София, 6 март 1996 година
Брой 47 /1602/    

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 6 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА СИНДИКАТ "КОРАБОСТРОИТЕЛ" КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ В КОРАБОРЕМОНТЕН ЗАВОД "ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ" - ВАРНА, ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЖАН ВИДЕНОВ И ДО МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА ДИМИТЪР ПАВЛОВ ПО ВЪПРОСА ЗА ФИНАНСОВОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЗАВОДА.

УВАЖАЕМИ Г-Н ВИДЕНОВ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ПАВЛОВ,

Както Ви е известно, Министерството на отбраната /МО/ дължи на Кораборемонтен завод "Флотски арсенал" - Варна, близо 400 млн. лева за извършена кораборемонтна дейност.

Неизплащането на тази сума поставя в изключително тежко финансово състояние завода. В резултат на това предприятието дължи суми на държавния бюджет /ДОО, ПКБ и др./. Същите са в многократно по-малки размери от сумата, която министерството дължи на предприятието.

В последните две години заводът работи на печалба, но трудностите преди това не позволиха да се формира достатъчно висока база на Фонд работна заплата /ФРЗ/, отговаряща на сложността и тежестта на труда на кораборемонтчиците. Това поставя нашите работници в изключително неблагоприятна позиция и сега те получават много по-ниско трудово възнаграждение от колегите си от сродните граждански заводи и частните фирми, които работят на територията на завода.

С предстоящото изменение на Наредбата за регулиране на нарастването на средствата за работната заплата ще се даде възможност на предприятията, които не дължат суми на бюджета и имат положителни финансови резултати, да могат да повишават заплатите, без да бъдат санкционирани.

Ние оценяваме, че е невъзможно да бъде издължена сумата от 400 млн. лева наведнъж, и ето защо предлагаме:

1. Да бъдат опростени задълженията на Кораборемонтен завод /КРЗ/ "Флотски арсенал" към държавата или същите да бъдат поети от МО.

2. Заплащането на основните работници да бъде приведено близко до това на колегите им от сродните граждански заводи.

На общо събрание на трудовия колектив бе взето решение да се отстоява 60 лв. часова ставка за основните работници и 30 на сто увеличение на основните месечни заплати на целия личен състав на завода.

Директорът на завода отказа въобще да преговаря по нашето предложение.

Това повиши социалното напрежение сред работниците в завода и по решение на Основната синдикална организация, членуваща към Синдикат "Корабостроител" /която е най-многобройната в завода/ преговорите бяха прекратени.

Считаме, че забавянето на решението на повдигнатите въпроси ще породи още по-силно недоволство, което може да прерасне в протестни действия, включително и в София.

Варна, март 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СИНДИКАТ "КОРАБОСТРОИТЕЛ":
инж. Т. Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НЗСК ПРИ КРЗ "ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ":
М. Петков

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА ДЕПУТАТА ОТ СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ЕДВИН СУГАРЕВ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ АКАД. БЛАГОВЕСТ СЕНДОВ. Документът е адресиран и до президента на Републиката, до Министерския съвет, до Комисията против корупцията при Народното събрание, до главния прокурор и до средства за масово осведомяване.

4. Отговор на г-н Жан Виденов на питане относно достоверността на неговите изказвания пред Народното събрание относно анулиране на цесионния договор за дълговете на "Химко" ЕАД и "Кремиковци" ЕАД, сключен между "Булгаргаз" АД и "Мултигруп", 6 октомври 1995 г.

Жан Виденов: "Що се касае до съвършено неправилно зададения Ви трети въпрос, Вие много добре знаете, че от началото на годината преводи по договора за цесия са правени. Напомням, тъкмо по време на защитаваното тогава от вас служебно правителство на Ренета Инджова. Колкото и да ви се струва невероятно, именно моето правителство успя да спре тези преводи."

ЛЪЖА: Преводи са правени и по време на правителството на г-н Жан Виденов. На 23 януари 1995 г. "Кремиковци" превежда на "Мултигруп" 95 425 992 лв., на 20 април 1995 г. - 65 000 000 лв., на 12 май 1995 г. - 93 340 350 лв., на 26 май 1995 г - 1 498 793 лв.

Жан Виденов: "Това, което е работа на Министерския съвет, е сторено. С искова молба от 19 юли 1995 г. "Булгаргаз" е депозирал в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата, Кредитна банка АД и Дисконтова къща ЕООД да бъдат осъдени да заплатят получените от тях суми."

ЛЪЖА: Седмици след това изявление самият г-н Жан Виденов оповестява пред Народното събрание, че е уволнил Ангел Попов тъкмо защото не е предприел нужните мерки по отношение на цесионния договор.

Жан Виденов: "Приведохме данни, които, кой знае защо, са все до приемането на Закона за държавния бюджет за тази година /.../ Бих искал да ви напомня, господин Сугарев, че правното основание беше дадено със Закон за държавния бюджет за 1995 г."

ЛЪЖА: Вземанията на "Булгаргаз" фигурират и в предишния бюджет като държавни вземания. Те са такива още според неотмененото ПМС на служебния кабинет от 5 януари 1995 г., към което кабинетът на г-н Жан Виденов уж се бил придържал, както и по силата на Постановление на Министерския съвет /ПМС/ 151 от 1993 г. и ПМС 77 от 1994 г. Това са "правните основания", от липсата на които се оплаква г-н Виденов.

5. Отговор на г-н Жан Виденов на питане относно държавното участие в българо-руското газово акционерно дружество "Топенерджи", 3 ноември 1995 г.

Жан Виденов: "И така, първо, цитираната Междуправителствена спогодба изисква равно участие на руските и на българските фирми в съвместната фирма "Топенерджи" - по 50 процента. Това е спазено и ще се спазва."

ЛЪЖА: Още на следващото Общо събрание на акционерите делът на държавната фирма "Булгаргаз" бе намален от 50 процента на 25,1
процента чрез увеличение на акционерния капитал и приемане на нови акционери. "Мултигруп" получи 8,25 на сто, други 8,25 на сто получи "Овер газ инк.", 50 на сто от акциите в която се държат от руския партньор в "Топенерджи" РАО "Газпром". По този начин руската страна получи контрол над 54,13 на сто от акциите в "Топенерджи", а българското участие беше сведено до 45,87 на сто, от които само 28,30 на сто държавно.

Жан Виденов: "По въпроса за защита на интересите на учредителите ние сме работили много, включително в преговори с руската страна. Осъществените промени в Устава на "Топенерджи", които предвиждат вземането на решения по важни въпроси да стане с мнозинство от две трети, са едно от очевидните гаранции в тая насока. Допълнително е въведено мнозинство от три четвърти по най-важните въпроси, което на практика е блокираща квота, право на вето на "Булгаргаз" и неговия принципал - българското правителство."

ЛЪЖА: Визираните промени в устава всъщност са фрапиращо отстъпление и на практика предават държавните интереси. Държавните предприятия не разполагат с две трети от гласовете, а с много по-малко - поради което вземането на решения на практика зависи от волята на "Мултигруп".

А мнозинството от три четвърти не е блокираща квота, тъй като е валидно само по един-единствен въпрос: прекратяване дейността на дружеството. С това се изчерпват и възможностите за въздействие от страна на българското правителство.

6. Отговор на г-н Жан Виденов на актуален въпрос относно недостига на хлебно зърна, 8 декември 1995 г.

Жан Виденов: "Към тази дата /15 октомври, когато влиза в сила забраната за износ на зърно до края на календарната година/ по официално проверени и препроверени данни на Главно управление "Митници", носещи изходящ номер от 6 декември тази година, от страната са изнесени 554 хиляди тона пшеница, отделно 52 хиляди тона брашно от новата реколта."

ЛЪЖА: Изнесени са над 950 хиляди тона зърно, което лесно може да се провери, като се сумират данните от Главно управление "Митници", на които се позовава и самият г-н Жан Виденов.

Жан Виденов: "Хлебният баланс на страната е напълно съхранен. В страната са налице необходимите количества хлебна пшеница. Дефицит в натурално изражение няма. Извънредни мерки не се налагат.”

ЛЪЖА: Паралелно с това и много други подобни изявления се деблокира държавният резерв - мярка, допустима само при война или природни бедствия. Министерският съвет със специално свое решение освобождава от мита и други налози на около 450 хиляди тона зърно - очевидно толкова се предполага, че трябва да се внесе, за да се закърпи зърненият баланс.

Могат да се посочат и ред други подобни примери, г-н председател. А могат да се посочат и по-неприятни прецеденти - като например фактът, че министър-председателят си позволява не само да държи обидно груб и провокативен тон при своите отговори, но и пряко да заплашва народния представител, на който отговаря. Един пример в това отношение - на 14 юли 1995 г. г-н Жан Виденов си позволи да изрече дословно следното: "Ако случайно ви позволим да провалите съвместния проект за транзитиране на газ, къде ли ще бъдете след година и половина, господин Сугарев, когато от най-ниски цени на Балканите започнем да плащаме най-високите цени на Балканите и половината българска икономика фалира буквално за броени дни?” Какво е това, ако не заплаха? Надявам се да съзнавате каква тежест имат подобни посегателства спрямо свободната воля на народния представител - в съответствие с българската конституция. И смея да се надявам, че от висотата на своята отговорност Вие няма да оставите подобни прецеденти без последствие. Защото, ако не потърсите отговорност от лъжците, тя ще бъде потърсена от българските избиратели, които едва ли ще търпят измамниците да се ширят в храма, където се осъществява тяхната собствена политическа воля.

София, 1 март 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО /ЧАСТ ВТОРА/ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС ЯНКО ЯНКОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ-ДЕМОКРАТИ ВБЪЛГАРИЯ, ДО ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ИВАН ТАТАРЧЕВИ ДО СРЕДСТВА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ.

Нека все пак припомня, че един от ръководителите на мултимафията Димитър Иванов е човекът, чието име съвсем наскоро бе спрягано от световните информационни агенции като специалист по автомобилните атентати /във връзка с атентата срещу македонския президент, извършен два месеца преди това/. Нека изрично припомня факта, че точно това е човекът, който в продължение на много години е ръководил изключително много и изключително жестоки покушения срещу мен и всичките ми роднини и приятели. Нека припомня, че в прокуратурата съм предоставил изключително много жалби с искания за разследване на изключително много извършени под неговото ръководство престъпления, а прокуратурата дори не е отговорила на нито една от жалбите ми. Нека припомня, че точно по времето на автомобилното произшествие бях дал под печат втория том от документалната си книга "Документ за самоличност", в която на 570 страници съм събрал доказателствата за извършените от Димитър Иванов, неговите служители и агенти престъпления спрямо мен, моите близки, роднини и ръководената от мен партия, при това само за краткия период от последните две години, годините 1994 и 1995-а. Нека изрично поискам от Вас да бъдат разпитани лицата, които ще потвърдят, че само няколко дни преди автомобилното произшествие двама от публично самодемаскиралите се агенти на бившето Шесто управление на Държавна сигурност и днешни агенти на мафията са посетили печатницата, където беше отпечатан първият том на книгата, и са поискали да получат от мое име втория том, но...били изненадани от факта, че книгата не е под печат в същата печатница. Настоявам да бъдат разпитани лицата, които ще потвърдят, че същите двама души са рекетирали членове на ръководената от мен партия и изрично са им внушили, че и тях ще ги постигне катастрофа като моята, ако не им се подчинят. Същите двама души са се хвалили, че са свързани с лицата, осъществили покушението.

Съществува и още нещо - до деня на автомобилната катастрофа аз в буквалния смисъл на думата заливах с ксерокопия от жалбите си всички официални български властнически органи, всички информационни агенции и всички западни посолства. След счупването на ръката ми, естествено, спрях да правя това. Именно тогава се осъществиха няколко от най-любопитните и най-красноречиво самодискредитиращи се акции на Димитър Иванов и неговите агенти и служители.

1/ Лично аз и най-близките ми хора бяхме изрично и открито, "предупредени", че ако искаме да сме живи, трябва да заминем да живеем в Калифорния, Австралия или Нова Зеландия.

2/ В интервю във в. "Дневен труд" от 09 януари 1996 г. лично Димитър Иванов се самопредстави като главен пазител на българските уникални съкровища и обясни на "потресените" от разкритието читатели на вестника, че благодарение на него "най-голямото гърне с жълтици не успя да стигне до Виена", но "за съжаление изпуснахме и Бузата. В суматохата след 10 ноември той се измъкна през границата и отиде да си прави бизнеса във Виена. И това стана с помощта на Янко Янков, шефа на Партия либерален конгрес. Нели, жената на Митко, беше станала член на бюрото на партията, Янко Янков беше поел политическата им защита, пишеше до президента и до парламента против мен и против Христосков." Ако бяхме правова държава, Димитър Иванов и редакторът на вестника щяха да заминат за затвора заради лъжливостта на всичките твърдения в тези няколко реда, но вместо това на читателите е "обяснено", че Янко Янков - политически затворник 1 на България и 3 на Европа, всъщност е само един криминален престъпник, достоен за вниманието на Интерпол. Впрочем само два реда по-долу Димитър Иванов обяснява, че съучастникът на Янко Янков в криминалните престъпления Митко Бузата, все пак бил издирен от Интерпол, оттам пък съобщили на Димитър Иванов къде той се намира, "и толкова". Това "и толкова" внушава на "потресените" от разкритията български читатели, че от Интерпол просто са козирували на Янко Янков и за да не му строшат хатъра, са оставили Митко Бузата на спокойствие. То съвсем не означава, че от Интерпол са им казали: "Дайте ни доказателства, а не голи приказки, и тогава ние ще ви го изпратим в колетна пратка!" От израза "и толкова" излиза, че политическата полиция е представила на Интерпол убедителни доказателства, подписани от Д. Иванов, за престъпните действия на Митко Бузата, но международната организация не се е съобразила с тях, защото е подчинена на супермафиота Янко Янков.

Въобще не реагирах на тази гнусна провокация не само защото не можех да пиша със счупената си ръка, но и защото исках да ги оставя да затворят цикъла на провокационния си замисъл. Това, че не реагирах на провокациите, и това, че спрях да пиша и разпространявам ксерокопия от жалбите, предвид на заплахите и особено на осакатяването ми, изглежда, е било примитивно преценено от Димитър Иванов в смисъл, че най-после е успял да ме уплаши и усмири. След примитивния си извод в обширното си интервю в три последователни броя на вестник "Дневен труд" под заглавие "Корупцията не е от вчера", още в уводните думи на интервюто, започнато на 06 февруари 1996 г., той започва именно с мен. Според психологическата наука моят образ очевидно се е натрапил в съзнанието му като "доминантен проблем". Без да споменава името ми, босът на българската мафия, най-големият политически и икономически рекетьор в България за последните 20 години, визира именно мен.След като "се жалва" пред читателите, че е бил изнудван и шантажиран за пари от мен и от моя заместник в партията Тошо Пейков, не пропуска да се похвали, че все пак накрая "всичко утихна". Именно в ключовия израз "всичко утихна" се съдържа цялостната стратегия на зловещия кръвопиец от Шесто. Все пак той не може да не знае, че последният, "който не е утихнал", съм именно аз и думите му "всичко утихна" са израз на параноидното му желание след осакатяването ми това наистина да бъде така... Но той не е бил сигурен в това и все пак е очаквал някакво мое вестникарско опровержение. Аз обаче прецених, че с по-горе цитираната част от интервюто си Димитър Иванов вече официално и публично е извършил престъпление по член 146-148 от Наказателния кодекс /НК/ "обида и клевета" спрямо мен и Тошо Пейков. Давностните срокове не са такива, че да изискват светкавична моя реакция, а интуицията ми подсказваше, че ако замълча още малко, той ще влезе още по-дълбоко в собствения си капан. Така и стана. Във в. "Нощен труд" от 26-27 февруари 1996 г. той изпраща свой "говорител", в устата на когото влага думите, които не е посмял сам да каже в собственото си интервю.

Интервюто на Юлиан Коцев е съставено от Димитър Иванов и това личи от стила и строежа на самото интервю. Главната цел на публикацията в "Нощен труд" е чрез устата на Юлиан Коцев Димитър Иванов да изрази ясно истинската мисъл на водача на мафията. Поради това Коцев е задължен да бъде пределно откровен, като изрично пише, че "близко до ума е, че казаното от Д. Иванов е послание до Янко Янков". Не случайно е употребена думата "послание" - навсякъде по света отрязаният пръст, отрязаното ухо или счупената ръка или крак по законите на мафията представляват именно "послание”. Послание за последващи смъртоносни посегателства, ако не се изпълни желанието на мафията "за утихване".

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 6 март - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ПО ПОВОД НА 100-ГОДИШНИНАТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ВАРНЕНСКОТО ТРАКИЙСКО ДРУЖЕСТВО.

ГРАЖДАНИ НА ВАРНА И ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ!

На 12 май 1996 г. Варненското тракийско дружество ще чества славен юбилей - 100 години от своето създаване.

Подготовката и честването на юбилея ни дава възможност да се върнем към онези паметни дни на 1896 г., когато между по-будните преселници във Варна назрява идеята за създаване на тракийска организация с цел да бъдат по-често заедно, да си помагат за по-лесно преодоляване трудностите на бежанския живот, да се информират за съдбата на своите близки, останали в робство.

Честването на юбилея ни дава възможност трезво да преценим изминатия от тракийското дружество път на развитие, да се убедим, че през всичките години на своето съществуване, въпреки повратностите на историята, основната цел на дейността му е била защита на интересите на българите - бежанци от Тракия. Този извод с особена сила важи днес, когато нашата тракийска организация, от организация за себе си се отвори към обществото и смело, без отклонение, без комплекси поставя проблемите на своите членове пред българската общественост, пред всички държавни институции.

За подготовката и честването на юбилея е изграден Инициативен обществен комитет под патронажа на Областния управител и с участието на Варненската и Преславска митрополия, на държавни и обществени институции, на представители на бизнеса, на културни среди и др.

Инициативният комитет призовава всички граждани на Варна и Варненска област да участват в проявите и мероприятията, свързани с честването на славния юбилей.

Надяваме се на Вашата материална и морална подкрепа, за да изпълним с необходимото достойнство и чест решенията на Двадесетия конгрес на Съюза на тракийските дружества - заключителните тържества от честването на юбилея да се проведат в гр. Варна.

Варна, март 1996 г.

ЗА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ:

областен управител Кирил Йорданов

/Пресслужба "Куриер"/

15:00:00
06.03.1996 г.       

Редактор: Лилия Томова
                  Нина Гаврилова - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Весела Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!