София, 7 май 1993 година
        Брой 88 /875/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ "КАБИНЕТЪТ ДА ПОДАДЕ ОСТАВКА" НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ ПО ВЪПРОСА ЗА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 1993 ГОДИНА.

Набързо претупаните обсъждания на бюджета на г-н Беровото правителство не можаха да скрият, а потвърдиха становището на Парламентарната група на съюза на демократичните сили /ПГ на СДС/ за него.

Законопроектът е изграден върху нереално оптимистични очаквания за инфлацията, безработицата и равнището на доходите. Той няма да бъде изпълнен.

Измамата за ниска цена на реформата и "ляв завой” не можа да бъде прикрита от вялата защита на БСП, ДПС и четвъртата парламентарна група. Законопроектът предвижда драстично намаление на реалните заплати, пенсии, стипендии и издръжка на културните центрове, образованието и здравеопазването. Делът на разходите за социално осигуряване спада от 29,3 на сто по време на управлението на СДС на 26 на сто. Предвижда се увеличение на средната заплата в страната едва с 25 на сто. Всички доходи на населението при очакваната инфлация ще намалеят значително.

Ние определяме тази бюджетна политика като агресивна и антисоциална, като финансова война срещу обикновените хора и жизненоважните сектори на обществото.

Значителното предлагано намаление на дела на разходите за отбрана и сигурност от 9,1 на сто през 1992 г. на 7,7 на сто предварително програмира нарастване на престъпността, несигурността и хаоса в държавата.

Като отнема 20 на сто от данъка върху общия доход от общините, правителството настоява да бъдат намалени реално с около 30 на сто техните субсидии в сравнение с миналата година. Това ще блокира местното образование, здравеопазване и инвестиции и представлява реставрация на централизацията от миналото. Правителството настоява за огромен - около 28-милиарден дефицит, който ще дестабилизира финансовата система на страната и ще предизвика такава инфлация, която ще стопи доходите и спестяванията на хората.

Освен това то иска да поеме дългове на държавни фирми, бившите текезесета и банките и да увеличи държавния дълг общо с 61 млрд.лева. Това надхвърля с близо 3 пъти целия натрупан след Втората световна война държавен дълг и осъжда на лишения не само нас, а и бъдещите поколения.

Така не може да се реши проблемът с външния дълг на страната, което ни обрича на изолация от външния свят.

Предлага се увеличение със 79 на сто на дотациите за неефективни администрации и фирми монополисти. Държавата ще ги издържа за сметка на обикновените хора и частната инициатива.

Възстановява се порочната социалистическа практика държавата да плаща за разхищенията, кражбите и стопанските престъпления на некадърните бивши комунистически ръководители. Цели се преди приватизацията фирмите да бъдат освободени от лоши кредити, за да спечелят техните нови собственици. Това е бюджет на груповите интереси и на синдикатите, а не на държавата.

Парламентарната група ще гласува против този бюджет:
- защото противоречи на Програмата на СДС;
- защото е антисоциален и дестабилизиращ страната;
- защото е опасен израз на безотговорност за настоящето и бъдещето на България;
- защото прави невъзможно бъдещото управление на страната от каквото и да било правителство.

Правителството не успя да се справи с най-важната си задача и следва да подаде оставка, преди да му я е поискал народът.

Парламентарните групи от мнозинството, след като старателно обсъдиха миналогодишния бюджет, а не своя, показаха, че въпреки привидната дистанция БСП подкрепя антисоциалните намерения и груповите интереси, че ДПС е безразлично към съдбата на социално слабите, интересите на които претендира да изразява, че отцепниците от СДС са отстъпници от Програмата на СДС.

Те ще платят за това на следващите избори.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СВОБОДНАТА КООПЕРАТИВНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ВНЕСЕНИЯ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ПРОФ.БЕРОВ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

На свое заседание на 5 май 1993 г. Върховният координационен съвет на Свободната кооперативна партия в България, след като се запозна с мненията на експертите на партията и обсъди своите позиции,

РЕШИ:

1. Подкрепя внесения от правителсвото на проф.Любен Беров проектобюджет, съобразявайки се с потребностите на страната да има бюджет до края на годината, като отчита същевременно възможностите за неговото коригиране и актуализиране в движение.

2. Счита за справедливо и необходимо да се увеличат средствата, предвидени за духовна култура, за сметка на разходите за парламента.

НАЦИОНАЛЕН КООРДИНАТОР:

Димитър Марковски

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА БЮРОТО НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ НА ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ВЪПРОСА ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ - БЕЖАНЦИ ОТ ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ И БЕЛОМОРСКА ТРАКИЯ.

В изпълнение на своята принципна политика за защита на човешките права Зелената партия /ЗП/ последователно защитава интересите на бежанците от Егейска Македония и Беломорска Тракия, грубо погазени от предишния режим и пренебрегвани от сегашните държавни власти. Зелената партия многократно е обръщала внимание на сегашното Народно събрание /НС/ и представените в него политически сили на факта, че то несправедливо и необосновано отне правото на бежанците от Беломорието, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Българо-гръцката спогодба от 1964 г., да бъдат обезщетени със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Това право те получиха през 1991 г. с предложената от ЗП поправка към Закона за земеделските земи /ДВ бр.74 от 1991 г./.

Зелената партия неведнъж е призовавала Народното събрание да уреди и въпросите за обезщетяване на бежанците за другото им движимо и недвижимо имущество, послужило за погасяване на държавен дълг, както и да осигури изплащането на бежансхите облигации. Към същото призовават и самите бежанци в множество свои писма, декларации и петиции до Народното събрание, както и в последните декларации на ВМРО - Съюз на македонските дружества от 14 април 1993 г., на Съюза на тракийските дружества в България от 23 април 1993 г. и на бежанците от Егейска Македония, приета на протестната акция в гр.Сандански на 19 април 1993 г. Досега нито Народното събрание, нито Министерският съвет са предприели действия за решаване на тези проблеми.

ЗЕЛЕНАТА ПАРТИЯ НАСТОЯВА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:

1. Да внесе изменение в Закона за земеделските земи, с което да възстанови правото на бежанците от Беломорието, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг, да бъдат обезщетени със земя от държавния и общинския поземлен фонд.

2. В най-кратък срок законодателно да осигури правото на бежанците на обезщетение и за другото им движимо и недвижимо имущество, засегнато от Българо-гръцката спогодба от 1964 г.

3. В държавния бюджет за 1993 г. да се предвидят средства за възобновяване изплащането на бежанските облигации.

Зелената партия потвърждава своята решимост да съдейства на бежанците от Беломорието в отстояването на техните легитимни права, при необходимост и чрез сезиране на компетентните европейски правозащитни институции относно дискриминацията, на която са подложени български граждани - бежанци от Егейска Македония и Беломорска Тракия.

София, 3 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
МЕМОРАНДУМ ОТ ЖИТЕЛИТЕ НА "СЕЛИЩЕТО НА ЧЕСТТА", ОРГАНИЗИРАНО ОТ БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ С ГЛАВЕН СЕКРЕТАР АНАСТАСИЯ МОЗЕР, ДО НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В 36-ТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Загрижени за бъдещето на българския народ и държава, ние си позволяваме да ви напомним, че:

1. Досега нито един парламент не е имал смелостта и неблагоразумието да лиши милиони български граждани от собствеността им върху техните унаследени и придобити земеделски земи, гори и пасища, с изключение на национализираните по съответния закон.

2. Нарушенията на принципа за доброволно участие на собствениците на земи и инвентар в ТКЗС според примерния им Устав, образуването и разформироването на АПК, ликвидирането на ТКЗС и МТС, а така също разграбването на техните имущества и машинен парк, в никакъв случай не са и не могат да бъдат правни основания за загубване собствеността на гражданите върху земите им в техните реални граници или в идеална част от тях.

3. Въпреки че земеделска България е изправена пред опасността от безпрецедентен глад, въпреки че собствеността на гражданите върху земеделски земи, гори и пасища не е отнемана в никакъв държавен нормативен акт и въпреки че ТКЗС, АПК и МТС вече реално не съществуват, земята фактически все още е ничия, тъй като поради бездействие или неадекватни действия на властта законните собственици не се ползват от законните си права да стопанисват, владеят и се разпореждат свободно със своите имоти.

4. Съгласно конституцията собствеността на гражданите е свещена и неприкосновена. Следователно, ако гражданите сами започнат да възстановяват правата си да стопанисват, владеят и се разпореждат свободно със своите земеделски земи, гори и пасища, с това те не биха нарушили нашия основен закон. Отговорността за последствията от възможните социални напрежения обаче ще падне изцяло върху парламента и правителството. Изчерпващото се търпение на гражданите, растящият глад и прекалено високите цени на храните в земеделска България, където огромна част от земите остават незасети, са потенциален детонатор за сериозни социални катаклизми.

5. Широко прокламираното от определени политически сили "връщане на земята в идеални граници" е правен обсурд, който няма аналог в историята и с който се цели "узаконяването" на една гавра с конституционните права на милиони собственици.

6. Абсурдният път към пазарна икономика посредством ликвидиране на производството, тотален стопански хаос и престъпност, остра демографска драма и национално разединение, неудържим ръст на цените и умишлено използване на глада и страха, като средства в политиката засягат жизнените интереси на българския народ и държава.

7. Пред бъдещето на нацията отговорността на всеки парламент и на всяко правителство е не само безсрочна, но и персонална. Ето защо ние дълбоко се надяваме, че с личния си вот, особено по въпроса за земята, вие, депутатите в 36-то Обикновено народно събрание, най-после ще докажете способността си да служите на огромното мнозинство от българския народ, придържайки се към великите принципи на справедливостта, свободата и демокрацията.

София, 6 май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ДЕМОКРАТИ ПО ПОВОД НА УЧРЕДЯВАНЕ НА ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО МОНАРХИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ.
 

Съюзът на свободните демократи известява, че по идея на неговото ръководство на 6 май 1993 г., Гергьовден, в София бе учреден Инициативен комитет за национално монархическо обединение. В първото заседание на комитета участваха композиторът Александър Кипров, историчката Антоанета Заприянова, журналистът Богдан Пеев, публицистът Владимир Свинтила, артистката Живка Ганчева, преводачката Ина Николова-Михайлова, журналистката Иванка Николова, философите доц. Иван Калчев, ст.н.с. Иван Ганев и ст.н.с. Цветан Кардашев, културологът Стефан Влахов-Мицов, г-жа Фани Дренкова. Съгласие за участие в комитета са дали още Борис Димовски, Виктор Пасков, Вера Мутафчиева, Георги Бакарджиев /Русе/, доц. Витан Стефанов, Дончо Цончев, Георги Мичев, Димитър X. Попов, Йордан Вълчев, Кирил Маричков, проф.д-р. Иван Славов, Любомир Янов, Лили Станишева, Мариана Тодорова, Найден Найденов /Правец/, Петър Константинов, Цвятко Барчовски, Никополски епископ Самуил Джундрин.

Инициативният комитет е отворен за всички, които желят да се посветят на каузата за обединяването на роялистките и лeгитимистките формации у нас в името на главната стратегическа цел - възстановяването на Търновската конституция. Това ще бъде исторически акт на морална самореабилитация на българския народ и израз на държавния суверенитет и независимост на България.

На първото заседание на Инициативния комитет бе изградена контактна група за предстоящите срещи и разговори. В близките дни комитета ще излезе с обръщение към българския народ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Калчев

София, б май 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ ПО ПОВОД НА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ И НА ЧЕРВЕНИЯ ПОЛУМЕСЕЦ.

Осмият ден на месец май всяка година е посветен на човешката доброта и солидарност. Световният ден на Червеният кръст и Червения полумесец е и рожденият ден на неговия създател - великия хуманист Анри Дюнан. Негови са думите: "В страданието всички хора са братя!" Сега бихме добавили: Хората са братя и в своята неугасваща надежда за мирен и щастлив живот, във вечния си стремеж към по-съвършен и по-справедлив свят.

"Достойнство за всички" - девизът на празника тази година, очертава дългия път, по който идеята за хуманизъм получи нови измерения, надживя обикновената благотворителност, достигна до истината, че любовта към човека означава преди всичко уважение към неговото достойнство, към правото му на мирен и спокоен живот.

Динамичното време, в което живеем, възкресява суровите уроци на историята, подлага на сериозни изпитания идеалите на Червения кръст. В нашата тревожна съвременност проблемите на мира и хуманизма придобиват съдбоносна стойност.

В навечерието на Световния ден на Червения кръст, който ще бъде отбелязан в близо 160 страни, Българският Червен кръст се обръща към всички политици, към политическите партии и движения, към журналистите и обществениците:

Направете подарък на Червения кръст!!!

Нека 8 май бъде ден, посветен на спокойствието и мъдростта, ден на любовта и взаимопомощта между хората, ден на солидарността с милионите страдащи човешки същества, милионите с унизено достойнство: бежанци - без родина, дом семейство; затворници - без граждански права; ранени и болни; изоставени и безпризорни; всички жертви на войната, етническото насилие, глада, стихийните бедствия.

Обръщаме се към политическите партии да се въздържат от политически действия на 7 и 8 май.

Обръщаме се към издателите и журналистите на 8 май програмите и броевете да бъдат без политически акценти, а посветени на идеите на хуманизма и милосърдието.

НАПРАВЕТЕ ПОДАРЪК НА ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ !!!

ОПИТАЙТЕ - НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО.

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Ст. Саев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ "ГОЛЕМИТЕ ИЛЮЗИИ" /ЧАСТ ПЕТА "ОБРЕЧЕНИ НА НИЩЕТА"/ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В ЕВРОПА СЛЕД 1989 ГОДИНА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА ЗА ТЪРНОВСКА КОНСТИТУЦИЯ ДИМИТЪР ПОПОВ.

Европа в началото на 90-те години стана още по-различна, отколкото преди. Разпадането на руската комунистическа империя откри пътя на постепенното свличане на икономическите структури на имперското стопанство, до разрушаването на търпеливо и бюрократично създавани с десетилетия връзки, баланси и пропорции в така наречената система на Съвета за икономическа взаимопомощ. Цялата промилшеност на империята извън военнопромишления комплекс бълваше неконкурентоспособна за западните пазари продукция. Тя се разменяше успешно само между бившия Съветския съюз и зависимите от него страни. Тази своеобразна автархия поддържаше на крайно ниско равнище жизнения стандарт на населението и осигуряваше една сравнително висока заетост на работната сила. Освен това имперската метрополия беше и един постоянен източник за доставка на суровини, гориво и енергия за източноевропейските страни. Така през седемдесетте и осемдесетте години се появиха и икономическите парадокси, когато при една и съща стопанска система сателити на империята в Източна Европа като Германската демократична република, Чехословакия, Унгария, Полша, та дори и България изпревариха в стопанско отношение и по жизнено равнище на населението си своя протектор. В края на краищата това беше един естествен резултат от по-близкото присъствие на тези страни до Запада и до възможността да ползват до известна степен технологичния му опит. Това обстоятелство особено силно облагодетелстваше ГДР и Унгария.

Смяната на централизираната планова държавна икономика с либерално пазарно стопанство върху територията на бившата империя беше и е характерна с един неравномерен, кризисен и извънредно опасен с последствията си в социалната област спад на националното производство в отделните страни, с разрушаване на производствени мощности, с липса на средства за контрол върху сигурността на стратегически енергийни източници. Това е и период, в който рублата като валута на вътрешния комунистически пазар престана да играе каквато и да е роля. Преминаването на търговските взаимоотношения между страните от бившата империя на доларово плащане или съизмеримост усложни още повече икономическата конюнктура. Доларът не можеше да влезе в коловоза на новото стокообращение между тези страни просто защото го нямаше, а системата на обмен стока за стока сериозно се разминаваше с принципа на търсенето и предлагането.

В големия контекст на стопанския упадък на страните от бившата империя особено място заема разрушаването на военнопромишления им комплекс. Между другото може със сигурност да се твърди, че това е била стратегическа цел на САЩ и НАТО. И ако днес военнопромишленият комплекс на Русия произвежда четири-шест пъти по-малко военна продукция и съответно изнася за страните от третия свят и за бившите си сателити оръжия и резервни части на стойност десет пъти по-ниска съизмерима с тази от 1988 г., то това се дължи не само и не толкова на технологичното изоставане спрямо западните оръжейни системи, а на рухването на имперския престиж.

А какво да кажем за разрухата на нашата военна промишленост и за опасно противоречивата политика, която правителствата ни след 1989 г. водят в тази област?

И така, оставени сами на себе си, бившите социалистически страни започнаха спускането си по нанадолнището на икономическата криза. Всяка от тях в това сгромолясване получаваше собствено ускорение в зависимост от конкретните стопански и политически условия вътре в страната, характера на международните й връзки и от размера на националния й дълг към западни страни, банки и други финансови групировки.

Един показателен пример е ГДР. Тази държава престана да съществува, а новата обединена Герамния, ползвайки, образно казано, закона на Бойл и Мариот за скачените съдове, започна да изпомпва от богатата западна част капитали, технологичен и управленски опит и да ги влива в източните провинции. Така един ден... след около 10-ина - 15 години двете части на Германия икономически и социално ще могат да се уравновесят. И ако такава "оптимистична" възможност се очертава за източната част на Германия, то очевидно този процес ще бъде много по-продължителен за останалите страни от Източна Европа.

Става все по-очевидно, че за страните от Източна Европа процесите на разпадане на старите производителни сили и производствени отношения не могат да протичат паралелно със създаването на новите пазарни структури и отношения, нито със съществуващите такива на Запад. Това обяснява крайната предпазливост на западния бизнес да инвестира в Източна Европа, както и сложните процедури и срокове, които европейската общност поставя пред кандидатите за членство в нея от Полша до България.

В един разговор с г-н Роналд Линдън, директор от Радио Свободна Европа, който имах в началото на 1990 г., му казах, че за България предстоят три до пет години упадък на икономиката, при което брутният национален продукт при база 100 процента за 1989 г. ще се сгромоляса на не повече от 35-40 процента през 1994 г. След този период на падане, свързан с разрушаването на старите икономически структури и отношения, ще настъпи т.нар. затишие с лазене по дъното, поне за още три години. Едва след това можем да очакваме оживление. Мисля, че тогава той беше доста шокиран от прогнозата. За съжаление нещата вървят точно в тази посока.

Обречени ли сме ние и следващото поколение на нищета? Може би в най-голяма степен това зависи от обстоятелството кой и как ще извърши смяната на системата, оставена ни от империята.

Невъзможно е да се предвиди развитието на всяка от източноевропейските страни, възможно е обаче, да се нахвърлят контурите на един български модел, особено след три години печален опит да се създадат пазарни отношения и демократични институции върху неразрушените основи на тоталитарната държава.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 май - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА /ЧАСТ ВТОРА - ПОСЛЕДНА/ НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА ПАРТИЯ, ПРИЕТА НА ИЗВЪНРЕДНИЯ КОНГРЕС НА 20 МАРТ 1993 Г. ВЪВ ВАРНА И ПРЕДЛОЖЕНА ЗА ОБСЪЖДАНЕ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА ПАРТИЯТА НА ПЪРВИЯ ПЛЕНУМ СЛЕД ТОЗИ КОНГРЕС.

V. Икономически /производствени/ отношения

Като взема предвид, че въпреки започналия опит за реставрация на частнособственическия капитализъм, обществото е все още на етапа на държавния капитализъм и че му предстои преход към работнически социализъм, БРСП си поставя следните непосредствени задачи:

- отнемане на реставрираните и на заграбените в частна собственост средства за производство и превръщането им в обществена;

- парична реформа и национализиране на всички парични капитали, недвижима градска и вилна собственост, придобити чрез реституция, хазнокрадство, корупция, спекула и пр.;

- премахване на стоково-паричния характер на работната сила чрез подчиняване на средствата за производство на асоциираната работническа класа - на хората на умствения и на физическия труд, които съвместно създават материалните блага. Обединяването им в колективи от свободни стокопроизводители, при които трудът престава да се дели на заплатен и незаплатен, а доходът - на работна заплата и печалба. След заделяне на необходимия дял /%/ от дохода за бюджета и за натрупване, останалият да се дели между членовете на колективите според приноса им;

- повишаване на материалната заинтересуваност от резултата на труда чрез неограничаване на нарастването на дела на всеки един работник от дохода, подлежащ на разпределение от колектива;

- утвържадаване на две форми на стопанисване на общонародната собственост върху средствата за производство:
а/ лична /семейна/ и
б/ колективна;

- възстановяване на производството и насочването му за задоволяване на населението и даване предимство на тези отрасли и дейности, които използват местни суровини и дадености;

- въвеждане на шестчасов работен ден с цел осигуряване на право на труд и свободно време за всички работоспособни хора. Право на предприятията с доходност над средната да определят и по-кратък работен ден;

- насочване на средствата за развитие на изоставащите отрасли като селско стопанство, лека промишленост и пр., с цел спазване на пропорционалността между отделните отрасли на народното стопанство и безпрепятствено възпроизводство на обществения продукт;

- държавно регулиране на цените на стоките и услугите чрез определянето им в съответствие с обществената им стойност. Снижаване цените на стоките и на услугите успоредно с нейното снижаване;

- възстановяване на държавния монопол върху външната търговия като преграда за спекулация и ограбване на националното богатство от страна на наши и международни спекулативни организации;

- установяване на демократична планова и договорна обвързаност на стопанските единици, като плановете се разработват от долу на горе, във вертикален и хоризонтален ред;

- премахване на раздробеността на банковите и на застрахователните институции и на техния спекулативен лихвен процент и утвърждаване единствено функциите им за обслужване и контрол на стопанската дейност;

- преразглеждане на всички договори по външните дългове и анулиране на неравноправните и заробващи такива. Подвеждане под отоговорност /съдебна и имуществена/ на виновните и облагодетелствалите се от тях и възстановяване на страната на всички ограбени от тях средства;

- поддържане на равноправни и взаимоизгодни икономически и търговски връзки с всички страни от Европа и от света.

VI. Селско стопанство

Като взема предвид, че селското стопанство е основа за съществуване на хората и като изхожда от големите поражения, нанесени му от бюрократичната и най-вече от реставраторската частнособственическа буржоазия, целяща обезземляване на огромното мнозинство от бивши дребни собственици и техните наследници и превръщането им в ратаи на бъдещите чифликчии и компрадорски селскостопански компании, БРСП се обявява за:

- прекратяване на раздробяването на земята и на разграбването и унищожаването на селскостопанските сгради, инвентар и животни. Връщане на кооперативите на заграбеното имущество и животни;

- отменяне на всички реакционни закони, свързани със земята и земеползването;

- съд за виновните от всички нива за разрухата в селското стопанство и за надвисналия глад над населението;

- преобразуване на бившите ТКЗС-та в самоуправляващи се кооперации, а впоследствие в производствени единици, работещи върху обществена собственост;

- право на желаещите индивидуално /семейно/ да стопанисват земя, инвентар и животни и да водят самостоятелно стопанство.

VII. Здравеопазване, образование, култура, социално и пенсионно осигуряване

В социалната област БРСП е за:

- запазване и развитие на постиженията в здравеопазването, образованието, културата, социалното и пенсионното осигуряване;

- безплатно образование, здравеопазване и лекарствоснабдяване като най-прогресивни /комунистически/ форми на разпределение;

- отпадане от процеса на стоковото обращение на все по-голям дял от стоки и услуги за лично потребление, успоредно с нарастване на производството им;

- превръщане на висшето образование в продължение на квалификацията, придобита в средното училище, и задължителното й приложение в живота с цел премахване на неоснователните разходи на обществото и на социалната неудовлетвореност на личността;

- премахване на възможността научните, културните, просветните и пр. институти да бъдат пристан за по-лек начин на живот на част от интелигенцията. Трудът на работещите в тях дейци в максимална степен да съдейства за развитието на производителните и духовните сили на обществото, да се превърне в действителна производителна сила. Техните доходи да са обвързани с резултата от материалното производство, което те обслужват, на което влияят;

- подпомагане на развитието на родната прогресивна култура и създаването на духовни блага от неоткъснатите от производствения процес личности, които винаги имат по-голяма стойност;

- приобщаване на българския народ към постиженията на световната прогресивна култура и поставяне на бариера срещу комерсиалната и булевардната такава.

VIII. Младежта и спортът

Като взема предвид, че младежта е бъдещето на нацията, утрешните производители, БРСП ще работи за:
- спечелване за своята кауза на младежта, за изграждането й на правилен идеен мироглед;
- правилното й физическо, умствено и културно израстване;
- защита на нейните интереси за образование, работа и пр., съгласно индивидуалните наклонности;
- изграждане на РМС, като му оказва идейна, организационна, материална и всякаква друга помощ;
- развитие на масовия спорт, спомагащ за укрепване здравето на младежите и на населението на страната.

IX. Отношение към синдикатите и към другите партии, организации и движения

В борбата за власт и през преходния период от държавен капитализъм към работнически социализъм в отношенията си към синдикатите и към останалите партии, организации и движения БРСП си поставя следните задачи:

- усъвършенстване дейността на синдикатите за защита на икономическите интереси на работниците и на другите трудещи се, докато отпадне необходимостта от тяхното съществуване в резултат на установяване на самоуправление на производителите;

- борба срещу опортюнизма от всякакъв вид, разобличаване и заклеймяване на всички, които говорят и вършат неща, противоречащи на интересите на работническата класа;

- образуване на Обединена марксистка левица /ОМЛ/ с всички сили, стоящи на марксистко-ленински позиции, при запазване на идейно-организационната самостоятелност на партията, до назряване на момента за сливането им в единна партия на работническия /пролетарския/ социализъм;

- разобличаване на демагогията на буржоазните партии, целяща защита на класовите им интереси и увековечаване на наемното робство и експлоатация на работниците и останалите трудещи се;

- работнически революционен съд за контрареволюционерите от 1956 г. до днес, довели до прекратяване на развитието на пролетарската революция и до реставрация на капитализма;

- поддържане на всички демократични и прогресивни искания, независимо от кои партии и движения се поставят;

- установяване и поддържане на връзки с всички чуждестранни работнически партии, стоящи на позицията на работническия социализъм, и работа за създаване на работнически интернационал.

X. Националният въпрос

Като изхожда от марксисткото-ленинско разбиране, че националният въпрос е буржоазен въпрос, който възниква в резултат на съперничеството на националните буржоазии за пазари, власт, облаги и пр., БРСП е на становището, че:

- неговото пренебрегване води до подкопаване и разрушаване на нацията, а използването му за партийно-котерийни цели е престъпление към народа и към страната;

- самоуправлението на производителите и премахването на класовите различия ще премахне източниците и вдъхновителите на национално, етническо и религиозно противопоставяне. Само свободният труд на свободни хора, само тяхното благоденствие а страната могат да бъдат спойващ фактор на българската нация;

- сливането на нациите в една обща нация ще настъпи след продължителен период от време, след достигане на много висока степен на развитие на производителните сили, на интелектуалното и културното усъвършенстване на хората, след сливане и интернационализиране на националните стопанства и култури в едно общочовешко стопанство, в една общочовешка култура. Дотогава националният въпрос трябва да бъде решаван принципно с помощта на науката;

- религиозните заблуди, които са плод на изостаналите производствени отношения, както и действията на определени вътрешни и външни сили, които преследват своите користни интереси, са разрушителен фактор за нацията. Против тях трябва да се води непрекъсната борба с всички средства, опирайки се на постиженията на науката;

- наложително е да се подкрепят всички действия и мерки, откъдето и да произхождат те, водещи до консолидиране на нацията.

/Пресслужба "Куриер"/

10:30:00
07.05.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                            Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Иванка Тодорова
                                           Галя Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер”, 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер” е задължително!