София, 7 февруари 1992 година
        Брой 27 (557)

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 7 февруари — Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОФИЦИАЛНО СЪОБЩЕНИЕ "ОЩЕ ЕДНА СТЪПКА В ПРИОБЩАВАНЕТО НИ КЪМ ЕВРОПА" ЗА СЪЗДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ДВИЖЕНИЕ.

На 31 януари 1992 г. в зала 602 на ул. "Екзарх Йосиф" 37 по инициатива на д-р Дертлиев се проведе Учредително събрание за създаване на Български национален съвет на Европейското движение.

Европейското движение си поставя за цел да спомага за разширяване на сътрудничеството на континента, за постигане на наднационално интегриране на политическите партии и не-политически организации, да защитава идеята за европейска самобитност и общо бъдеще. Принос на Европейското движение в тази насока е създаването на някои важни институции като Съвета на Европа, Европейския културен център в Женева, Колежа на Европа в Брюж и др.

Дейността на Международното Европейско движение включва организиране на конгреси и конференции по важни проблеми на съвременна и бъдеща Европа, в тясно сътрудничество с Европейската икономическа общност, Европейския парламент, Съвета на Европа, с националните правителства и парламенти. Използват се и много конкретни форми на сътрудничество в името на разбирателството, мира и благополучието на всички европейски народи като културни и благотворителни изяви.

В момента президент на Европейското движение е Валери Жискар д’Естен, а негов предшественик беше Енрике Барон Креспо, настоящ председател на Европейския парламент.

Присъстваха политици и културни дейци, като всички политици представляваха само себе си. Новоучреденият национален съвет може да излезе с инициатива за подкрепа от всички политически сили.

На заседанието бе избран Управителен съвет в състав: д-р П. Дертлиев - председател, К. Кънев, и К. Кръстев - заместник-председатели, И. Урибе - секретар, В. Русанов - ковчежник, А. Антонов - координатор, А. Ангелова - говорител.

Сред неговите учредители могат да бъдат прочетени имената на д-р Петър Дертлиев, Антон Антонов и Изабел Урибе от Българската социалдемократическа партия, на Янаки Стоилов от Българската социалистическа партия, Аспарух Панов от Съюза на демократичните сили, представители на двата синдиката - Национален професионален съюз "Подкрепа" и Конфедерацията на независимите синдикати в България, съответно Дончо Иванов и Бойко Атанасов, културни дейци.

София, 31 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИЯ НАЦИОНАЛЕН ГРАЖДАНСКИ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ ОТ ПОСЕГАТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВАТА ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАКОНА ЗА РЕСТИТУЦИЯТА.

ЧЕСТНИ ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

Комитетът обвинява Българско радио, Българска телевизия, вестниците "Подкрепа" и "Труд", както и Бюрото на Радио "Свободна Европа" за това, че не оповестиха декларацията на Независимия национален граждански комитет за защита на гражданите от посегателствата на държавата от 22 декември 1991 г., както и други два материала.

Безпокойството на комитета е във връзка със създаденото от правителството експлозивно социално напрежение с приемането на Закона за реституцията, в който не се държи никаква сметка за реалното обезщетяване на сегашните ползватели на тези държавни имоти. А те са вложили няколко милиарда лева собствени пари, за да ги облагородят. Почти всички фирми са ползватели на тези имоти, а те са стотици хиляди у нас. Предоставянето на равностойни имоти за тяхната дейност, а там, където се използват и за жилища, съответно и жилища, трябва да се продават на държавни цени на ощетените. Щом държавата е бедна и няма тези пари, защо приема закон, по който сметките ще висят като дамоклев меч над правителството, докато ги плати по сегашни цени. Един милион бивши собственици са доволни, а един милион от фирми и граждани са ощетени и недоволни. Стотици хиляди дела, за които съдилищата, ако не решат справедливо, ще трябва да затворят окончателно вратите си под натиска на ощетените от държавата, която играе ролята на благодетел за едни, а на враг - за други.

Комитетът иска от г-н президента на България незабавно вето върху Закона за реституцията или оставка на правителството и разпускането на Народното събрание, насрочване на нови избори.

Вече започнаха ексцесиите между бившите собственици и сегашните ползватели на държавните имоти, които владеят на законно основание тези имоти. Ползвателите няма да ги отстъпят без незабавно урежданена сметките с държавата, а именно - овъзмездяване с жилища, офиси и плащане на вложеното във вид на подобрения и ремонти на сегашни цени. Физическият сблъсък на единия милион с другия милион ще се състои, ако правителството, като се почне от кметските наместници, не защитават живота и сигурността, жилището и имуществото на ползвателите, а оставят отношенията да се уреждат от две противостоящи групировки произволно без подбор на средствата. В тази връзка комитетът иска незабавната оставка на кметския наместник на община "Оборище" Борислав Михайлов Гюлеметов, който с отрицателното си поведение към ползвателите на държавните имоти дава зелена улица за саморазправи на бившите собственици, които атакуват мирни гражданив домовете и офисите им, въоръжени със спрей и други уреди. Ако подстрекателите не си подадат оставките, ще ги принудим на това. Обикновеният народ не желае повече нито червен, нито червено-син комунизъм и затова най-после иска справедлив съд за всички престъпници от всякакъв калибър и ранг от 9 септември 1944 до 3 февруари 1992 година. И в тази връзка призоваваме всички честни граждани, законни ползватели на държавни имоти от цялата страна, на протестен митинг на площад "Св. Александър Невски" на 22 февруари 1992 г. от 15 часа.

Комитетът ще приема от 17 февруари нови членове на адрес: София - 1505, бул. "Янко Сакъзов" 92 (вътрешната къща), тел. 46-30-02, след 18 часа. За записвания от провинцията - с писма, точни адреси и накратко оплакването, членски внос от два лева, които ще служат за жалби до инстанции у нас и в чужбина, таксувани с марки. Председател на комитета: Венцеслав Гецов, вестник "Америка".

София, 3 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ВРЕМЕННО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО (ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ) НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ. Документът е адресиран до Българско радио, Българска телевизия и Българска телеграфна агенция.

Българската демократическа партия беше създадена непосредствено след парламентарните избори на 10 и 17 юни 1990 година.

В първите документи на младата партия беше заявено, че тя ще се бори активно срещу тоталитарните и авторитарни остатъци на комунизма и социализма на всички нива на политическата и държавна власт в Република България. Още в началото БДП заяви своите модерни, демократични, цивилизовани способи за пълна ликвидация на комунизма в България в консолидация с всички демократични сили в страната.

На фона на желанието на голямата част от ръководството се открои тоталитарната, авторитарна, експанзионистична фигура на Йоло Димитров Денев, фигуриращ в съдебното решение за регистрация на БДП като председател. Последният многократно вземаше самоволни решения за провеждане на неорганизирани стихийни митинги, демонстрации, подписки и други акции, целящи преди всичко изкуствено предизвикана и евтино поддържана популярност на Йоло Денев.

Господин Денев в продължение на една година предизвика нелепи скандали и разправии с политическите си опоненти, често преминаващи в позорни изстъпления и предизвикващи недоумението и присмеха и на политици, и на непредубедени граждани.

Председателят на БДП не пожела нито веднъж да събере ръководството и да прецени състоянието и позицията на партията пред по-широка аудитория. Той не желае да се направи списък на членовете и да се води строга финансова отчетност за членския внос и за сумите от дарения. По негово настояване и до днес не е направена конференция на БДП, което е абсолютно задължително за началото на дейността на всяка демократична формация.

С дълбоко възмущение констатираме, че с последните си действия Йоло Денев е прехвърлил всякакви морално-етични норми и е на границата на тежко финансово престъпление.

Днес, когато България се задъхва от икономически проблеми, когато българският народ живее в крайна бедност и нищета, един полуграмотен "аграр-комунист", провъзгласил се за "политик", "журналист" и "поет", служейки си най-безцеремонно и цинично с имената на титаните на българската история Бенковски, Левски и Ботев, измъква тлъсти суми от държавната хазна и под прикритието на партийното си "лидерство" използва тези суми за лични цели.

С тези си действия Йоло Денев нанася удар не само по Българската демократическа партия, не само по демокрацията в България, но във философски план той нанася удар и по демокрацията въобще като същност, като явление.

Ние, Временното председателство на Българската демократическа партия, считаме, че Йоло Денев е олицетворение на регресивните сили, получили развитие в бурните събития след 10 ноември 1990 г. - проводник на линията на БКП (БСП) за разцепление на демократичните сили в България.

Във връзка с горното заявяваме, че се разграничаваме от некоректните груби, антидемократични, провокационни, незаконни действия, целящи домогвания за пари и власт на Йоло Димитров Денев и го обявяваме извън политическия статут на БДП.

Настояваме за намеса на правните органи във връзка с последните груби финансови нарушения на г-н Денев, като обръщаме вниманието им към "лидери” с подобни изяви.

Временното председателство на БДП ще отстоява и занапред демократичните принципи, застъпени в нейния Устав и Програма и няма да позволи на отделни нейни членове да провеждат действия в противовес на демокрацията и законите на Република България.

София, 25 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЛЕНА НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ РАДОСЛАВ ГОЧЕВ ПО ПОВОД НА НОВОСЪЗДАЛОТО СЕ ВРЕМЕННО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ПАРТИЯТА.

Прочетох съобщението във в-к "24 часа” и останах възмутен от едрия шрифт "Българската демократическа партия (БДП) се обявява срещу лидера си Йоло Денев". Нека кажа кои са членовете на това мистериозно "временно ръководство на БДП". 1. Кольо Николчев не е член и съжалява за подписа си, ядосан, че радиото го тероризира да плати заема като гарант. 2. Иванка Кирова е била член през месеците септември-октомври1990 г., не е плащала членски внос, отпаднала е по устав и оттогава няма нищо общо с БДП. 3. Николай Янчев е симпатизирал през м. септември, октомври и ноември 1990 г., не е плащал членски внос (няма квитанции за плащане), бивш член на БКП, майор-пенсионер, не подкрепя идеологията на БДП. 4. Римка Байкушева - не е подавала молба за членство, не е член, не е плащала членски внос и е отпаднала, симпатизантка, изказвала се на митинги. 5. Кирил Паенов е член-съосновател на БДП, но не е плащал членски внос въобще и е отпаднал. 6. Георги Статков - член-съосновател през юли 1990 г., но не е плащал членски внос и е отпаднал, отказал се от идеите и подкрепял напълно СДС и Движение "Безпартийни за демокрация". Не одобрява въобще идеологията на БДП. Тези шестима господа не одобряват БДП - искат монархия. 7. Радослав Гочев - член от октомври 1991 г., но не съм плащал членски внос.

Никой от седмината не е член на законното ръководство на БДП, регистрирано в Софийски градски съд и нямат право да свикват каквато и да е конференция. Самообявилото се "временно председателство на БДП" е нелегитимно по никакви правила - не са от ръководството на БДП, не са членове и нямат право на свикване на конференции, заседания и на вземане на каквито и да е решения. Те не поддържат идеите на Бенковски, Левски и Ботев за република, за социална революция, за социална справедливост, а искат да разложат БДП, да се изроди, да не води самостоятелна политика, да подкрепя монархията, да се обвърже с други партии и да няма свое лице, да бъдат слуги на СДС, на Янко Янков.

Аз се подписах под натиск и дадох ключ на стая под натиск на тройката ЯНЧЕВ, Р. Байкушева и К. Паенов. Аз се РАЗГРАНИЧАВАМ ОТ ТЯХ И ОТ ТЕХНИТЕ НЕМОРАЛНИ действия. РАЗГРАНИЧАВАМ СЕ ОТ ТОВА "временно председателство на БДП". То не се прави (макар и незаконно) да помага за добро на БДП, а НЕИЗВЕСТНИЯТ КОМУНИСТ-МАЙОР Николай Янчев да оглави партията, за да може да заграби парите, получени от Йоло Денев като заем за парламентарните избори и да ги вложи в своята фирма, която е пред фалит.

Смятам, че БДП си има свой законен председател - Йоло ДЕНЕВ, който се ръководи от УСТАВА И ОТ ПРОГРАМАТА НА БДП и който отстоява твърдо, безкомпромисно. Той и ръководството ще решат кога ще проведат конференция. ПОВТАРЯМ, че това "временно председателство на БДП" няма нито един член на ръковдството на БДП (ЦС на БДП) и член на БДП (с изключение на мен).

6 февруари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОПРОВЕРЖЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕГИОНАЛНИЯ СЪЮЗ НА "ПОДКРЕПА" ВЪВ ВАРНА РУМЕН ЛАЗАРОВ. ДОКУМЕНТЪТ Е ОТ АРХИВА НА РЕГИОНАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА КТ "ПОДКРЕПА" - ВАРНА И СЕ ПУБЛИКУВА ЗА ПЪРВИ ПЪТ.

От 6 януари 1992 г. във всички варненски вестници се помества съобщение за среща на националното ръководство на Конфедерацията на труда "Подкрепа" и на президента г-н К. Тренчев с членове на регионалния съюз на "Подкрепа" във Варна.

С писмо N 26 от 7 януари т.г. информирах г-н Тренчев за текста на съобщението и поисках официално потвърждение за организатора и целта на срещата. Потвърждение за срещата не се получи. На 3 и 4 януари имах среща с г-н Тренчев в София, където изобщо не е обсъждана предстояща среща.

При направената проверка в редакцията на вестник "Народно дело" се установи, че обявата е платена от лице, което не членува в КТ "Подкрепа" и текстът на съобщението не е носил подпис или печат на Конфедерацията.

Тези факти еднозначно водят до заключението, че обявената среща-разговор от анонимни организатори е недемократичен акт и има деструктивни цели. Направено е официално запитване до Централната контролно-ревизионна комисия с молба за изясняване на случая.

ПРИЗОВАВАМЕ ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ НА "ПОДКРЕПА" В ГР. ВАРНА ДА НЕ СЕ ПОДДАВАТ НА ПРОВОКАЦИЯТА.

Варна, 9 януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА МИР, ДЕМОКРАЦИЯ И РАЗБИРАТЕЛСТВО ОТ ИМЕТО НА ИКОНОМИЧЕСКО ХУМАНИТАРНО ДВИЖЕНИЕ "ОКАН - ЕДИНЕНИЕ".

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
БРАТЯ И СЕСТРИ,

Живеем в смутно и тревожно време.

Народът ни жадува за мир, спокойствие и единение. Социалното бедствие вече е факт. Само с общи усилия можем да излезем от националната криза. Можем и сме длъжни да го направим.

Не е време разделно, а време за единение.

Обикновеният човек иска спокойствие и жадува за душевно равновесие. Иска да живее в мир и доверие със своите съседи. Това е негово свещено право.

Да не нараняваме народностното му чувство.

Национализмът е като допинг за всеки народ. Действително той дава сили за кратко време но винаги почтеният човек се сблъсква с неговите подмолни камъни, които го задържат на дъното на живота. Национализмът е река от кръв, по която плуват жестоките сърца на кариеристите. Това са неосъщетвени личности с болни амбиции, изпълнени с демонични сили и липсата на здрав разум ги прави обречени.

Всички вие, които имате правилно развит ум и сте обикновени нормални хора, сто пъти бихте предпочели чувството на пълна сигурност и непоклатима вяра във Великия Създател. Всеки от вас предпочита делничната му работа да носи радост, щастие, доволство, добро препитание.

Навсякъде по света национализмът носи несигурност, неспокойствие, убива вярата, разклаща равновесието в живота и обрича на мизерия.

Националистите, където и да се намират, никога не забравят да се облагодетелстват, да заграбят имота, парите и дома на обикновения човек, да поругаят неговата чест. За да се освободим от национализма, трябва да проникнем дълбоко в нещата. Трябва дълбоко да вярваме в истината на живота и да изпитваме непоколебима вяра, че сме част от Великия Разум, който създава и управлява, материалния и духовния свят. Има ли честен и благороден човек на земята, който да ни каже какво представлява човешката същност? Резултат на някаква случайност ли сме, или сме образ и подобие на всевишния? Ако човекът на земята няма връзка с Бога, нима гърците биха създали съвършената форма на обществено управление - демокрацията? Нима би било възможно слепият Омир да възпее гибелния гняв на Ахила, неповторимите приключения на Одисей и вярната му Пенелопа? Нима турците по време на своето владичество не запазиха за света като неповторима ценност църквата "Света София", българската екзархия и желязната църква "Свети Стефан" в Цариград?

И най-сетне, ако си отговорим честно как са живели на една земя българи, турци и други народности през вековете, нима няма да осъзнаем своя божествен произход и няма да разберем, че сме част от вечното начало, което е и самата същност на действителността. Ние никога не бихме се придвижили напред, докато не разберем, че работата не е в националната ни принадлежност, а в етиката, морала и вярата ни в човешките добродетели. Създателят не е направил грешка, когато е сътворил различните народности, всяка със своите особености, но обединени в единна човешка природа. Той не ни е оставил в ръцете на личности с порочни и пагубни страсти. Той ни е направил съседи с общи граници, но и с обединяващата любов към Бога.

Всички беди на народите извират от един източник: жаждата за власт. Ала властолюбците не знаят, че най-голяма проява на власт е да си спокоен, да владееш своя разум, даден ти от Бог. Ако отпуснем юздите на конете, те веднага ще полетят надолу. Всеки може да направи това, стига да поиска. Силен е обаче онзи, който може да спре разлуделите се коне. Кое изисква по-голяма сила: да отпуснем страстите, или да ги задържим? Всяко бързане е проява на низша сила, а всяко спокойствие е проява на висша сила.

Да не отиваме в по-далечни региони на света. Столетия наред Балканският полуостров е бил обливан с невинна кръв на деца, жени, мъже... Ние никога няма да стигнем върхове в своето народностно, културно и икономическо развитие, докато не разберем, че нашият дух е вечен и създаден от Бог, че той се движи и развива по законите на математиката. Ако допуснем, че всички националистически писания един ден изчезнат, математическите действия остават валидни. Защото човешката същност и математическите принципи са вечни и са подчинени на общи закономерности.

Ние не вярваме, че човекът на бъдещето, идеалният човек, човекът на демократичното общество може да бъде националист. Истински демократичният човек ще бъде уравновесен и спокоен, той винаги ще превръща себе си в притегателна сила за мир, разбирателство и общуване. Той ще има мярка във всичко, защото е подчинен на хуманни принципи, ще бъде етичен със съседите си, морален в постъпките си и човечен с по-слабите.

Ние вярваме в идващия човек, човека на бъдещето!

ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. д-р Халис Окан

София, януари 1992 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОСНОВИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПЛАТФОРМА "ИКОНОМИКА НА СОЦИАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОТГОВОРНАТА СВОБОДА" (ЧАСТ ШЕСТА) НА ХРИСТИЯН-НАЦИОНАЛНИЯ СЪЮЗ (БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ И БЪЛГАРСКА ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ЦЕНТЪР), ПРИЕТИ ПРЕЗ МЕСЕЦ МАРТ 1991ГОДИНА.

VI. Свободните цени и лоялната конкуренция - "невралгични точки" в организацията на социалния пазарен ред.

Социалният пазарен ред предполага паралелно с частната собственост и стабилната парична стойност СВОБОДНО ОПРЕДЕЛЯНИ ЦЕНИ И ЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ. Дългогодишната практика на "социалистическото" ценообразуване доказа, че използването на всякакви псевдонаучни методи и модели за "определяне" на равнището на цените и "планово" балансиране на парично-стоковото пазарно равновесие имат гибелно въздействие върху стопанството. ЦЕНАТА Е ИЗРАЗ НА ЛИЧНАТА СВОБОДА НА КУПУВАЧА И ПРОДАВАЧА ПРИ ТЕХНИЯ "СБЛЪСЪК" НА ПАЗАРА. Затова държавата няма законното и моралното право да се намесва ПРЯКО И С АДМИНИСТРАТИВНИ СРЕДСТВА при договарянето на конкретното й равнище. Посоченото обстоятелство обаче НЕ ИЗКЛЮЧВА ИЗПОЛЗВАНЕТО ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА НА БОГАТ АРСЕНАЛ ОТ КОСВЕНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ЛОСТОВЕ, с помощта на които да се поддържа стабилен "ценови климат".

Пазарните цени са "крайгълен камък" в сградата на християндемократическата икономическа концепция. В исторически план те идват да заменят механизмите на принудително разпределение, имащи място в Германия от средата на 30-те години до началото на пазарната реформа. За класика на християндемократическата икономическа мисъл Лудвиг Ерхард каквито и да е било изкуствено наложени "фиксирани" цени са източник на стопанско зло. Съвременните икономисти-християндемократи също категорично определят ПОЛИТИКАТА НА РАСТЯЩИТЕ ЦЕНИ КАТО КРАЙНО НЕСОЦИАЛНА И ЗАСТРАШАВАЩА САМИТЕ УСТОИ НА ПАЗАРНОТО СТОПАНСТВО. Едновременно с това те отделят изключително внимание на стабилността на ценовата среда в качеството й на предпоставка за достойнството на националната валута, стопанския растеж и социалната сигурност. НЕ СЛУЧАЙНО ЕДИНСТВЕНАТА СЪВРЕМЕННА ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА, УСПЯЛА В ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ ДА ОСИГУРИ ПОВИШАВАНЕ НА МАТЕРИАЛНОТО БЛАГОСЪСТОЯНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ СРАВНИТЕЛНО НЕИЗМЕННИ ЦЕНИ, Е ТАЗИ НА ГЕРМАНСКИТЕ ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИ!

Тоталитарният режим наред с множеството злини завеща на нашето стопанство и НЕВИЖДАН ЦЕНОВИ ХАОС. Съзнателно провежданата политика на "балансиране" на търсенето и предлагането и "закърпване на дупките на държавния бюджет" с помощта на "корекции" на цените обезкръви и производителите, и потребителите. Докато тази политика обаче може да намери оправдание в невежеството и безотговорността на комунистическите управници, то ДЕЙСТВИЯТА НА СЕГАШНОТО ПРАВИТЕЛСТВО, ОБЯВИЛО СЕБЕ СИ ЗА "ДЕМОКРАТИЧНО", ГОВОРЯТ САМИ ПО СЕБЕ СИ ЗА НЕГОВИТЕ КОРЕНИ.

БЪЛГАРСКИТЕ ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИ СЧИТАТ ЗА ПРОЯВА НА ВИСША БЕЗНРАВСТВЕНОСТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ЦЕНИТЕ КАТО "ОРЪЖИЯ ЗА МАСОВО УНИЩОЖЕНИЕ", ПРИ ТОВА НА СОБСТВЕНИЯ НАРОД. С ЦЯЛАТА ПРОИЗТИЧАЩА ОТ ТОВА ОТГОВОРНОСТ ТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЕДНО КОМПЕТЕНТНО УПРАВЛЕНИЕ, СЪЧЕТАВАЩО УМЕЛО МНОЖЕСТВО ИКОНОМИЧЕСКИ ЛОСТОВЕ, НЕ БИ ДОПУСНАЛО СПОЛЕТЯЛОТО КАТО ЧУМА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ДРАСТИЧНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЦЕНИТЕ. Целта на икономическата реформа трябва да бъде не достигане на ценовите "тавани", за които комунистите дори и не смееха да помислят, а въвеждането на пазарните отношения при приемливи за населението условия. ИМЕННО ЗАТОВА ЦЕНОВАТА ПОЛИТИКА НА СИНЬО-ЧЕРВЕНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОЦЕНЕНА ИНАЧЕ ОСВЕН КАТО ОПИТ ЗА ДИСКРЕДИТИРАНЕ НА ПРЕДИМСТВАТА И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА, КОЙТО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ВЕЧЕ ЗАПОЧВА ДА ДАВА РЕЗУЛТАТИ.

Икономическата философия на европейската християндемокрация предполага СВОБОДНО ВЪЗНИКВАНЕ НА ПАЗАРНИТЕ ЦЕНИ, но в условия, изключващи всякакъв произвол и насилие от държавата и от частните предприемачи. Тя е еднакво чужда както на комунистическия ценови диктат, така и на неокомунистическото "балансиране" на пазара и държавните финанси с помощта на "ценови шокове".
ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА ЦЕНОВА ПОЛИТИКА ОЗНАЧАВА СТАБИЛНОСТ И ДОРИ ОТНОСИТЕЛНО СНИЖАВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ЦЕНИ ЗА СМЕТКА НА РАСТЯЩИ ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТИ И КОЛИЧЕСТВА СТОКИ НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР. Поддържането на здрав "ценови климат" стимулира конкурентоспособността на износа, укрепването на паричната стойност и реалното повишаване на потреблението на населението. "Развитие при стабилни цени" се постига чрез адекватна парична, кредитна и данъчна политика в среда на свободен пазар и лоялна конкуренция. Ярка илюстрация за резултативността на този подход е "витрината" на следвоенна Европа - Федерална република Германия. Например за периода 1976-1988 г. тя изпреварва съществено САЩ по ръст на реалното потребление при 2,5 пъти по-нисък индекс на цените на стоките, а през 1990 г. е безспорен лидер по обем на експорта сред индустриалните нации.

БХДП(ц) НЕОТКЛОННО ЩЕ ПОДДЪРЖА СТАНОВИЩЕТО СИ, ЧЕ ЗА БЪЛГАРИЯ НЯМА ПО-ПРИЕМЛИВ МОДЕЛ НА ПРЕХОД КЪМ ПАЗАРНО СТОПАНСТВО И ДЪЛГОСРОЧНО РАЗВИТИЕ ОТ ТОЗИ НА СТАБИЛНИТЕ ЦЕНИ. Християндемократите решително се противопоставят на недалновидната ценова политика на правителството, обслужваща тесни номенклатурни и спекулативни прослойки. ПРЕДПРИЕТИТЕ ОТ КАБИНЕТА МЕРКИ ПО "ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕТО" НА ЦЕНИТЕ БЕЗ СЪОТВЕТСТВАЩИ ОРГАНИЧНО ПАРИЧНА, КРЕДИТНА И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОКАЧЕСТВЕНИ ИНАЧЕ, ОСВЕН КАТО ПЪЛНО ПРЕНЕБРЕЖЕНИЕ КЪМ НАЦИЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ. ВЕЧЕ СТАВА ОЧЕВИДНО, ЧЕ ВЪПРЕКИ ИЗЯВЛЕНИЯТА НА ЛИБЕРАЛ-КОМУНИСТИТЕ ТЯХНАТА "ЦЕНОВА РЕФОРМА" СЕ ОКАЗА ПРИНЦИПНО ПОГРЕШНА И ЗАТОВА НЕ ПОСТИГНА ОСНОВНАТА СИ ЦЕЛ - "РАЗДВИЖВАНЕ" НА ПРОИЗВОДСТВОТО, активизиране на икономическите връзки с други страни и увеличаване на експорта. ТОЗИ ЯВЕН ПРОВАЛ ЗАПЛАШВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В импулс за втора инфлационна вълна, която може да се окаже гибелна застотици хиляди българи и за нацията в цялост.

Свободната и лоялна ОРГАНИЗИРАНА КОНКУРЕНЦИЯ е една от най-важните опорни точки на социалния пазарен ред. Християндемократите са за държавна политика, поощряваща разгръщането на конкуренцията в качеството й на катализатор на прогреса и източник на лична свобода и благосъстояние. Тяхното разбиране за конкуренция излиза извън примитивните рамки на "ценовата война" и се простира върху гарантираната от обществото равнопоставеност на достъпа до пазара за всички производители, идеи, форми на организация, продукти и т.н.

Организиране на конкурентна среда означава въвеждане на утвърдени със закон правила, които да изключат възможността чрез своето положение и поведение едни стопански субекти да ограничават достъпа на други производители и продукти до пазара. Поради самия характер на стопанската дейност всеки производител и предприемач се стреми да постигне такова положение на пазара, което да ограничи минимално пространството на собствения му риск, т.е. да се осигури "стопроцентов" доход от вложения капитал. По пътя към постигане на тази цел не са малко предприемачите, които ограничават, вкл. и чрез нелоялни средства, достъпа до пазара на своите колеги. СТРЕМЕЖЪТ КЪМ ЗАЕМАНЕ НА МОНОПОЛНО ПОЛОЖЕНИЕ Е естествен мотив в поведението на отделния стопански субект и именно ЗАТОВА ТРЯБВА ДА БЪДЕ КОНТРОЛИРАН И РЕГУЛИРАН ОТ ДЪРЖАВАТА. Не случайно за християндемократите СЪЗДАВАНЕТО И ПОДДЪРЖАНЕТО НА СРЕДА НА ЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ Е ЕДНО ОТ ПЪРВОСТЕПЕННИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА МОДЕРНАТА ДЪРЖАВА, РАВНОСТОЙНО ПО ЗНАЧЕНИЕ НА ГАРАНТИРАНЕТО НА ЛИЧНАТА СВОБОДА И СИГУРНОСТ НА ГРАЖДАНИТЕ. От друга страна, осигуряването на АБСОЛЮТНО ЕДНАКВИ ПАЗАРНИ ПОЗИЦИИ ЗА ВСИЧКИ е илюзия, близка до тази на комунистическото "всеобщо икономическо равенство". ЗАДАЧАТА СЛЕДОВАТЕЛНО Е В ОСНОВИТЕ НА ЛОЯЛНОТО КОНКУРЕНТНО ПОВЕДЕНИЕ ДА СЕ "ВГРАДЯТ" ПРИНЦИПИТЕ НА ХРИСТИЯНСКАТА НРАВСТВЕНОСТ, ДОКАЗАЛИ СВОЯТА НЕПРЕХОДНОСТ ОТ СЪТВОРЯВАНЕТО НА МИРОЗДАНИЕТО ДО НАШИ ДНИ. Именно това не е по силите нито на червените комунист-социалисти, нито на сините комунист-демократи, подменящи моралните устои на организацията на стопанския живот с опростенческо-материалистически "обективни икономически закони".

В християндемократическото разбиране на социалния пазарен ред свободните цени и организираната конкуренция са органично свързани в общото пространство на единна икономическа и ценностна система. В този смисъл е пророческо предупреждението на Лудвиг Ерхард, че ..."пазарното стопанство не може да бъде отделено от свободната конкуренция; то не може също така да се откаже и от функциите на свободната цена". Без свободни цени няма конкуренция, така както и без конкуренция цените не могат да са наистина свободни.

/Пресслужба "Куриер"/

10:23:29    
07.02.1992 г.    

Редактори: Нина Гаврилова
                            Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!