София, 6 май 1993 година
        Брой 87 /874/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ЗА СРЕЩА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ.

На 5 май 1993 г. по инициатива на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /ИБ на ВС на БСП/ се състоя официална среща на представители на ръководствата на Българска партия либерали /БПЛ/ и на Българската социалистическа партия. Бяха обсъдени актуални политически проблеми и разменени становища относно работата на институциите на държавната власт, Народното събрание, президента. В хода на разговорите се очерта съвпадение на позициите по въпроси, свързани с националните интереси на страната, както и някои различия в оценките, произтичащи от идеологическите платформи на двете партии.

Постигната беше договореност за организиране на публичен диспут между представители на различни идеологически доктрини, в който да участват и БПЛ, и БСП.

София, 5 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ЕТНИЧЕСКОТО И ВЕРСКОТО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ, ПРИЕТА НА ПЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ /1-2 МАЙ 1993 Г., СОФИЯ/.

Българската социалдемократическа партия е против етническото и верско противопоставяне. Ето защо ние считаме, съгласно чл.12 и 13 от конституцията, използването на религията за политически цели за недопустимо.

Ние отричаме всички форми на религиозен фанатизъм, защото водят към конфликти с трагични последици независимо дали се касае за различни християнски секти, нетърпени в други демократични страни, или за мюсюлмански фундаментализъм.

Също така всяка насилствена смяна на националната идентичност, включително и чрез измисления от Сталин, Тито и Димитров македонизъм, считаме за комунистнически рецидив.

София, 2 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ НА НЕЗАВИСИМИЯ УЧИТЕЛСКИ СИНДИКАТ ПО ПОВОД НА НЕУЧАСТИЕТО НА ОРГАНИЗАЦИЯТА В РЕШАВАНЕТО НА УЧИТЕЛСКИ ПРОБЛЕМИ.

Независимият учителски синдикат при Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ не подписа отрасловото споразумение за прилагане на ПМС номер 71/1993 г. в системата на средното образование.

Определената средна работна заплата акумулира постигнатото в стачното споразумение от 10 октомври 1992 г. между националните стачни комитети на Независимия учителски синдикат и Синдиката на българските учители и правителството.

Предложените от Министерството на образованието, науката и културата /МОНК/ начални работни заплати не ни удовлетворяват. Ръстът на работните заплати на учителите с висше образование не достига 43,5 процента, на база отрасловото споразумение от 1991 г. и ПМС - 133. Не сме съгласни с коефициентите на отделните категории персонал и образователния им ценз.

Националният координационен съвет на Независимия учителски синдикат протестира срещу подписаното на 26 април 1993 г. сепаративно споразумение между Министерството на образованието, науката и културата и Синдиката на българските учители /СТУ/, с което в нарушение на трудовото законодателство СБУ колективно се присъединяват към сключения колективен трудов договор между МОНК, Независимия учителски синдикат и УС към КТ "Подкрепа" без знанието и съгласието на двата синдиката, страна по КТД. За извършеното нарушение Независимият учителски синдикат ще сезира съда, който да се произнесе относно законността на това споразумение.

София, 30 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ ИДЕЙНО-ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "АСЕН ЗЛАТАРОВ" ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ПРОФ. ЛЮБЕН БЕРОВ ПО ПОВОД НА РЕШЕНИЕТО НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА БЕЗПЛАТНИТЕ ЛЕКАРСТВА.

МНОГОУВАЖАЕМИ ПРОФ. БЕРОВ,

Идейно-политическият клуб "Асен Златаров" е убеден, че правителството, ръководено от Вас, допусна една сериозна грешка с лишаването от безплатни лекарства на децата - надеждата на България. От всички категории, които получават безплатни лекарства, най-онеправдани са децата и това не може да се счита за правилно, при положение че българското население на страната намалява. При създаденото положение на намаляваща раждаемост правителственият акт ще ускорява този отрицателен процес, а това в крайна сметка е в полза на стратегическите интереси за завладяване, от страна на Турция, на Балканите до Адриатика.

Ние разбираме добре крайно трудното положение, в което се намира правителството, и че едно връщане на старата наредба за безплатните лекарства за децата е много трудно да се извърши както поради икономически, така и поради политическото неудобство правителството да се откаже така скоро от своето решение по този въпрос.

Идейно-политическият клуб "Асен Златаров" при това положение предлага да се намери възможност да се увеличат детските надбавки до такава степен, че да компенисират отнетото ползване на безплатни лекарства. Едно такова решение даже и да не компенсира напълно увеличаването на разходите за боледуващите деца, ще издигне авторитета на правителството и ще съдейства по-пестеливо и разумно да се изразходват дадените увеличения за добавки на децата.

Надяваме се, че Вие ще разберете правилността на нашето предложение и ще намерите сили и кураж да направите съответни изменения в предложения бюджет, за да се намерят необходимите средства за целта.

София, 4 май 1993 г.

С уважение,

КООРДИНАТОР НА КЛУБ "АСЕН ЗЛАТАРОВ":

Господин Добрев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО НА ФАКУЛТЕТНИЯ СЪВЕТ НА БОГОСЛОВСКИЯ ФАКУЛТЕТ ПРИ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕПОДАВАНЕ НА РЕЛИГИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ. Документът е адресиран до Постоянната парламентарна комисия по образованието и наука при Народното събрание и до министъра на образованието, науката и културата.

ПОЧИТАЕМИ ГОСПОДА,

Назрялата нужда от преподаване на религия в образователната система на Република България напоследък остро се дискутира и вече се очертават различни становища от страна на обществени институции, църкви и вероизповедания и отделни лица. Това ясно пролича и на Националната научно-практическа конференция "Училище и религия", която министерството на образованието , науката и културата /МОНК/ организира на 8 април 1993 г. в Националния дворец на културата. Оказа се, че в това отношение МОНК все още няма конкретно изработена концепция и не разполага с екип от специалисти в областта на религиозната педагогика. За съжаление досега предложените и набързо отпечатани учебници и пособия за религиозно обучение са с подчертан протестантски дух. Това е в дисонанс с традиционните разбирания на православния българин за праотеческа православна вяра, църковност и родолюбие.

Факултетния съвет на Богословския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" посвети на тази актуална тематика специално заседание на 30 април 1993 г. и реши да излезе със следното изявление до Народното събрание, МОНК и масмедиите:

Ние желаем да осведомим българската общественост, че в Богословския факултет в София сега успешно се обучават около 1000 редовни и задочни студенти като настоящ и бъдещ педагогически кадър за преподаване на православно вероучение в началния и в средния курс на българското училище. Вземаме пореден повод още веднъж да напомним, че разполагаме с преподавателски състав, който може да разработи учебни планове и програми, учебници и помагала. За тази цел е необходимо обаче готовност за цялостно сътрудничество и финансово обезпечаване от страна на МОНК.

В това отношение изцяло подкрепяме обръщението-призив на Православния богословски факултет при Великотърновския университет "Св.св. Кирил и Методий" от 15 април 1993 г. по повдигнатите въпроси на религиозното обучение. Поддържаме като целесъобразно направеното от тях предложение за сформиране на Постоянна комисия при МОНК от специалисти, включваща православни педагози и духовници, светски педагози, социолози, както и представители на различни религиозни общности /в зависимост от числения им състав у нас/.

Комисията следва да обсъди всестранно актуалния въпрос за преподаването на вероучение с конкретни предложения до съответните институции. Основен критерий в това отношение трябва да бъде приоритетът на православната вяра предвид живите исторически традиции и заслуги на Българската православна църква.

София, 3 май 1993 г.

ДЕКАН: Проф. к.б.н. Иван Денев  

ЗАМ-ДЕКАН: Проф.к.б.н. Н.Маджуров  

ЗАМ-ДЕКАН: Доц. д-р Д. Киров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АКАДЕМИЧНИЯ СТУДЕНТСКИ КЛУБ "МЛАДА ДЕМОКРАЦИЯ" КЪМ ФАКУЛТЕТА ЗА СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ ПРИ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ПО ВЪПРОСА ЗА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ.

Висшето образование се превърна в заложник на дребно. Псевдоучени използват огромните проблеми на висшето образование, за да го разрушат и да го подчинят на свои теснопартийни и лични интереси. След закона "Панев", който създаде огромен хаос, сега се готви законопроект "Анти-Панев". Това е ударът, който окончателно ще съсипе образованието в България.

Вместо да приеме тенденциозни и унищожаващи закони, Народното събрание трябва да приеме Закон за висшето образование, който да реши предизвиканите от законодателния хаос проблеми във висшето образование, да го конституира по европейски модел и да го измъкне от дълбоката криза, в която се намира.

Ние няма да допуснем повече протакане на жизненоважния за академичната общност закон, защото това е проблем не само на образованието, а изобщо за бъдещето на нацията.

АСК "Млада демокрация" организира референдум сред студентите от Софийския университет за формите и за начина на активен студентски протест до влизането на закона в пленарната зала, както и за изпълнението на исканията в Меморандума на Национална студентска конфедерация от 29 октомври 1992 г. Референдумът ще се провежда до 12 май 1993 г. в стая 120 А на Ректората.

София, 29 април 1993 г.

/Пресслужба "Куриер”/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "ГОЛЕМИТЕ ИЛЮЗИИ" /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА "ОТМЪЩЕНИЕТО НА ТОТАЛИТАРНАТА ДЪРЖАВА"/ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЕВРОПА СЛЕД 1989 ГОДИНА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ДИМИТЪР ПОПОВ.

Повече от три години след промените у нас и в цяла Източна Европа ние все още усещаме във врата си зловонния дъх на тоталитарната държава. Нейното реално присъствие се чувства навсякъде. От занемареното административно обслужване и рухналото здравеопазване до блокираната аграрна реформа и катастрофално спадналия брутен национален продукт. Милионна явна и скрита безработица, отрицателна раждаемост и престъпност, която заплашва всеки момент да взриви търпимостта на обществото ни. Всичко това като фон на един бездействащ парламент, на който охранените депутати се опитват всячески да продължат живота.

Започва мъчително да се налага мисълта, че въпросът за голямата вина на имперската система е по-скоро в това, че ни направи негодни да действаме самостоятелно в една конкурентна среда. Безкрайните зависимости, в които ни държеше тоталитарната държава, сега дават отровните си плодове. Не преходът от планова икономика към свободно пазарно стопанство е причината за почти безнадеждното ни положение, а стерилитетът на обществото ни да произвежда самостоятелно, индивидуално. Защото това, което става пред очите ни като проява на частната инициатива и развитие на частния бизнес, е абсурдно за каквото и да е нормално възникване и натрупване на капитала.

При наличие на закони в икономическата сфера няма система за контрол върху спазването им. Уважението към изпълнителната власт в обществото ни е сведено до това от кой цвят тя се представлява. Или с други думи, обществените различия не се изчерпват със законните форми на политическата борба, а се пренасят върху стопанството и социалните проблеми. Подобни мотивации ескалират в корупция и в престъпни формирования, които превръщат държавата в свое оръдие.

Историята ни учи, че общества, в които бедността е нараствала винаги, са били по-уязвими в морално отношение. Хората престават да вярват в закона и да го уважават. А една държава, в която хората не уважават законите, сама престава да бъде законна.

Отмъщението на тоталитарната държава се съдържа именно в този контрапункт. Всъщност старата държава, създадена от имперската руска комунистическа система, на пръв поглед си е отишла. Тя като че ли е слязла от историческата сцена. Но хората, които са заемали ключови позиции в онази държава, които са управлявали администрацията й, които са отговаряли за нейната сигурност, всички тези хора са останали. Те са живи и здрави. Тяхното присъствие, макар и под друг етикет и форма, определя съдържанието и на ново-старата държава. Та нима е възможно човек да се промени така за няколко месеца или дори за година-две? Възгледите са упорито нещо. Те имат дълбоки корени. И понеже възгледите не се променят както годишните сезони, на помощ идва мимикрията. Това вечно българско приспособяване. От една власт към друга, от една действителност към друга действителност. И именно тези хора с "нови” възгледи, но със стария манталитет на чиновници, на стопановеди, на ченгета побързаха и успяха да заемат ключовите позиции - в банките, в търговския бизнес, в новата администрация.

Но едно е да заемеш позиция, да се приспособиш към едни променени условия, а съвършено друго е да направиш резултатите от твоята дейност наистина различни от преди. Но как да има резултати сега от дейността на тези хора, когато те и преди не са създавали резултати. Те са били бурмички в голямата бюрократична машина на системата. А бурмичката не може да мисли. Тя може само да ръждясва. И ако сравнението изглежда пресилено, то явлението бюрокрация и номенклатура е съвършено реално. То присъства в живота ни и днес, както и вчера. Най-често днес то е некадърност, облечена в нагла простащина. И всеки, който ми покаже благородни изключения, само ще потвърди тъжното правило.

Къде е промяната, се питаме ние? Тя е свързана с нови лица, с нов морал, с нови идеи, с ново състояние на обществените отношения, на околната среда, на собствения ни живот.

През последните три години ние непрекъснато виждаме и слушаме хора от "етажите" на старата държава. Професори с благопристойни физиономии, познати ни от минали времена, когато бяха опора на системата, сега заемат отново висши длъжности в администрацията. Те определят и оправдават развитието на икономиката ни. Те подготвят нормативните актове и проектозаконите. Те мотивират "новите” ни заплати и пенсии.

Нима не е ясно, че тези хора, всичките тези хора, които отново изпълзяха от сянката на миналото, не могат да живеят на светлина? Техният жизнен път, продължителен или кратък, е преминал в друго време. Духът и мисълта на тези хора са оковани от предразсъдъци и от догми. Характерът им е изтърбушен от праисторически страх към тоталитарната държава. Те още я виждат и чуват, защото тя е станала част от тях, а те самите са нейни бацилоносители.

Ho след като новите лица ги няма, можем ли да говорим за нов морал и за нови идеи?

Парламентът, след първоначалната еуфория, след гръмките изявления за хубавите дни за българската демокрация, след дитирамбите за присъствието ни в Европа, се умори от възторзите си. Надменността на едните предизвика коварството на другите и интригите на третите. Партийните междуособици се пренесоха в пленарната зала. Обособиха се парламентарни групи, неизбрани от народа, и депутати, прескачащи от партия в партия, заслепени от политическия хазарт. Но всички те - и от ляво, и от дясно, и от центъра - въпреки "ожесточението" си, което театрално демонстрираха от трибуната и от банките си, бяха задушевно единодушни, когато опазваха котерийните и меркантилните си интереси. Стачки ли? - Голяма работа! Прасета ли? - Нека мрат? Изнесено зърно за добитъка? - Това не е тяхна работа! Има си изпълнителна власт. Лекарите, учителите, нефтохимиците, авиодиспечерите, досадните пенсионери - всички те могат да почакат за своите доходи. Нека мине бюджетът през Народното събрание! Но собственото благополучие на народните избраници не зависи от бюджета. Бюджетът е закон, а народните избраници очевидно се поставят над закона. Те просто си гласуват сами заплатите, гласуват си компенсациите всяко тримесечие според ръста на инфлацията. В една тяхна и от тях приета заплата се навъртат около десетина-петнадесет пенсии или около осемдесет минимални работни заплати или около три-пет средни работни заплати. Как от тези 240 "народни" избраници не се намери поне един, който да предложи закон за възнагражденията на народните представители. Как в някой от тези 240 избраници не се пробуди онова, което наричаме съвест или справедливост, та да каже, че народният представител трябва да споделя тежестите и страданията на народа си. Че той трябва да е близко до неговия хал. И ако трябва да взима малко повече за това, че носи отговорност за най-висшата дейност в държавата - законодателната, то това малко повече трябва да е с бога и прилика, както казва от векове народът ни. И най-срамното е, че между тези 240 народни представители има няколко, които са минали по големия път на страданието по време на тоталитарната държава или поне са извървели някоя от по-късите му пътечки. Но всуе! Поне народът ни ще може с привичната си ирония да сравнява едните с нравствени титани като Найчо Цанов, Цанко Бакалов, Александър Малинов, а другите - с Георги Кирков и Димитър Благоев.

Не дава нравствен пример и президентът на страната. Бивш марксист и ожесточен антихрист /прочетете "Фашизмът"!/, започнал кариерата си под крилото на Людмила Живкова, той напразно се мъчи днес да се отдалечи от своето минало и да възприеме ново лице. Няма кой да му повярва нито вътре, нито вън от страната.

Не идейната позиция на подобни хора предизвиква възражение, а нравствената. Опитът, без да погледнеш критично към своето минало, да се представиш пред народа си като антикомунист. Това най-малкото е недостойно. Ето защо, без да я възприемам, мога да уважавам принципната позиция на г-н Кюранов или на г-н Томов, но не мога да премълчавам хамелеонщината на г-н Желев и на г-жа Ботушарова. От висотата на общественото положение, в което се намират, техният пример само развращава нацията.

Тоталитарната държава слезе от историческата сцена. Но като модел на руската червена империя през XX в. нейните рецидиви още за дълго ще смущават демократичния процес в България. Поне дотогава, докато частната собственост и гражданската търпимост не възтържествуват у нас. Докато частният бизнес и инициатива не разгърнат свободно възможностите си в условията на една толерирана от законите почтена конкуренция.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 6 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ПЪРВА/ НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ИЗВЪНРЕДНИЯ КОНГРЕС НА 20 МАРТ 1993 Г. ВЪВ ВАРНА И ПРЕДЛОЖЕНА ЗА ОБСЪЖДАНЕ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПАРТИЯТА НА ПЪРВИЯ ПЛЕНУМ СЛЕД ТОЗИ КОНГРЕС.

І. ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

Като изхожда от марксистко-ленинската наука, че всеки обществено-икономически строй, в който е запазено стоковото производство и антагонистичното деление на труда на производителен и непроизводителен, е капиталистически, Българската работническо-селска партия /БРСП/ оценява достигнатия етап на обществено-историческото развитие у нас до 1989 г. като държавен капитализъм. Това бе висша форма на капитализма, при който бе премахната частната собственост върху средствата за производство, но бе запазено стоковото производство, а оттам - наемният труд и експлоатацията на човек от човека.

Властта в страната принадлежеше на бюрократичната буржоазия, наричана номенклатура, която прилагаше диктатура, цинично представена за диктатура на пролетариата. Тази буржоазия се разпореждаше със средствата за производство и с принадената стойност, създадена от труда на наемните работници. На тях и на останалите трудещи се тя плащаше минимум средства за съществуване като във всяко капиталистическо общество.

Държавният капитализъм бе едновременно и предпоставка, условие за социализъм, тъй като премахването на частната собственост върху капитала е предпоставка, условие за премахване на стоковото производство и свързаните с него наемен труд и експлоатация. Това бе социализъм на бюрократичната буржоазия, при който обществото бе с единия крак в социализма, с другия в капитализма.

Държавният капитализъм изигра положителна роля за развитието на производителните сили на обществото, а оттам и за неговия социален и духовен напредък. Но заложените в него антагонистични противоречия между начина на производство и начина на присвояване, между умствения и физически труд, между града и селото, между неравномерното и непропорционално развитие на отделните отрасли на народното стопанство и пр. доведоха до неговия упадък и до обществено-икономическата криза. Той изживя времето си.

Управляващата у нас бюрократична буржоазия, по подобие на тази от страните от Източна Европа, за да запази своите привилегии, облаги и натрупани парични и материални средства, реши да замени държавния капитализъм и тоталитарна диктатура с частнособственически капитализъм и буржоазна демокрация. За целта тя в съюз с наследниците на частнособственическата буржоазия и под диктовката на международния финансов капитал прие редица закони, целящи присвояване на средствата за производство от отделните й членове. Това е обществено-икономически регрес, резултат от който са настъпилите: стагнация в производството, инфлация, безработица, глад и мизерия сред огромното мнозинство от народа и най-вече сред работническата класа.

ІІ. КЛАСОВО-ПОЛИТИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

На единствената форма на собственост и стопанисване на средствата за производство у нас до 1989 г. съответстваше единствена партия - БКП. Тя изигра положителна роля за мобилизиране на усилията на целия народ за изграждане на материално-техническата база на държавния капитализъм и на съответстващите му производствени отношения.

След 1956 г. ръководството на БКП бе обсебено от дясната, алчна за власт и корумпирана част от партията, изродила се в бюрократична буржоазия. За да запази своето господстващо положение, тя спря развитието на революцията от народнодемократична в социалистическа и на обществения строй от държавен капитализъм в социализъм.

Като партия, оглавявана от бюрократичната буржоазия, тя възприе само едната част от марксизма-ленинизма - премахване на частната собственост върху средствата за производство, но не и на стоковото производство и свързаното с него деление на труда на производителен и непроизводителен, а оттам на класите и класовото деление на обществото. На практика тя прилагаше бюрократично-авторитарните принципи на Родбертус, Бисмарк и други буржоазни икономисти и политици, приписвайки ги на Маркс, Енгелс и Ленин, с което дискредитира марксизма-ленинизма в очите на неосведомените хора.

С настъпване на обществено-икономическата криза и преврата от 1989 г. БКП се разцепи. Появиха се няколко буржоазни групировки.

Най-дясната и най-консервативната - СДС, обхваща част от висшата и средната бюрократична буржоазия, наследниците на частнособственическата, реституирана буржоазия, новопоявилите се спекуланти, лумпени и пр. Тяхната основна цел е възстановяването на частнособственическия капитализъм с буржоазната демокрация, превръщане на натрупания паричен капитал в призводителен и разграбване на националното богатство.

БСП изразява интересите на дребната и на част от средната бюрократична буржоазия. Тя е също за частнособственически капитализъм и буржоазна демокрация, но при известна социална сигурност за себе си.

Между тези две основни буржоазни групировки са разположени либералите, социалдемократите, земеделците и пр., наричащи се Център, които изразяват интересите на част от интелигенцията и на дребната буржоазия. Те са също за частнособственически капитализъм и буржоазна демокрация и за известно тяхно присъствие във властта и в икономическия живот на страната.

Всички тези буржоазни групировки са за прехвърляне на тежестта от кризата върху работническата класа.

Лявостоящите от БСП партии, наричащи се "комунистически" /Българска комунистическа партия - /БКП/, БКП /марксисти/, Обновена българска комунистическа пария /ОБКП/ и БКП - революционна /БКП-р/ изразяват интересите на част от интелигенцията и на дребната бюрокрация, независимо че в тях членуват и работници. В общи линии те са за държавен капитализъм, когото продължават да наричат социализъм, но без негативните му страни.

ІІІ. СЪЩНОСТ И ЦЕЛИ НА БРСП. МЯСТОТО Й В ОБЩЕСТВОТО

БРСП е партия на работниците от града и селото и на останалите трудещи се, експлоатирани от буржоазията. Нейното създаване се наложи от обществено-икономическото развитие на страната и от липсата на прогресивна партия, която да отговори на нуждите на това развитие.

Цел на БРСП е икономическото, политическо и духовно освобождение на работниците и на останалите трудещи се чрез построяване на работнически /пролетарски/ социализъм.

Работническият социализъм е строят, при който средствата за производство са подчинени на асоциираната работническа класа, следователно премахнати са наемният труд, капиталът и техните взаимоотношения. Това означава премахване, първо, на частната собственост върху средствата за производство и класата на частнособственическата буржоазия, и, второ, на стоковото производство и обращение и свързаните с него деление на труда на производителен и непроизводителен и класа на бюрократичната буржоазия, следователно унищожаване на класите и класовото деление на обществото.

IV. ДЪРЖАВНО-ОБЩЕСТВЕНО УСТРОЙСТВО НА СТРАНАТА

Като изхожда от марксистко-ленинската постановка, че всяка демокрация е класова, БРСП отвърля както тоталитарната, бюрократично-буржоазна демокрация, така и буржоазната, частнособственическа демокрация, които не премахват наемния труд и експлоатацията на работническата класа и останалите трудещи се.

БРСП е за пролетарска демокрация като висша форма на демокрация, която изисква самоуправление на производителите и на останалите трудещи се.

За целта тя ще се бори за:
- изграждане на държава от типа на комуната и на съветите в Русия през първите години на революцията;
- изграждане на съветите чрез прилагане на принципа на изборност по производствено-териториални единици, като основното количество съветници се избират непосредствено от трудовите колективи; формиране на висшестоящите съвети /окръжни, областни, републикански/ чрез пълномощници /съветници/ от нисшестоящите; статут на републиканския съвет на върховен орган на държавната власт; право на отзоваване на всички пълномощници /съветници/ по всяко време; императивност /задължителност/ на пълномощията им. Възнаграждаване на техния труд от колективите, които са ги изпратили /избрали/;
- създаване на изпълнителски органи за изпълнение на текущата работа във всички отрасли на властта, като същите работят под непосредственото ръководство и контрол на съветите. Обвързване на тяхното възнаграждение в зависимост от дохода на колективите, работещи на тяхна територия;
- прилагане на класова диктатура с цел гарантиране на самоуправлението на производителите и недопускане реставрация на капиталистическите производствени отношения;
- усъвършенстване на съдебно-наказателната власт в съответствие с принципите на пролетарската демокрация;
- пълно разкрепостяване на гражданите от религиозната схоластика и заблуди. Премахване на всякаква издръжка на религиозни институти и дейци от държавата с изключение на паметниците на културата;
- развитие и усъвършенстване на армията, за да може да изпълнява основното си предназначение - защита на териториалната цялост на страната, докато международните условия налагат нейното съществуване.

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:00
06.05.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!