" /Димитър Гичев/
123. Обединение за България
124. Партия на славянските общности
125. Партия "Единение"
126. Християн-аграрна партия
127. Българска партия либерали
128. Съюз на българските общности
129. БЗНС със съпредседатели Никола Пенчев, Георги Динчев и Стоян Чакъров
130. Съюз "Антикомунизъм за демокрация"
131. Либерално-демократическа партия /център/
132. Демократична партия на труда
133. Съюз на репресираните комунисти и съмишленици до 10 ноември 1989 в България
134. БЗНС "Никола Петков" с председател Милан Дренчев
135. Свободна партия за балканско единство
136. Сбор за демокрация
137. Младежка радикалдемократическа федерация
138. Движение "Български национален фронт"
139. Български независим демократичен съюз
140. Национал-християнски съюз
141. Съюз на младите сдружени земеделци
142. Политически кръг "Зора"
143. Съединение на патриотичните сили
144. Либерална екологична партия

/Пресслужба "Куриер"/

09:50:00
04.11.1993 г.

Редактор: Нина Гаврилова
Технически изпълнители: Тинка Христова
                                           Траянка Каличкова
Комплексна обработка: Издателски комплскс БТА

Copyright © Прссслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатваие или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” с задължително!