София, 5 февруари 1996 година
Брой 25 /1580/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова
тел: 73-37-202   факс: 73-37-342

София, 5 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО БЮРО НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ЗА ЕДНОГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ЛЕВИЦА.

Българска партия либерали /БПЛ/ подкрепи правителството на Демократичната левица в програмата му за осъществяванена прехода към пазарна икономика, гражданско общество и правова държава.

Една година е достатъчно време за оценка на работата на правителството, на ефектите от неговите действия. Като национално отговорна политическа партия с ясно разбиране за сложността и трудността на прехода в България във вътрешен и външен контекст, за потребността от либерален коректив на действията на социалистическото правителство БПЛ оценява кабинета "Виденов” от гледна точка на изпълнението на правителствената програма, постигнатото национално съгласие и разширяването свободите на човека.

Първо. Статистиката показва признаци на стабилизация на икономиката - увеличаване брутния национален продукт с 2,5 на сто, четирикратно намаляване на инфлацията, активно външнотърговско салдо, ограничаване спада на реалните доходи. Най-висок ръст бележи черната металургия, следвана от целулозно-хартиената и химическата промишленост, въгледобива, електро- и топлоенергията. Длъжни сме да отбележим обаче, че този път на икономическо оживление е твърде рисков предвид високата енергоемкост на тези отрасли, ниските цени на енергията и липсата на енергийна политика. Той е още по-проблемен предвид факта, че правителството досега няма разработена национална икономическа стратегия.

Липсата на стратегия за развитие на селското стопанство ще затлачи още повече аграрната реформа, която започва, но не завършва със земеразделянето. Ако "зърнената криза" днес е мафиотски феномен, утре тя и други продоволствени кризи ще бъдат производствен проблем.

Второ. Макар и статистически да изглежда овладян, проблемът за инфлацията е все още реален и тревожен. Да се постигне предвиденото от 1996 г. 20% равнище на инфлация значи да се поддържат високи лихвени проценти продължително време. А това ще снижи инвестиционната активност, ще наруши структурата и пропорциите в приходната и разходната част на бюджета. Овладяване на инфлацията в такава икономическа среда предполага и е възможно при строг финансов ред и желязна рестрикция. Подобни намерения засега правителството не показва. Напротив. Тенденцията за централизация на управлението се съпътства с процес на нарастване и оскъпяване издръжката на управленския апарат. Лошо работещи държавни предприятия трансформират дълга си към бюджета в дълг към банките. Банковите фалити са зле прикриван факт.

Трето. Правителството стартира един мащабен, изключително важен за реформите в страната, дълго отлаган проект - масовата приватизация. Раздържавяването на собствеността чрез придобиване на бонове от всички желаещи пълнолетни български граждани е държавна инициатива с възможен реален, социален, икономически и политически ефект. Това е процес на трансформация на държавната в частна собственост, на преразпределяне на властовите ресурси. С неговото осъществяване могат да се динамизират капиталовите пазари и да се даде ускорение на приватизацията като цяло, без да се пренебрегва касовата приватизация и привличането на външни инвестиции. Но правителството на Жан Виденов не бива да пренебрегва факта, че стартът на масовата приватизация беше даден в атмосфера на обществено подозрение и недоверие. Пропагандно масовата приватизация е слабо покрита, системите за контрол на процеса са неясни и ненадеждни. А това е поредният и може би най-проблемен шанс за кабинета.

Четвърто. Правителството на Демократичната левица е още твърде далеч от подобряване на живота на хората и особено на тези с ниски доходи - пенсионери, безработни, млади семейства, младежи. Макар статистически темповете на обедняване да са спаднали, все още голяма част от българите живеят трудно. Компенсациите на пенсиите и работните заплати са символични и се изплащат с такова закъснение, при което инфлацията предварително ги изяжда.

Реформата в социалното дело върви мудно. Социалното законодателство все още не може да гарантира осезателни промени в социалната политика.

Пето. В борбата с престъпността правителството очевидно провежда неефективна политика. Предизборните обещания на БСП и коалиция за гарантиране на сигурността на гражданите, за защита на живота, имота и спокойствието им, за утвърждаване авторитета и издигане самочувствието на правозащитните органи и респектиране на престъпния свят засега остават на хартия. Пладнешките грабежи, убийствата и насилието са ежедневие. Полицаи, прокурори, следователи и съдии или си пият пиенето в компанията на "елитни" престъпници, или са в стрес от заплахи и съблазни. Престъпният свят респектира властта. Нито един от големите престъпници не е наказан. Саморазправата замества правното възмездие. Гръбнакът на организираната престъпност е здрав и жилав. Корупцията оплита всички структури и етажи на властта.

Проблемът за престъпността е сложен и не може да бъде решен без единство в действията на парламента, правителство, съдебна власт, медии и граждански структури, без ясна воля на политическите сили. Нежеланието на властта и неспособността й да се справи с уличната и организираната престъпност, с корупцията е факт с непредсказуеми последици. Ужасяващо е днес, шест години след началото на демократичния процес, вледеняващото чувство за безгласност и безсилие, което блокира гражданската инициатива и активност на хората.

Затова ние искаме правителството да изработи ясна концепция за борбата с престъпността, да взаимодейства активно с парламента, президента, съдебната власт, медиите, гражданските формирования, с международни структури и институции и настояваме за оставката на министър Начев.

* * *

Основен за кабинета "Виденов” си остава проблемът за стила на работа. Вярно е, че с поведението с в конфликта "Джерман-Скакавица", с "Бялата книга", с амбициозната си програма за управление правителството внесе елементи на нов стил и видим спад в социално-политическото напрежение в страната. Но до тук.

Кабинетът "Виденов" допусна:

* Грешки в кадровата политика - с кадровите решения на БСП и коалиция, на парламентарната група на Демократичната левица, на правителството, не използва пълноценно както кадровия потенциал на социалистите, така и на нацията. "Старите муцуни" донесоха знания и опит, но и рецидиви на стар, отхвърлен от времето стил на поведение и действие - администриране, задкулисни игри, корупция. Ние неведнъж сме предлагали и предлагаме отново правителството да смени формулата си и се опре на широк кръг от специалисти и професионалисти, на кадровия потенциал на нацията, на националното съгласие.

* Липса на прозрачност в работата си. Показва се пренебрежение, надменност, нервност и обърканост в работата с медиите. Войната с медиите се води или чрез взаимно игнориране, или чрез взаимни атаки.

* Неумение да се работи в режим на диалог:
- с опозицията: всичко предложено от нея априори се отхвърля;
- с президента: войната "правителство - президентство" е опасна и във вътрешен, и във външен план. Конфликтът "Виденов - Желев" е претоварен емоционално и категорично пречи за постигане на консенсус по съдбовни за България въпроси на външната политика - НАТО, Балканите, собственото й бъдеще;
- със съдебната власт и Конституционния съд;
- с извънпарламентарните сили: БСП и правителството на Демократичната левица демонстрират самонадеяност, политическа недалновидност и пренебрегват предизборните си и следизборните си политически споразумения с политическите партньори;
- с националния частен капитал: правителството няма концепция и ясен подход в отношението си с частните предприемачи. Липсват ясни правила за икономическо поведение. Новите икономически субекти не се формират чрез пазара, а чрез политическата власт и с административен натиск. Поддържа се двоен стандарт. Толерират се едни и се дискредитират други икономически структури. БСП и коалиция, правителството на Демократичната левица определено подценяват нормалното взаимодействие с частния капитал при решаване на значими за българските граждани и България проблеми.

Свръхопасни тенденции в стила на кабинета "Виденов" са неумението да се работи в екип, капсулирането, неадекватното поведение на държавната администрация, централизацията на управленските функции. Кабинетът не успя да изработи адекватна на новите реалности информационна политика. Съветници на премиера раздават щедро оценки от висотата на "последна инстанция". Министър-председателят взема решения вместо министрите си.

Ако правителството на Демократичната левица, оглавено от Жан Виденов, не преосмисли, преоцени и промени дълбоко стила си на управление, ще се засили опасността от вътрешно-политическа нестабилност, зацикляне на реформите и външна изолация.

Българска партия либерали ще продължи да подкрепя и да бъде коректив на правителството в изпълнение на програмата му, като се надява, че то ще осмисли и обективно оцени проблемите си.

София, 30 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 5 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

СЪОБЩЕНИЕ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ С ПРЕДСЕДАТЕЛ - Д-Р КИРИЛ БОЯДЖИЕВ ЗА СРЕЩА СА РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ.

Днес, 2 февруари 1996 г., в Народното събрание се състоя среща между ръководствата на Български земеделски народен съюз и Радикалдемократическата партия /БЗНС и РДП/. Бяха обсъдени политическата и икономическата ситуация в страната и предстоящите президентски избори. И двете партии споделят оценката за едногодишната дейност на правителството на Жан Виденов, направена от президента д-р Желев. И двете страни са убедени в изключителното значение на президентските избори и в необходимостта от единна кандидатура на демократичната общност. Бе отбелязано сходство във възгледите и по отношение на идеята за вътрешни предварителни избори, като и двете партии изразиха резерви към възможностите за практическото им осъществяване.

От страна на БЗНС участваха г-жа Анастасия Мозер и господата Атанас Железчев и Борислав Китов, а от страна на РДП - д-р Кирил Бояджиев, Александър Джеров, Аспарух Панов, Михаил Неделчев, Стефан Хаджитодоров и Николай Христов.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 5 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ОТВОРЕНО ПИСМО НА БЪЛГАРСКИЯ КОМИТЕТ ЗА НЕУТРАЛИТЕТ ДО НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА, ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЧЛЕНСТВО В НАТО.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Българският комитет за неутралитет /БКН/ изразява своята дълбока загриженост от кампанията, която през последните дни водят г-н Желю Желев и определени политици от различни партии и чрез която се оказва масиран натиск над институциите на държавата за интеграция на България с военния блок НАТО.

Все по-често и особено след завръщането на председателя на парламента академик Сендов от посещението му в Русия всеки опит да се търси алтернатива на присъединяването към НАТО се квалифицира от тези среди като национално предателство. По един скандален начин хора, очевидно свързани с чужди интереси и вероятно направлявани отвън, се опитват да обвържат Отечеството ни с един военен блок, самото съществуване на който е опасен рецидив от епохата на студената война.

Цялата тази кампания се провежда в момент, когато, както показват всички социологически проучвания, преобладаващата част от българския народ категорично не одобрява интеграцията с НАТО и се изказва в подкрепа на една неутрална и необвързана външна политика. Поради това ние смятаме, чу съществува реална опасност от грубо нарушаване на демократичните принципи и е налице опит да бъде наложено съдбоносно за бъдещето на България решение, без то да бъде одобрено от нацията. А собствената ни история доказва, че подобен подход винаги е довеждал до национална катастрофа.

БКН още веднъж призовава Народното събрание да вземе необходимото решение за поставяне въпроса за членството на страната ни в НАТО на всенароден референдум. Ние смятаме също така, че е необходимо и допитване да нацията за официалното обявяване на България за неутрална и необвързана с военни блокове държава. Уверени сме, че здравият разум и загрижеността за бъдещето на страната ни в край сметка ще надделеят над опитите за натиск отвън.

София, 1 февруари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теодор Попов

НАЦИОНАЛЕН КООРДИНАТОР:
Тодор Кондаков

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 5 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ ЗА СРЕЩИ И КОНСУЛТАЦИИ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ЛИДЕРИТЕ НА ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ ПО ВЪПРОСИ, ЗАСЯГАЩИ ИНТЕРЕСИТЕ НА СТРАНАТА.

Във връзка с правилното изпълнение на своите правомощия и в интерес на България г-н президентът на Република България провежда срещи и консултации с различни държавни органи и служители, с представители на институции и организации, с политически партии и дейци и други. Това става било по негово, било по тяхно искане.

От политическите партии г-н президентът поддържа контакти с тези, представени в парламента - Българска социалистическа партия, Съюза на демократичните сили, Движението за права и свободи, Народния съюз, Българския бизнес блок /БСП, СДС, ДПС, НС, БББ/. Прнякога се среща и с представители на социалдемократите, на Демократична алтернатива за републиката /ДАР/, на Гражданско обединение за републиката /ГОР/. И с това се изчерпват директните му връзки с политическите партии. Други партии в България сякаш не съществуват, защото почти никоя от тях не може да се похвали за някакви връзки с г-н президента. А в една демократична държава държавният глава трябва да поддържа постоянни контакти с всички политически сили, за да знае тяхното мнение и становище по различни въпроси, засягащи интересите на страната.

Затова Българската демократическа партия за европейски и световни щати /БДПЕСЩ/ като истинска демократична партия предлага на г-н президента поне два пъти в годината, а при кризисни положения и по-често да се среща и консултира с представители на всички, подчертаваме, на всички законно регистрирани партии.

От подобни срещи и консултации безспорно полза ще имат и демокрацията, и България.

София, 30 януари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Веселинов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 5 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДЕКЛАРАЦИЯ "НЕ БЪЛГАРСКИ, А КОБУРГГОТСКИ Е ЦАР ФЕРДИНАНД" НА СЪВЕТА НА ВЕТЕРАНИТЕ ТРАКИЙЦИ КЪМ СЪЮЗА НА ТРАКИЙСКИТЕ ДРУЖЕСТВА В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРОЖЕКТИРАНИЯ ФИЛМ "ФЕРДИНАНД БЪЛГАРСКИ".

В столицата се прожектира филм, наименуван "Фердинанд Български". Като цяло филмът е изграден на автентична документална основа.

Буди удивление обаче обстоятелството, че цар Фердинанд от създателите на филма е наречен, а с това и възхвален като "Фердинанд Български" - монарха, който е главен виновник за двете национални катастрофи, които претърпя България в началото на века.

При възкачването на Фердинанд на царския трон България бе най-голямата по територия държава на Балканския полуостров. А сега е най-малката, като изключим Албания.

Жаден за слава, цар Фердинанд е най-големият виновник да се стигне до т. нар. Междусъюзническа война, която доведе България до първата национална катастрофа. Изгубихме Източна Тракия. С основание най-авторитетните български историци и общественици нарекоха 16 юни 1913 г. "престъпно безумие на цар Фердинанд".

Невзел поука от тази катастрофа, Фердинанд включи България в Първата световна война, като прати в затвора политически и държавни дейци като Александър Стамболийски, които ратуваха за неутралитет. А в тази война бяха убити 200 хиляди български войници! България загуби и Западна Тракия. Ние, тракийските българи, и наши братя от Македония бяхме принудени да напуснем родните си огнища и като бежанци да потърсим покрив и хляб в окастрена и осиромашала България. И човекът, който носи най-голямата вина за националните катастрофи, е наречен "Фердинанд Български"!

Изразявайки протест, тракийци смятат, че историческата правда е закон и за авторите на филма!

София, 30 януари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 5 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:

ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ "ЕДНА ГОДИНА УПРАВЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ: КРАЯТ НА ИЛЮЗИИТЕ", ОГЛАСЕН ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" Д-Р КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ НА ЗАСЕДАНИЕ НА КОНФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ /24 И 25ЯНУАРИ 1996 Г., СОФИЯ/.

Въпреки намаляването на регистрираните безработни в страната изключително неблагоприятна е възрастовата структура на безработните, увеличава се делът на продължително останалите без работа, като в регионален аспект се оформят отделни райони, в които отчаянието на хората от невъзможността да изхранват себе си и семействата си стига до отказ да се живее. В същото време делът на средствата, изразходвани за квалификация и преквалификация от фонд ПКБ е недостатъчен за ефективни действия по регулиране пазара на труда.

Задълбочават се острите проблеми на финансовия сектор. Независимо от плавното понижаване на основния лихвен процент достъпът до кредитен ресурс, особено от икономически субекти с възможности за развитие на дейността и съответно погасяване на задълженията, не е подобрен. Напротив, увеличени са загубите на банките, като сред тях вече расте и делът на частните. Без съмнение, каквито и операции по спасяване на банки да бъдат предприети, ако отново тежестта се прехвърли на гърба на населението, т. е. се социализира, както това стана с двете закъсали държавни банки под формата на актуализация на бюджетния дефицит за плащане на лихви по облигациите съгласно ЗУНК, то това едва ли ще доведе до трайно оздравяване на финансовия сектор, но със сигурност ще лиши населението от възможности за по-добро социално развитие по линията на недостиг на пари от бюджета за социална политика.

За съжаление едва ли хората на наемния труд, пенсионерите, учащите се, повярвалите във възможностите на свободното предприемачество хора усещат каквото и да е подобряване на техния живот и дейност. Въпреки широко рекламираните данни за икономическото състояние средната пенсия е далеч от жизнения минимум, броят на пенсионерите има тенденция към стабилна редукция, смъртността изпреварва раждаемостта вече няколко години, минималната заплата и обезщетенията за безработица, както и социалните помощи са на равнището на половината от жизнения минимум и около една трета от социалния минимум. В доларово изражение заплатите са под равнището от 1993 г., т. е. покупателната способност на база цената на труда през 1995 г. е намалена. В същото време задълженията към бюджета под формата на преки и косвени данъци нарастват, съпроводени с унизителни бюрократични процедури, от които едва ли има нужда уважаваща себе си държава. Факт е, че по-добросъвестен и надежден платец от населението няма, още повече, че винаги е възможно да се упражни драстичен административно-санкциониращ подход по събирането на данъците, плащането на нарасналите с 60-80% сметки за ток, парно и вода. Грижата на държавата за отделния човек не е само в това той да си плаща данъците и сметките, но и да осигури възможности това да става при поносими условия, както от гледна точка на неговите доходи, така и по отношение облекчения в процедурата на изплащане на задълженията. Фрапиращи са примерите за въвеждане на нормативни актове, касаещи облагането на доходите в действие със задна дата. Не би било излишно да се запита управляващото мнозинство какво стана с предизборните обещания за промени в единната ставка по ДДС, дадени с ясното съзнание, че няма да бъдат изпълнени, тъй като това би нанесло удар върху приходната част на бюджета. И ако толкова се проявява грижа за социалните параметри на живота, то би следвало да се обмисли още веднъж идеята през 1996 г. и освободените от ДДС стоки и услуги, като например електроенергията, да бъдат обложени с този данък, което директно би увеличило цените им.

Унижаваща качествата на управляващите бе т. нар. зърнена афера. Още повече, че пряко засегнати от нея бяха и трудещите се в селата, независимо под каква форма на организация осъществяват своята дейност, които като производители не получиха достойни цени за реколтата, за да могат едри групировки да реализират по-големи печалби от техния труд. Факт е, че БСП има широко електорално пространство в селата. Факт е, че по отношение на селското стопанство и особено на земеделието в предизборния период се обещаваха икономически и административни преференции. Факт е обаче и това, че социалистите, а не отделно взети министри носят цялата отговорност за състоянието на житния, фуражния и хлебния баланс на страната до новата реколта. Обещанията са едно, а цената на хляба е нещо, с което обикновеният човек се сблъсква всеки ден, защото народът е казал, че за българина гозбата е само за да прокарва хляба.

Не бе изненада политиката по отношение на приватизацията и чуждите инвестиции. Макар и нелицеприятен, фактът не може да бъде променен - обемът на чуждите инвестиции е намалял наполовина през 1995 г., България се премести назад в кредитния рейтинг на сериозните чужди инвеститори, някои от тях декларират, че се замислят дали да продължат дейността си в условията на законодателно-нормативна несигурност. Броят на сключените съществени приватизационни сделки с държавна собственост е повече от незначителен. Приходите както в наличност, така и под формата на платежни инструменти са далеч от очакванията. Приватизационната програма, за пръв път одобрена от парламента, не е изпълнена. Стартът на масовата приватизация не се помести в рамките на сроковете, които първоначално бяха обещани. Структурната реформа по отношение на собствеността явно среща желанието да се поддържа, скрито или явно, държавното управление, държавните функции, пряката намеса, т. е. все неща, известни от управленския опит на БСП. Обективно нарасналият дял на частния сектор се сегментира главно в областта на търговията, посредничеството, услугите, при това без помощта на държавата, а напротив, при нейната съпротива.

Правителството решително претърпя крах по отношение на борбата с престъпността, а както е известно, това е един от най-съществените фактори, детерминиращ качеството на живота. Учудващо е, че в съзнанието на хората остава убеждението, че престъпниците се толерират, даже някои от тях, разбира се, по едрите, регулярно се срещат с вътрешния министър при условията на практически тотална доминанта на БСП в държавните структури и пълен контрол над силовите институции. Уязвена е държавността, държавата като институционална структура, което логично води до мисълта за прорастване на престъпните структури в държавния, а и в политическия апарат на управляващите. Трудно може да бъде убеден обикновеният гражданин, че държавата, законодателната и изпълнителната власт, съдебната система, разполагащи със значителни средства и механизми за упражняване на властта, не могат да се справят със защитата на личността и правата на хората, дори не могат да гарантират и сигурността на чуждестранните официални представители. Това, естествено, веднага намира израз в желанието за обяснение на реалностите, което не е далеч от истината - държавната машина и престъпният свят по пътя на силно растящата корупция често преплитат своите пътища и в резултат се получава припокриване на определени интереси, тъй като държавните чиновници са също хора, при това кадрово обезпечени на базата на партийния апарат и гарантирани, че към тях ще се прояви допустимо разбиране, ако случайно се разкрие, че принадлежат към един или друг "приятелски кръг".

Трагично за страната е, че неадекватността на държавните структури поражда засилено чувство за страх и несигурност, а очите на страха все повече придобиват формата на застрахователни лепенки. Под съмнение се поставя способността на гражданското общество, на демократичното устройство на обществения живот да решава проблемите на насилието във всекидневния живот, което е пряк път към формите на тоталитаризъм от миналото.

За съжаление и в областта на интеграцията на страната към европейските и световните структури може да се желае много повече от направеното. Тук е мястото да отбележим, че Европа не е само икономическо, външнополитическо, но и социално пространство, в което съществуват съгласувани, включително и със синдикални структури, законодателни гаранции за обществено-икономически просперитет. В тази връзка още веднъж ще напомним, че редица основополагащи конвенции на МОТ /Международната организация на труда/ не са предложени от правителството за ратификация от парламента.

В заключение ще напомним, че БСП обеща социална пазарна държава, която благодарение на възможностите на управляващите може да бъде формирана и която ще има перспективи за икономическо и социално развитие по-добри, отколкото това е било. За съжаление още първата година илюзиите свършиха. Реалностите в обществото не свидетелстват за реализация на социална политика, което по същество означава усилия по създаване на благоприятни условия за съществуването на средна класа, формирана от хора на наемния труд и частни предприемачи. Далеч сме до една слабо развита пазарна икономика, особено с проявените тенденции към толериране на монополизация на пазара. А дали имаме държава, за която опасностите за живота и доходите на хората не са непосредствен приоритет, може да се твърди с голяма степен на неопределеност.

/Пресслужба "Куриер"/

14:00:00
05.02.1996 г.

Редактори: Лилия Томова - деж. ред.
Технически изпълнители: Галина Димитрова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!