София, 7 юли 1993 година
        Брой 130 /917/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УЧАСТНИЦИТЕ В ПРЕДСЪБОРНОТО СЪВЕЩАНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПО ВЪПРОСА ЗА СВИКВАНЕТО НА ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР И ЗА РАЗКОЛА.

По решение на Светия Синод на Българската православна църква /БПЦ/ на 6 юли 1993 г. в София се състоя предсъборно съвещание, в което взеха участие Негово светейшество българският патриарх Максим и членовете на Светия Синод, епископи, архиерейски наместници и епархийски съветници, ректорите на Софийската и Пловдивската духовна семинария, представители на богословските факултети. Присъства и директорът на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет ст.н.с. Христо Матанов.

Обсъждани бяха два основни въпроса: свикването на Църковно-народен събор, и съществуващия разкол в Българската православна църква.

След дискусията и направените изказвания участниците в съвещанието декларират следното:

1. Свикването на Църковно-народен събор е наложително, съгласно Устава на Българската православна църква. Светият Синод да свика събора, след като: бъде освободена Синодалната палата за нормална църковно-административна дейност; всички епархии бъдат оглавени от канонически митрополити; проведат се избори за делегати на събора и се осигурят финансови средства.

2. Св. Синод да проведе необходимата подготовка.

3. Да се изготви предложение за изменение и допълнение на сега действащия Устав на БПЦ.

4. В своите колективни покайни писма низвергнатите от сан бивши архиереи не признават решенията на Архиерейския събор и наложеното им низвержение. Те продължават да извършват "ръкоположения" и неправомерно администрират в бившите си епархии, използват груби средства и заплахи, поддържат незаконната окупация на синодалната сграда, митрополии, храмове и манастири. При тези обстоятелства единодушно се констатира, че тъй наречените покайни писма и изява на стремеж към обединение са опит за заблуда на църковната и гражданската общественост. Низвергнатите трябва да се съобразят с решенията на Архиерейския събор от 22 юли 1992 г. и с дела да докажат своето покаяние.

Продължаващият разкол и поддържаните последствия от него се отразяват неблагоприятно върху подготовката на църковно-народния събор.

Оставаме с надежда за морална подкрепа от страна на обществеността и вяра в благия Божи промисъл за доброто на светата ни Църква.

София, 6 юли 1993 г.

ЗА СВ. СИНОД НА БПЦ,

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА СВ. СИНОД: Левкийски епископ Неофит

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
РЕШЕНИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА РАБОТНА СРЕЩА НА БЪЛГАРСКИЯ ЗЕМЕДЕЛСКИ НАРОДЕН СЪЮЗ СЪС СЪПРЕДСЕДАТЕЛИ ИНЖ. НИКОЛА ПЕНЧЕВ И ДОЦ. СТОЯН ЧАКЪРОВ /ВАРНА, 3 ЮЛИ 1993 Г./.

1. Приемат се следните основни елементи в стратегията и тактиката на по-нататъшната работа на Българския земеделски народен съюз /БЗНС/.

1.1. Главни стратегически цели:
а/ непосредствена стратегическа цел: самоопределяне на БЗНС пред българската политическа общественост чрез:
- дефиниране на разгърната политическа линия;
- възвръщане на традиционните активи на БЗНС, окупирани по непочтен и противозаконен начин.
б/ дългосрочна стратегическа цел: влизане по изборен път в структурите на местните и централните органи на властта.

1.2. Организационна стратегия:
а/ продължаване процеса на укрепване и доизграждане на структурите на БЗНС в страната.
Първостепенният приоритет на тази задача се определя от отказа на г-жа Анастасия Мозер да изпълни решенията на Обединителния конгрес и да регистрира в съответствие с тях обединения БЗНС по собствено, ново фирмено дело, а не да извърши преименуване на БЗНС - Н.Петков в БЗНС - А.Мозер, по фирменото дело на БЗНС-Н.Петков от 1990 г., компрометирайки по този начин обединителния акт.
б/ възвръщане по законен ред на окупираните от БЗНС-Мозер активи на БЗНС /Дом-паметник "Ал.Стамболийски" и вестник "Земеделско знаме"/.

1.3. Политическа стратегия:
а/ разработване на политическата алтернатива "земеделски път", като етап от преодоляване на политическата поляризация в страната;
б/ отстояване на политическата независимост - най-ценния капитал от досегашния актив на БЗНС;
в/ оказване на подкрепа на държавните институции - основа на концепцията за демократична правова държава и антипод на обществена анархия;
г/ подготовка за създаване на Конфедерация на земеделските съюзи.

1.4. Тактика:
а/ конструктивни политически анализи в актуален и в исторически план;
б/ последователни законови действия за възвръщане на активите на БЗНС.

2. Да продължи укрепването и доизграждането на структурите на БЗНС в страната. Постоянното присъствие да представи текущ информационен отчет до края на октомври 1993 г.

3. Да се пристъпи към издаване на печатен орган паралелно с работата по възвръщането на в-к "Земеделско знаме". Възлага се на екип от специалисти разработването на план с финансов раздел за издаване на печатен орган на БЗНС със срок края на юли 1993 г.

4. Провеждане на национална конференция на БЗНС в края на ноември 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 юли - следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОБРЪЩЕНИЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ КОНСТАНТИН ПАВЛОВ, АКАД. ИВАН КОСТОВ, АТАНАС СВИЛЕНОВ, ПРОФ. Д-Р ДОБРИ ЛАЗАРОВ, ПРОФ. Д-Р КРАСИМИР МАНЧЕВ И ПРОФ. Д-Р ИВАН ЗАХАРИЕВ КЪМ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД, ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ, РЕКТОРА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" И ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПОЛОЖЕНИЕТО В ПАРЛАМЕНТА.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Ние сме група интелектуалци и се обръщаме към вас с открито писмо по повод възникналата криза в политическия живот и в парламента.

Без да се спираме на проблемите и източниците на настоящата остра криза, тук искаме да изразим своето безпокойство от факта, че настъпилите събития поставят под съмнение работата на парламента и в частност валидността на приеманите от него закони и други актове. В пресата бяха изнесени факти като гласуване на 70-80 депутати с над 120 карти за гласуване. Не ни е известно право на делегиране на своя мандат за гласуване на други лица, пък били те и депутати в парламента. Този синдром тегне над обществото още от Великото народно събрание и не беше изяснен от парламента за близо година и половина. Когато ние гласувахме за това Народно събрание, всеки избирател имаше право на един глас и даже болни роднини не можеха да предават правото си на глас. Не мислим, че депутатският имунитет дава основания за нарушение на законите и смятаме, че гласуването с повече от една депутатска карта е измама, и то извършена публично.

За да бъде успокоено обществото, че в парламента не се извършват нарушения и приеманите от него закони и актове са валидни, предлагаме да бъдат определени гаранти от уважавани обществени институции, каквито са Софийският университет, Българската академия на науките, Съюзът на учените в България и др., които да потвърждават законността на гласуването в парламента и съответствието: един депутат - един глас.

Настоятелно Ви молим, г-н председателю на Народното събрание, да разгледате настоящото обръщение срочно и се надяваме, че репутацията на парламента Ви е достатъчно скъпа, за да приемете присъствието на обществени гаранти в залата за пленарни заседания.

Обръщаме се също към ръководствата на Софийския университет, Българската академия на науките и Съюза на учените в България да проявят добра воля и при съгласие на парламента да определят лица за обществени гаранти на законотворчеството в Народното събрание. Би било много жалко, ако се наложи да искаме наблюдатели от международните институции за един типично нашенски, но толкова важен проблем.

В заключение повтаряме, че независимо от опитите на масмедиите да бъде омаловажена, настоящата криза е реалност и независимо от причините за нейното възникване обществото трябва да намери изход от нея. Нашето предложение цели да бъде намалена по-нататъшната дискредитация на законността в страната.

София, 5 юли 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КООРДИНАЦИОННИЯ СЪВЕТ НА СИНДИКАТА НА "НЕФТОХИМ" КЪМ КОНФЕДЕРАЦИЯ НА ТРУДА "ПОДКРЕПА" ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание, президента на Република България, председателя на Министерския съвет и до средствата за масова информация.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Демокрацията преди всичко за нас означава законност и ред. Другото е анархия. Недопустимо е чрез политически шантаж и политически тероризъм да се дестабилизира обществото и работата на законно избраните от народа институции.

Ние сме за парламентарна република и не приемаме за морални методите и прийомите, които се прилагат с цел дестабилизиране на обстановката в Република България.

Бургас, 15 юни 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ст.Гутов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНО-РАДИКАЛНА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ОБСТАНОВКАТА В МАКЕДОНИЯ.

I. Разпадът на Югославия е повторение на неизбежния крах на обременените с насилие и геноцид империи. Основополагаща причина за тази кървава агония е почти двустолетната грабителска сръбска асимилаторска политика.

Немалка е вината и на Великите сили. Те, в името на своите користни интереси, сътвориха сръбското федеративно чудовище - Югославия. На тях тежи престъплението за съсичането и съсипването на България от Берлинския конгрес и ньойската гилотина, след които българите от Западните покрайнини, Поморавието и Вардарска Македония бяха хвърлени в ада на не по-малко трагично от турското, сръбско робство. Такава е съдбата и на българите в Източна Тракия - под турско иго, в Западна Тракия и Егейска Македония - под гръцко, и в Северна Добруджа - под румънско.

След Втората световна война Титовият тоталитаризъм притисна в безизходица народите, особено българите, в Югославия под сръбския хегемонизъм.

Комунистическа София не само изостави българите в земите ни извън днешните граници на България, но и по внушени от Сърбия виждания и стратегия на Сталин и Третия комунистически интернационал в Москва за декредитиране на нови нации /македонска, беларуска и пр./ докара сръбски емисари да асимилират българите в Пиринска Мадекодия, което антибългарско деяние увенча с конюнктурно преброяване и насилствена денационализация - "помакедончване". Тя престъпно безмълвстваше пред трагедията на стотиците хиляди българи в Титовите концлагери на смъртта и пред чудовищната сръбска асимилация на останалите, овладени от безпрецедентен страх и безпътица.

Робската участ на югославските народи не се промени и след смъртта на Тито. Страшната система и изпитаните й в кръвожаден шовинизъм сръбски кадри на всички нива продължаваха да вършат своето антихуманно дело. В утробата на тази система обаче десетилетия зрееха процеси, които пламнаха в безкомпромисна етническа и религиозна война, подклаждана и от противоборстващи геополитически сили и интереси.

Въпреки сръбската агресивност Словения и Хърватско получиха национална независимост и дипломатическо признание. Под натиска на заинтересована Гърция, член на Европейската общност, Западът обаче остана глух към молбата на Македония за признаване на нейната суверенност.

В навечерието на президентските избори, движим от користни, лични и чужди на България цели и интереси, Желю Желев наред с Македония призна и ислямизираните Босна и Херцеговина за отделни държави, без те да са искали това. Този акт още веднъж уличи Желю Желев в служене на пантюркизма.

Сърбия не е единствена в претенциите към Босна и Херцеговина. Турция, без да има общи граници с тях, в неоснователното си безпрецедентно разбиране и пропаганда, че всеки мюсюлманин е турчин, привлякла вниманието и издействала огромни средства от богатия мохамедански свят и от организацията "Ислямска конференция", напира, обладана от османски грабителски дух, да превърне в турци босненските и херцеговинските мюсюлмани, които по произход, език и антропологичен тип са славяни, изпитали в миналото жестоката турска асимилация. В своите международни контакти, в ООН и в Съвета за сигурност тя, водена от завоевателната си доктрина, настоява за военна намеса на тези световни организации и има намерение за водеща роля в техните операции /на Сините каски и др./ на територията на Босна и Херцеговина, които исторически са изконна хърватска земя. Именно това определи кардиналните задачи на посещението на Желю Желев в Македония и Албания и на Тургут Йозал в България, Македония, Албания и Хърватско. Главната цел на визитата на турския държавен глава Тургут Йозал, наред с икономическото и политическо настаняване на Турция в тези страни, е да изтръгне съгласие от правителствата им за въздушен и сухоземен коридор през Южна България и Македония до Босна и Херцеговина, който да обслужва турската армия и завоевателната стратегия на югоизточната ни съседка с цел налагане на турски диктат в тях и осъществяване на един от етапите за реализация на плана за световна турска империя.

Глобалните интереси на САЩ за хегемония над света диктуват конюнктурно създаване, институциализация на религиозна, мюсюлманска нация и държавност - несъществуващи в световната история категории - в Босна и Херцеговина, с което не само да удовлетвори претенциите на своя сателит Турция, но преди всичко и особено да възпрепятства обединението и просперитета на стария християнски континент, който по своя политически, икономически, културен, научен и социален потенциал е претендент за геополитически опонент на презокеанския властител. Така стратегията на Анкара и тази на Белия дом на Балканите и в Европа са в удивителен синхрон. В името на тази цел Чичо Сам нагло погазва историческите ценности и националните интереси и характеристики на държави и народи.

Планът Ванс - Оуен не целеше реабилитацията на историческата истина или да спомогне Босна и Херцеговина да се присъединят към тяхната метрополия - хърватската държава, а разделянето на територията им на десет автономни области, съответно подчинени на сърби, мюсюлмани и хървати. Творението на Ванс - Оуен е продиктувано от стратегията на либерализма - чрез автоматизиране и разчленяване, да унищожи държавните и националните структури, които по своята същност противостоят на либералната идеология и се противопоставят на чуждата намеса и колониалното робство.

II. Събитията в Македония следва задължително да се разглеждат в изложения контекст. В противен случай не могат да бъдат разкрити тяхната същност и истински причини.

Македония днес е обект на хищническите планове на Сърбия, Турция, Гърция и Албания. Единствена България проявява престъпна незаинтересованост към собствения си народ в този изстрадал край. Деянията на българските интернационалисти до 1989 г. и особено на сегашните космополити и национални нихилисти са обременени с национално престъпление, което заплашва битието на българщината и в Македония.

Вардарският край е българска земя с автохтонно българско население с над два милиона души. Това е основополагащ постулат, без солидните аргументи на който не може да възтържествува историческата истина. Той е необорим щит срещу чужди хищнически интереси и попълзновения.

Двете по-малобройни групи - сърби и мюсюлмани, които имат претенциите да обсебят част или цяла Македония, са продукт на турското и сръбското робство там. Тъй нареченото "сръбско малцинство" не е автохтонно население, това са представители на партийната, държавна, стопанска, военна и агентурна номенклатура, настанена там да налага сръбските завоевателни интереси. Преграда срещу такива попълзновения в международната практика е принципът: потомците на поробителя нямат основания за групови права и държавно самоопределение на чужда земя. И претенциите на албанците в Македония също нямат историческа база, защото са насочени също към чужда територия.

Македонска нация не съществува. Това понятие е фикция на сръбската асимилаторска стратегия и се признава не само от обикновените сърби, но и от най-отявлени шовинисти /Шешел, Килаич и др./. Макар те да признават българско малцинство и да съветват управниците в София да защитават българите в Македония, все пак няма официално държавно становище от Белград, което да потвърди това. Сръбските марионетки в Скопие дълбоко съзнават безперспективността на десетилетия внушаваната в съзнанието на народа фалшификация - македонска нация - и разбират, че без названието "Македония" в името на държавата изчезва в небитието и сръбската лъжа "македонска нация", защото такава същност никога не е съществувала в историята на този край. По тази причина и в България няма "македонско малцинство" и са безпочвени претенциите на Сърбия, на титовистите в Скопие и на организираните от ОМО "Илинден" за откъсване на Пиринска Македония от България.

Войнстващият македонизъм на Киро Глигоров и неговите сръбски господари в алхимическия котел на насилието, фалшификациите и манипулациите провежда груба денационализация на двата милиона българи - основното и коренно население на Македония, като се опитва с всевъзможни непозволени средства да им смени националното самосъзнание. Антибългарската върхушка не желае да чуе даже понятието "българско малцинство". Тероризираният от македонистката власт, Удбата, пропагандната машина и от останалите политически сили Илия Илиевски - лидер на Партията на човешките права в Македония, се бори против геноцида над коренното българско население и за правото му на самоопределение в духа на българските национални традиции. В замяна на това титовисткият режим, в угода на чужди планове /на САЩ, Турция, Албания и др./, в ущърб на националните интереси на страната регистрира турска и албанска партия и вкара пет албански министри в правителството, като по такъв начин сне преградите за ислямската и пантюркистка инвазия. Така Македония е тласната към гибелната бездна на етническа и религиозна война. Не случайно днес там гъмжи от агенти на ЦРУ, на Анкара, Тирана и Атина. Под табелката "Сини каски” започнаха да се настаняват войските на световния жандарм САЩ като следващ етап към етническо-религиозен хаос.

Вината и отговорността за това не само национално, но и антихристиянско престъпление носи Киро Глигоров и висшият сърбомански ешелон на властта в Скопие.

Избухването на етниково-религиозна, подготвена по външен сценарий от секретни стратегически центрове война в Македония, ще даде възможност на заинтересованите агресивни кръгове и държави да се намесят пряко - политически, дипломатически и военно - във вътрешните работи на страната и да наложат, в ущърб на националните й интереси, чужд, завоевателен по своята същност диктат. Основание за това дават тайните преговори между Слободан Милошевич и Киро Глигоров, между Атина и Белград за подялба на Македония между Гърция и Сърбия. За това свидетелства и съобщението в медиите, че Милошевич оказва натиск върху Скопие то да предостави коридор на Сърбия за пряка връзка с Гърция, който да изиграе своята роля при подялбата на Македония.

И в заявленията на албанския президент Сали Бериша за признаване на Македония като многонационална държава звучи хищният тон за признаване на албанска нация на чужда, българска територия. От Тирана се разнасят агресивни гласове албанската армия да защити албанците в Македония, т.е. да прибегне до военна намеса.

Анкара също не е равнодушна към Македония. Тя вече солидно - икономически, политически, дипломатически и културно, се е настанила там. На Македония е отредено важно място в османските и имперски планове за Великия Туран от Китай, през Адриатика - до и през Ла Манша.

САЩ вече имат военно присъствие в Македония с намерение то да бъде разгърнато до окупация, при която да бъде наложен икономически, политически,... пълен диктат над целия Вардарски край.

Единствено официална България като истукан стои равнодушна и бездействена към съдбата на Македония и не ще да чуе високия глас на българския интелектуален елит в защита на многострадалните ни сънародници там. Държавният глава Желю Желев оказва подкрепа на ВМРО-ДПМЕ на Люпчо Георгиевски и Доста Димовска - македонистка и удбашка партия, а за борещата се за българщината Партия за човешките права на Илия Илиевски не ще и да чуе. Президентът с лека ръка слага своя подпис за двойно гражданство на турци, евреи, африканци, азиатци и пр., но за българите в Македония, Бесарабия, Средна Азия и др. е поставена непреодолима преграда и те са лишени от това полагащо им се изконно право. Илия Илиевски с основание заявява за македонските българи, пък и за цялата българска диаспора: "Вместо да ни бъде майка, България не ни е дори мащеха".

Главна вина за това носят държавният глава Желю Желев, турско-комунистическото правителство и софийският "Меджлис".

ІІІ. Българщината в Македония е в смъртна опасност. В момента се водят спорове за името на новата независима държава. Съществува обаче цяла исторически обусловена гама от имена на Вардарска Македония: Втора България, Долна Мизия, Нова Мизия, Кутмичевица, Западна България, Славия и др., които могат да заменят названието Македония. По такъв начин македонизмът и неговата фалшификация "македонска нация" ще загубят единственото си основание за съществуване. Той вече премина своя епогей и сега е в процес на активен спад.

Българската държава трябва да поеме курс на активна политика за защита на българите и за независима Македония, в която те да имат възможност за изява на националното си самосъзнание и развитие. Особена роля за възвръщане на Вардарския край в лоното на българщината е снемането на граничните бариери за икономически, културни, образователни, политически и прочие контакти с България. Оптимален модел за тяхното осъществяване и задълбочаване е конфедерацията между двете държави.

Войната в Македония и хищната подялба на тази изстрадала българска земя трябва да бъдат предотвратени. Отговорността за тази историческа задача лежи на България. Престъпната сърбоманска система е обречена.

Българската национално-радикална партия решително казва "не” на хищните домогвания на сърбизма, македонизма, на алчните апетити на съседни на Македония страни, на Турция и на жандармския нагон на САЩ.

София, 30 юни 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БНРП: д-р Иван Георгиев

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА НА СЪЮЗ "НИЕ, ЖЕНИТЕ, ЗА ДОСТОЙНСТВО И РАВЕНСТВО”, УЧРЕДЕН НА 3 ЮЛИ 1993 Г. В СОФИЯ ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ.

Съюзът е продължител при съвременните условия на повече от вековната традиция на българските женски организации, ратували за достойно и равноправно положение на жената в семейството и обществото.

За да осъществи своята основна цел - достойнство и равноправие на българската жена, той ще работи за постигане и поддържане на пълна равнопоставеност на жените в държавния, стопанския, културния, политическия и частно правния живот, като формира свои лобита в парламента, министерства и други отговорни институции.

Ще помага на жените по-добре да опознаят и използват законните си права и ще действа за подобрение на съществуващото законодателство.

Ще ратува и настоява за съобразяване на националното ни законодателство с всички международноправни документи, отнасящи се до положението на жената, и по-специално Международната конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.

Ще следи и сигнализира своевременно компетентните институции за евентуални действия, които под каквато и да е форма застрашават и накърняват равноправието, икономическите интереси и социалното осигуряване на жените при новите икономически процеси и по-специално тези на приватизацията.

Ще настоява за запазването и разширяването на социалните мерки и преференции, съхраняващи здравето, трудоспособността, майчинската функция на жените, с оглед да разширява шансовете им за свободен и съзнателен избор коя роля да доминира в живота им.

Ще проучва системно случаите на нравствено, психическо и сексуално насилие, накърняващи човешките права и достойнството на жените както в сферата на труда, така и в семейните отношения и ще съдейства и за приемането на законови санкции и формирането на обществена атмосфера, порицаваща и наказваща строго подобни посегателства над женската личност.

Ще предоставя на жените по подходящ начин чрез масмедиите и собствените си издания полезни съвременни знания в областта на правото, здравеопазването, професионалния труд, бита и семейната икономика, отглеждането и възпитанието на децата и пр., които ще позволят ефективно да отстояват интересите си, да съхраняват здравето си, да доразвиват професионалните си умения и култура, да осъществяват рационална организация на семейния бит.

Ще съдейства за възраждането и възпроизвеждането на национални традиции, свързани с укрепването на нравствените ценности и добродетели на личността, семейството и нацията като цяло.

Ще се противопоставя срещу използването на жената като оръдие за непристойни реклами, порнография и секспропаганда.

Ще осъществява и поддържа контакти с национални и международни женски организации с аналогични цели.

Ще групира българските жени около най-висшите национални интереси, приоритети и ценности, за да бъдат стабилизиращ фактор на променящото се и демократизиращо се българско общество.

София, 3 юли 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 7 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА /ЧАСТ ВТОРА/ "ЗА УСПЕШНОТО ИЗВЕЖДАНЕ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА АНАРХИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ В СЪВРЕМИЕТО Е НЕОБХОДИМО: ЕДИНОДЕЙСТВИЕ, ЕДНОВРЕМЕННОСТ И ЕДНОПОСОЧНОСТ", ПРИЕТА НА СЕДМИЯ КОНГРЕС НА ФЕДЕРАЦИЯТА /29, 30 И 31 МАЙ 1993 Г., СОФИЯ/.

ТАКТИКА

Осъществяването на обществения идеал - равенство, солидарност, взаимопомощ, справедливост и свобода, може да бъде дело само на обединените трудови - работнически и селски - маси, подпомагани и просвещавани от интелигенцията във всички сфери на обществото. Въодушевени от анархистическия комунизъм и организирани в своите идейни, производствени, професионални, разменно-потребителни и културно-просветни организации, анархистите са за пряка демокрация, тъй като участието на анархистите в парламентарните и властнически институции няма да допринесе за революционно изменение на обществото. Анархистическият комунизъм признава като единствено ефикасно и надеждно средство пряката борба на самите трудещи се, провеждана чрез техните икономически организации, и се изразява в:
1. Диалог.
2. Бойкот.
3. Гражданско неподчинение.
4. Стачка.
5. Генерална стачка.

Но всичко това с мирни средства, изключвайки всякакъв терор и екстремизъм.

1. Диалогът трябва да се води от отделни хора или групи, организации и ФАБ на събрания, в печата и други масови средства с цел защита на отделни права, нарушени съзнателно от управляващата коалиция или класа. Този диалог трябва да бъде конкретен и да изразява точно определени искания, без да се превръща в дълъг безплоден монолог.

2. Бойкотът е най-простата и сравнително най-леката за изпълнение форма, която влече след себе си най-малки последствия и която изисква най-малки рискове. Същият може да има стопански, политически и морален характер и се изразява в един акт на спонтанен или организиран, личен или колективен отказ, на въздържание и на неучастие. На политически терен бойкотът се практикува най-често по отношение на дадени избори, на някои административни или законодателни мерки на правителството или коалицията, на данъците, които се считат крайно произволни, несправедливи и пр.

3. Гражданското неподчинение се изразява в напускане на работните места, излизане на улицата и предявяване на своите искания публично и неподчинение на властите. Организиране на митинги и демонстрации.

4. Стачката в много случаи синтезира и осмисля диалога, бойкота и гражданското неподчинение. Днес мнозина я прилагат като пример за борба и като най-ефективно средство за изпълнение на исканията.

5. Генералната стачка е по-мощно средство от стачката, защото парализира отделни отрасли или цялата икономика. Само когато анархистите я прилагат, те й придават истински характер с действителна ефективност. Тя не е средство за забавление, нито за политическа игра в полза на сметки и комбинации, продиктувани от интересите на партийни централи. Генералната стачка се прилага като мощно средство в миналото, а и днес. Като пример от историята можем да посочим Испанската революция 1936-1939 година, а и други примери от Европейския регион от недалечното минало.

Ние, анархистите, отричаме всякакъв вид терор и въоръжен бунт. Смятаме, че само с мирни средства и чрез натиска на пряката борба ще успееме да реализираме социалната революция, която в никакъв случай при съвременните условия не трябва да се разбира като кървав акт, а промяна в многостранните отношения между хората.

ОРГАНИЗАЦИЯ

За коренното социално преустройство на общество, което предвиждат идеолозите на анархизма, е необходима човешка зрялост. Това изисква организирано действие на всички, на които се пада историческата задача да осъществяват това преустройство, и особено на нас, анархистите.

Нужно е преди всичко изграждането на солидни, здраво споени идейно анархистически организации на всички онези наши привърженици младежи и девойки, запленени от идеите на анархистическия комунизъм.
А. В идейната анархистическа организация могат да членуват само анархисти.
Б. Вторият вид организация са масовите работнически, синдикални организации, изградени също на федеративен принцип.

Техни задачи са:
а. Защита непосредствените интереси на работническата класа.
б. Борба за подобряване на трудовите и социалните условия.
в. Проучване проблемите на производството технически и организационно с оглед коренното социално преустройство, защото на тези организации ще се падне нелекото задължение да организират в бъдеще индустриалното производство.

Анархистите трябва да участват, и то без ограничение, във всички видове кооперации и да работят в духа на солидарност, взаимопомощ и справедливост. Както днес, така и в бъдеще, те ще играят голяма роля при изграждането на анархистическата обществена система.

Три са формите на коопериране в селското стопанство.
1. Коопериране по отношение на крайния продукт.
2. Коопериране при обработка на земята с цел прилагане на по-съвършени технологии и техника.
3. Трудово-производителни земеделски кооперации.

Най-широко приложение у нас имат именно трудово-производителните земеделски кооперации, където хората се кооперират не само със земята, но и с труда си.

Ние, анархистите, особено внимание отделяме на младото поколение граждани, които са залог за бъдещето на света. По тази причина държим на моралното и нравствено възпитание на младото поколение. То трябва да бъде изградено на научна основа и освободено от религиозни, мистични и безсъдържателни влияния, които се ширят в настоящия момент и хвърлят в безизходица и апатия младия човек. От бъдещите граждани на света да създадем творци не само на материални блага, но на нравствени добродетели.

Особена роля в това отношение ще играе Федерацията на анархистическата младеж /ФАМ/. Широко поле за дейност младежката организация трябва да търси в другите масови младежки организации като туристическите, спортните, есперанто, въздържателните дружества и др.

Съществена роля в настоящето и бъдещето ще изиграе кооперацията на потребителите. Изградена във всички селища на страната с всестранна дейност, отговаряща на всички нужди на българските потребители, тя е единствената организация, която при пазарната икономика /капиталистическа/ е годна реално да послужи за излизане от настоящата катастрофална криза.

/Пресслужба "Куриер"/

11:00:00
07.07.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                           Любомир Йорданов - деж. ред
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Галя Дамянова
                                           Маргарита Анева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!