София, 5 януари 1994 г.
Брой 3 /1048/

София, 5 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ХАРТА /ЧАСТ ПЪРВА/ ЗА НАЦИОНАЛНО ЕДИНЕНИЕ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ. Документът е написан от комисия с председател Владимир Сотиров - заместник-председател на партията, и е приет от Националния съвет на организацията на 27 ноември 1993 г.

1. България - наша родина

Ключът към решаването на всички глобални проблеми на България - икономически, екологични, културни, военни, външнополитически и т.н., е в готовността на българския народ да се заеме като единно цяло с тяхното решаване. Няма трудност, която да стои само пред някой район и само пред някоя значителна част от населението. Бедността на един регион означава бедност на държавата; локалното замърсяване на всяка община означава тотално  замърсяване на страната; ниската култура и падналият морал у едни слоеве са свидетелство за ниска култура и паднал морал на целия народ, а закърнялото чувство за национално единство е причина и другите да не виждат в нас национален субект. Не само територията на България е неделима - беднотата, въздухът, моралът, силата на България също са неделими!

Ето защо Зелената партия е убедена, че основните проблеми пред обществото, пред една или друга група от населението и дори пред отделната личност ще бъдат решени чрез интегриране на нацията, а не чрез обособяване на изолирани общности - независимо дали по етнически, религиозен, регионален, съсловен или по някакъв друг признак. Във връзка с това Зелената партия смята за своя главна задача култивирането на национално единство, изразяващо се в движение към обща цел и чувство за обща родина - България. Най-важните две предпоставки за националното единство са: икономика, която да донесе благоденствие и независимост на личността - икономика, която да направи България привлекателна и сигурна за всички свои граждани, и законодателство, което да гарантира най-широки свободи по принципа "равни права - равни задължения". Зелената партия е твърдо решена да изпълни своята програма за осигуряване на тези две предпоставки.

2. Националният въпрос

Зелената партия схваща националния въпрос в най-широк смисъл - като въпрос за консолидиране на българската нация, а не го свежда до взаимоотношения между различните етноси и още по-малко до проблемите на една или друга етническа група. По тази причина националният въпрос действително се превръща във въпрос на цялата нация и както по силата на чл. 1, ал.З от Конституцията на Република България "… никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет", така и никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява ключа към разрешаването на националния въпрос. На същите основания никоя партия или организация не може да монополизира опеката нито върху цялата нация, нито върху някой етнос.

Според Зелената партия нацията е интегрално понятие и затова е по-скоро политическо, отколкото чисто етническо, географско или историческо понятие. Ето защо Зелената партия смята България за еднонационална държава, която има своето етническо, религиозно и езиково разнообразие. Водена от това разбиране, Зелената партия ще укрепва еднонационалния характер на българската държава, като гарантира защитата на етническото, религиозното и езиковото разнообразие. При такова разбиране принадлежността към даден етнос не означава автоматично причисляване към определена нация - това важи както за етническите групи, които са част от българската нация, така и за българския етнос, който е елемент на други нации. Поради факта, че етническите и държавните граници не съвпадат, едните не могат да бъдат повод за промяна на другите.

3. Териториалното единство на България

Зелената партия безусловно се придържа към чл.2, ал.1 от Конституцията: "Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания." Ето защо Зелената партия ще се противопоставя на всякакви опити за използване на местното самоуправление като претекст за обособяване на етнически автономни райони или за въвеждане на конфедеративна структура. В същото време Зелената партия ще се възпротивява и на опитите свободната волеизява в местни или други избори да бъде представяна като проява на сепаратизъм или сегрегация.

Точно защото гледа на България като на единен организъм, Зелената партия отбелязва, че кризата не се разпределя равномерно по етноси и региони (дори в рамките на един и същ етнос, но в различни райони). Поради разрушаването на някои икономически структури, с които по стечение на обстоятелствата през последните десетилетия са били по-обвързани определени етнически групи, сега тези групи по-масово остават без поминък. Процентът на безработицата, например при циганите, е няколкократно по-висок, отколкото средно за страната. Бедственото положение сред тях поражда престъпност, безграмотност и личностна непълноценност, които нанасят  дългосрочни поражения върху цялата нация. Затова Зелената партия именно като се ръководи от грижа за цялото, ще полага специални усилия за съразмерното развитие на неговите части. В съгласие с чл.20 от Конституцията ще съдейства за икономическо подпомагане на всички проблемни общини / а не само в определени райони/ и ще осъществи специална програма за културно развитие на  най-ощетените етноси.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ГРАЖДАНСКО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА ПО ПОВОД НА СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПОЛУЧЕНИТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

Гражданско обединение за републиката /ГОР/ преценява решението на Министерския съвет за изплащане на тринадесета и четиринадесета заплата на своите служители като неадекватно на общото финансово и социално състояние на нацията.

София, 3 януари, 1994 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ТЪЖБА ОТ СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран и до средствата за масова информация.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,

Българската комунистическа партия /БКП/ не позволи да бъде разформирована от ренегатите и предателите. Тя продължи съществуването си само че очисти редовете си от живковистко-лиловистката мафия. Веднага след като оповестихме, че БКП продължава съществуването си, г-н Ал.Лилов с Крум Радонов предприеха кръстоносен поход и срещу БКП, и срещу нейния продължител и спасител Владимир Спасов  - първи секретар на Централния комитет /ЦК/ на БКП. До 10 ноември 1989 г. истинската БКП не е била на власт. Тя беше в немилост. На власт бяха разни корумпирани типове, които ограбиха и партията, и народа. Това са днешните червени милионери и милиардери. Те създадоха в грубо нарушение на Закона за политическите партии /ЗПП/ с 42-ма учредители БКП марксисти /м/ само 4-5 дни преди провеждането на XV конгрес на БКП - на 27 октомври 1990 г., главно за борба против БКП. От тогава до сега БКП /м/ се помещава в сградите на Български антифашистки съюз /БАС/, първоначално на ул. "Позитано" N 20, сега на ул. "Гаврил Генов" N 1, София. Повече изключени от нас бивши величия - 98 на брой, сега са на тих пристан членове на БКП /м/. Първият е Тодор Живков, вторият е Александър Лилов.

Днес ни стана известно, че директорът на вестник "Трибуна”  Борис Петков и главният редактор на този вражески на БКП вестник са си позволили лукса да обявят този вестник за седмичник на Националния координационен съвет на БКП /м/ и БКП. Ръководството на БКП никога не е давало съгласие за участие в каквито и да било съюзи с тези, които са създадени за борба против БКП. Те се финансират и издържат от БСП и от БАС. Полиграфическият комбинат също ги толерира и им отпечатва вестника, въпреки че са потънали пред него в задължения, което вие можете да установите и да документирате с точност. Подобно престъпление може би досега не е извършвано - една съмнителна партия, каквато е БКП /м/, да обяви своя вестник за орган и на друга партия, без нейно знание и съгласие. С тази провокация Борис Петков и Параскева Маркова нанесоха огромни морални, материални и политически вреди на БКП и на нашия орган - вестник "Комунистическо дело". Излагайки горното, молим, господин Главен прокурор, да наредите да се образува предварително прокурорско следствие, за да бъдат признати за виновни Борис Петков и Параскева Маркова, да бъдат осъдени да заплатят на ЦК на БКП и на вестник "Комунистическо дело" обезщетение в размер на два милиона лева и да се забрани вестник "Трибуна".

Страхуваме се, че ще се намерят прокурори, членове на БСП, които ще се опитат да омаловажат случая и да спасят това гнусно и подло престъпление и ще попречат да получат полагащото им се възмездие тези, които са наредили да се извърши тази подла провокация, и тези, които са я извършили. Извършителите са Борис Петков и Параскева Маркова, със съдебен адрес  ул. "Гаврил Генов" N 1, етажа на БАС.

Ще се надяваме да уважите тъжбата ни, от което ще проличи наистина ли съдебната власт е самостоятелна и независима!

Освен двата милиона лева молим на виновните лица да бъдат наложени и ефективни наказания - лишаване от свобода съгласно законите в Република България. Такива наказания е логично да се наложат и на тези, които са наредили да се извърши тази провокация.

Повече този вестник не бива да излиза.

        ЗА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦК НА БКП

ПЪРВИ СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

София, 24 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ГОДИШЕН ОБЗОР /ЧАСТ ТРЕТА - ПОСЛЕДНА/ НА СДРУЖЕНИЕ  "ХЕЛЗИНКСКИ НАБЛЮДАТЕЛ - БЪЛГАРИЯ" ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Свобода на пътуването в страната и извън страната. Емиграция и имиграция

Всички граждани без мярка за неотклонение могат свободно да пътуват в страната и в чужбина. Големият брой български граждани - икономически емигранти в страни от Европейската общност /ЕО/, причиниха промени във визовия режим на другите страни, което на практика ощетява правата за частно пътуване на всички български граждани.

Даже Република Турция спусна бариера срещу масовата емиграция на български мюсюлмани в нея. Въпреки пречките емиграцията, породена от икономически причини, продължи и през 1993 г.

Либерализирането на паспортния режим позволи на 30 000 имигранти да влязат в България и да пребивават тук, нарушавайки българските закони.

"Хелзинкски наблюдател" изразява мнение, че Република България трябва на свой ред да издигне бариера срещу миграцията на чужденци от Азия и Обединение на независимите държави /ОНД/. Рецидивисти /например от ОНД/ трябва да бъдат експулсирани без право да посещават България. Свободата на придвижване в страната на криминални рецидивисти също се налага да бъде ограничена в интерес на обществения ред и правата на другите граждани /чл.35, ал.2/.

Будят опасения двустранните спогодби за съвместна дейност при издирване на терористи и наркотрафиканти, като тази, сключена между Република България и Република Турция. Турските власти априори са склонни да разглеждат всички кюрди /в България те са повече от 800/ като терористи - /Тансу Чилер/. Всички те пребивават в България на законно основание, но основателно започват да се опасяват, че е възможно да станат жертва на въпросната спогодба между министерствата на вътрешните работи.

Най-драстични нарушения на човешките права за 1993 г.

Сдружение "Хелзинкски наблюдател" определя като най-масови нарушенията на следните конституционни права:
- на частна собственост /чл.17,ал.3/;
- на неприкосновеност /чл.30,ал.1/ и на живот;
- на неприкосновеност на жилището /чл.33,ал.2/.

Липсата на решителна полиция /доскоро нямаше нов Закон за полицията/, както и на обществена подкрепа за нея, доведе до взрив на престъпността. Официално увеличението на криминалните деяния е 4 пъти в сравнение с 1989 г. Правата на българските граждани вече се нарушават не от държавата, а от отделни граждани. 36% от престъпните деяния се извършват от роми. Приблизително същият е процентът на лишените от свобода роми /цигани/ в затворите.

Сдружение "Хелзинкски наблюдател" изразява мнението, че високата престъпност и многобройните нарушения на основни човешки права не могат да се обяснят само с криминогенните фактори на прехода към демокрация.

Оправдават се думите на норвежката министър-председател Гру Харлем Брундтланд на Конференцията по човешките измерения в Осло през 1991 г.: "Последните години ни убедиха, че човешката природа не може да се измени. Може да се променя само поведението на човека в обществото."

Очевидно от възстановяването на основните човешки права след 1989 г.се възползват в по-голяма степен граждани, склонни да нарушават законите, организираната престъпност и недоброжелатели на българската държавност. Еуфорията за искане единствено на права ,без да се държи сметка, че те са свързани с определени задължения, започва да преминава. Конституцията в това отношение е кратка и изчерпателна /чл.58, чл.59, чл.60/.

През 1993 г. България не може да бъде наречена "страна на закона" и "правова държава". Изпълнителната власт е слаба и политически пристрастна. Тя не е в състояние да обуздае криминалната престъпност и не може да събере данъците от недобросъвестните граждани. Липсата на ново пълно законодателство улеснява нарушителите на човешките права. Например Законът за спекулата е безнадеждно остарял при годишна инфлация от 60-80%. Няма все още Сметна палата, не е попълнена Данъчната полиция, не се преследват корупцията и рекетът. Всичко това компрометира парламентарната демокрация и идеята за правата на човека.

Сдружение "Хелзинкски наблюдател” смята, че в бедна страна няма почва нито за демокрация, нито за човешки права. То препоръчва на Народното събрание /НС/ и Министерския съвет /МС/ да приложат рестриктивно законодателство, което да осигури неприкосновеността на гражданите, на тяхната частна собственост и да събере дължимите от фирмите данъци за покриване на голяма част от бюджетния дефицит.

Четири години говорим само за човешки права. Нека през 1994 г. да поставим задълженията към нацията и държавата наравно с правата.

Подробният доклад за състоянието на човешките права в България през 1993 г. ще бъде разпространен във всички страни-участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа /СССЕ/.

София, 20 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 5 януари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ НА АКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ФИНАНСИРАНЕТО НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА, ПРИЕТ НА СЪБРАНИЕ НА УЧЕНИТЕ ОТ СТОЛИЦАТА /21 ДЕКЕМВРИ 1993 Г/. Документът е адресиран до Народното събрание, до президента на Републиката и до председателя на Министерския съвет.

Световният опит убедително доказва, че в условията на икономическа стагнация развитите страни отделят най-много средства за наука и образование, защото добре разбират, че те са сигурна гаранция за излизане от кризата, за подобряване на жизнения стандарт, условията на живот и околната среда. В нито една страна науката не се самофинансира, а държавата не се отказва от своите посреднически функции на организатор и координатор на научноизследователската дейност.

За съжаление в нашата страна съществува опасна тенденция за подценяване и грубо пренебрегване на потребностите на българската наука и образование. Особено тревожни са намеците на високопоставени управници, че е лукс да се поддържа от страната ни развит научен потенциал, че не е необходима Българската академия на науките. Държавните институции не проявяват никакво желание да търсят научните звена, когато се разглеждат и решават кардинални проблеми за социалното и икономическото развитие на страната. Средното и висшето образование се задъхват, а техният колапс би заплашил съществуването на държавата.

Броят на заетите в сферата на науката рязко намалява и вече е достигнал критичната точка, като всяко по-нататъшно съкращаване ще се окаже пагубно. Стигна се до парадокса за наука да се отделя едва 0,3 на сто от вътрешния брутен продукт. На висшите училища и научните организации не се предоставят дори предвидените с бюджета средства, поради което не могат да се осигурят елементарни условия за работа.

Националният фонд "Научни изследвания" е практически  единственият реален източник за подпомагане на българския изследовател, но той е в смешно малки размери. Предвижда се за 1994 г. за него да бъдат отделени около 110 млн. лв., което е по-малко дори от увеличението на средствата за разходи само на Народното събрание през 1994 г.

Без никакви угризения досегашните правителства почти ликвидираха така наречената "ведомствена наука", която винаги е носела значително повече приходи за съответните отрасли, отколкото е изразходвано за нейното функциониране, тъй като в нея работеха изследователи на високо равнище. Вече години наред въпросите на земеделската наука не могат да бъдат решени. Съзнателно и необосновано се подклажда огънят на противопоставяне на "академичната" и "вузовската" наука.

Стихийното ликвидиране, преобразуване и обезкръвяване на науката и научните организации, постоянната несигурност и нисък социален статус на учения водят до силно "изтичане на мозъци", до отлив на младите от науката, до бавна смърт на цели клонове и направления на българската наука.

Научната общност е песимистично настроена по отношение на скорошното законодателно решаване на основните проблеми на научната дейност и висшето образование. Години наред тези въпроси се протакат. Докога трябва да се чака, за да се определят икономическите и научните приоритети на страната, потребностите от специалисти с висше образование, от нови технологии. И в края на краищата кой ще определя научната политика - Министерството на науката и образованието или Министерството на финансите?

Никакви задоволителни обяснения не могат да бъдат намерени за ликвидирането на данъчните преференции за научните организации и висшите училища. Индексирането на заплатите в рамките на утвърдените им бюджети е просто демагогия. А възприетият механизъм за определяне и предоставяне на средствата за стипендии на студентите е, образно казано, игра с огъня.

Българските учени добре разбират, че времената са трудни, че някои сфери на науката са обременени с идеологеми, че в науката още има хора, които не са годни за тази дейност. Но да се отрича като цяло българската наука, да не се признават постиженията на българските учени и да се подценяват техните възможности е своеобразно национално предателство.

Учените и научно-преподавателските дейци настояват:

- Да се предоставят на 100 процента предвидените средства по бюджета за 1993 г. за висшите училища и научните организации.

- В бюджета на страната за 1994 г. да се предвиди двукратно увеличение на средствата за висшите училища и научните организации спрямо изразходваните за 1993 г.

- Да се определи минимален норматив (не по-малък от 2 на сто) от вътрешния брутен продукт за финансиране на науката и на висшето образование.

- Да се отменят текстовете от данъчните закони, които ликвидират преференциите за науката и висшите училища, като същевременно се създадат по-благоприятни икономически условия за издаване на научна и учебна литература, за внос на апаратура, химикали и др. за изследователската дейност и учебния процес, за спонсориране от търговските дружества на научните организации, висшите училища и фондациите, свързани с науката.

- Народното събрание да включи в своите планове приоритетно приемане на законите за висшето образование и акредитацията на висшите училища, за научната дейност, за научните степени, за научните звания и за организациите с идеална цел.

- Националният фонд "Научни изследвания" да се оформи като самостоятелно юридическо лице извън системата на Министерството на науката и образованието, а средствата за него за 1994 г. да бъдат предвидени в размер, равен на средствата за издръжката на Народното събрание.

Търпението на научната общност вече е изчерпано. Няма място и време за изчакване. Днешното пагубно отношение към науката и висшето образование ще предопредели утрешното незавидно място на България в задния двор на Европа и света.

Очакваме вашите незабавни действия, дами и господа държавници.

        СУ „СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ", РЕКТОР: проф. Ив. Лалов  

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, ПРЕДСЕДАТЕЛ: акад.Й.Малиновски

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ, ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф.Ив.Матев, д.м.н.

София, 21 декември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

15.00.00
05.01.1994 г.

 

Редактори: Нина Гаврилова
                    Цанка Стойчева – деж. ред.
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Тинка Христова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!