София, 7 август 1992 година
        Брой 154 /684/

Ръководител Пресслужба "Куриер"

Стефан Господинов

София, 7 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР ПО ПОВОД НА ПОДПИСАНИЯ ДОГОВОР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ БЪЛГАРИЯИ РУСИЯ.

 

Българският демократичен център, като се ръководи от разбирането, че Република България трябва да поддържа равноправни и взаимноизгодни отношения с всички свои традиционни партньори, приветства посещението на президента на Руската Федерация господин Борис Елцин в нашата страна и подписването на българско-руския Договор за сътрудничество. Българският демократичен център е убеден, че този договор ще се превърне в стимул за нормализиране и задълбочаване на отношенията между двете страни.

София, 5 август 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
        НПС НА БДЦ: Петко Симеонов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА УНГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО В ТРАНСИЛВАНИЯ. Документът е адресиран до посланиците на Румъния и Унгария, акредитирани в София.

ВАШЕ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО,

Българската национално-радикална партия (БНРП) с дълбока загриженост посреща съобщенията за влошаване отново положението на унгарското малцинство, населяващо Трансилвания.

Трансилвания е изконно унгарска земя, населена с унгарци. Сложна и драматична е нейната съдба.

През 1918 г. като следствие на Първата световна империалистическа война, в интерес и под диктовката на великите сили Трансилвания е присъединена към Румъния.

В 1920 г. Трианонският договор от версайската система от договори закрепя тази вопиюща несправедливост.

През 1940 г. вторият виенски арбитраж връща Северна Трансилвания на Унгария.

След Втората световна война по силата на Парижките мирни договори от 1947 г. великите сили победителки обявяват за несъществуващ виенския арбитраж от 1940 г. така под техен диктат Трансилвания отново бива присъединена към Румъния.

Всеизвестно е как по време на почти половинвековния социализъм унгарското население в Румъния е притеснявано, потъпквано, обезправено и асимилирано от румънската шовинистична политика. Нашият съвременник помни съобщенията за безчинствата на Чаушеску в този край, когато с трактори са били сринати и изравнени със земята хиляди цветущи селища и техните жители са били разселени по волята на диктатора и секуритате. Унгарците от този изстрадал край обаче бяха с високо национално самосъзнание. Техният патриотизъм и сплотеност удържаха румънските асимилаторски стремежи.

След настъпилите дълбоки промени в Източна Европа в душата на унгарците от Трансилвания блесна искрата на надеждата да се съединят, да се влеят в майката-родина Унгария. На първите демократични избори те с голямо въодушевление избраха свои унгарски кметове и местно управление. Тяхната радост обаче отново помръкна. "Демократичният” румънски шовинизъм чрез своите действия отново тръгна по пътя на погазване на човешките права и свободи, граничещо с геноцид над милионите унгарци в прилежащите до Унгария райони, на безцеремонно отстраняване на избраните унгарски кметове, на потъпкване на унгарското национално съмосъзнание и достойнство.

Ръководена от хуманност и историческа справедливост, БНРП издига своя глас в защита на унгарското малцинство в Трансилвания и настоява да се преразгледа несправедливият за унгарския народ Парижки договор с Унгария от 1947 г. БНРП ще дава според възможностите си своята лепта в борбата за национално обединение на унгарския народ в неговите исторически, етнически, езикови и културни граници.

Надяваме се, ще бъдат прекратени страданията на потиснатите унгарци в Трансилвания, които с кръвта и живота си десетилетия плащат наложените им от великите сили несправедливости.

Вярваме, нашият глас не ще заглъхне като в пустиня.

София, 29 юли 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст:
СТАНОВИЩЕ НА СЪЮЗА НА ЧАСТНИТЕ ТЪРГОВЦИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ И НА ГРАЖДАНСКИЯ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ "МЛАДОСТ" ПО ПОВОД НА СРЕЩАТА ИМ С КМЕТА НА СОФИЯ.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Искаме да ви информираме за проведената на 27 юли 1992 г. в сградата на Столична голяма община среща между наши представители и столичния кмет г-н Янчулев, заедно с неговия екип, и остро да протестираме против проявеното високомерие и категорично нежелание да се вникне в проблемите на частните производители и търговци. Г-н Янчулев се държа като армейски фелдфебел, наложи тон на продължилата повече от два часа среща като на партийно събрание и накрая ни заплаши със съдебно дело за нанесени от наши принципни позиции морални вреди. Като резултат мненията ни диаметрално противоположно се разминаха и не постигнахме разрешение на нито един от наболелите проблеми.

Многократно сме твърдели и продължаваме да настояваме, че действията на г-н Янчулев представляват геноцид спрямо частната инициатива в столицата. Забранителната политика, която той и назначените от него кметски наместници провеждат, води само до масови недоволства на гражданите и процъфтяване на корупцията сред общинските чиновници.

Веднага след избирането си г-н Янчулев наложи мораториум върху сделките с общинска собственост с аргумента, че не са уточнени правомощията на общинските администрации, а Законът за местното самоуправление и местната администрация е обнародван в Държавен вестник на 17 септември 1991 г. На 18 март 1992 г. със Заповед РД 09-159 г-н Янчулев забрани временното строителство по чл. 120 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство поради липса на издадена от самия него инструкция, която да регламентира това строителство. Най-накрая г-н Янчулев лично, вместо общинските съветници, утвърди "Правила за разрешаване на временно строителство по чл. 120 от ППЗТСУ, в които е предвидена практически неизпълнима процедура за наемане на празните общински терени. Този административен абсурд увенча осеммесечното ни чакане.

На проведената среща г-н кметът гордо ни заяви, чи нито той лично, нито главният архитект на София Яким Петров до този момент са позволили изграждането на поне един частен бизнесобект върху общинска земя. По този начин били лишили общинските чиновници и частните предприемачи от изкушението да получават и дават рушвети. Точно тази политика ние назоваваме с уместната дума геноцид. Точно тази тотална забрана е причината за неимоверно разрасналата се корупция - положение, против което самият г-н Янчулев, по негови твърдения, се бори упорито. Оттук насетне са смехотворни обясненията на началника на правния отдел на Софийската голяма община (СГО) г-жа Паунова за целесъобразност на мораториума и на Заповед РД 09-159, както и отричането на факта, че с Янчулевите административни актове бе суспендирано действието на Закона за териториално-селищното устройство (ЗТСУ), който по архаичен начин, но все пак регламентира ползването на общинско имущество. Нещо повече - г-жа Паунова и г-н Петров смятат г-н кмета за собственик на това имущество, който съвсем резонно според тях забранявал неговата употреба за развитие на частната инициатива. Като връх на това облечено във власт беззаконие бе изявлението на г-н Янчулев, че неговият колегиум вече е отменил чл. 120 от ППЗТСУ като компрометиращ общинарите и лично него, т.е. столичните общинари са дерогирали постановление на Министерския съвет, уреждащо приложението на парламентарен закон!?

Доживяхме - "Вся власт советам!"

Считаме г-н кмета за интелигентен мъж. Той много добре знае как неговите чиновници изнудват частниците. Още повече, че в общинските администрации по места държат в неведение населението за наличието на неговите "правила", като навсякъде виси резюме от старата му забранителна заповед - факт, който г-н Янчулев отказа да коментира.

Срещата продължи по следния начин: г-н Янчулев обясни липсата на Програма на СГО за развитие на частния бизнес с протичащите реституционни процеси; отказа нуждата от приоритетно развитие на частното производство пред търговията, за да не сме обидели нашите членове - търговци, а искането ни за ускорено създаване на индустриални зони ни обясни, че Столичната община трябвало да помисли за терени за жилищно строителство, т.е. ново приложение на стария принцип "Разделяй и владей" чрез демагогско противопоставяне интересите на различни групи от населението. Същевременно бе отхвърлено нашето предложение за конструктивно взаимодействие, защото това щели да бъдат нови "доброволни отряди на трудещите се", а за поднесената информация за перманентния административен произвол в ТОА "Младост" от Общинска фирма "Пазари" бе дадено мъгляво обещание за някаква вътрешна проверка.

Единственото, което можа да изтъкне г-н Янчулев в подкрепа на собствената си заинтересуваност от подпомагане на частния бизнес, е преместването на художниците от градинката пред "Кристал". В същия ден самите художници сътвориха негов паметник от подръчни материали и раздаваха почетни награди на всеки стрелец, успял да спука балон с надпис "ПРЕДИЗБОРНИ ОБЕЩАНИЯ".

Накрая г-н Янчулев нареди на своите чиновници да заведат дело за неимуществени вреди по повод проведения от нашия съюз експеримент, с който се опитахме да маркираме пътищата на корупцията, защото не бил доказал несъмнено наличието на такава, т.е. корупция няма, а ние уронваме престижа и доброто му име.

Проведените разговори бяха стенографирани и записани на магнетофонна лента. Готови сме да предоставим копие на всеки заинтересуван.

Искаме да изразим огорчението си от бруталното отношение към нас като представители на частните производители и търговци. Явно за г-н Янчулев "частник" продължава да е мръсна дума въпреки непрестанните декларации за заинтересуваност и желание за конструктивност. Същевременно искаме да напомним топлия прием и пълното разбиране на нашите проблеми, които срещнахме у г-н Рачо Петров, заместник-министър на промишлеността, който бързо ни насочи към незавършеното строителство в ресора на същото министерство и към специално създаденото управление за подпомагане създаването и развитието на частни предприятия.

Обвиняваме кметската управа за умишлено прекъсване на процеса на създаване на нови работни места чрез тотални забрани и настояваме за оставката на г-н кмета на столицата като доказал неспособността си да оправдае доверието и надеждите за просперитет на своите избиратели.

София, 28 юли 1992 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЧТПБ: инж. Георги Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГИКМ: Иван Кленовски

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 август - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АКТУАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА (ЧАСТ ПЪРВА) НА ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ.

Либерално-демократическата партия (ЛДП) се явява продължител на либералните политически партии в България начело с бележитите български държавници Стефан Стамболов и Димитър Петков.

ЛДП е модерна либерална партия, чиято програма, устав и дейност почиват изцяло на идеите на либерализма и на опита на либералните партии по света.

ЛДП има за цел превръщането на България в съвременна, демократична, парламентарна държава, изградена в съответствие с либералните принципи.

ЛДП си поставя като първостепенна задача строгото спазване на Международната харта за правата на човека, приета от ООН, Хелзинкските и Виенските споразумения и пълното приобщаване на България към Обединена Европа.

ЛДП ще насочи усилията си в изграждането на модерна и ефективна социална пазарна икономика на основата на частната собственост.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ

А. В политическата област

1. ЛДП се ръководи от основни либерални принципи - свобода на личността, самоопределение, толерантност, прогрес и мир.

2. ЛДП намира за неприложими в социалната практика марксистката идеология и произтичащите от нея модели за организация на обществото.

3. ЛДП настоява за съдебна отговорност на виновниците за третата национална катастрофа и за изземване на незаконно придобитото.

4. ЛДП е за равнопоставеност на всички граждани пред законите и против всякакви привилегии.

5. Осъществяване на реално разделение на властите - законодателна, изпълнителна, съдебна и местно управление.

6. ЛДП е за двукамарен парламент - Народно събрание и Сенат.

7. Народното събрание да бъде постоянно действащ единствен законодателен орган в страната.

8. Изборът на президент да се осъществява пряко и с обикновено мнозинство за не повече от два последователни мандата от по четири години с изяснени правомощия на президента.

9. Прокуратурата и следствието да бъдат неразделна част от съда.

10. Конституция в духа на демократичните традиции на Търновската конституция и Хартата на ООН за правата на човека.

11. Върховният конституционен съд да упражнява контрол върху дейността на законодателната и изпълнителната власт по спазването на конституцията.

12. Рязко съкращаване и ограничаване на издръжката на държавния апарат.

13. Пълна деполитизация на националните средства за масово осведомяване.

Б. В икономическата област

Икономическата концепция на ЛДП се изгражда на базата на икономическата теория на неолиберализма. В своята икономическа програма ЛДП се обявява за изграждане и осигуряване на всички възможности за съществуване на СОЦИАЛНО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО, чиито основни принципи са:

- икономическа самостоятелност и отговорност на предприемачите;
- неотменимост и неприкосновеност на частната собственост;
- конкуренция без монополи;
- свободно функциониране на стойностни категории, стабилност и парично обращение.

Развитието на процесите на демократизиране на българското общество на този етап зависи пряко от решаването на проблема ПЛАН-ПАЗАР.
Следващите точки са основата на икономическата стратегия и тактика на ЛДП:

1. Извършване на приватизация на търговията, услугите и дребните производства и свързаните с тях едри предприятия, които пряко ги обслужват, при съобразяване със социалните реалности.

2. Незабавно връщане на земята на предишните й собственици и възможност за свободно коопериране.

3. Разработване на конкретна програма за приватизация на едрата държавна собственост за срок не повече от пет години. Законодателно ограничаване на максималния размер на държавната собственост до 20 %.

4. Банковото законодателство да стимулира частната банкова дейност, да регулира реализирането на необходимия широк спектър от банкови услуги и адекватни на пазара лихвени проценти.

5. БНБ като национална банка да регулира паричната маса и инфлационния процент, операциите на валутния пазар и др.

6. Данъчната система да стимулира частната инициатива и натрупването на капитали чрез рязко снижаване на данъците върху стопанската дейност и личните доходи, специални данъчни облекчения за новосъздадените фирми и такива от ключови отрасли на икономиката.

7. Формиране на свободен пазар на ценни книжа и фондова борса, валутен пазар и валутна борса.

8. Рязко снижаване на бюджетните разходи.

9. Приемане на антимонополно законодателство.

10. Законодателството за чуждестранните инвестиции да не противоречи на антимонополното законодателство.

11. Стимулиране на експорта чрез специални кредити, данъчни облекчения и субсидии.

12. Тясно сътрудничество с Международния валутен фонд, Общото споразумение за митата и търговията и Европейската общност (МВФ, ГATT и ЕО).

13. ЛДП е за цялостно преструктуриране на националната икономика.

14. ЛДП е за научнообосновани пропорции в съотношението между централното и регионалното ниво на управление на икономиката (регионална автономия).

15. ЛДП е за провеждане на екологосъобразна инвестиционна и данъчна политика.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

ПРИЛОЖЕНИЕ - МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ

София, 7 август - Следва пълният текст на:
ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ОСНОВНИТЕ СВОБОДИ (ЧАСТ ПЪРВА), ПОДПИСАНА ОТ ДЪРЖАВИТЕ - ЧЛЕНКИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА, НА 4 НОЕМВРИ 1950 ГОДИНА И ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 3 СЕПТЕМВРИ 1953 Г.

Правителствата, подписали тази конвенция като членове на Съвета на Европа;

вземайки предвид Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г.;

вземайки предвид, че декларацията има за цел да осигури всеобщото и ефективно признаване и спазване на правата, провъзгласени в нея;

имайки предвид, че целта на Съвета на Европа е да се постигне по-голямо единство между неговите членове и че едно от средствата за преследване на тази цел е поддържането и по-нататъшното осъществяване на правата на човека и основните свободи;

потвърждавайки отново своята дълбока вяра в тези основни свободи, които представляват фундамент на справедливостта и мира в целия свят и могат по-ефикасно да бъдат осъществени, от една страна, по пътя на действената политическа демокрация, а от друга, чрез общо разбиране и спазване на правата на човека, от които тези свободи зависят;

решени, като правителства на европейски страни, които имат общи ценности и общо наследство от политически традиции, идеи, на свобода и върховенство на закона, да направят първата крачка към съвместното осъществяване на някои от правата, провъзгласени от Всеобщата декларация,

се договориха за следното.

Член 1

Високодоговарящите се страни ще осигурят на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в част I на тази конвенция.

Ч A С Т  I

Член 2

1. Правото на живот на всеки се защитава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в захона.

2. Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:

а) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;
б) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, лишено от свобода в съответствие със закона;
в) при действия, предприети в съответствие със закон, за потушаване на бунт или метеж.

Член 3

1. Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание.

Член 4

1. Никой не може да бъде държан в робство или в принудително подчинение.

2. Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен или задължителен труд.

3. За целите на този член не представлява "принудителен или задължителен труд":

а) всеки труд, който обикновено е задължителен за лицата, лишени от свобода в съответствие с чл. 5 на тази конвенция, или по време на условно освобождаване от такова лишаване от свобода;
б) всяка служба от военен характер или в страните, където се признава освобождаване от военна служба заради религиозни убеждения, службата, отбивана вместо задължителната военна служба;
в) всяка повинност, изпълнявана в случай на извънредно положение или бедствие, застрашаващи съществуването или благосъстоянието на обществото;
г) всеки труд или повинност, представляващи елемент от обичайните граждански задължения.

Член 5

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:

а) законно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда;
б) законен арест или лишаване от свобода за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнението на задължение, предписано от закона;
в) законен арест или лишаване от свобода с цел да се осигури явяване пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление;
г) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел, или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;
д) законно лишаване от свобода с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници;
е) законен арест или лишаване от свобода на дадено лице с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната, или на лице, против което се предприемат действия за неговото депортиране или екстрадиция.

2. На всеки арестуван трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

3. Всеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (c) на този член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.

4. Всеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобждаване на задържаното лице.

5. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение.

Член 6

1. Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица, или за защита на личния живот на страните по делото, или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.

2. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.

3. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има минимум следните права:

а) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;
б) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;
в) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за плащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието;
г) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите, свидетелстващи против него, и да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия;
д) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

СПЕЦИАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ
РЕГИСТЪР НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ

120. ОБНОВЕНА БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (ОБКП)

След няколко неуспешни опита да се обединят комунистите в една партия, по-голямата част от Секретариата на Централния комитет и на Централната контролно-ревизионна комисия на Българската комунистическа партия с първи секретар Владимир Спасов решиха да се създаде нова партия. Учредителният конгрес се състоя на 21 декември 1991 г. в София на ул. "Позитано” N 20. Регистрирана е по Закона за политическите партии на 25 май 1992 г. с името Обновена българска комунистическа партия.

Тя е марксистко-ленинска партия на работническата класа, трудещите се селяни, научно-техническата и художествено-творческата интелигенция, на служещите и на всички трудови хора. ОБКП не се бори за власт, а води трудовия народ към власт.

Новите моменти в нейната програма, заради които е наречена "Обновена”, са: осъжда деформациите, извращенията, престъпленията, извършени до 10 ноември 1989 г. и след това, като се отказва от всякакъв вид насилие в случай че дойде на власт; отрича личното отмъщение като поведение на властимащите; признава създадените през периода 1944 - 1989 г. производителни сили като дело на трудещите се, а не на БКП; членове на организацията могат да станат само неопетнени в миналото хора, които да дават на обществото повече, отколкото получават от него; спазване на принципите на колективния метод на работа и ръководство; истинска защита на социално слабите; уважение и толерантност към останалите политически сили, зачитане на мнението на инакомислещите и съобразяване с тяхната критика.

От месец август 1992 г. започна да излиза вестникът на партията - "Работническо дело”.

Ръководен орган е Централният комитет с първи секретар Гено Влахов.

Адрес за контакти:
София, бул. "Борис III” N 54, бл.6, вх.В
София 1408 - ПК 68
тел. 70-82-11 Христо Арнаудов

/Пресслужба "Куриер”/

11:32:27
07.08.1992 г.

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.  
                    Любомир Йорданов
Технически изпълнител: Емилия Генадиева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1992 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължително!