9 февруари 1996


София, 9 февруари 1996 година
Брой 29 /1584/    

Завеждащ редакция: Нина Гаврилова


София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ И НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА ГРУПА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ И НА КМЕТОВЕ, ИЗБРАНИ С ЛИСТАТА НА ДПС, ПО ПОВОД НА КАСИРАНИТЕ ИЗБОРИ ЗА МЕСТНА ВЛАСТ В ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ.


На 29 октомври и 12 ноември 1995 г. бяха проведени избори за местни органи на властта в Република България.

В община Кърджали те бяха спечелени от кандидатите на Движението за права и свободи /ДПС/ с подкрепата на Съюза на демократичните сили, Народен съюз, Радикалдемократическата партия и Съюза на репресираните. За законно избран кмет на община Кърджали с решение на Общинската избирателна комисия единодушно беше обявен г-н Расим Муса.

Този резултат не удовлетвори амбициите и плановете на управляващата Българска социалистическа партия /БСП/. В предизборната кампания бяха включени премиерът Жан Виденов, председателят на Народното събрание акад. Благовест Сендов, министри, които със своите крайни националистически призиви и изказвания се опитаха да наложат формулата на етническо гласуване в община Кърджали.

В драстично нарушение на закона в предизборната кампания бе използвана и структурата на регионалната полиция начело с нейния директор Златко Пилев.

Изборът беше неоснователно оспорен в Кърджалийския окръжен съд.

След масиран политически и психологически натиск от страна на управляващата партия Кърджалийският окръжен съд обяви изборите за съветници и кмет на Община Кърджали за недействителни. Петкратната експертиза доказа, че няма реално нарушение на избирателния закон. Но достатъчно ясно показа наличието на административен хаос в службите на ГРАОН и картотеката на РДВР - гр. Кърджали, чийто ръководител бе страна в изборите. В нарушение на чл. 3 от Закона за местните избори, видно от експертизата, са гласували само 35 лица. Извършва се мащабна манипулация на общественото мнение в страната.

Свидетели сме на дълбока вътрешнопартийна и управленска криза в редиците на БСП, която се изразява в неспособност да управлява държавата и да реши жизненоважните й проблеми.

Ето защо в аналогични обстоятелства се разиграва опасно етническата карта, която представлява сериозна заплаха за демокрацията и за гражданския мир в Република България.

Решението на Кърждалийския окръжен съд е политическа поръчка на управляващата партия.

Движението за права и свободи, сериозно обезпокоено от тези тревожни тенденции, заявява, че решително и без колебание ще защити законността, демократичните завоевания, правата и свободите на гражданите, в т.ч. и на гражданите из средите на малцинствата.

София, 7 февруари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА КМЕТОВЕТЕ НА ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ, ИЗБРАНИ С ЛИСТАТА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА ПРАВА И СВОБОДИ, ДО ЦЕНТРАЛНИЯ СЪВЕТ НА ДПС ПО ПОВОД НА КАСИРАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА МЕСТНА ВЛАСТ В ОБЩИНАТА.


Долуподписаните кметове на общини, избрани с листата на Движението за права и свободи /ДПС/, декларираме своята готовност за подаване на оставки в знак на протест срещу грубото погазване на принципите на върховенството на закона и независимостта на съдебната власт, проявени в община Кърджали с касирането на изборите за общински кмет и общински съветници.

Водени от чувството за национална отговорност и привързаност към ценностите на демокрацията, заявяваме нашата решимост да се оттеглим от местната изпълнителна власт по ваше решение.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА БЪЛГАРСКА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛИ ПО ПОВОД НА КАСИРАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА КМЕТ И ЗА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ В ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ.


Още при втория тур на изборите в Кърджали Българска партия Либерали /БПЛ/ изрази тревогата си от многобройните сигнали за закононарушения и настоя за щателна проверка на изборните резултати и спазване на законността. В този смисъл БПЛ изразява
категоричен протест срещу неадекватните и безотговорни изявления на лидера на Движението за права и свободи /ДПС/ Ахмед Доган, с които се подстрекава към дестабилизиране на гражданския мир в страната. Решенията на съдебната власт са задължителни за всички български граждани, в т.ч. и за представителите на ДПС. Всички претенции по отношение на тези решения следва да се преценяват по предвидения от законодателството ред. За съжаление не за първи път г-н Доган прави подобни изявления без никаква реакция от страна на компетентните съдебни органи.

Като активен участник в Инициативния комитет за издигане на кандидатурата на д-р Георгиев за кмет на община Кърджали БПЛ призовава останалите политически сили към провеждане на новите избори в общината в атмосфера на толерантност, спокойствие и политически разум, при стриктно съблюдаване на законовите изисквания.

София, 6 февруари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ОБЩОНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ ПО ПОВОД НА КАСИРАНЕТО НА ИЗБОРИТЕ ЗА КМЕТ И ЗА ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ В ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ.


БРАТЯ БЪЛГАРИ,

В Република България - страна, в която безнаказано се нарушава вече 5 години основният закон - конституцията /чл.11, ал.4/, лидерът на Движението за права и свободи /ДПС/ се оформи като рецидивист. Той нарушава без санкции Правилника на Народното събрание, отказва да отчете доходите си, участва в митинги на турски език, потурчва българчета-мохамедани, заплашва президент, правителство и Народно събрание с "родопска Босна". Разговорите, които провежда в Република Турция, могат да бъдат квалифицирани единствено като държавна измяна.

Малодушието на Конституционния съд и на Централната избирателна комисия /ЦИК/ направи възможно съществуването на ДПС като политическа партия и нейното участие в демократични избори. ЦИК допусна ДПС до парламентарните избори през 1991 г. През 1992 г. Конституционният съд с 6:4 гласа защити конституцията, но не стигна до решение за суспендиране на етническата партия ДПС.

Общонародният комитет за защита на националните интереси /ОКЗНИ/ преди всички избори, проведени след 1990 г., е напомнял на ЦИК, че не трябва да допуска ДПС до участие и че създава предпоставки за опорочаване на демократичните процедури. ЦИК, чийто състав беше променен с помощта на президента Желев, не реагира и не отговаря.

И през 1995 г. ОКЗНИ предупреди за пореден път ЦИК. При подготовката на местните избори на 29 октомври 1995 г. ЦИК не даде съответните методически указания, с което преднамерено създаде условия за нарушаване на Закона за местните избори. В списъците за два месеца преди изборите бяха добавени 215 000 нови имена, а само в деня на изборите добавените са 90 000. При общото спадане на избирателната активност само в общини с гласоподаватели от ДПС се забелязваше обратната тенденция. В изборите са взели участие или са имали възможност да участват много граждани без избирателно право. Нарушители има не само в община Кърджали, а и в други общини със смесено население. Изборът на кметове в тези общини не е оспорван от другите политически сили само защото победата на ДПС е наистина убедителна. По изчисления на Сдружение "Хелзинкски наблюдател - България" /М.Бояджиев, в. "Труд", 29 декември 1995 г./ в избирателните списъци има с около 15 на сто повече имена на гласоподаватели, отколкото е броят на пълнолетните български граждани. ЦИК не дава обяснение на този "дребен" факт. Но именно заради него коалицията Демократична алтернатива за републиката /ДАР/ не успя да прескочи 4-процентната бариера през 1994 г., а през тази година ще бъдем свидетели на нови нарушения, този път при образуване на т. нар. приватизационни фондове на етническа основа.

Драстичните нарушения в община Кърджали на местните избори станаха възможни само защото нито един нарушител до този момент не е подведен под отговорност и осъден. Законът /Наказателен кодекс, чл 168/ предвижда до 3 години лишаване от свобода.

Вниманието, което отделя А. Доган на избора на кмет в Кърджали, е оправдано. Загуба в Кърджали ще означава край на неговия безспорен авторитет сред симпатизантите на ДПС. Кмет на Кърджали българин ще означава, че крепостта на българщината ще просъществува още най-малко 4 години и сатанинският план за потурчване и регионална автономия ще се забави, а може би и ще пропадне съвсем.

Ето защо Ахмед Доган започва да плаши, че "българският етнически модел" ще се пропука. Само че сега не е 1989 г. и наруши ли законите на Република България, той не може да се надява на подписка в негова защита.

Случилото се на 5 февруари 1996 г. в съда в Кърджали е знаменателно. За първи път след 1989 г , макар и плахо и с много протакане, съдебната власт постановява решение, което не е в полза на етническата партия ДПС. Синдромът за колективната вина на българите вече не може да носи дивиденти. Дали е изживян напълно, ще видим съвсем скоро.

Дотук добре, господа магистрати!

Сега, за да се улесни прокуратурата, контраразузнаването и МВР следва да държат Ахмед Доган по-изкъсо.

А самият Доган нека използва възможностите да интернационализира случая пред Европейския съд за човешки права в Страсбург.

Вътрешните възможности за обжалване в Република България са изчерпани.

Крепостната врата на България ще остане заключена!

София, 6 февруари 1996 г

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОКЗНИ:

Р. Воденичаров

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПАРТИЕН СЪВЕТ НА РАДИКАЛДЕМОКРАТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕСТЪПНОСТТА В БЪЛГАРИЯ.


През годината на управлението на БСП престъпността в страната доби нови, още по-драстични форми и измерения. Особена обществена опасност представлява организираната престъпност, развила се при предишните правителства, доминирани от Българската социалистическа партия /БСП/, но достигнала върха си при нейното собствено управление. За цялото общество е очевидно нарастващото срастване на престъпните групировки с държавните структури, което по целия свят се нарича с една-единствена дума - мафия.

Не само икономическите, но и "кадровите" корени на организираната престъпност са в средите на БСП. За никого не е тайна, че кадрови служители на бившата Държавна сигурност оглавяват всички институции, които са формално легализирани, но широко прилагат престъпни средства в своята дейност.

Съчетаха се нежеланието и неспособността на комунистическото правителство да се бори с престъпността. Защото БСП не може да управлява при липса на хаос, анархия и страх, от друга страна, много от престъпните групировки и структури са извън нейния контрол.

С приемането на противоконституционни закони и противозаконни подзаконови нормативни актове, както и чрез непрекъснатото поставяне на гражданите в невъзможност да спазват лавината от такива актове, БСП създава неуважение към законността, което е благоприятна среда за развихрилата се престъпност.

"Ювелирната" акция на министъра на вътрешните работи от сламения кабинет на Беров получи своето продължение в трагичната гибел на полицай и тежки наранявания на негови колеги при опит за предотвратяване на терористичен акт, за което те са били абсолютно неподготвени. Чужди дипломати бяха жестоко бити в центъра на столицата, с което беше нанесен сериозен удар върху международния авторитет на страната.

Радикалдемократическата партия ще насочи своите усилия в борбата с престъпността в три основни насоки.

В обществото - към убеждаване на демократично мислещите хора в това, че значителна част от шансовете им в борбата с престъпността са в техните собствени ръце - в солидността и хладнокръвието, в мъжеството и доблестта за предотвратяване на всяко престъпление. Нищо не помага повече на престъпниците от страха и малодушието на гражданите.

В парламента - депутатите на Радикалдемократическата партия /РДП/ да работят за подобряване на законовата уредба, целящо ограничаване и ликвидиране на престъпността. Нужно е да се стабилизира и уточни статутът на неизбежната самоотбрана като една от стъпките за гарантиране на здравето и живота на гражданите. При сблъсъка между престъпника и неговата потенциална жертва законодателството трябва да осигурява много по-големи шансове на честния гражданин, както това е в законите на зрелите демокрации. Депутатите от РДП да подкрепят законовото уреждане на създаването на общинска полиция и да упражняват по-енергично правото си на парламентарен контрол и към министъра на вътрешните работи, и към правителството като цяло.

В политическия живот на страната - РДП ще работи за това цялата демократична общност да каже на управляващата БСП своето решително "Не!" на превръщането на организираната престъпност в държавна политика. Престъпността в България ще бъде ликвидирана, когато БСП ще бъде отстранена от властта.

София, 3 февруари 1996 г.

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ПОЛИТБЮРО НА ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ПО ПОВОД НА ЕДНОГОДИШНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЖАН ВИДЕНОВ.


На своето редовно заседание на 3 февруари 1996 г. в София Политбюро на Централния комитет /ЦК/ на Българската комунистическа партия /БКП/ обсъди резултатите от едногодишната дейност на правителството на Българската социалистическа партия /БСП/. Политбюро констатира, че БСП не изпълнява предизборните си обещания за облекчаване положението на трудещите се. През изтеклата година богатите хора в България станаха още по-богати, а бедните - още по-бедни. Положението на трудещите се стана още по-тежко, а експлоатацията на техния труд - още по-непосилна. Престъпността нарасна. Не е възстановена нито една социална придобивка на трудещите се от времето на социализма. Така наречената "демократична левица" не е нито демократична, нито левица. БСП не провежда лява, а крайно дясна политика. Интересите на Международния валутен фонд /МВФ/, на международния империализъм и на шепата новоизлюпени крупни богаташи имат предимство пред интересите на българския народ в политиката на БСП. Това се вижда от факта, че основните приоритети на политиката на правителството на Жан Виденов са насочени против интересите на трудещите се в България:

1. Правителството на Жан Виденов е първото, което посмя да провежда истинска приватизация. Съгласно действащата конституция собствеността е неприкосновена и свещена; държавната, кооперативната и частната собственост са равнопоставени; следователно държавната собственост е също неприкосновена. Държавната собственост е общонародна. Съгласно конституцията с нея може да се разпорежда само народът. Референдум за приватизацията не е проведен. Следователно тя е противоконституционна, а това значи - незаконна. Приватизацията е открит, нагъл, пладнешки грабеж на народното имущество, събирано и изграждано от трудещите се в продължение на десетилетия. Масовата приватизация е гавра с трудещите се и двоен грабеж. Те не получават, а трябва да купуват приватизационни бонове за собственото си имущество на номинална стойност стотици пъти по-ниска от реалния им дял в него. На места в страната функционерите на БСП манипулират най-бедната част от народа - пенсионерите, като ги заблуждават, че участието им в приватизацията е задължително и насилствено им се удържат средствата от пенсиите. Чрез правителството на Жан Виденов БСП сама се записа в историята на България като онази партия, която, провеждайки приватизацията, извършва едно от най-големите престъпления срещу българския народ.

2. Правителството на Жан Виденов е първото, което посмя да води преговори за посещението в България на сина на бившия монарх Борис III в качеството на престолонаследник. Нещо повече: съгласно изявления на Симеон Борисов Кобургготски, в България имало двама души, с които може да разговаря - Луканов и Пирински. И двамата кандидат-царедворци са в елита на БСП. Но Симеон Борисов не е и не може да бъде престолонаследник, защото в България няма трон не само за него, човек без капка българска кръв, но и за никого. Българският народ погреба монархията и провъзгласи чистата и свята република на своя велик Васил Левски чрез референдум с голямо мнозинство. Никой няма право да нарушава референдум. Политбюро на ЦК на БКП предупреждава, че ако някой си позволи въпреки народната воля да възстанови монархията в България, той е обречен да понесе не само проклятието, но и възмездието на народа!

3. Правителството на Жан Виденов е първото, което в сътрудничество с президента Желю Желев посмя да доведе до край подготовката от българска страна за присъединяване на България към НАТО и към Европейския съюз. Българският народ е против това присъединяване, защото знае и помни, че никога досега откъм запад не е дошло нищо хубаво, а само лошо. Народната памет не може да бъде манипулирана с пасквилите на продажни историци и философи. Тя е по-мъдра и по-велика от всекиго. Народът прекрасно разбира, че присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз ще доведе до участие на нашите синове във военни конфликти, които нямат нищо общо с интересите на България, ще доведе до насилствено участие в етнически конфликти на страната на международния империализъм, ще доведе до опасност от загуба на територии и от етнически конфликти на наша земя, ще доведе до конфронтация с братски славянски народи, ще разори икономически и без това разорената ни родина.
Присъединяването на България към НАТО носи реалната опасност от неоосманизация на страната, от повторение на петвековното робство. Но никой не се готви да пита българския народ какво иска той. Референдум за присъединяването на България към НАТО не се провежда, защото за правителството на Жан Виденов е по-важно какво иска Държавният департамент на САЩ и неговите западноевропейски съюзници.

Политбюро на ЦК на БКП призовава правителството на Жан Виденов незабавно да подаде оставка!

Политбюро на ЦК на БКП призовава 37-то Обикновено народно събрание веднага да се саморазпусне!

Политбюро на ЦК на БКП призовава президента на Република България да насрочи предсрочни парламентарни избори!

Политбюро на ЦК на БКП призовава всички честни българи, независимо от възраст, пол, образование, политическа принадлежност, религиозни убеждения, да се борят с всичко, с каквото могат, против надвисващото робство!

Политбюро на ЦК на БКП предупреждава всички българи:

Отечеството е в опасност!

София, 3 февруари 1996 г.

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР: Владимир Спасов

/Пресслужба "Куриер"/


* * *

София, 9 февруари - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДОКЛАД /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/ "РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ’95, ОБСТАНОВКАТА В СТОЛИЦАТА И НЕПОСРЕДСТВЕНИТЕ ЗАДАЧИ НА СОФИЙСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ", ОГЛАСЕН НА ПЕТАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА СОФИЙСКАТА ГРАДСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ /13 ЯНУАРИ 1996 Г., СОФИЯ/.


Специално внимание бих искал да отделя на най-оживено дискутирания проблем - проблема за нашата кандидатура за кмет на София. Защото кандидатурата на Венцислав Йосифов повдигна в столичната партийна организация и в цялата партия буря от най-различни, включително диаметрално противоположни становища. Защото споровете засегнаха базисни, идейни, политически, социални и морални проблеми. И накрая, защото и в медиите, и в нашите среди се изля мътна река от обвинения, квалификации, интриги и най-долнопробни лъжи.

Преди всичко бих искал да опровергая категорично някои неверни и тенденциозни твърдения, разпространявани от дейци на БСП, включително присъстващи в тази зала.

Издигането и обсъждането на кандидатурите за кмет на столицата от името или с подкрепата на БСП се проведе в пълно съответствие с Устава на БСП и при отчитане на процедурните правила, приети от ръководството на партията, нещо повече, след проведения пленум на ГС на БСП в началото на август определеният за това срок бе удължаван два пъти. Всеки общински съвет и всеки член на ГС имаше възможност да предложи кандидатури, които смяташе за подходящи. Решението за определяне на кандидатурата бе взето след дълго и бурно обсъждане, след поименно гласуване.

Всякакви твърдения, че окончателната кандидатура на Венцислав Йосифов е била предопределена още от "началото на годината" или преди Петата конференция, са съзнателно изопачаване на истината с прозрачна цел. Друг е въпросът, че след като бе прието решението на ГС за нашата кандидатура, някои членове на ГС и на Предизборния дентър недвусмислено заявиха, че няма да работят за избирането на "този" човек. И изпълниха "заканата" си. Но това е тема за друга дискусия.

Казвам това не за да поставя под съмнение качествата на г-н В. Йосифов, нито големите усилия, които той лично и неговият екип хвърлиха в предизборната кампания. Искам от свое име да благодаря на г-н Йосифов, на неговия Инициативен комитет и на сътрудниците му за всичко, което направиха през четиридесетте дни на съвместната ни работа, и се надявам, че и вие, делегатите, ще се присъедините към тази благодарност.

Нито аз, нито членовете на ГС на БСП, които подкрепиха кандидатурата на В. Йосифов за кмет, нито дори самият В. Йосифов сме смятали, че това е идеалната кандидатура.

Ние много добре си даваме сметка за рисковете, които носи тази кандидатура, за недостатъчното време, през което тя трябва да бъде представена и утвърдена в партията и сред обществеността. Но това бе най-добрата между реално издигнатите и осъществими кандидатури. Тази констатация аз лично потвърждавам и днес. Хората, които не са съгласни с подобна оценка, не бива да заемат позата на мъдреци със задна дата. Те са имали възможността да предложат и обосноват други кандидатури, освен ако някои от тях не са предусещали една удобна възможност да разчистят политически и лични сметки.

Фактът, че не само в София; но и в 12 други регионални центъра БСП издигна или подкрепи кандидатури от средите на сериозния, национално отговорен капитал и частен бизнес, показва, че партията прави опит да доразвие и да конкретизира отношението си към това обществено явление и тази прослойка - отношение, чиито рамки са набелязани в новата Програма на БСП. Тук не бива да се търси и да се вижда безпринципно отклонение или програмно отстъпление - защото в основата на нашата подкрепа за кандидатурата на В. Йосифов бе именно съвпадението на програмните виждания и практическите управленски решения за решаване проблемите на столицата и на столичани.

Очевидно е, че като електорален резултат тази кандидатура не донесе очакваните /и предвиждани от редица социолози/ значителни допълнителни проценти, разбирани като просто добавяне към "сигурните" наши 35%. Заслужава дълбоко съжаление фактът, че едни от най-яростните нападки срещу нашия кандидат дойдоха от собствените ни среди, при това с недостойни средства и квалификации. Но също така фактът, че номинално В. Йосифов получи близо 7000 гласа повече от нашата листа, а в редица райони - повече от нашите кандидати за кметове. Според някои анализатори реалният брой гласове за тази кандидатура е бил чувствително повече, но тези предположения не подлежат на директна проверка. Така или иначе съвместната работа в хода на предизборната кампания даде възможност на Градския и на общинските предизборни центрове, на немалко наши активисти да установят преки контакти с нови - делови, културни, спортни и други - среди, които биха могли да бъдат много полезни в бъдещата ни работа.

Същевременно трябва да отбележим, че в хода на съвместната предизборна дейност бяха допуснати редица слабости в планирането и организирането на проявите, координацията с Инициативния комитет, разпределението и подбора на някои пропагандни акценти и др.

Във всеки случай би било крайно неточно и вредно за бъдещата ни работа, ако изборните резултати в столицата и дори в районите се обясняват единствени или главно с кандидатурите ни за кмет. Защото ще ни отклони от главната задача в предстоящите месеци: да търсим оптимални политически, организационни и информационни пътища и форми, за да възстановим спадащото ни влияние в редица обществени слоеве и професионални групи. Общият знаменател на тези усилия е един и той е ясен - привличане на по-широки обществени среди във формирането, реализацията и оценката на нашата управленска политика.

Трети аспект на преценката за изборните резултати изисква техния анализ в контекста на цялостния електорален и политически цикъл от 1991 до 1995 година. Тук се наблюдават следните основни тенденции:

Първо. Спад на абсолютния брой подадени гласове за БСП и за нейните кандидати в столицата /с изключение на резултатите от парламентарните избори през декември 1994 г./.

Второ. Ръст на относителното влияние, изразено в получените проценти: 24,3% за кмет и 28,9% за листата на местните избори през 1991 г.; 30% /I тур/ и 39,5% /II тур/ - президентски избори 1992 г.; 34,9% /парламентарни избори 1994 г./; 32,7% /кмет, I тур/ - 33,2% листа, 42,4% /II тур/ - местни избори 1995 г.

Изводът е, че макар и бавно, противоречиво, в сложна зависимост от локални и национални фактори, протича постепенно увеличаване на относителното ни влияние в столицата.

Ние, софийските социалисти, не успяхме да спечелим тези местни избори в столицата. За това допринесоха и инерционните процеси сред софийските избиратели, и нееднозначните обществени оценки за нашето управление, и драматичните обрати на предизборната борба. Но ние нямаме основание да се червим от направеното от нас, още по-малко да се самобичуваме като "провалили се". Нямаме нито политическо, нито физическо време да се ровим в лични конфликти и да затъваме в междуособици.

Предстои ни една изключително трудна и отговорна година - за правителството на Демократичната левица, за парламентарното ни мнозинство, за представителите ни в местната власт. Подчертавам: това е нашето правителство, нашето парламентарно мнозинство, нашите представители в местната власт. Това ще бъдат изпитания пред нашето управление, за което всички милеем, което искаме да става по-ефективно, по-енергично, по-справедливо, ползващо се с по-голямо доверие на хората.

Именно това е нашата голяма задача, това трябва да бъде консолидираща идея на предстоящите отчети и избори в столичната партийна организация, червената нишка на цялата ни работа в следващите седмици и месеци.

Настоящето заседание на Петата конференция на градската организация може да изиграе положителна роля, ако насочи вниманието на основните организации и на социалистите към някои ключови въпроси в политическия дневен ред за 1996 г. Само ще ги отбележа в тематичен вид и без да ги подреждам по значимост.

Първо. Подготовката ни за предстоящите в края на годината президентски избори. Тук е важно да извлечем най-важните поуки от досегашните си грешки - както в предизборната дейност на местно равнище, така и в цялостното управление на страната, което без съмнение ще създава определящия фон на президентската кампания. Особено внимание трябва да обърнем на изработването на подход, критерии и на набирането на предложения за формулата и персоналните кандидати още в хода на отчетите и изборите.

Второ. Анализ на състоянието на партийните организации и структури с акцент върху привличането на по-широк кръг от хора в тяхната дейност, засилване на влиянието ни в средите на работещите и техническите специалисти, интелигенцията, деловите кръгове, администрацията, привличане на техни представители при разработване и обсъждане на нормативни актови и управленски решения на централно и местно равнище.

Трето. Набелязване и обсъждане в основните и в общинските организации на практическите позиции и мерки, които ще реализираме в местните органи на властта. Актуализиране на програмата на софийските социалисти за решаване на проблемите на столицата. Изработване на ефективен механизъм за взаимодействие между партийните органи и нашите представители в централната изпълнителна, законодателната и местната власт. Постоянни структури за подготовка и разработващи дейности, в които да участват нашите представители във властта и партийният актив.

Четвърто. Активна подготовка и въвличане в процеса на масова приватизация - за разясняване и стимулиране на процеса, за обществен контрол и допълнителни гаранции за справедливото му протичане.

Пето. Задълбочено, самокритично и конструктивно обсъждане на резултатите и стила на едногодишното ни управление, набиране на предложения и информиране на членовете и симпатизантите на партията по вълнуващите ги проблеми.

Могат да бъдат допълнени и други насоки, но най-важно е да насочим енергията на столичната организация в позитивна и съзидателна посока, вместо да се покачва градусът на емоциите и което е най-страшно, да се задълбочават симптомите на отчуждение и недоверие на партията към ръководните й органи и дейци, към представителите й във властта.

Ние можем да дадем нашия принос към повишаване на ефективността на управлението на Демократичната левица - както на национално, така и на местно равнище. Ще го направим не водени от чувството за изключителност - както твърдят някои, а от чувство за отговорност пред стотиците хиляди избиратели на левицата в София, пред членовете и симпатизантите на партията в столицата и което е не по-малко важно - пред собствената ни съвест.

/Пресслужба "Куриер"/


15:00:00
09.02.1996 г.


Редактор: Лилия Томова - деж. ред.
Технически изпълнители: Павлина Стефанова
                                           Галина Дамянова
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА


Copyright © Пресслужба "Куриер", 1996 г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!