София, 7 февруари 1996 година
Брой 27 /1582/

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕ НЕУТРАЛНА БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА АКТИВНИЯ НЕУТРАЛИТЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Във връзка с одобрения проект, внесен от Съюза на демократичните сили /СДС/ в Комисията по външна политика на Народното събрание /НС/ да бъде задължено правителството да направи необходимите постъпки за влизане на България в НАТО, Движение неутрална България /ДНБ/ обръща внимание на парламента, президента, правителството и обществеността върху следните изключително важни моменти:

- въпросът за влизане или невлизане в НАТО е съдбоносен и не може да бъде решен от група депутати, от президента или от правителството. Налице е обществен консенсус, че този жизненоважен въпрос трябва да бъде решен чрез всенародно допитване - референдум;

- никой не е давал никакво право на нито една от споменатите по-горе институции да игнорира или да омаловажи гласа на стотици хиляди българи, изказващи се за алтернативното решение - обявяване на България за неутрална държава;

- още в края на 1995 г. ДНБ изпрати до всички споменати институции и до парламентарните групи в НС политическата платформа, очертаваща рамките на политиката на активен неутралитет. Досега обаче алтернативната платформа се подминава с мълчание, което е обида не само към голяма част от обществеността, но и израз на политическа заслепеност и неотчитане на необходимостта най-сетне България да тръгне по самостоятелен път във външната си и вътрешна политика, отчитащ върховните ни национални интереси и национална идея;

- на прага на XXI век един суверенен вот на народа за неутрална България ще бъде приет с уважение и разбиране от международната общност и институции. Той ще постави страната и народа ни в качествено нова и много по-благоприятна ситуация, ще създаде нов мироглед и начин на мислене, нови национални и регионални условия за прогрес и развитие;

- въпросът не е "за" или "против” НАТО. Въпросът е за такова перспективно политическо решение, което да отчита както съществуващите реалности, така и очакваните промени в Балканите, Европа и света и нашите национални интереси.

Ето защо въпросът за бъдещето на България не може да бъде решаван еднолично от парламент, президент или правителство.

Необходимо е провеждането на референдум, на който целият български народ да каже своята дума. Само тя може да бъде решаваща.

София, 1 февруари 1996 г.

СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Красимир Иванджийски, Любомир Шопов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНОТО РЪКОВОДСТВО НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ И СВЕТОВНИ ЩАТИ ПО ВЪПРОСА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СОЛИДАРНОСТ.

За да върви напред и преуспява най-малката обществена клетка - семейството, в него трябва да има преди всичко съгласие и разбирателство между членовете му. С още по-голяма сила това важи за големите човешки групи, организирани в най-различни обществени организации, включително и държавите. Така че въпросът за съгласието, за солидарността е основният и най-важният за всички народи, разбира се, и за нашия, ако искат да се развиват нормално, да просперират и добруват. Отсъствието му води до неповторими злини. От наличието му пък всички имат само полза. Но да си послужим с няколко примера от нашата история, за да се убедим в правотата на казаното. Когато народът ни се е разкъсвал от несъгласия, несговорчивост, противоречия и борби, той е изпадал в гибелни ситуации - по времето след хан Тервел, при цар Петър I, след Иван Асен II, в навечерието на падането на България под турско робство и пр. Обратно - в години на съгласие, на национална солидарност той е написал своите златни страници от своята история: при хан Крум, хан Омуртаг, цар Симеон I, по време на въстанието на Асеновци, при цар Иван Асен II, при Съединението на Княжество България с Източна Румелия и Сръбско-българската война от 1885 година, през Балканската война /1912-1913/.

Поначало българинът е индивидуалист, по-малко склонен към общи действия, дори и тогава, когато има очевидна полза. Така е било често в миналото, така е, за жалост, и сега положението, особено след разрушаването напълно на моралните му ценности от тоталитарния и посттоталитарни режими. Дори през турско робство ние сме били по-задружни, по-сговорчиви, особено при изграждането на чешми и мостове, на църкви и манастири, на училища, читалища и пр. Никога не трябва да забравяме, че сърбите помежду си са по-солидарни от нас. Същото важи и за турци, гърци, че и за ромите /циганите/.

Ако българският народ проумее тази проста истина, че в националната солидарност е неговата сила, то тогава всичко би било по-лесно за излизане от кризата, в която го тикнаха тоталитарните режими!

София, 1 февруари 1995 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БДПЕСЩ: Иван Веселинов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ АНТИКОМУНИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ ПО ПОВОД НА ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ В. "ПРЕЛОМ".

Ясната оценка на миналото е въпрос на граждански морал и национално достойнство, а пренебрегването на уроците на историята прави безсмислени прогнозите и действията на всеки политик. Никой честен българин няма право от страх или апатия да остава безразличен към една престъпна и опасна за бъдещето на народа ни организация. Историята на българския социализъм е низ от национални предателства, кървав терор, измами и вулгарни престъпления, а днес социалистите коват новите окови на бъдещите поколения, новия ярем на България.

Изпълнителният съвет на Общобългарския антикомунистически съюз, след като се запозна обстойно с текста и съдържанието на призива на г-н Любен Димитров, член на Националния съвет на Българския демократичен форум /БДФ/, публикуван в брой 3 от 24 януари 1996 г. на в. "Прелом",

ДЕКЛАРИРА:

1. Идейните позиции на БДФ днес са същите, каквито бяха и преди петдесет години идеите на възторжената патриотична организация - Съюз на българските национални легиони /СБНЛ/. В съзнанието на всеки почтен българин от миналото, а и на тези, които непредубедено и задълбочено са изучавали българската история след трагичната за България дата 9 септември 1944 г., името ЛЕГИОНЕР е равнозначно на ПАТРИОТ, а ЛЕГИОНЕРСТВОТО - стоманен щит в защита на Отечеството, непреодолима стена срещу всеки вид политическа демагогия; непристъпен бастион срещу болшевишката зараза.

2. Трагичният път на активистите и редовите членове на СБНЛ в Отечеството и на тези, които излязоха в изгнание извън него, издигна престижа на тази патриотична организация в морален стожер, достоен да обедини антикомунистическите сили в единен вътрешен фронт за борба срещу комунизма от всякакъв мутантен вид.

3. В изпълнение политическата декларация на Общобългарския антикомунистически съюз, приета на Първата национална конференция на 24 юни 1995 г., в която призоваваме за обща борба всеки честен български патриот - днес с радост посрещаме и призива на г-н Любен Димитров и декларираме нашата безрезервна готовност за обща борба срещу болшевишката тирания.

Чрез настоящата декларация в подкрепа призива на г-н Любен Димитров Общобългарският антикомунистически съюз още веднъж призовава към единение и съвместна борба в името на Свободата и националните ни идеали - от половин век стъ[п]кана свещена скрижал под ботуша на болшевишкия агресор.

"Бог и България на клетва ни зоват!
И тази клетва тука да дадем!
За нея да живеем, за нея да умрем..."

София, 30 януари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Момчилов

/Пресслужба "Куриер"/

* * *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОТЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА ОБЕДИНЕНАТА МАКЕДОНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ "ИЛИНДЕН" ПО ПОВОД НА ОТРАЗЯВАНЕТО НА ДЕЙНОСТТА Й ОТ СРЕДСТВАТА ЗА МАСОВО ОСВЕДОМЯВАНЕ. Документът е адресиран до Комисията по радио, телевизия и БТА и до средства за масово осведомяване.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Координационният съвет на Обединена македонска организация /ОМО/ "Илинден" след обстойно проучване от специално оторизирана своя комисия през месец декември 1995 г. УСТАНОВИ, че за периода 1990-1995 г. организацията, съобразяваща се със законите, е постоянен обект на целенасочена и преднамерена кампания на злостно оклеветяване. Стремежът е чрез дезинформация на общественото мнение да се компрометират целите и задачите на ОМО "Илинден", да се урони нейният авторитет и все по-нарастващ обществен престиж. Особено старание в това полагат вестниците "24 часа", "Труд", "168 часа", "Дума", "Стандарт", "Македония" и всички регионални вестници като "Струма", "Пирин NEWS" и др.

Днес нашата организация, която за шест години съществуване твърдо е доказала своята лоялност към държавните институции и Конституцията на България, както и своята търпимост и толерантност към противниците си и инакомислещи граждани на държавата, категорично ПРОТЕСТИРА срещу пошлите и извратени, граничещи с налудничава истерия писания на самозвани писачи, които като явни слуги на силите на реда обслужват послушно една бита от историята кауза, която в очите на демократична Европа, където правото на самоопределение е неприкосновено, изглежда смешна.

За какво друго освен за истеричност и налудничавост говорят самите заглавия на нескопосаните пасквили, малка част от които се чувстваме задължени да цитираме.

ОМО "Илинден" като "терористична" организация:
"ОМО "Илинден" заплаши със смърт местни журналисти" - Св. Македана, в. "Струма", 25 април 1994 г.
"Покушение срещу журналисти готви ОМО "Илинден" - В. Герчев, в. "Струма", 6 януари 1994 г.
"ОМО "Илинден" запали Кресненското дефиле" - в. "Струма", август 1995 г.
"Оръжейница на ОМО "Илинден” засече полицията в Петрич" - Р. Александров, в. "Юг", 24 октомври 1994 г.
"Омовци обраха ТВ екип на ARD" - в."Пиринско дело", 2 август 1994 г.
"С бомбен атентат заплашиха омовци" - в. Струма", 23-24 април 1994 г.
ОМО "Илинден" - организация на "психичноболни хора": "...шизофрени и психопати..." - в ст. "Македонският синдром" на Мариана Светославова /в. "168 часа", 4 октомври 1993 г./ -
"ОМО "Илинден" са с психически увреждания, хора с нисък морал..." - в ст. "А. Величков: ВМРО има елитни структури в районите на ДПС" на Антоанета Маскръчка /в. "24 часа" 20 август 1993 г./.
"Омовци са политически и криминално прокументирани" - в ст. "Параван за неосведомените и наивните" на проф. д-р Добрин Мичев, доц. Стоян Германов, ст.н.с. Антон Първанов /в. "Дума", 21 април 1990 г./.
"ОМО "Илинден" - изтърсак на уродливия македонизъм" /в. "Стандарт", 3 юни 1993 г.

По-нататък бихме искали да акцентираме вниманието ви върху "ласкавите" и "напълно обективни" характеристики, с които са "наградени" омовците. Представяме ви "бисерите" на българските "журналисти": лумпени, ехидни, химери, фантоми, невежи, ненормални, ултра-, емисари, фанатизирани, рецидивисти, сепаратисти, родоотстъпници, педерасти, шпиони, агенти, терористи, глупави, ескимоси, истерични, удавници, мекерета, кресливци, бандити и т.н.

Финансовите "нарушения" на ОМО "Илинден":
"Никоя власт не би търпяла ОМО "Илинден", която върви срещу българщината, подпомагана с пари от чужди държави" /според думите на Иван Татарчев, цитирани от Боян Илиев във в."24 часа" от 23 април 1994 г./.
"10 милиона праща Скопие за ОМО "Илинден" - в ст. Л. Калпачка, в. "Струма", 1995 г.
"ОМО "Илинден" получи 2000 DM от съседната ни държава, съобщиха осведомени. Парите отвън редовно текат към организацията" /Т. Маскръчка, в. "24 часа" от 22 април 1995 г./.
"Омовци присвоили 20 000 DM, подлъгали западняци" /в. "Пирин NEWS" от август 1995 г./.
"ОМО "Илинден" дава под съд лидера си" /Ив. Лалева, в. "Труд" от 9 декември 1995 г./.
"ОМО "Илинден" получава пари от Скопие" /Ив. Лалева, в. "Труд" от 3 януари 1996 г./.

За всеки честен и непредубеден човек в България е ясно, че дори ако само един процент от стотиците подобни публикации отговаряше на истината, то главният прокурор на Републиката Иван Татарчев, който иначе никак не е "глух" за всяваща ужас македонска идея, отдавна да е разпънал наистина на кръст организацията и нейния председател Йордан Костадинов.

Грубите, а понякога и смехотворни публикации и инсинуации на българските средства за масова информация срещу ОМО "Илинден", която вече шеста година отстоява твърдо и непоколебимо своите благородни цели и идеали, ние бихме отминали с мълчаливо презрение, ако зад тях не съзирахме долнопробните напъни на шовинизма с всички позволени и непозволени сили и средства да дискредитират организацията. В края на XX век това е нещо абсурдно и затова протестираме и настояваме за следното:

1. Да ни бъде предоставен достъп до средствата за масова информация за разясняване целите и задачите на нашата организация.

2. Всички медии, публикували в едно или друго време материали, засягащи ОМО "Илинден", да публикуват нашата протестна декларация.

3. Да се вземат ефикасни мерки срещу българските средства за масова информация, провеждащи пропаганда на дискриминация срещу ОМО "Илинден".

4. Да се спре провежданата от средствата за масова информация пропаганда за асимилация на македонската нация.

Благоевград, 20 януари 1996 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йордан Костадинов

/Пресслужба "куриер”/

* * *

София, 7 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ВТОРА/ "РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ’95, ОБСТАНОВКАТА В СТОЛИЦАТА И НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАДАЧИ НА СОФИЙСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ", ОГЛАСЕН НА ПЕТАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СОФИЙСКАТА ГРАДСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /13 ЯНУАРИ 1996Г., СОФИЯ/.

II. Как могат да бъдат оценени изборните ни резултати?

Свидетели сме на различни, понякога противоположни тълкувания и квалификации: "провал", "поражение", "загуба", "резултат в рамките на възможното", "крачка напред". Ако пренебрегнем някои очевидно тенденциозни оценки, то останалите различия и нюанси са плод главно на прилагането на различни критерии. В едни случаи изборните резултати се сравняват с тези от парламентарните избори през декември 1994 г., във втори - с резултатите от предходните местни избори през октомври 1991 г. Трети тип оценки изхождат от въпроса "Изпълнени ли са политическите цели които си постави столичната организация на БСП - в окончателната формулировка, която им даде Резолюцията на Петата й конференция на 28-29 юли 1995 г.?" Четвърти тип оценки се стараят да отчетат цялостната логика на политическите процеси от 1991 г. до сега, която влияеше и върху мотивите за формулиране на изборните цели, и върху приливите и отливите в обществените настроения.

Всеки от тези критерии и произтичащите от тях оценки имат своите основания и трябва да бъдат сериозно обсъдени. Още повече че безпристрастният наблюдател сигурно ще открие нашите пропуски и грешки на всяка фаза от подготовката и участието ни в изборната надпревара, като се започне от анализа и целеполагането и се стигне до конкретната организация на предизборната ни кампания.

На първо място стои въпросът за реализацията на политическите цели, които си поставихме на Петата конференция на Софийската организация на БСП.

Както всички си спомняме, след станалите разисквания конференцията преформулира предложените в доклада критерии за успешното представяне в изборите и очерта политическата ни цел така: победа на издигнатия или подкрепен от нас кандидат за столичен кмет и постигане на относително равностойно представителство в столичните общински съвети спрямо нашия основен опонент - СДС, или по-точно обединената опозиция.

Така поставената от конференцията задача не бе изпълнена от столичните орагнизации на БСП, от Градския и от общинските съвети, от съответните предизборни центрове. Отговорност за това носим ние, техните ръководства, и разбира се, на първо място аз лично в качеството си на председател, обаче трябва да се подчертае, че успешната реализация на тази цел се предпоставяше и в доклада, и особено в дискусията на конференцията. Най-общо казано, фактите показаха, че ние сме надценили благоприятните фактори и нашите собствени възможности и сме подценили негативните фактори и потенциала на опонентите ни.

Ще посоча само най-важното:

На конференцията ние потвърдихме главния извод от анализа на изборните резултати от декември 1994 г., а именно, че те са достоверен показател на стабилно политическо влияние на Демократичната левица сред столичните избиратели. Оттук логично бе формулирано нашето намерение да направим нова крачка напред, да разпрострем влиянието си в нови среди.

Както ще стане дума и по-нататък, тази оценка се оказа прекалено оптимистична, а отношението и поведението на една значителна част от избирателите - много по-сложни, неустойчиви и непредсказуеми. Накратко казано, през декември 1994 г. мнозина от подкрепилите ни столичани ни дадоха политически кредит, който не пожелаха да продължат 10 месеца по-късно. Това явление е налице в цялата страна, но бе решаващо в София, където съотношението в силите, макар и сериозно променено, все още е в полза на нашите опоненти. Причините за него са сложни и нееднозначни, поради което всяко опростяване или тенденциозно акцентиране върху един от тях ще бъде не просто невярно, а ще ни попречи да направим полезните изводи за по-нататъшната ни работа.

По-нататък: друго важно обстоятелство бе, че не се потвърдиха анализите и прогнозите за разпределението на гласовете на избирателите между двете главни опозиционни сили /СДС и НС/ и техните кандидати, в т.ч. - и данните от проучванията на всички водещи социологически агенции, които до средата на октомври сочеха относителен паритет между Ст. Софиянски и Р. Инджова, а някои - като Национален център за изследване на общественото мнение /НЦИОМ/ - дори и преднина за Инджова.

Още на градската конференция, макар по обясними причини да не бе така открито декларирано, бе ясно, че реални шансове за победа нашият кандидат би имал само ако гласовете за Софиянски и Инджова се разпределят приблизително поравно и ако балотажът е с трима участници. Никой /поне в Градския съвет /ГС/ на БСП и в неговото ръководство/ не е разчитал, а още по-малко - планирал, че само нашите гласове от декември 1994 г. /пък били и подсилени от допълнителна поддръжка на нашия кандидат/ ще могат да надделеят над гласоподавателите на обединената опозиция, от една страна, и на Народния съюз, от друга страна, взети заедно.

Изгледи и шансове за такова разделение имаше, но в края на краищата то не се реализира. Фактът е, че и в политическите прогнози, и в анализите на социолозите възможностите на Р. Инджова бяха надценени - както да бъде равностойна на Ст. Софиянски, така и да "дръпне" напред листата на Народния съюз. Инджова получи поне 10-12% по-малко от твърдо предвижданите й резултати - гласове, които отидоха при Софиянски и му дадоха значителна преднина на първи тур. В изборите за общински съветници Народният съюз се ограничи до 7,4% и 5 места и отново се осъществи преливане на гласове към обединената опозиция, осигурило й абсолютното мнозинство в съвета.

Прогнозите бяха опровергани не толкова от нашите резултати на първи тур, които бяха близки до очакваните /например получихме 23 места за общински съветници при 24 предвидени като горна граница на вероятно избираемата зона/. Недооценена бе способността [.....................................] джова и Народния съюз.

Не бе потвърдено и предвиждането, че крайно негативното отношение на столичани към предишния кмет Янчулев ще повлияе решително върху отношението към Ст. Софиянски. Разбира се, тук важно значение имаше и недостатъчно активната, дори недостатъчно агресивната кампания за разкриване наследството на "синьото управление". Но главното е в друго - СДС успя да мотивира и да мобилизира докрай своите избиратели, докато за останалите колебаещи се "зулумите" на бившия кмет не бяха достатъчен дразнител и не събудиха инстинкта им за социално самосъхранение.

Не бе постигнато и още едно важно условие за реализиране на поставената изборна цел - не се оправдаха нашите очаквания, усилия /а и предварителни договорености/ за действено споразумение за предизборно сътрудничество с по-широк кръг левоцентристки и патриотични сили. По различни причини непосредствено преди старта на предизборната кампания бяха осуетени споразуменията с ДАР и БББ. Със съжаление трябва да отбележим, че ние едностранно /при гласуването на листата в ГС и в някои общински съвети/ не изпълнихме част от задълженията си по споразуменията с Патриотичния съюз, Българската социалистическа младеж и Българския съюз на пенсионерите.

Слабото, значително под очакванията, представяне на БББ и особено на ДАР даде негативен отпечатък върху конфигурацията на силите в общинския и в районните съвети и определено затруднява намирането на умерени, конструктивни управленски решения в местната власт в столицата.

Важна предпоставка за успешното представяне на изборите бе пълната мобилизация и консолидация на кадрите, членовете и симпатизантите на БСП в столицата. За съжаление това не бе постигнато, а някои, макар и изолирани, прояви на неколегиалност, неангажираност и дори неприкрита обструкция на легитимни решения на партийни органи са допълнителен, тревожен повод за една открита дискусия по състоянието на структурите в градската партийна организация и механизмите на взаимодействие между тях, както и за някои горчиви размисли от морално естество.

И накрая /но не на последно място/ не се изпълниха нашите очаквания за по-масирано съсредоточаване на усилията на централната изпълнителна власт към проблемите на столицата. В Резолюцията на Петата конференция бе записано: "Решаващи за бъдещите изборни резултати ще бъдат действията на правителството на Демократичната левица за изпълнение на предизборната платформа и на оповестената през май 1995 г. Програма за управление."

/Пресслужба "Куриер"/

13:00:00
06.02.1996 г.

Редактори: Лилия Томова - деж. ред.
Технически изпълнители: Маргарита Анева
                                           Тинка Христова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!