София, 6 май 1996 година
Брой 75 (1630)

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространения пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ ВЪВ ВРЪЗКА С ИНЦИДЕНТ В СТОЛИЦАТА ПРЕЗ АПРИЛ 1996 ГОДИНА С ЕМИЛ КОШЛУКОВ. Документът е адресиран до президента на Република България, до председателя на 37-то Народно събрание, до министър-председателя, до министъра на вътрешните работи, до дипломатически представителства и мисии, акредитирани у нас, и до средства за масово осведомяване.

Изпълнителният съвет на Общобългарския антикомунистически съюз не може да остане безучастен пред реваншисткия болшевизъм на МВР с всички негови негативи от близкото минало и настояще, още повече когато е репресиран младежки ръководител на Демократичната опозиция.

С настоящото Общобългарският антикомунистически съюз категорично протестира и застава срещу възраждането на комунистическата безогледност, репресии и терор.

Историческият момент не е предизвикан от нас, а от вас, господа "другари", консервирано и изчакващо "декомунизирани".

Публичен факт е, че след изборите от 1994 г. Българската социалистическа партия /БСП/, организирана в механично мнозинство, нарекло себе си "Демократична левица", предприе с цинична откровеност неприкрита рекомунизация в структурите на държавния апарат и най-вече в системата на МВР. По данни от ежедневния печат и масмедиите органите на полицията и МВР си спечелиха печалната слава на най-корумпирано, некадърно и лишено от добра воля за общественото благо държавно ведомство.

Да напомняме ли на г-н вътрешния министър Начев престъпната "грешка" с убийството на невинно заподозрения от полицията български гражданин пред хотел "Плиска" и онази престъпна "грешка" с невинно набедения от полицията в криминални прояви пловдивчанин, умишлено умъртвен в полицейски столичен участък след тежък полицейски побой?

Да напомняме ли безбройните умишлени и неумишлени "грешки" на полицията, чийто списък е прекалено дълъг и изчерпва общественото търпение и въздържаност?

Не е ли тази полиция същата, която нанесе побой върху няколко депутати през изтеклите няколко години?

Не е ли тази полиция, която със силови методи и корупция се стреми отново да всява страх в обществото, а там, където е необходимо, преднамерено е пасивна и драстично проявява безсилие?

Най-сетне не е ли на тази полиция министър онзи г-н Начев, който с нагло безочие отхвърли отговорността на собствените си некадърни служители, тази на ведомството си и своята лична отговорност за трагедията в Елхово, върху плещите на съкрушения от скръб духовен пастир и предпочете отново един беззащитен свещеник да бъде разпънат на кръст, за да бъдат чисти ръцете на съвременния Пилат?

При тези обстоятелства не е ли естествена и оправдана реакцията на загубилия доверие в полицейските органи български гражданин, за да побегне той от светлината на "Синята лампа"?

Общобълграският антикомунистически съюз пита - откога човешкият инстинкт за сигурност и самосъхранение е улика за подозрение и нанасяне на побой?

Общобългарският антикомунистически съюз счита, че не би могло и да бъде по друг начин, след като в структурите на МВР отново са привлечени за работа и е наситено изцяло с компрометирани стари кадри от бившата милиция и репресивната Държавна сигурност, мнозина от които са активни участници в така наречения възродителен процес.

Общобългарският антикомунистически съюз разполага с многобройни конкретни данни по този въпрос.

Случаят "Емил Кошлуков", медийно осветлен, говори в потвърждение на гореизложеното от нас.

Министър Начев ще трябва да се съгласи, че в сблъсъка с полиция, която репресира с побой и фразеология, неприкриваща антидемократични чувства и същност, случаят "Емил Кошлуков" никак не е за подценяване, сумиран с многобройните други предшестващи го случаи. Трудно се приемат полицейски версии и уйдурми в стила "Капитан Петко Войвода", защото кой ще повярва:
- че на паважа синини не се получават под окото и охлузната рана се различава от юмручен удар или удар с твърд предмет;
- че всеки заподозрян най-напред щателно се обискира, преди още да е свалена самоличността му и да бъде задържан;
- че оръжие не се носи на бос крак, по пижама или с анцуг в някой от джобовете;
- че колкото и да изглежда неправдоподобна версията на Кошлуков за случайно намиране на оръжието, толкова по-съмнително е поведението на полицията, която не търси и не посочва контрадоказателства за оборване на версията му;
- началникът на РУ на МВР "вниква в случая" и след няколко часа освобождава неправомерно задържания Кошлуков, но прави впечатление, че не следва разпореждане за изготвяне на протокол за доброволно предаване на намерена вещ - в случая огнестрелно оръжие. Този началник на РУ не разпорежда домашен обиск в дома на Кошулков в търсене на преки или косвени доказателства срещу версията на задържания или в подкрепа на неговата теза.

Това поведение на полицейските органи оставяме без коментар с множество още въпросителни.

Може би журналистите ще следва да кажат, че репресивната провокация на младежкия демократичен лидер от опозицията Емил Кошлуков е следвала своя закономерен ход и е приключила в кабинета на началника на РУ на МВР.

Остава още един съществен момент срещу всички репресирани антикомунисти в България - техните досиета в репресивната Държавна сигурност и до ден днешен не са разсекретени, което дава възможност за тайна репресия срещу всички репресирани и срещу репресирания в миналото Емил Кошлуков.

София, 20 април 1996 г.

ЗА ОБЩОБЪЛГАРСКИ АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ,
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Момчилов

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: отец Димитър Амбарев

СЕКРЕТАР: Павел Мечкарски

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТВОРЕНО ПИСМО ОТ СЕКРЕТАРИАТА НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДО СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВА ИНФОРМАЦИЯ В СТРАНАТА ПО ВЪПРОСИ НА СТРУКТУРАТА НА ПАРТИЯТА.

Секретариатът на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ се обръща към всички средства за масова информация във Варненска област да уведомят представителите журналисти на своите издания, че в структурите на БКП нямаме общински, окръжни и областни комитети на БКП. Структурите на БКП са както следва: Първична партийна организация, Околийски комитет, ЦК на БКП. Към Околийските комитети имаме Градски комитети на БКП в градовете и Районни комитети в общинските центрове. Лицето Кирил Станев Минчев няма абсолютно нищо общо с БКП. Той беше изключен от БКП на 21 септември 1995 г. Той не представлява никого другиго освен себе си. Официалният печат на БКП е печатът, поставен на настоящото писмо. Всички други печати на писма са невалидни, с различни форми и обозначения. Моля средствата за масова информация да се съобразяват с това. Членове на Политбюро на ЦК на БКП са следните другари: Владимир Асенов Спасов, Славчо Станчев Стойков, Милчо Петков Александров, Димитър Димитров Ябълков, Косьо Колев Терзиев, Тодор Костов Илиев, Вене Стойчев Евтимов, Ангелина Борисова Нечева, Павлина Борисова Димитрова, Георги Василев Даскалов, Павел Кънев Петков и Васил Минков Василев. Секретари на ЦК на БКП са другарите: Владимир Асенов Спасов - генерален секретар, Милчо Петков Александров - секретар по административно-кадровата политика, Любен Раденков Гелев - секретар по идеологическата работа, Стоян Рангелов Михайлов - секретар по организационната работа, Адриана Пенчева - секретар за работа с жените и с ДКМС, Димитър Димитров Ябълков - секретар по идеологическата политика, и Вене Стойчев Евтимов - секретар по външната политика и международни връзки.

Най-учтиво молим средствата за масова информация да се съобразяват с всичко това при информиране на обществеността за дейността на БКП. За всички изопачавания на информация ще бъдем принудени да търсим правата си чрез съда и чрез другите институции. ЦК на БКП издава вестник "Комунистическо дело". Софийският ГК на БКП издава вестник "Комунистическа правда" INSS 1310-6783. Всички други издания от името на БКП са криминални фалшификации, целящи да злепоставят и да дискредитират ЦК на БКП и изобщо БКП.

Цялата антикомунистическа дейност от разни престъпници и кариеристи, жадни за вождизъм и кариеризъм, се ръководи и направлява от Изпълнителното бюро на Българската социалистическа партия /ИБ на БСП/ с цел да се облагодетелстват в президентската надпревара. ЦК на БКП ще участва със свои представители за президент и вицепрезидент, които ще бъдат издигнати на съвместно заседание на Политбюро на ЦК на БКП, на Секретариата на ЦК на БКП, на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия /ЦКРК/ на БКП и първите секретари на Околийските комитети на БКП, което ще се състои на 4 май в клуба на БКП, намиращ се на улиците "Опълченска" и "Кавала", зад бл. 42-А, кв."Банишора", София. Всички други твърдения и съобщения ще смятаме като опити за манипулиране на обществеността и изпълняване на специални поръчки и нареждания на ИБ на БСП, които са дали указания и нареждания за свалянето на Владимир Спасов от длъжността генерален секретар на БКП и на Ивайло Денчев, председател на Националния съвет /НС/ на Отечествения фронт. Също така БКП има изградена коалиция - Съюз на левите сили, в която влизат: БКП, Оф, ДКМС, Съюзът на българските жени, Съюзът на борците против фашизма и капитализма /СБПфК/ и 92% от народа, който е доведен до глад, мизерия и нищета. Поместеното съобщение във в. "Дневен труд" на 19 април 1996 г., че на 30 април 1996 г. седем компартии се сливат в София, не отговаря на истината по следните причини:

1. В България има само една комунистическа партия и тя е БКП.

2. Така наречените "бекапета" само на думи са комунистически, а на дело са антикомунистически. Това са: БКП/м/, ОБКП, БЕКП, БРСП, БМРП, Марксистка платформа. Те са марионетки на БСП и на БАС, създадени за борба против БКП. С тях БКП никога и при никакви обстоятелства няма да се обединява. Изходът е един - всички тези марионетки на БСП и на БАС да се саморазпуснат и ако има в тях комунисти, да подадат документи за приемането им в БКП. Също така за БКП е ясен въпросът, че множество комунисти бяха излъгани и измамени, като напуснаха БКП и станаха членове на буржоазната новосформирана през 1990 г. котерия, която нарекоха БСП. Те все още членуват там и гласуват против своите интереси. Те трябва да напуснат БСП и да възстановят членството си в БКП.

За всички дезинформации за в бъдеще ще търсим правата си чрез правораздавателните органи.

София, 22 април 1996 г.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР:

Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ-ПРОТЕСТ ОТ РЕГИОНАЛНИЯ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ, РЕГИОНАЛНИЯ И ОБЩИНСКИ СЪВЕТ НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ, ФЕДЕРАЦИЯТА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО С НАРОДИТЕ НА РУСИЯ И ОНД, ОТЕЧЕСТВЕНИЯ СЪЮЗ, ДЕМОКРАТИЧНИЯ СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ, ПАТРИОТИЧНИЯ СЪЮЗ - ГРАД РУСЕ, ПО ПОВОД РЕШЕНИЕТО НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ В ГРАД ПЛОВДИВ ЗА ЗАЛИЧАВАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА АЛЬОША В ГРАДА. Документът е адресиран до средства за масово осведомяване.

Протестираме по повод решението на общинските съветници от Съюза на демократичните сили, Народен съюз - Български земеделски народен съюз, Демократическа партия; Движението, за права и свободи /СДС, НС-БЗНС, ДП/ от община Пловдив за премахването на Паметника Альоша от Хълма на освободителите в гр. Пловдив.

Историческото минало на България е реален факт и то не може да бъде оценявано и интерпретирано с емоции и конюнктурни настроения. България не може да поругава паметта си и да се гаври със загиналите за разгрома на фашизма воини. Всяко събаряне на паметник е позор за държавата ни независимо от коя историческа епоха е той. Историята е вечна и неин съдник винаги са били времето и поколенията, а не конюнктурните настроения на шепа хора.

Русе, 23 април 1996 г.

РЕГИОНАЛЕН И ОБЩИНСКИ СЪВЕТ НА БАС: Р. Бераха

ФЕДЕРАЦИЯ ЗА ПРИЯТЕЛСТВО С НАРОДИТЕ НА РУСИЯ И ОНД: Е. Еневски

ДЕМОКРАТИЧЕН СЪЮЗ НА ЖЕНИТЕ: Г. ЧЕРГАНОВА

ОТЕЧЕСТВЕН СЪЮЗ: В. Косева

РЕГИОНАЛЕН И ОБЩИНСКИ СЪВЕТ НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ: о.з. полк. Матеев

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СЛУЖИТЕЛИ В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”, ЖИВЕЕЩИ В СТУДЕНТСКИ ГРАД - СОФИЯ. Документът е адресиран до президента на Република България, до кмета на столицата, до ректора на СУ "Св. Климент Охридски" и до средства замасово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА!

Намираме за излишно разясняването на материалната и моралната унизеност на българската академична общност днес. фактът, че сме принудени да живеем в общежития, че сме лишени от всякакъв друг избор, говори сам по себе си. Толкова по-голямо бе нашето недоумение от решението на Ректорския съвет от 30 януари 1996, протокол N 5, за което бяхме уведомени едва в края на април 1996 г., според което всички преподаватели и служители, живели повече от три години в Студентски град, са длъжни да го напуснат до 31 август 1996 г. Подобно решение противоречи ако не на всички правни норми, то поне на Правилника на СУ. Дори това недоразумение да бъде отменено, то идеята за класиране въз основа на каквито и да било критерии би довела всеки от "некласираните", от асистента до професора, само до едно - до уволнение, до лишаване от правото му да практикува професията си. Пострадали ще бъдат най-вече разчитащите на законно решаване на проблема, тъй като е обществена тайна, че този контингент се ползва и от лица, които нямат нищо общо с университета. Редица факти за нарушения от подобен род биха дали достатъчно основание за извършване на проверка от страна на анкетна комисия.

Разбира се, нашият проблем е само част от общата жилищна криза на столицата и следствие от недостатъчния жилищен фонд на университета. Но това не обяснява отсъствието на жилищна програма и инициатива на университетската управа по този въпрос вече години наред. Още повече, че дори само сегашната база дава възможност за подпомагане на нуждаещите се колеги. Едва ли прогонването от общежитията на нас, приелите тези условия на живот и поели тежестта да се издържат изключително от своята преподавателска и научна работа, ще реши трайно, ако изобщо успее, жилищната криза на университета.

Съзнавайки значимостта на проблема, стоящ пред университетското ръководство, призоваваме към вашето съдействие за неговото принципно решаване. Вместо да се създава непрекъснато напрежение сред преподавателската общност по този твърде унизителен начин, нека наистина бъдат осигурени ведомствени жилища за нуждаещите се преподаватели по законния институционален ред. Възможности за това има, особено при наличието на здрав разум и добра воля.

София, 24 април 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПОЛИТИЧЕСКА ПРОГРАМА "НОВ ВЕК, НОВИ ИДЕИ, НОВА БЪЛГАРИЯ" /ЧАСТ ВТОРА/ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА, ГЛАСУВАНА НА ПОСТОЯННА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ГОР /СОфИЯ, 20 АПРИЛ 1996 ГОДИНА/.

2. ЗА КАКВА БЪЛГАРИЯ СЕ БОРИМ

Гражданското обединение за републиката смята периода, обхващащ последното десетилетие на XX век и първите десетилетия на XXI век, за период с историческо значение за българската нация. През този период се решава:
- дали България ще се вгради в семейството на най-напредналите държави, или ще изостане и ще влезе в групата на бедните страни;
- дали родината ни ще се изгражда върху основата на знанието и съвременните технологии, типични за новата цивилизация, или ще остане в опашката на световното развитие;
- дали българският народ ще изпадне в трайна демографска пропаст, или ще се стабилизира;
- дали ще продължаваме да губим културната си идентичност или ще изградим култура, способна да издържи конкуренцията на открития свят.

През X-XII век народът ни беше заплашен от византийско господство и претопяване, през XIV-XIX век - от османското робство и изчезване. Днес опасността е да загубим своята идентичност в открития глобален свят. През последните 5-6 години в България се очертаха тенденции на детехнологизация и намаляване на дела на прогресивните производства и отрасли, културно се обезличаване [?] и криза на националната култура, засилващо се стареене на нацията и бягство на млади, образовани хора от страната. ГОР смята тези явления за особено опасни. Те могат да доведат до превръщането на българската нация в нация със затихващи функции. Това, което съхраниха братята Асеневци и по-късно Раковски, Левски, Ботев, Стамболов и Вазов, може да бъде загубено при трансформациите на прехода към новата цивилизация. Днес народът ни не е застрашен от военна агресия и робство, а от загуба на идентичност, конкурентоспособност и енергия за оцеляване в открития глобален свят. Как ще вградим икономиката си, културата си, гражданите си в отворения глобален свят - това е централният въпрос на днешните поколения политици. Гражданското обединение за републиката смята за своя първостепенна програмна задача обединяването на всички национални сили за възраждането на българската национална сила, за формирането на национална доктрина за приобщаването на народа ни към семейството на най-развитите страни през следващите 15-20 години.

Тази национална доктрина:
- изключва конфронтацията между основните политически сили в страната;
- предполага съгласуваност на политическите сили и държавните институции по основните въпроси на външната политика и националната сигурност;
- формира максимално широка основа за управлението на страната;
- изисква приемственост в дейността на българските правителства.

Тази национална доктрина ни задължава:
- да изградим конкурентоспособни български производства и да завоюваме трайни позиции на европейските и световни пазари;
- да отстоим стародавните си културни традиции и да разпространяваме постиженията на българската култура в Европа и света;
- да откроим българската национална специфика, българския национален стил като неразделна и незаменима част от световната и европейска културна съкровищница;
- по демократичен начин и на реципрочна основа да осигуряваме навлизането на българската традиция в балканското икономическо и културно пространство.

Ние в ГОР се борим за абсолютен приоритет на общобългарските интереси над всички други интереси в рамките на общите хуманни принципи на човечеството. Имаме своя идеал за България и искаме:
- България да бъде страна на свободни хора; с осъзнато гражданско, национално и глобално самосъзнание;
- България да бъде страна на социалната справедливост;
- България да бъде място на етническа толерантност и търпимост;
- България да бъде страна на солидарност със социално слабите слоеве на обществото;
- България да бъде страна на асоциацията на икономически свободни граждани;
- България да бъде страна на мира;
- България да се развива върху принципите на местното самоуправление;
- България да бъде страна с висок международен авторитет и достойнство;
- България да бъде страна на заможни хора;
- България да бъде страна на високообразовани и с висока култура граждани.

Тези ценности на страната ни са ценности на Гражданското обединение за републиката, на всички негови членове и симпатизанти.

3. Гражданинът - основна наша грижа.

Гражданинът на Република България е център на политическата работа на ГОР. Това ни отличава от други политически партии, които защитават корпоративистки, класови или групови интереси. Личностният, индивидуално-гражданският подход е в основата на нашата идеология. Собствеността и равнището на потребление на гражданите, тяхната защитеност от бюрократизма й престъпността, правата им, съчетани със съответни отговорности, и социалното самочувствие са критерият за прогреса, мярата за успеха на развитието и за нашата собствена дейност.

ГОР е за нов възглед, за ново тълкуване на проблема за правата на човека. Ние смятаме за основна своя цел разширяването на традиционната доктрина за правата на човека и за тяхното по-пълно гарантиране от институцията и законите.

Ние ще отстояваме:
- провъзгласените от конституцията личностни права и свободи;
- реализацията на правото на собственост на всеки пълнолетен българин и превръщането на българската нация в нация от собственици;
- гарантиране на правото на всеки български гражданин на образование;
- гарантиране на правото на всеки на дом;
- създаване на законови условия за неприкосновеност на личната собственост и нейната защита;
- осигуряване защита на всеки български гражданин срещу бюрократичния произвол;
- гарантиране на минимално почасово заплащане на труда на наемните работници;
- защита правото на всеки гражданин срещу публикуване на невярна информация, засягаща неговата дейност;
- защита на всеки гражданин от използването на електронни и други средства за получаване на информация, която му принадлежи;
- защита на всеки гражданин;
- защита правата на всеки гражданин срещу публичното разпространяване на информация, засягаща личния му живот;
- защита на правото на всеки гражданин на свободен избор на професия, местоживеене, политическа принадлежност, партньор в работата, живота и бизнеса.

ГОР ще се бори за защита на тези права чрез промяна в конституцията и законите на страната. От защита на отделни граждански права ние искаме да преминем към защита на цялото частно пространство на човека. Няма гражданско общество без достатъчна защита на гражданските права. Няма просперираща страна без автономно гражданско общество и проспериращи граждани.

4. Единство на свободата, солидарността, социалната справедливост и самоуправлението.

Четири са основните политически ценности на Гражданското обединение за републиката:
- свободата на личността, гражданските сдружения и организации и на българската нация като цяло;
- солидарността с всички социални групи, изразяваща възможността от съчетаване на интересите им и осигуряваща условия за социален прогрес;
- социалната справедливост, въплътена в идеята за преодоляване на класовото разделение и потисничество и насочена към изграждане на хармонично структурирано общество;
- самоуправлението, гарантиращо правата на избор на гражданите, техните икономически асоциации, общините и сдруженията с идеална цел.

ГОР е подготвено и професионално, и кадрово да внедри управленски механизми за осигуряване на единство на тези ценности. На практика това означава да се доближим плътно до стандартите на най-развитите страни и съвременния социален прогрес.

/Пресслужба "Куриер"/

 

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Бюлетинът е приключен редакционно на 4 май 1996 година

Главен редактор: Любомир Йорданов
Заместник-главни редактори: Емилия Димитрова и Йорданка Ненова
Редактори: Лилия Томова - деж. ред., Нина Гаврилова
Комплексна обработка: Издателски комплекс - БТА

БТА - Редакция "Справочна информация"

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!