София, 6 август 1996 година
Брой 101 (1656)
София, 6 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА УЧАСТИЕ В КОАЛИЦИЯ "ЗАЕДНО - ЗА БЪЛГАРИЯ" В ПРЕДСТОЯЩИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ, ПОДПИСАНО В СОФИЯ НА 31 ЮЛИ 1996 ГОДИНА ОТ БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ ЖАН ВИДЕНОВ, БЪЛГАРСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ", ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ СВЕТОСЛАВ ШИВАРОВ, И ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ", ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ СТЕФАН ГАЙТАНДЖИЕВ
Водени от стремеж да продължат своето коалиционно сътрудничество от парламентарните и местните избори;
с цел да утвърдят демократичните начала на организация на обществото върху основата на конституционализма, за укрепване на държавността и за преодоляване на сегашната дълбока криза в обществото;
в изпълнение на решенията на ръководните си органи
Българската социалистическа партия /БСП/, представлявана от Жан Виденов, Български земеделски народен съюз /БЗНС/ "Александър Стамболийски", представляван от Светослав Шиваров, и Политическият клуб /ПК/ "Екогласност", представляван от Стефан Гайтанджиев, се споразумяха:
1. Да участват заедно - в коалиция, и в изборите за президент и вицепрезидент на Република България през 1996 година, с общи кандидати.
2. Образуват за участие в изборите за президент и вицепрезидент предизборна коалиция с название "Заедно - за България".
3. Да подкрепят предизборна платформа на кандидатите за президент и вицепрезидент с национален характер и с послания към различните слоеве на обществото.
4. Да формират общи предизборни центрове на национално и местно ниво и да определят свои представители в тях.
5. Да се стремят към разширяване на обществена подкрепа за кандидатите за президент и вицепрезидент, като подкрепят идеята за създаване на обществени обединения "Заедно - за България", и да участва в тяхната дейност.
6. Да координират на политическо ниво своите действия чрез Консултативния политически съвет на представителите на трите партии, в текущата координация - чрез предизборния център на кандидатите за президент и вицепрезидент на Република България.
7. Решенията за изпълнение на това споразумение се вземат от Консултативния политически съвет, явяващ се ръководство на коалицията, формирано на равноправен принцип.
8. Коалицията "Заедно - за България" да се представлява от Жан Василев Виденов.
9. Централното ръководство на коалицията се осъществява от представляващия коалицията Жан Василев Виденов, който определя и упълномощава представителите на централното ръководство в изискваните от закона случаи.
10. Адресът на коалицията е: гр. София /п.к. 1000/, ул. "Позитано" номер 20.
11. Коалицията няма печат.
Това споразумение се състави в четири еднообразни екземпляра и влиза в сила от деня на неговото подписване.
София, 31 юли 1996 г.
ЗА БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жан Виденов
ЗА БЗНС "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ" - ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светослав Шиваров
ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" - ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефан Гайтанджиев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 6 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ С ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА БАЛКАНСКА УЧРЕДИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА БАЛКАНСКА ЛЕВИЦА.
Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.
Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ намира за целесъобразно да доведе до знанието на обществеността и на всички леви партии и движения от страните на Балканския полуостров следните инициативи на ръководството на ЦК на БКП:
1. Пред участниците в кръглата маса на Югославската левица в Белград, която се състоя на 22 и 23 юли 1996 г., Владимир Спасов, генерален секретар на ЦК на БКП и на Новия комунистически интернационал /НКИ/, излезе с предложения, че е ударил дванадесетият час и час по-скоро трябва да се учреди балканска федерация или конфедерация, Балкански съюз и Балкански общ пазар като алтернатива на ЕС и Европейския пазар. Страните от Балканския полуостров не е необходимо да ходят в Европа нито през Босфора, нито през Австрия и Италия, тъй като балканските страни се намират в центъра на Европа. Защо другите европейски страни не дойдат при нас, а ние сме се юрнали да ходим при тях, а те са основните виновници за досегашните вражди и раздори между Балканските страни.
2. Секретариатът на ЦК на БКП предлага на всички Балкански страни и на техните комунистически и работнически партии и движения час по-скоро да учредят Балканска левица. Тя трябва да обедини всички леви партии и движения от всички балкански страни, които да се борят против разрухата, настъпила след извършените капиталистически контрареволюции след злокобната 1989 г. БКП има възможност да организира провеждането на балканска учредителна конференция. Следователно ние се обръщаме към всички прогресивни, патриотични леви партии и движения от България, Румъния, Гърция, Турция, Албания, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватско, Словения и Македония да направят заявки за участие в учредителната конференция, която предлагаме да се проведе в България на 2 и 3 ноември 1996 г. Предлагаме в съставите на делегациите да бъдат включени по трима представители от всяка партия или движение. Същите трябва да поемат пътните, дневните и квартирни разноски. Ако има друга страна, която би предложила по-добри условия, ние ще се съобразим с тях и сме готови да изпратим свои представители за участие в провеждането на Балканска учредителна конференция за създаване на Балканска левица в тяхната страна.
Предложения за дневен ред всяка партия или движение може да изпрати на адрес: София-1404, бул."П. Ю. Тодоров", бл. V, Вх. Б, за ЦК на БКП.
Ще се надяваме да приемете предложението ни и да дадете своя принос за час по-скорошното учредяване на Балканска левица, за което предварително ви благодарим. Ще очакваме за вашето становище и решение.
София, 24 юли 1996 г.
ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ЦК НА БКП:
Владимир Спасов
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 6 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ПРОТОЙЕРЕЙ ДИМИТЪР АМБАРЕВ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ, ДО НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ МАКСИМ И АРХИЕРЕИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ЧЛЕНОВЕ НА АРХИЕРЕЙСКИЯ СЪБОР, ПО ВЪПРОСИ НА РАЗКОЛА В БПЦ. Документът е адресиран и до средства да масова информация.
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА И ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
Обръщам се към всички вас като клирик на Светата ни църква и активен по благодат участник в нейната спасителна мисия и живот. Клирик, чието сърце страда заедно със сърцето на всеки родолюбив българин от пагубния разкол в родната ни църква.
Мисълта, която гнети душата ми и не й дава миг покой, е грозното явление, заседнало като отровна кост в недрата на църквата ни - Димитър Райчев, злочестият низвергнат, а по-късно и отлъчен от църквата бивш врачански митрополит Калиник.
Както до мен, така и до мнозина мои братя свещеници достигна вестта, че чрез формална молба за милост отлъченият от църквата Димитър Райчев алчно протяга ръка към свещения архиерейски жезъл и отново се домогва до архиерейски сан и власт. Информацията, ширеща се сред свещенството и миряните, е, че под натиск на светската власт и други определени политически сили и фактори освещеният архиерейски сомн е готов да отстъпи, като по този начин бъдат потъпкани осветените от Светите отци на Православието и хилядолетията Свещени канони на Църквата.
Носят се слухове, че вече е предрешено възстановяването в архиерейски сан на отлъчения Димитър Райчев и възстановяването му като правоправящ архиерей на Врачанската митрополитска катедра.
Нещо повече. За да бъдат осъществени "добрите" намерения на светските власти и политически сили, говори се за разделение на Врачанска епархия на две части - Врачанска, с престолен град Враца, и Сторгозийска, с престолен град Плевен. Това ще се направи с цел канонически избраният Врачански митрополит Игнатий да запази митрополитската си чест под титула Сторгозийски митрополит.
Говори се още, че дядо Игнатий е принуден да направи тази отстъпка чрез политически натиск отвън.
По този повод считам, че адептите на подобни предложения си позволяват груба намеса в делата на църквата ни, брутално пренебрегват Каноните на Православието и с цинична арогантност потъпкват нине действащия църковен устав.
За голяма част от свещенството не е тайна, че привърженици на тези цинични предложения съществуват и из средите на самия архиерейски сомн, които единствено са ръководени от себични чувства и интереси.
Смея да ви уверя, че както аз, така и моите събратя по служба пред светия престол твърдо застанахме зад своите канонични патриарх и архиереи, водени от съзнанието за единство на църквата ни и светото Православие.
Приемайки решенията на архиерейските събори, всички ние вярвахме в правилността на тези решения. Чрез тях ние чувахме гласовете на Светите апостоли и Светите отци, съзиждали с векове основите на Христовата църква, споили тези основи с каноните и правилата, приети на светите Вселенски и Поместни събори по внушение на Светия Дух.
Всички ние, служители на Светия престол, добре сме запознати с решенията на архиерейските събори и никога не оспорихме мотивацията на тези решения, но и всички ние държим и настояваме вие самите да спазвате и изпълнявате безпрекословно собствените си съборни решения.
Днес, повече от всякога, отново в защита на същите канони мое смирение и тези отци - пастири духовни, които ревниво пазим свещената Православна скрижал, не ще допуснем рационално и светско тълкуване на каноните, поругаването им и оскверняване на Църквата Господня, която е град на всяка пълнота и над човешко могъщество.
Добре познаваме както свещените канони на Православието с произтичащите от тях санкции и възможности за снизхождение при искрено и нелицемерно покаяние, така и устава на Българската православна църква /БПЦ/, за да не отстъпваме от тях с цената на най-свидни жертви.
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА И ПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
Решенията, засягащи бившия Врачански митрополит Калиник - Димитър Райчев, приети на последния архиерейски събор, проведен през месец декември на 1995 г., с мъглява за нас мотивация свалиха отлъчването на Димитър Райчев и възстановиха монашеското му достойнство. Донякъде свещенството прие мотивацията на архиерейския събор, почиваща върху 52-о апостолско правило в името на любовта Христова, та да има "на небесата радост за един каещ се грешник" /Лука 15:7/.
Какви бяха разпоредбите на архиерейския събор за новоприетия и опростен от отлъчване монах Калиник:
1. Да предаде светата Врачанска митрополия на канонически избрания архиерей - Игнатий, митрополит Врачански.
2. Да се предадат административните дела от монаха Калиник на канонически избрания нов Врачански митрополит Игнатий.
3. Да се позволи на встъпилия в длъжност Врачански митрополит Игнатий провеждането на пълна финансова ревизия и инвентаризация при приемане на администрацията на Врачанска епархия.
4. Монахът Калиник да се оттегли в посочен от самия него манастир в същата епархия и да пребивава там в пост и покаяние до следващия събор.
Коя от тези разпоредби на архиерейския събор изпълни монахът Калиник?
Даде ли Калиник достъп на законно избрания Врачански митрополит Игнатий до Врачанската митрополия? Предостави ли епархийските дела на дядо Игнатия? Позволи ли да бъде проведена финансова ревизия в съответствие на решението на архиерейския събор?
Най-сетне, като какъв се чувстваше Калиник до настоящия архиерейски събор - като монах или правоправящ архиерей? На този въпрос и аз, и всички ние отговаряме - като клетвопрестъпник, поругал и осквернил Светия дух, защото още през месец януари на тази година, на Богоявление, той извърши Великия водосвет и хвърли светия кръст в река Дунав в качеството си на безблагодатен архиерей; защото никога не е преставал да счита себе си за архиерей и никога не е приемал присърце монашеско покаяние и битие, обстоятелство, нееднократно публично доказвано по електронните медии и отразяване в пресата. За последен път го видяхме в град Враца, освиркван заедно с тези, които го бяха поканили като Врачански владика да присъства на Ботевите тържества на 2 юни.
След произнесената от архиерейския събор присъда Димитър Райчев не може да свещенодейства пред Светия престол. Той не може да бъде възстановен в архиерейски сан и да заема митрополитска катедра.
В това отношение 28-то апостолско правило, 5-то правило на Първия вселенски събор, 29-то правило на Втория вселенски събор, 14-то правило на Сардикийския събор, 4-то, 12-то и 15-то правило на Антиохийския събор, 29-то и 65-то правило на Картагенския събор и 88-то правило на св. Василий Велики са пределно ясни и категорични. Тези правила са достатъчно потвърдени и са намерили място в "Славянская Кормчая", "Книга правил", в "Пигмальона" и "Атинската синтагма". Считам, че е безпредметно да цитирам тук пространното и нетърпщо възражения тълкувание на епископ Никодим, което всеки държавен магистрат с добра воля и претенции за компетентност би трябвало поне отгоре-отгоре да е прочел, за да познава деликатната материя на църковните канони и да се съобразява с тях.
Като низвергнат от клира на БПЦ на Врачанския митрополит Калиник му е отнета архиерейската благодат, а по-късно, след отлъчването му от църквата, на гражданското лице Димитър Райчев му е отнето благодатното общение със Светата църква.
Ако той би получил някога някакво опрощение, то ще да е той да бъде отново възстановен в лоното на вярата, а след това да прослужи със старание и себеотречение най-малкия срок послушнически стаж от три години и като изключителна църковна милост едва след това да приеме монашеско звание, за да приключи земния си път в покаяние. Монашеството е чин на покаяние, а не алчно протегната ръка към свещения архиерейски жезъл.
Монашеството е равноангелно служение в покаяние и страдание и именно поради това е подвиг, а не естествен път към властване в църквата.
Най-напред Димитър Райчев е низвергнат, а по-късно отлъчен, защото продължи разколническите си действия и пося съблазън за клирици и миряни, продължавайки да свещенодейства като архиерей.
Днес отново са налице същите драстични нарушения на монаха Калиник, който не е изпълнил и една йота от решенията на архиерейския събор и продължава да служи за съблазън на клира и миряните, а на неверниците да служи за поругание на църквата.
Що се касае до разцепването на епархии и учредяването на нови такива, тази компетентност отново опира в каноническото и църковно право. С тях е съобразен и сега действащият устав на БПЦ.
В Христа господа възлюблени архипастири на родната ни Православна църква, всяко отклонение от каноните на Православието под натиска на която и да е временна политическа сила и власт е отстъпление от вярата и е поругание на самата църква и догмите й.
Не заплашвам, а предупреждавам освещения архиерейски събор - по-страшна и опустошителна буря заплашва църквата ни, а съдбата й е във вашите ръце и върху вашата архиерейска съвест, отговорността пред поколенията и възмездието Свише е също във вашите ръце. Бог поругаем не бива.
Пред мое смирение и пред братята ми по служение е вашето "Обръщение на архиерейския събор на БПЦ към всечестния клир и православните християни" от 22 юли 1992 г. Припомнете си споменатите там от самите вас 10-о и 11-о апостолски правила:
"Ако някой, макар и вкъщи, се помоли с отлъчен от църковно общение, да бъде /и сам той/ отлъчен" и
"Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат."
Все още вярвайки във вашата твърда непреклонност пред каноните на Светото православие, все още вярвайки в силата ви, а и най-после все още вярвайки, "че имате добра съвест" /ЕВР. 13:18/ и че сте солта на правоправящи архиереи,
оставам на Православието предан син и на Светата ни църква усърден свещенослужител:
София, 17 юли 1996 г. ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ:
Протойерей Димитър Амбарев
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 6 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ИГУМЕН АРХИМАНДРИТ ВЕНЕДИКТ И БРАТЯТА НА ЗОГРАФСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ПОВЕДЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ПО ВРЕМЕ НА ПРАЗНИКА НА МАНАСТИРА
За празника на славянобългарския манастир "Свети великомъченик Георги Зограф" на Света гора Атон и тази година дойдоха група държавни мъже. Явно сред тях стана традиция да си разнообразяват маршрута на командировките за сметка на българския данъкоплатец, като включат и "екзотичния" Атон, който от X век е място за усамотение и молитва на представители от почти всички православни народи и църкви. Разбира се, техен проблем е къде ще пилеят народните пари и доверие, щом като механизмите на държавното управление им дават такива възможности, които ние от Света гора не желаем да коментираме. Но не можем да мълчим, когато за пореден път наблюдаваме поведението на първите мъже на България, която няма да престане да бъде наша татковина, земя на нашия прекрасен народ, който е завоювал правото си да населява онова спасително кътче земя на Халкидическия полуостров, наречено от древните Атон и преименувано от населници и поклонници Света гора, Градината на Божията майка.
Тази година манастирът отново беше изпълнен с гости за празника - монаси от други светогорски манастири, скитове и килии, поклонници от Гърция, България и други страни /подреждам ги по многобройност/. Всички тези благочестиви люде за съжаление станаха свидетели на пълната отчужденост на държавата ни в лицето на нейните видни служители /министъра на образованието, науката и технологиите, посланика на България в Атина и техни споспешници/ от православната вяра на народа ни, чийто хилядолетен плод е и светата Зографска обител. Не можеше да се забележи дори и намек за съпричастност към така нареченото от тях "традиционно православно изповедание" на българския народ, което на дело се оказва традиционно безразличие към същото това народно вероизповедание. Поведението на българските държавници, чуждо на всякаква църковност и колебаещо се от безобидно духовно невежество до съзнателна антицърковност, не остана незабелязано нито за гръцките им колеги, дошли също в Зограф за празника, нито за стотиците поклонници.
Нашите държавници, казано на мекия език на дипломацията, се държаха в светата обител некоректно, а изразено с езика на обективната правда - поведението им беше възмутително. Да не влезеш в храма на празничното богослужение за мене е разбираемо - въпрос на лични идейни позиции; да не знаеш как да се държиш в църква - и това можем да го отминем като печално наследие от десетилетия държавно безбожие. Но когато дори "обикновеният" и "простият" човечец, макар и невярващ, стои с подобаващо внимание и уважение към светинята, чийто праг е престъпил, то как да не прави възмутително впечатление стоенето на държавниците ни с разкрачени крака и скръстени ръце в църква - може би това е поза на пълна "независимост и освободеност" от идеологемите на едно отминало "безпросветно православно минало" на народа ни?! Но когато си дошъл на държавни разноски с всички пътни, дневни и квартирни в Света гора, където никога през вековете не е взиман и грош от посетителите, и си довлякъл със себе си не "православния дух на българина", а алкохолния дух, който скоро ти е вързал ума, езика и краката, та трябва подчинените ти да те носят през манастирския двор, ти помисляш ли си, господин държавнико български, какво е нашето самочувствие на български монаси в Света гора? Ако първенците ни са такива, какъв ли ще е народът ни? - това е въпросът, който непринудено изниква в съзнанието на всеки небългарин, който в ония свещени за обителта ни мигове наблюдаваше кощунственото поведение на българските държавници!
Идването на държавни мъже в Зограф, както наблюдавам през годините, откакто съм в Света гора, не е нищо повече от екзотична екскурзия, от разкошен пикник сред прекрасна природа. В най-добрия случай те благоволяват да се запознаят с "българската културна светиня" /едно трогателно-безсмислено словосъчетание на журналистическа словоупотреба/, където техните "духовни копнежи" биват удовлетворени набързо с посещение на манастирската ни библиотека и иконната сбирка в храма "Св. св. Кирил и Методий". Оттам нататък всичко останало в Зограф за тях е непреодолима скука. Защото те не идват да изпросят молитвеното застъпничество на светия великомъченик Георги Победоносец за себе си, близките си, за народа си. Те не идват дори да споделят нашия празник, да се възрадваме заедно с духовна радост в Бога на това място, където националистичните усещания се чужди, където наистина успяваме да живеем като братя монаси от близо двадесет националности от няколко континента, защото всички сме изпълнени с едно чувство - че сме чеда на едната съборна и апостолска Православна църква, населници на Градината на Пресвета Богородица!
С голяма мъка споделям това с българската общественост, повярвайте ми! И не мислете, че пиша това, защото тази година държавните ни гости бяха от управляващата политическа сила. Посрещали сме хора от най-различни политически партии - и силни, и безсилни. Но те по едно сякаш си приличат - до властта са се добрали все хора, които нямат нищо общо с православната ни народна вяра.
Накрая моят призив към държавните мъже на моята Родина - България, е:
- Господа, вие не сте нежелани в Зографската света обител, но не забравяйте, че тя не е почивна станция на Министерския съвет /МС/, Народното събрание /НС/, МВнР, нито на... партия. И ако не искате поне в един аспект да не вредите на славното име на българския народ, което той си е завоювал през вековете с истинско достойнство и безброй усилия и жертви, поне не идвайте на нашия манастирски празник. Елате по всяко друго време, когато в манастира ни няма външни хора, за да не срамите нас, да не срамите народ български. Ние ще ви посрещнем с подобаващо внимание по всяко време, ще ви окажем българско и светогорско гостоприемство и ще молим Бога, Неговата свята Майка и светия великомъченик Георги да ви просвещава за ваше лично спасение и за достойно изпълнение на високия ви дълг.
Атон, юни 1996 г.
НА ЗОГРАФСКАТА СВЕТА ОБИТЕЛ
ИГУМЕН АРХИМАНДРИТ ВЕНЕДИКТ И БРАТЯТА
/Пресслужба "Куриер"/
* * *
София, 6 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СВЕЩЕНИЦИТЕ ОТ СОФИЙСКА ДУХОВНА ОКОЛИЯ ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ИВАН ТАТАРЧЕВ ПО ПОВОД ИЗБИРАНЕТО НА ДОСЕГАШНИЯ МИТРОПОЛИТ ПИМЕН ЗА ПАТРИАРХ НА СВИКАН ОТ НЕГО И ПОДДРЪЖНИЦИТЕ МУ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР. Документът е адресиран до средства за масова информация.
Г-Н ТАТАРЧЕВ,
Ние, свещениците от Софийска духовна околия, се обръщаме към Вас с това писмо:
След 10 ноември 1989 година синята коалиция, която тогава почти всички ние горещо подкрепяхме, се опита да ни натрапи за духовен водач един психически болен, неуравновесен човек - тогавашния йеромонах Христофор Събев. Както всички знаем, той се провали и в Църквата, и в политиката. Неговите действия отблъснаха много от симпатизантите на Съюза на демократичните сили /СДС/.
Вие сега обаче достигнахте апогея на деструктивното вмешателство на родната ни Църква. Опитвате се да ни натрапите за патриарх един низвергнат 90-годишен бивш митрополит, Вие, който се "борите" за декомунизация на България, забравихте ли, че не патриарх Максим, а г-н Пимен пишеше възторжени статии за възхвала на Октомврийската революция и нейното "благотворно" въздействие върху православието. Възхваляваше величията на комунизма и беше готов да направи всичко само да е той лично най-облагодетелстван от предишния режим.
Вие, г-н Татарчев, облечен в голяма власт, сте решили тази власт, дадена Ви и с нашите гласове, да използвате за унищожение на Православието в България.
Ние, свещениците от Софийска духовна околия, Ви обещаваме и решително заявяваме, че ако ще и да повдигнете срещу нас гонения, по-страшни от турско и тоталитарно време, ние никога няма да признаем Вашите политически протежета в Църквата. Ако се наложи /не дай Бог/, ние сме готови да извършваме богослужения в апартаменти, мазета и пещери, оставайки верни на Господа, на Неговата света Църква и на нашата духовна йерархия, избрана по воля Божия и призната от целия православен свят.
Завършваме с думите на Деветия член от Символа на вярата: "Вярвам в една света, Вселенска и Апостолска църква."
София, 10 юли 1996 г.
/Пресслужба "Куриер"/
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 31 юли 1996 година
Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА
БТА - Редакция "Справочна информация
Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително.
Twitter
Facebook
