София, 8 юли 1993 година    
        Брой 131 /918/    

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 8 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА СЪВЕТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО - АЛТЕРНАТИВНО СОЦИАЛИСТИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ /НЕЗАВИСИМИ/, АЛТЕРНАТИВНА СОЦИАЛЛИБЕРАЛНА ПАРТИЯ, БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР, БЪЛГАРСКА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ДВИЖЕНИЕ "ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА", ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - ПЛОВДИВ, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ - КОНСЕРВАТИВЕН СГОВОР, ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ, ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ПОЛИТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕКОГЛАСНОСТ" И СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКИ КЛУБ "ЕВРОПА", ПО ВЪПРОСА ЗА ПРЕДСРОЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ.

В последно време в изявления на някои политици и чрез средствата за масова информация на нашата общественост упорито се налага тезата за необходимостта от предсрочни парламентарни избори. Източниците на тези внушения са преди всичко от средите на Съюза на демократичните сили /СДС/, както и сред гравитиращите към СДС извънпарламентарни формации. Без да се афишират така ярко, подобна позиция възприемат и някои среди в Българската социалистическа партия /БСП/.

Причините за лансирането на идеята за скорошни законодателни избори от страна на тези формации са различни. Обединява ги само вложеният в нея теснопартиен интерес:

- За СДС искането за избори е преди всичко проява на характерния за него политически авантюризъм. Заедно с това се прави опит за преодоляване на последиците от загубата на властта и опит за отбелязване на някакви "победни точки” в катастрофално провалилата се кампания на СДС срещу институциите.

- За гравитиращите към СДС извънпарламентарни формации това е опит да се "разбъркат отново картите" с надеждата, че този път резултатът ще бъде по-благосклонен към тях.

- За реваншистките среди в БСП това е удобен момент да се възвърнат на власт, като използват ефекта от провала на некомпетентното управление на СДС в лицето на кабинета на Филип Димитров.

Като преценява съществуващата понастоящем политическа ситуация, Съветът за сътрудничество счита, че:

1. Предсрочните парламентарни избори биха били необходими само ако няма друг демократичен и конституционен изход от ситуация на политическа криза. Случаите за това са указани ясно в конституцията.

2. От гледна точка на политическата целесъобразност предсрочните избори имат смисъл тогава, когато не може да се формира работоспособно правителство, подкрепено от достатъчно устойчиво парламентарно мнозинство. Те могат да изпълнят тази си задача само ако доведат до такава конфигурация на политическите сили в Народното събрание, която да създаде възможност за формирането на правителство с ясна програма, парламентарна подкрепа и ангажименти.

3. Днес необходимост от предсрочни избори по причини на т.1 и т.2 няма. Политическата обстановка в страната върви към успокояване. След приемането на бюджета за 1993 г. и последвалите го структурни и персонални промени в кабинета на проф.Л.Беров правителството показа, че е достатъчно работоспособно и съвсем не е изчерпало своите възможности. Гласуванията, свързани с искания от СДС вот на недоверие, с бюджета и промените в правителството, показаха, че то се ползва с достатъчно стабилна парламентарна поддръжка.

4. Едни скорошни предсрочни избори само биха забавили хода на икономическата реформа и приемането на важни закони, свързани с реалната, а не само на думи смяна на системата.

Въпреки оценката, че предсрочни избори понастоящем не са необходими, партиите и организациите от Съвета за сътрудничество заявяват, че не се страхуват от тяхното евентуално провеждане, защото са убедени, че със своя вот българските граждани ще кажат "не" на политическия екстремизъм и реваншизъм и "да" на разума, законността и националното разбирателство.

София, 6.VII.1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА, ЧАСТНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ, ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ И ТВОРЦИТЕ /НАЦИОНАЛНА ПАРТИЯ НА БИЗНЕСА/ ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ.

Националната партия на бизнеса /НПБ/, отчитайки сложността на политическата ситуация у нас, счита, че бъдещето на България се кове сега, през тези дни и часове - напрегнати и трудни, призовава всички политически сили, държавни органи и организации и всички граждани да проявят повече политически, държавничестн и граждански разум и разбиране, за да нормализираме политическия живот у нас, да се измие политическата мътилка в него и да излезем от икономическата криза.

НПБ декларира, че ние преди всичко отстояваме и гоним националните интереси, а не теснопартийните и личностните и от тази позиция ще подкрепяме и ще произтичат всички наши действия и мероприятия.

Сега, когато се пече хлябът на народа, когато продукцията гние по полето и няма кой да я прибере, когато производителите се задъхват от нерешени социални и икономически проблеми, ние декларираме, че ще насочим нашите усилия именно там, за което приканваме всички политически сили да акумулират и използват енергията си в икономическото и селскостопанското поприще и на тази основа да обединим усилията си в интерес на нацията. Стига на политиканството за сметка на производителя и данъкоплатеца. Икономическият подход трябва да излезе на преден план, обуславящ приоритетно икономическата политика с основна насоченост - да спре спадът на производството, да се стабилизира бюджетът и да не допуснем хиперинфлация у нас.

Считаме, че сега не е момент за митинги и площадни изяви, създаващи напрежение и предпоставки за възникване на конфронтация, а момент за проява на зряло политическо мислене и разбиране от всички.

Предлагаме на президента и на Министерския съвет да не се ангажират с никакви изяви, политически или финансови, което е в интерес на нацията и на нейното обединение, тъй като тяхното ангажиране води до засилване на полюсната политическа активност на масите и на техните стихийни действия. Президентът и правителството трябва да бъдат на всички българи, на цялата нация и на всички граждани на страната.

Считаме, че всички ще проявим политически разум, политическа етика и политическо мислене и разбиране в този съдбовен за нацията момент.

София, 5 юли 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: инж.Еленко Тодоров

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪЮЗ НА ЮРИСКОНСУЛТИТЕ В БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД НА ПРОБЛЕМИ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.

Националният съюз на юрисконсултите в България с тревога следи нарастващите проблеми на съдебната власт и очевидното недооценяване на нейната фундаментална роля за съществуването на реална, а не мнима демокрация в обществото. Това изискват интересите на преобладаващото мнозинство от гражданските и стопанските субекти. Всеизвестно е, че правната сигурност на стопанските субекти се реализира все по-трудно поради неадекватната във времето реакция на държавната власт в лицето на правораздаването ни. Като професионална обществена организация, неотделимо свързана с интересите на стопанските субекти и защитавайки - по закон и съвест - техните жизнени интереси, за пореден път

ДЕКЛАРИРАМЕ:

1. Присъединяваме се категорично към исканията на колегите от съда, прокуратурата и следствието за мястото и положението на съдебната власт в държавата и обществото.

2. Настояваме Министерският съвет:
- да реализира възможно най-бързо освобождаването на сградата на Софийската съдебна палата;
- да разгледа и заеме становище по предложенията на Министерството на правосъдието за актуализиране на нормативната уредба и статута на юрисконсултите във фирмите с държавно и общинско имуществено участие и на сдруженията с нестопанска цел;
- да определи срок за приемане на регламент за стопанските арбитражи /договорен, браншови, ОД-ХОК и пр./ за облекчаване претовареността на съдилищата.

Заявяваме готовността си да предоставим своя професионален опит и гражданска ангажираност за пълно съдействие при реализиране на горните искания.

София, 5 юли 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПРОГРАМА НА СЪЮЗА НА ЦЪРКОВНИТЕ НАСТОЯТЕЛИ ПРИ БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. Съюзът е учреден на 9 януари 1992 г., председател на деветчленното Централно ръководство е Георги Тотев.

Съюзът на църковните настоятели при Българската православна църква/БПЦ/ е основан на 9 януари 1993 г. Той е учреден в резултат на проведените първи законни избори на 1 януари 1992 г. за енорийски църковни настоятели в България, след 45 години болшевишко-атеистична власт.
Съюзът е основан от инициативен комитет, сформиран спонтанно от група църковни настоятели в гр.София.

При неговото учредяване присъстваха редовно избрани църковни настоятели от цялата страна. Бе избрано ръководство на съюза след приемане на устава, гласуван на учредителното събрание. Съюзът е редовно регистриран от Градския софийски съд по закона за лицата и семейството на 2 юни 1993 г. под пapт.N 873, т.13, стр.194, р V. Той се явява единственият законен орган в БПЦ след 45 години комунистическа власт.

Основната цел на съюза е обновяването на църковния живот в БПЦ, декомунизацията, както и осигуряването правата и задълженията на всички църковни настоятели от страната, съгл. Устава на Българската православна църква /УБПЦ/. Съюзът действа с мирни и законни средства, като спазва строго законите на страната, УБПЦ и каноните на църквата.

Съюзът на църковните настоятели е надпартиен орган и стои извън всички политически и идеологически тенденции и борби. Той е свързан пряко с дейността и живота на Българската православна църква.

В програмата на Съюза на църковните настоятели /СЦН/ са залегнали следните задачи:

1. Благотворителна дейност чрез християнските благотворителни дружества, извънгранични фондации, благотворителни концерти и дарители.

2. Религиозна просвета чрез организиране на неделни училища, детски църковни хорове и др. Въздействие пред изпълнителната държавна власт за въвеждане на редовна религиозна просвета и възпитание в православен дух в училищата от подготвени богослови.

3. Реституиране на всички църковни и манастирски имоти.

4. Грижи за подобряване и поддържане на сградния фонд на църквите и манастирите в страната и в извънграничните църковни общини.

5. Оказване помощ при построяването на нови храмове.

6. Правна защита на църковните настоятели по църковни въпроси. Оказване на компетентна юридическа консултация във връзка с УБПЦ.

7. Сплотяване на всички извънгранични църковни настоятели и тяхното организиране в общ съюз.

8. Провеждане на процес за обновяване на църковния живот.

9. Възстановяване на християнските братства към църквите и обединяването на благотворителните и просветните дружества.

10. Поддържане на тесни връзки с всички патриотични и религиозни организации в страната, както и извънграничните ни демократични организации в Европа, Америка, Азия и Африка.

11. Организиране на младежки и детски религиозни организации със спортна и туристическа насоченост, с цел религиозно възпитание в принципите на християнските ценности.

12. Провеждане на политика и стратегия за пълна декомунизация на Българската православна църква.

13. Поддържане на връзки с братските православни християнски църкви при запазване на пълна автокефалност на БПЦ.

14. Лоялно отношение към всички инославни християнски и нехристиянски религиозни общности.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 8 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА /ЧАСТ ТРЕТА/ "ЗА УСПЕШНОТО ИЗВЕЖДАНЕ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА АНАРХИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ В СЪВРЕМИЕТО Е НЕОБХОДИМО: ЕДИНОДЕЙСТВИЕ, ЕДНОВРЕМЕННОСТ И ЕДНОПОСОЧНОСТ", ПРИЕТА НА СЕДМИЯ КОНГРЕС НА ФЕДЕРАЦИЯТА /29, 30 И 31 МАЙ 1993 Г., СОФИЯ/.

НЕПОСРЕДСТВЕНИ ЗАДАЧИ

След 45 години тоталитарна власт ФЕДЕРАЦИЯТА НА АНАРХИСТИТЕ Е ЖИВА. Физическото и морално унищожение на свободолюбивите сили е невъзможно. Нашата крайна цел си остава същата - изграждане на свободно общество без държава и икономика без експлоатация. Нашите основни принципи са непроменени - СВОБОДА, СПРАВЕДЛИВОСТ, НРАВСТВЕНОСТ.

Взаимопомощта приемаме като основен принцип и обществен закон. Ние сме безвластници, защото сме убедени, че властта е привилегия и развращава както имащия, така и стремящия се към нея. Ние сме за социализацията, защото сме за свобода, равенство и справедливост.

В настоящия момент възстановената Федерация на анархистите в България /ФАБ/ има следните непосредствени задачи за изпълнение и изисквания към обществеността:

1. Възстановяване на всички идейни, синдикални, земеделски, кооперативни, младежки, женски, въздържателни и други културно-просветни организации. Разкриване на клубове в страната, където има условия.

2. Морално реабилитиране на всички анархисти, загинали в борбата преди 9 септември 1944 година.

3. Морално реабилитиране и материално обезщетение на всички анархисти и други антитоталитаристи, лежали по лагери и затвори, както и наследниците на загиналите след 9 септември 1944 година.

4. Отхвърляне на всички фалшификации относно дейността на анархистите и тяхното участие в революционните борби, четническото движение, Испанската гражданска война, съпротивителното движение, както и дейността им като обявени за опозиция след 9 IX.1944 година.

5. Достъп до всички архиви в страната, независимо дали са държавни, партийни или на министерства и ведомства. Така също и до секретните фондове на МВР.

6. Да се накажат в рамките на справедлив закон, одобрен от обществото, всички извършители на морални и физически репресии и техните духовни подбудители, съобразно степента и характера на престъплението.

Независимо че ние сме едни от първите и жестоко репресираните, днес ние сме против ескалацията на отмъщението.

Федерацията на анархистите няма претенции и няма да участва в което и да е Народно събрание, защото тя отрича всяка форма на парламентарна борба. Но тя е за конкуренция на идеи и възгледи, без право на монопол и опит за насилственото им налагане в обществото от която и да е политическа сила.

В корекцията на новата конституция и в законите да залегнат само демократични принципи за свобода и демокрация. Да се вземе прогресивното от Търновската конституция, съобразено с международните споразумения от Мадрид, Виена и Хелзинки, и се спазва Хартата за човешките права.

В настоящия момент ФЛБ се застъпва:

1. За активно участие в по-нататъшното политическо разграждане на досегашната тоталитарна система, за премахване на всякаква бюрокрация на всички нива в обществения живот.

2. За истинска свобода на словото, печата, организиране и на събрания за всички. За свободно сдружаване на обществените сили, организации, движения, клубове, партии и пр. Застъпване на федеративни принципи на организиране и сдружаване.

3. За правото на легална борба на трудещите се, за защита на техните материални и духовни интереси, включително и правото им на стачка. Организирани в синдикати, независими от партии и държавата.

4. За социална политика, защищаваща социално слабите семейства и пенсионерите. За непрекъснато и справедливо индексиране на заплати и пенсии, съобразено с нарастването на инфлацията.

Организиране и стабилизиране на социалните фондове за издръжка на социално слаби и болни групи от обществото.

5. Специални грижи за децата, като се изплащат надбавки съобразно общия доход на семейството и настъпващите инфлационни процеси.

6. За безработните да се осигурят работни места, преквалификация и осигуряване на социален минимум за съществувание. Средства за тези мероприятия да се осигурят чрез отнемане в полза на обществото всички спекулативно натрупани богатства от червени и сини спекуланти.

7. За решително преследване на спекулата, нейното изкореняване, премахване на хазарта и всички обществено вредни явления и отнемане натрупаните по този нечестен начин богатства. Публичното им разобличаване. АКТИВИЗИРАНЕ НА ОБЩЕСТВОТО ЗА НЕТЪРПИМОСТ КЪМ ПОДОБНИ ПРОЯВИ.

8. Да се преоцени и преосмисли Законът за реституцията по отношение на имоти, ползвани за болници, културни заведения, читалища, училища, детски градини и пр.

9. За финансово стабилизиране на страната чрез решително свеждане до минимум на бюрократичния апарат, чрез действителни, а не привидни икономии в националния бюджет. Чрез реално, а не пропагандно увеличение на националното производство. Намаляване на разходите, включително и за военни цели. Намаляване не само срока на военната служба, но и числеността на армията с тенденция на нейното премахване в рамките на обединена Европа.

10. Конверсия на военната индустрия в селскостопанска и друга техника, при което ще се запазят работните места, а може и да се увеличат.

11. За премахване на всички закони, забраняващи и нарушаващи правата и свободите на гражданите в рамките на международните споразумения.

12. Недопускане създаването на лагери и общежития с цел наказание и преследване на другомислещи.
    
13. Против създаване и узаконяване на институции с репресивен характер с цел отмъщение и преследване на политически противници. Премахване цялата система от принудителен труд, провеждана като полицейска мярка.

14. Премахване на смъртното наказание, мъчения и жестокост.

15. В борбата срещу престъпността да бъдат изучени и премахнати причините. Да се засили нетърпимостта на обществото към нарастващата престъпност. Телевизията с непрекъснато показваните американски филми, наситени с жестокости и порнография, безработицата и икономическата криза са основните фактори за разрастването на престъпността. Главното е да се пресекат ръцете на мафията, свързана с властта и с бившата номенклатура.

16. На борба против реставрацията на капитализма и възраждане на старата и нова тоталитарна система. Против опитите изцяло да се изземе от работническите, селските, кооперативните, производителните, професионалните и идейните организации пълната им независимост.

/Пресслужба "Куриер"/

08.08.1993 г.
09:15:00

Редактори: Нина Гаврилова - деж. ред.
                           Любомир Йорданов
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Маргарита Анева
                                           Иванка Тодорова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!