София, 5 ноември 1993 година
Брой 217 /1005/

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА АНТИИНфЛАЦИОННАТА ПОЛИТИКА И СТРУКТУРНАТА РЕФОРМА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1994 Г.

В продължение на три години Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ оказваше конструктивна подкрепа на правителствата за осъществяване на монетарната и структурната реформа. Това позволи да се приложат правителствените намерения за макроикономическата стабилизация и да се отговори на изискванията на международните финансови институции. Постигнатата финансова стабилизация обаче се оказа нетрайна, а социалната цена, платена от наемния труд и населението - твърде висока:

- за три години реалните доходи спаднаха с 56 на сто, в т.ч. на работниците - с 62 на сто, и на пенсионерите - с 51 на сто;

- единствена алтернатива на драстичния спад на производството и загубите на пазари е съкращаването на персонала. Безработицата достигна 16 на сто без реални перспективи за откриване на нови работни места в преструктурираните браншове и дейности;

- хиляди предприятия са в състояние на фактически фалит. Общо в страната не са изплатени над 6 млрд. лева заработени и начислени заплати, а в бюджета не са постъпили осигурителни вноски също в размер на 6 млрд.лева;

- делът на българите, живеещи под границата на жизнения минимум, е около 60 на сто.

Преходът към пазарна икономика досега се оказа печеливш вариант само за тънък слой от стари и нови спекуланти. Губещи са наемните работници, пенсионерите, безработните и другите социално слаби групи.

Всичко това поражда социално недоволство, неверие в успеха на реформата и настроения за връщане към старата командна и уравнителна социално-икономическа система.

Независимо от първите окуражителни резултати от прехода към пазарните принципи в областта на търговията, услугите и от растежа на частния сектор, реформата във финансовата, данъчната и банковата система, в земеделието, образованието и здравеопазването е в застой. Въпреки смените на правителствата липсва политическа воля и съгласие за стартиране на структурната част на реформата и на приватизацията. България за втори път е изправена пред необходимостта от прилагане на нови, болезнени антиинфлационни мерки като условие за получаване на международна финансова подкрепа. При това сега икономиката и населението са в по-тежки стартови условия особено поради загубите, причинени от югоембаргото.

КНСБ предупреждава, че повторението на подхода към националните и международните споразумения от 1991 г. крие опасност за социалния и гражданския мир. Сега не е възможно да се иска най-напред отново да затягаме коланите, за да се създадат в бъдеще по-благоприятни условия за провеждане на структурната реформа. Правилният ход на правителството единствено е паралелното прилагане на антиинфлационните и на структурните мерки при ясно заявена подкрепа от парламента и от социалните партньори.

КНСБ би подкрепила такъв паралелен подход и е готова да води преговори за нов пакет от споразумения на национално равнише. Както заявихме на предварителните консултации с правителството, основните парламентарни сили, мисията на Международния валутен фонд /МВф/ и мисията на Световната банка, условията за подкрепа през 1994 г. от страна на независимите синдикати са:

1. Старт на приватизацията с предимство на масовата приватизация и приватизация с участие на персонала.

2. Преструктуриране и приспособяване към пазарните изисквания на неефективните предприятия и браншове, осъществени въз основа на съгласувани програми за алтернативна заетост и закон за фалита.

3. Незабавно трансформиране на лошите кредити /взети до края на 1990 г./ и съгласуване на проекти за преструктуриране на новите лоши кредити, както и на взаимните задължения на предприятията.

4. Насърчаване на експортните предприятия и мерки за умерени протекции на местното производство, за кредитиране и развитие на средния и на дребния частен бизнес.

5. Отделяне на първите средства за кредитиране и инвестиции в трансформираните предприятия от хранително-вкусовата промишленост, земеделието, рудодобива, уранодобива, електрониката, оръжейното производство, строителството и пр.

6. Нормативна стабилност и трайна данъчна политика, което ще открие перспектива пред националните производители и пред чуждестранните партньори за нови инвестиции.

7. Отделяне на социалното осигуряване от държавния бюджет и гласуване на пакет от социални закони и на закон за интерсиндикалните избори.

Ако между правителството и парламента има работен консенсус за прилагане на посочените структурни мерки и за гласуване на необходимите закони, през 1994 г. е възможно да се ограничи инфлацията под 40 на сто, да се овладее спадът на производството и да се сведе бюджетният дефицит близо до границите, посочени от МВф. В такъв случай КНСБ би се отнесла с разбиране към искането за умерена рестрикция на доходите и за преход към нова, по-гъвкава система за компенсации за годишната инфлация. Допълнително условие за успеха на тази антиинфлационна политика е да се съгласува ценовата стратегия за 1994 г. и временно да се замразят цените на някои стоки от първа необходимост.

При положение, че не се постигне политическо и парламентарно съгласие за паралелно приложение на антиинфлационните и структурните мерки, независимите синдикати си запазват правото да се консултират и да се договарят стъпка по стъпка и да оказват поддръжка на правителствените намерения в зависимост от тяхната икономическа целесъобразност и социална поносимост. Липсата на национален консенсус по реформата в сегашния момент обаче ще доведе до нова изолация на страната, рязко ще влоши шансовете ни за излизане от кризата и за оздравяване на икономиката. Цялата отговорност от подобно неблагоприятно развитие ще се понесе от управляващите среди и от политиците.

София, 1 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ В ПРЕДВАРИТЕЛНАТА КОНСУЛТАТИВНА СРЕЩА, ОРГАНИЗИРАНА ОТ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НA НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, ПО ПОВОД НА ПРЕБРОЯВАНЕТО НA СИНДИКАЛНИТЕ ЧЛЕНОВЕ ПРЕЗ 1994 Г.

Асоциацията на демократичните синдикати /АСД/ предлага на участниците в предварителната консултативна среща, свикана от Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ във връзка с провеждането на синдикални избори през 1994 г., следните процедури по провеждането на срещата:

1. Заседанието е открито за журналисти и екипи на телевизията и на радиото.

2. Заседанието е открито за представители и на други синдикални централи, които не са поканени от домакините /КНСБ/ за участие в срещата, но евентуално присъстват.

3. Правят се магнетофонен запис и стенограма на всички изказвания, които се предоставят на синдикалните централи - участници в срещата.

4. Заседанието се открива и води от представител на домакина на срещата - КНСБ.

5. Приема се регламент за реда на представяне, броя и продължителността на изказванията, за процедурни предложения, дуплики и реплики /домакините се представят и изказват първи, а гостите евентуално по азбучен ред; допускат се до две изказвания по обсъждан въпрос; продължителността на изказванията е до 5 минути; процедурните предложения се приемат с обикновено мнозинство, а евентуалните решения - с консенсус, като се спазва принципът "една синдикална централа - един глас"/.

6. Председателите и президентите на синдикалните централи представят участниците в заседанието.

7. След представяне страните писмено декларират, че взаимио признават легитимността на участващите в срещата синдикални централи и на техните поделения.

8. Предлага се от домакините и се приема чрез гласуване дневен ред на заседанието, като всяка от участващите страни има право да предлага изменения и допълнения на този ред.

9. Заседанието се провежда по приетия дневен ред.

10. След изчерпването на дневния ред се определя синдикална централа - домакин на следваща редовна консултативна среща; насрочват се датата, мястото и часът за провеждане; приема се предварителен дневен ред; заседанието се закрива.

Ние, членовете на Асоциацията на демократичните синдикати, с цел да установим справедливост, предлагаме на участниците в предварителната консултативна среща, свикана от КНСБ във връзка с провеждането на синдикални избори през 1994 г., в дневния ред на заседанието да бъдат включени следните точки:

1. Определяне на целите и задачите на предварителната консултативна среща, свикана от КНСБ във връзка с провеждането на синдикални избори през 1994 година, и обсъждане на възможностите:
- да се формира Национален интерсиндикален консултативен съвет /НИСКС/ по създаване на гаранции за провеждане на свободни синдикални избори през 1994 г., който да действа до изборите;
- НИСКС да подготви, приеме и предложи на компетентните власти проекти за изменение и допълнение на законодателната уредба за синдикатите и трипартизма;
- НИСКС да изработи и приеме споразумение за равнопоставеност на синдикатите при провеждане на синдикалните избори;
- НИСКС да подготви, приеме и предложи на компетентните власти система или законопроект за синдикални избори за постоянно действащ Национален интерсиндикален съвет /НИССУ с право на законодателна инициатива в областта на трудовите и осигурителните отношения, на
разпореждане със социални фондове, на излъчване по квота, определена чрез изборните резултати, на представители на работниците и служителите в Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ и отрасловите /браншовите/ такива;
- чрез избори да се установи синдикалното влияние и да се изберат с определен мандат делегати за НИСС.

2. Създаване на Национален интерсиндикален консултативен съвет като орган за осигуряване на необходимите гаранции за свободен израз на волята на всички работници и служители /членуващи и нечленуващи в синдикални организации/ в отрасли и дейности, определени със закон или подзаконов акт, при провеждането на демократични синдикални избори.

3. Обсъждане на предварителна програма за дейност на НИСКС по създаването на гаранции за провеждане на свободни синдикални избори в България, в т.ч. за изработване и приемане с консенсус на правилник за дейността, реда и условията на работа на НИСКС; статут на НИСКС; споразумение по създаването на гаранции за провеждането на свободни и демократични синдикални избори; проект на закон за синдикалните избори; проекти за изменение и допълнение на съществуващата законодателна уредба за трипартизма в Република България; изработване и въвеждане в действие на механизми и система за информационно осигуряване на дейността на НИСКС; други.

4. Приемане на предварителено споразумение от членовете на НИСКС в дух на добронамереност и с цел установяване на справедливост.

- Високодоговарящите се страни се задължават да съдействат за осигуряване на равенство във възможностите на всички синдикални формации с цел да се премахнат всяка дискриминация, привилегии и ограничения, основани на членуване в синдикални организации.

- Синдикалните централи, страни по споразумението, и техните поделения няма да се ползват от други действащи договори и споразумения с цел отслабване позициите на синдикални сдружения.

С цел за установяване на справедливост и за създаване на гаранции за равнопоставеност на синдикалните организации и за свободен израз на волята на всички работници и служители при провеждането на избори за Национален интерсиндикален съвет, Асоциацията на демократичните синдикати чрез законни средства действа за:

- Изменение и допълнение на законовата уредба за трипартизма и колективното трудово договаряне /КТД/ при определянето на страните, представителството и действието на КТД но отношение на трети лица. Сега действащата уредба за трипартизма се основава единствено на чл.З от Кодекса на труда /КТ/. Тя има твърде общ, рамков характер, поради което осъществяването на тристранното сътрудничество до голяма степен зависи от волята на правителството.

- Признаване за нищожни клаузи от колективни трудови договори, подписани на отраслово /браншово/ равнище, които явно противоречат на конституцията, Кодекса на труда, международните договорености и конвенции, по които България е страна.

- Отмяна на Постановление на Министерския съвет /ПМС/ 7 от 2 януари 1993 г., обнародвано в "Държавен вестник" бр. 8 от 29 януари 1993 г., и изменения в брой 23 от 23 март 1993 г., с което се приема Правилник за определяне на принципите, реда и условията за признаване на организациите на работниците и служителите и работодателите за представителни на национално равнище в тристранното сътрудничество. Незаконосъобразно чл. 3, ал. 2 и 3 на този подзаконов нормативен акт, въвежда допълнителни и нови изисквания за признаване на представителността на синдикалните организации, в нарушение на изрично и изчерпателно изброените критерии в чл.З, ал. 3 от КТ. Незаконообразни са и разпоредбите на чл 3, ал.4 и 5 на този правилник. Кодексът на труда и правилникът не предвиждат обжалване на решение на Министерския съвет пред Върховния съд, с което се признава качеството на представителност на дадена синдикална организация.

- Отмяна на подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, с който се уреждат основни въпроси относно реда за осъществяване на тристранното сътрудничество /ПМС 51 от 15 март 1993 г./. Съгласно чл. 114 от конституцията и чл. 6 от ЗНА не се издават "Правила" като подзаконови нормативни актове на правителството.

- Отменяне като противоречащи на ЗИПО постановление 54 на Министерския съвет от 17 март 1993 г. и Решение 92 от 18 март 1993 г. на Министерския съвет. Изпълнение на препоръките на Комитета по свобода на сдружаването по случай 1623.

АДС настоява за ратифициране на Конвенции и спазване на Препоръки на Международната организация на труда /МОТ/, които предвиждат прилагането на трипартизма за уреждане на трудовите отношения /Конвенция 144 и Препоръка 152 от 1976 г./, и за поощряване на колективното договаряне /Конвенция и Препоръка 163/.

При условие, че на тази предварителна консултативна среща, свикана от КНСБ във връзка с провеждането на синдикални избори през 1994 г., не бъдат постигнати справедливи договорености по създаване на необходимите гаранции за провеждане на свободни демократични синдикални избори в България, Асоциацията на демократичните синдикати ще призове всички "непредставителни” синдикални формации да съгласуват и съставят свое споразумение с намерение да засилят своята роля в живота на държавата и да ограничат монопола на "представителните" синдикати.

Асоциацията на демократичните синдикати има конкретно предложение за статут на Свободна и демократична синдикална коалиция.

София, 3 ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТ /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ" ПО ПОВОД НA ПРОБЛЕМИ В ЕАД "АГРОКОМПЛЕКТ" - СОфИЯ, АДРЕСИРАН ДО МИНИСТЪРА НA ТЪРГОВИЯТА. Документът е изпратен и до председателя на Народното събрание, до депутатите от Съюза на демократичните сили Вирджиния Велчева и Васил Златаров и до средства за масово осведомяване.

За тази цел, т.е. за цялостното и справедливо решение на този административен спор, се изискват следните условия:

1. Всеобхватно изнасяне на фактите около спора въз основа на предложената документация за и против г-н Иванов.

2. Перфектно познаване на законовата база по спора.

3. Наличие на безусловна принципност при вземане на решения по спора и осигуряване на обективност при разрешаването на възникналите проблеми.

4. Недопустимост на политически пристрастия при вземането на становище и окончателно решение, лишено от субективност и политическа намеса.

Вам, г-н министър, се падна тежката отговорност и чест да решите по съвест и добра воля в съответствие със закона, оценявайки обективно обстоятелствата и перспективите, произтичащи от едно или друго решение, в частност за фирма "Агрокомплект" и за България като цяло. Необходимостта от правилно и обосновано становище и решение е належаща, като се има предвид отражението на този спор в цялото ведомство и подведомствата на фирмата в редица страни.

Господин министър, тъй като нещата стигат до Вас и Вашата намеса ще бъде решаваща, необходимостта от обективност и безпристрастност е първото изискване, което се предявява към Вас. Нека бъдат разгледани материалите на двете заинтересувани страни без политически елемент, още повече че г-н Димитър Иванов е безпартиен, за него по същество това е спор за професионалните му качества като инженер и като ръководител. Неговата теза, че умишлено е подлаган на подценяване и омаловажаване на постигнатите резултати, е доказуема въз основа на документалния материал.

Преднамерено и предубедено лицата от другата страна на спора предварително определят себе си за "победители", изхождайки от своето мнозинство в създалата се ситуация /3:1/. Разглеждайки поведението на въвлечените в спора лица, от една страна, г-н Иванов и от друга, останалите трима членове на СД, се натъкваме на следния парадокс: Заварвайки в незавидно състояние финансовото състояние на фирмата, г-н Иванов постави в залог цялата своя енергия, предприемчивост и работоспособност за излизането й от това положение. Оше при встъпването си в длъжност г-н Иванов предизвика пълна и цялостна ревизия на материалните и финансовите средства, които притежава фирмата като цяло. Ревизионните актове свидетелстват безпристрастно за истината преди 1991 г. Сега, когато реалното състояние действително става печелившо за фирмата, в това число и за нейните служители, се намират лица, и то от Съвета на директорите, да сеят недоразумения, клевети, обвинения срещу служител със заслуги към предприятието си. Не стои ли в основата на този спор нелоялната конкуренция за по-престижното място, професионалната завист и желанието за властване над способния и кадърния!?

И още един съществен и немаловажен факт, който доказва сериозното обвързване на г-н Иванов с фирмените дела и желанието му да допринесе за преуспяването й като самостоятелна стопанска единица в повишените изисквания на днешните условия на пазарната икономика и предстоящата приватизация. Имайки предвид предстоящото отчуждаване на сегашната сграда по Закона за реституцията, г-н Иванов, отчитайки положителния момент, се ангажира заедно с останалите членове на СД да купят за нуждите на ЕАД "Агрокомплект" сградна база, удобна за ползване от наличния персонал. Като строителен инженер той оценява реалните качества на предложената сграда и възможностите тя да бъде преустроена за нуждите на фирмата. Но това желание се зловиди някому и в резултат на намеса на вътрешни фактори г-н Иванов е обвинен в самодейност и самоуправство, защото може би пръв е дал предложение за този проект? Нека да не се увличаме в пледиране по въпросите, защото фактите и този път говорят в полза на г-н Иванов. Само един истински заинтересуван ръководител обмисля действията си по отношение на предприятието, което ръководи, и ги решава като истински стопанин. А г-н Иванов в случая се води единствено от желанието, а и от необходимостта да прибави към активите на ЕАД "Агрокомилект" и сграден фонд.

Ние знаем, г-н министър, че имате перфектен, абсолютен професионален юрист в лицето на Вашия заместник-министър, известен със своите огромни професионални знания и опит, принципност и почтеност. От служебен и професионален опит сме убедени, че при изготвянето на Вашия отговор същият ще бъде съгласуван, а може би и като всеки друг нормален случай от рутинната практика - и цялостно изготвен от господин заместник-министъра, който, между другото разбрахме, е бил натоварен със задачата да ръководи изясняването на всичко, свързано с въпросите и твърденията на г-н Иванов.

Но ние смятаме, че Вие прекрасно знаете отговора за стеклите се обстоятелства. Поставяме Ви лично този въпрос, който ще има обществен резонанс в страната ни, който е и най-чиста проба въпрос, засягащ целесъобразността при вземане на решение по отношение на ръководството на ЕАД "Агрокомплект", и чакаме Вашия компетентен и професионален отговор!

Смятате ли за уместно, редно и необходимо да изложите Вашия отговор открито и публично, за да сме сигурни, че един възникнал административен спор може да бъде разрешен безпристрастно от облечения във власт професионалист, а не - от властимащия политик?

Настояваме да получим Вашия отговор по въпросите, повдигнати от протеста ни, съгласно разпоредбите на закона, т.е. в десетдневен срок.

София, 2 ноември 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ: Огнян Цеков

ПОЛИТИЧЕСКИ СЕКРЕТАР НA НДЗПЧ В БЪЛГАРИЯ: Милчо Попов

ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗ "СПРАВЕДЛИВОСТ И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО КОРУПЦИЯТА: Луиза Петрова

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 ноември - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД "НOB ИЗБОР ЗА БЪЛГАРИЯ" /ЧАСТ ПЕТА/, ПРОЧЕТЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ПРЕД ПЪРВАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НA ОРГАНИЗАЦИЯТА /23-24 ОКТОМВРИ 1993 Г./ На форума присъстваха 376 делегати от 183 клуба на ГОР.

За устойчиво и равновесно развитие иа българското общество

Няма съмнение, че XX век беше век на най-големите световни конфликти, най-големите и кървави войни в цялата история на човечеството. Тези мащабни конфликти бяха идейно подготвени и оцветени. През целия XX век човечеството живя под въздействието на двете основни идейни доктрини - либерализма и марксизма, свързани с капитализма и комунизма, а също и под влиянието на различни междинни и компромисни доктрини. Капиталистическите либерални концепции доведоха до огромно социално неравенство и разделяне на обществото на противостоящи класи. Марксизмът-ленинизмът даде път на насилието, на отчуждението на хората от собствеността, на нихилизма и пълното отричане на политическата демокрация. Редица концепции, особено в периода след Втората световна война, се опитаха да примирят крайностите, да прокарат мостове между обособилите се на идеологическа основа две световни системи.

В сферата на либералните доктрини беше направен опит за известно приближаване към социален реформизъм. Допуснаха се известни социални гаранции, възприеха се за естествени някои социални функции на държавата. От друга страна, световната социалдемокрация направи значим и изключително полезен опит за съвместяване на демократичното начало, на плурализма и частната собственост с развитието на социалните функции на държавата.

През 70-те и 80-те години на века започнаха да протичат процеси, които задълбочиха дефицита от идеи. От една страна, глобалната интернационализация на обществения живот ограничи и все повече ще ограничава ролята на държавата за сметка на отваряне на страната към други страни и народи. Нито една държава в света не прави изключение от това правило. Още по-специфична е ситуацията в нашата страна, която според своите размери и общоприета необходимост да се вгради в европейските структури не може да не се съобрази с подобно положение.

От друга страна, електрониката и другите съвременни комуникации предизвикаха и продължават да налагат децентрализация и демасофикация при вземането на решения. Обективните граници, в които може да се въздейства върху структурата на обществото, се ограничават и изменят. Тези две обстоятелства правят несъстоятелни не само концепциите за държавния социализъм, но и ред други концепции, гравитиращи около тях. В сложна идейна криза е западната социалдемокрация. Отхвърлени са концепциите за комунистическия или неокомунистическия тип промяна.

Кризата на концепциите, свързана със социалното държавно регулиране, е очевидна. Но би било груба грешка, ако възприемем тази криза като доминация на либерализма и либералния дух. Либералните концепции създадоха и продължават да създават огромно иеравновесие в света, те също имат нужда от коректив.

Случайно ли е, че днес интензивно се търси отговор на въпроса: "Какво следва след разпадането на двете системи и края на тоталитарните политически доктрини?” Вярно е, че това търсене ще продължи, че съвременният свят не може да очаква изобретяването на някакви вечни и завършени идейни политически концепции. Никой сериозен политик не може да приеме както теориите за края на историята, така и теориите за завършеното общество, за предопределени политически формации. Всичко това противоречи и на демокрацията, и на непосредствените задачи на човешкия прогрес.

Явно е, че е настъпил историческият момент за синтез на най-доброто, което дадоха на човечеството социалдемократичните доктрини, и най-доброто от това, което дадоха либералните концепции. Но синтез не механичен, не като компромис, а раждащ нещо ново и непосредствено свързано с практиката.

В духа на тези търсения Гражданското обединение за републиката възприема като своя основна идейна политическа платформа концепцията за равновесното развитие.

Ние нямаме претенции за авторство на тази концепция и в най-добрия случай можем да бъдем част от тези, които търсят нейните съвременни измерения. Тя има своя международен еквивалент в една от най-модерните световни концепции за устойчивото /sustainable development/ развитие. Тя има своята неразривна връзка с най-новите политически доктрини, реализирани и в практиката на сегашната американска администрация, в Япония и от някои западноевропейски правителства.

Смятаме, че концепцията за равновесното развитие най-добре отразява нуждите на съвременна България и нейната ориентация за бъдещето, защото съчетава глобалните тенденции в развитието на света с тази прагматична политика, която днес е особено нужна на страната.

Концепцията за равновесното развитие отрича граденето на "светлото бъдеще" и налагането на следващите поколения на измислени общества. Тя не приема също така завършеността на развитието, а дава приоритет на динамиката и непрекъснатата връзка между икономически, културни и политически промени. Най-същественият елемент в концепцията за равновесното развитие е в постоянното търсене на баланс между основните елементи на обществения организъм, между националното и интернационалното, между миналото и бъдещето, между политика, икономика и култура.

Една от важните бъдещи задачи на ГОР е да продължи разработването и развитието на концепцията за равновесното развитие. Чрез научни конференции и работни срещи с теоретици и политици от много страни още сега можем да посочим нейните основни характеристики.

Преди всичко това е самото разбиране за света след разпадането на неговата биполярна структура. Под чадърите на двете суперсили за половин век човечеството създаде не само блага, но и огромни щети и неравновесия. Днес една част от човечеството живее в охолство, а друга тъне в мизерия и гладна смърт. Светът разполага с огромни производствени мощности, но унищожи 1/4 от горите и наруши екологичното равновесие в обкръжаващата го атмосфера. Докато всяка минута едно дете някъде в света умира от глад или болести, свързани с глада, съвкупният военен бюджет надхвърли един трилион долара. Живеем в свят на огромни диспропорции, на неподреденост и даже на хаос, на хуманизъм и заедно с това на нещастие.

В такава обстановка ние сме категорични: ГОР е против възстановяването на каквато и да е форма на старата биполярна структура и на конфронтационни световни модели. ГОР е също така против моноцентричната организация на света чрез една, две или три суперсили. Ние смятаме, че постепенно следва да се стигне до полицентрично световно устройство, което чрез система от многостранни съглашения да изгради нови равновесни баланси в международните финанси, разпределението на производствените мощности и благата, екологията и т.н.

Особено важна черта на такъв тип устройство е неговата мултикултурност, или, с други думи, уважението към всички култури и религии, търсенето на мостове между тях, използването на хуманния им потенциал за сметка на антагонизмите и насилието.

Второ. Концепцията за равновесното развитие предполага търсене на постоянен баланс между държавата и гражданското общество. Ние смятаме това съотношение за динамично и отричаме теориите както за нарастващото одържавяване, така и за вечните и непроменените й рамки, за вечната и неизменна роля на бюрокрацията в обществения живот.

Несъмнено е, че държавата и занапред ще играе съществена роля в нашата страна. Но все повече трябва да се ориентираме към изграждането на този тип държавна организация, която не пречи, а стимулира гражданската самостоятелност, която не гарантира хората априорно, а ги стимулира самостоятелно да се асоциират и произвеждат материални блага. Колкото повече е развито гражданското общество, колкото по-силна и ефективна е свободната "хоризонтална" асоциация между хората, толкова свити следва да бъдат функциите на държавата.

В унисон с това разбиране ГОР ще се бори за все по-голямо преливане между държавата и гражданското обшество, за премахване на отчуждението между държавните и гражданските структури. Колкото по-голямо поглъщане на държавата от гражданското обшество, толкова по-добре. Но поглъщане чрез развитие на "хоризонталните структури" на гражданското общество, а не чрез механичното разрушаване на държавната машина. Заедно с това ние ще подкрепяме всички усилия и препоръки за такова устройство на държавата, при което съществува баланс и равновесие на различните видове власт, на централните и местни администрации.

Съвременната модерна държава, за която ще се бори ГОР, изключва монополизирането на властта от едни и същи лица и партии. Ние сме против червено-синьото оцветяване на всичко в тази страна - бизнеса, синдикатите, медиите и т.н. ГОР ще се бори срещу опитите на която и да е партия да овладява "отвътре" структури с национално значение, в т.ч. армия, полиция, дипломация, синдикати. Този въпрос е принципен: или в България монополизмът на бившата комунистическа партия ще бъде заменен с монополизъм на две партии, или ще изградим общество на свободните асоциации, в което политическите партии ще бъдат само едни от партньорите. ГОР е за второто и само чрез него гражданското общество може да намери себе си.

Трето. В отличие от либералните доктрини концепцията за равновесното развитие предполага и "равновесно" разпределение на собствеността между всички граждани.

Ние сме готови да предложим в близко време модели и пътища за превръщането на не по-малко от 4-4,5 милиона българи в собственици и съсобственици на средствата за производство.

Това ще даде огромни възможности за демократична и съвършено доброволна "хоризонтална социализация" на милиони хора, на милиони национални и международни комбинации на труд, интелекти, знания и производства. Ето нашата основна теза: Ние сме за повече, за по-мащабна стопанска и икономическа свобода, но и за по-голяма свободна организираност на обществото.

Тези ни разбирания се отличават съществено от добрите за времето си, но вече поостарели социалдемократически доктрини за държавната собственост. Ние признаваме необходимостта /особено в преходния период/ от съхраняване на приоритета на държавната собственост в транспорта, енергетиката, нефтопроизводството, ориентирания бизнес и някои по-малки сфери в селското стопанство и промишлеността. Но заедно с това заявяваме, че ние считаме асоциираната собственост като по-висша форма от държавната и същевременно по-прогресивна от частно-монопол истичната.

В този смисъл концепцията на ГОР за равновесното развитие означава и повече частни права и свободи, но повече и по-мащабна асоциация - асоциация без насилието на държавата и на монополистическите властелини.

Четвърто. Равновесното развитие предполага паралелно поддържане от страна на обществото на всички основни сфери, гарантиращи неговата хармония - икономика, политика, култура, наука, здравеопазване, образование, спорт.

Поставянето на духовното и физическо развитие на човека само в зависимост от икономиката, от волята на отделни бизнесмени /както е при чистия либерализъм/ фактически деформира обществото и създава предпоставки за неговото израждане. Това е особено опасно за страни, намиращи се в преход от тоталитаризъм към демокрация.

Ние смятаме, че развитието на науката, културата, образованието и другите сфери на духовен живот трябва да се осъществява в точни законови рамки, които им гарантират финансова сигурност и съчетаване на бюджетно и главно извънбюджетно финансиране.

Пето. Концепцията за равновесното развитие е органически свързана с неохуманизма, с постигането на хармония между човека и природата. Няма успешно развитие без постигане на екологично равновесие и без премахване на екологичните замърсители и язвите, породени както от тоталитарните режими, така и от хищническия стремеж да се подлага природата на безогледна технологична експлоатация.

За ГОР неохуманизмът изисква и равенство пред закона, и стопанска дейност на мъжа и жената, гарантиране на правата на детето, зачитане и уважение на особеностите на всяка етническа и религиозна група.

Шесто. Концепцията за равновесното развитие предполага и по-широко тълкуване на въпроса за човешките права. Ние смятаме за недостатъчни сегашните конституционни гаранции на правото на живот, социална защита, свобода на словото и печата, свобода на политическото сдружаване и т.н. Смятаме, че е дошло време да се говори и за неприкосновеност на цялото частно пространство на човека.

Информираме Конференцията, че група експерти започна работа върху проект в тази насока. Това означава специфична законова защита на дома, семейния и личен живот на гражданите, информационна защита и законово регламентиране на много по-големи отговорности на държавата по отношение на сигурността на всеки гражданин.

Седмо. Равновесното развитие изисква да се търси нов баланс между индивидуални и колективни права. Когато подчертаваме стойността на колективните права, ние определено смятаме, че те могат да се появят само тогава, когато не са в противоречие с висшата ценност на индивидуалните права. Приоритетът на индивидуалните права на човека е обусловен от съвременните тенденции в развитието на човечеството, от отварянето на народите един към друг, от интернационализацията на обществения живот. Защото, преди да бъдат българи, турци, руснаци или немци, хората са граждани, които притежават равни и неотменими индивидуални права.

Осмо. Концепцията за равновесното развитие предполага динамично, но и постоянно възпроизвеждащо се съотношение между степента на отвореност на нашето обшество към Европа и целия свят и съхраняването на националната му идентичност. Няма съмнение, че за да се развива успешно, България трябва все по-гъвкаво да се отвори и адаптира към Европа и световните реалности. При това не само от институционална, както става досега, а и от икономическа, технологична и културна гледна точка. Заедно с това ГОР се обявява за постепенно съчетаване на националните с европейските и световни правни стандарти, произтичащи от документите на ООН и европейските институции.

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:00
05.11.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
Технически изпълнители: Траянка Каличкова
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба “Куриер”, 1993 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба “Куриер” е задължително!