София, 9 юли 1993 година
        Брой 132 /919/

Главен редактор: Стефан Господинов

София, 9 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПИСМО "ЗАЩО НАПУСКАМ БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ" ОТ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ТОМОВ - СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЕДИНЕНИЕ ЗА РЕПУБЛИКАТА /ГОР/ ДО ВИСШИЯ СЪВЕТ НА БСП И ДО ВЕСТНИК "ДУМА". Документът е огласен в печата на 8 юлн 1993 г.

СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ!
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ!

Малко след началото на промените в България бях избран за член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия /БСП/. Това се повтори и потрети на 39-ия и 40-ия конгрес на социалистическата партия. С гласове главно на социалисти-депутати станах заместник-председател на Министерския съвет на Република Бълария. Работих и като заместник-председател на парламентарната група. Всичко това бе несъмнено израз на доверие. На него отговорих също с доверие, с упорита работа, с принципност и, надявам се, цивилизованост в отношенията с политическите опоненти.

През тези години БСП се измени значително. Колкото и скромен да е приносът ми, смятам, че съм допринесъл според възможностите си за тези промени. Демократизацията на БСП, както и да я определят, беше и остава неразделна част, предпоставка и функция от демократизацията на България.

Днес ситуацията в страната е вече друга. Ставаме безпомощни свидетели на криза, навлизаща дълбоко в структурите на икономиката. Вярата и амбициите на хората за промени се заменят от апатия, безверие и дори враждебност спрямо всички проекти за политически решения. В сравнителен геополитически план изоставаме от бившите социалистически страни, а още повече и от общите процеси в Европа и света.

Общото състояние на страната е органично свързано със състоянието на политическите сили, включително и на Българската социалистическа партия. Във връзка с това бих искал да се спра на някои проблеми и различия, които мотивираха в крайна сметка и създаването на Гражданско обединение за републиката /ГОР/, и моето днешно решение.

Добронамерено ще прескоча проблемите на ръководството на БСП и на взаимоотношенията във Висшия партиен съвет. Ще поставя само някои принципни въпроси.

        Първият от тях е за характера и политиката на БСП, за съществените различия, които имахме по този въпрос.

Смятам, че ако БСП беше започнала да работи като национална /а не класова или групово генерационна/ партия, ако се беше отворила към по-широки слоеве на обществото, вероятно много от проблемите й щяха да бъдат решени по друг начин. Мъчително проточилата се идейна и организационна реконструкция щеше да е завършила с друго темпо и друг резултат. Вероятно и доверието към БСП щеше да бъде по-голямо. Това би дало шансове на двуполюсния модел, но вече на една приемлива неконфронтационна основа. Обратно, през изминалите години и особено в последно време ръководството на БСП предпочиташе предимно изчаквателна, защитна политика. Огромната част от дейността ни протичаше и протича само в аудитории от симпатизанти. Оценката на миналото често бе повод не за спокойни и балансирани, а за емоционални и отбранителни оценки. Често оставахме изолирани от цели социални и професионални групи главно поради факта, че промените в законодателството и собствеността, а оттук и промените в интересите на милиони хора се движеха по-бързо от самите нас, често и преди нас. Проблемите на растящата политическа затвореност се проявиха и в структурата и работата на основните партийни организации и главно в постоянно растящата загуба на членска маса.

За три години БСП загуби над 650 хиляди души. Това изсушаване е главно за сметка на работници, интелигенция и младежи. От над 45 на сто в БСП през 1990 г. работниците днес са едва 14 на сто. Учащите се в партията са около 900 души. Само през 1992 г. над 90 хиляди души са напуснали по собствено желание БСП. Причините за това са не само в страха от репресии, а в общата неувереност, че БСП може да защити интересите на тези хора, че може и иска да им даде сигурно бъдеще. Съществува реална опасност БСП да се превърне постепенно в генерационна партия. Сега членовете на БСП до 34 години са едва 8 на сто, а над 50 на сто са на пенсионна възраст. Тази статистика е угнетяваща. Най-цялостен израз тези проблеми намират в намаляващата електорална подкрепа - през 1991 г. /спрямо 1990 г. БСП загуби 1 млн.избиратели. Ако вярваме на социологическите проучвания, сега БСП би загубила спрямо 1991 г. нови 500 - 600 хиляди избиратели.

Главната причина за всичко това аз виждам в "тясната" политика, в традиционна инерция и леност към новото, в нежеланието и неумението да се тръгне по-смело от лявото към левоцентристкото пространство.

        Второто различие се отнася до скоростта на промяната и до политическата инициатива на социалистическата партия.

БСП наистина много се измени - и като възгледи, и като кадри, и като отношение. Но забележете, основната част от тези промени дойдоха като следствие на външен натиск и като правило по-бавно от натсъпващите динамични педизвикателства.

През 1990 г. голяма част от социалистите не даваше и дума да се каже за деполитизация на армията и органите на сигурността. После свикнахме. През 1990-1991 г. същете тези хора приемаха само "трудовата" частна собственост, смятаха и смятат отношенията между собствениците и наемния труд изключително за антагонистични. И до днес много членове и активисти на БСП обявяват по-свободомислещите социалисти за слуги на капитализма. И до днес промените в Източна Европа се обявяват за грешка, а немалко партийни организации и даже митинги клеймят Горбачов и Елцин като предатели. С такива тези напред не може да се върви, още по-малко да се печели престиж сред идващите поколения.

През 1990 г. бяхме против излизането на партийните организации от заводите, после изведнъж се съгласихме. Година и половина се дърпахме за партийното имущество и фамозния партиен дом, докато най-накрая ни го взеха, а ние обявихме, че "той остава наш". Провъзгласихме социалдемократизацията на БСП за ненужно нещо, а днес ръководители на БСП под сурдинка и срамежливо се съгласяват с това, че сме "по същество" социалдемократическа партия. Не приехме лозунга за национално съгласие като нова необходимост, когато Обединението за социална демокрация /ОСД/ го възроди, а след като президентът го подкрепи, го направихме ключова формула.

Общо взето, с много неща свиквахме и се съгласявахме, но постфактум. По-често закъснявахме. Губехме инициатива, а оттук и доверие. В много случаи БСП изглежда като партия постфактум, която не провежда политика, а брани видоизменени стереотипи.

Третото различие се отнася до отношенията към т.нар. движения и течения в БСП.

В такъв сложен преходен период движенията и разномислието, ориентирани към общи цели, дават на партиите по-голяма гъвкавост, повече възможности за навлизане в нови електорални зони. Каква полза имаше тогава от "громенето" на идейните движения, от масираната атака срещу ОСД през изминалата една година, от интригите, слуховете и клеветите срещу неговите членове, от последователното и преднамереното им изтласкване встрани от играта? Никаква, освен по-нататъшна загуба на политически теми, на инициатива и възможности за по-отворена политика.

Мисля, че след ОСД в БСП няма да могат да се появят нови сериозни движения, способни на инициатива и политическо действие. Ето защо мисля, че неговото обезличаване бе и остава грешка, независимо кой и защо стои зад това обезличаване.

Заедно с това смятам ограничаването и често незримото потискане на идейните движения, независимо дали това ставаше отгоре или отдолу, за една от причините, довели до самозатварянето на БСП.

Четвъртото принципно различие е свързано с отношението на БСП към властта и реформата.

През целия този тригодишен период БСП не показа ярко и разбираемо за хората желание да се ангажира с власт, основавайки се на тезата, че още не е време да управлява. За една политическа партия това по принцип е гибелно, а понякога и недостойно.

През 1990 г., когато имахме абсолютно мнозинство в парламента, не дръзнахме да започнем реформите, както можехме, и да запушим устата и на тогавашната опозиция, и на външни недоброжелатели. В онези условия това би било най-добро доказателство за истинска бърза пормяна на социалистическата партия.

През 1991 г. БСП имаше сериозно присъствие в правителството на Димитър Попов. Не мога да кажа, че министрите социалисти се ползваха от сериозна подкрепа, нито че смелото начало на реформата бе прието от голяма част от партийното ръководство. В отчетния документ на 40-ия конгрес за нашето участие в правителството въобще не се говореше. Все едно, че го е нямало.

Подобно отношение заемахме и в опозиция, и когато получихме мандат за определяне на министър-председател, и по-късно, когато немалко ръководители налагат тезата, "че сега не е време да се управлява".

Ако СДС бе удържало властта - това би имало само вътрешнопартийно значение, но след като правителството на Ф.Димитров падна, политическата обстановка придоби друг характер. Главният проблем, който възникна сега в страната, е непрекъснато нарастващият политически вакуум на властта, към който се отправят всевъзможни погледи и апетити. Получи се така, че едната сила не може да управлява, а другата не желае особено това. Не забелязвате ли колко уязвимо спрямо нови "спасители" става при тези обстоятелства нашето общество?

Разбира се, въпросът не е само до управлението. Между една четвърт и една трета от избирателите не желаят да гласуват, а двете основни политически сили /при липса на сериозен център/ не покриват общо и половината от общия електорат.

Ситуацията в страната е такава, че тя не може да чака. Близо 50 на сто от фирмите са в недобро финансово състояние, а продължаващите инжекции с "милосърдни" кредити няма да ги спасят. Не знам дали достатъчно се разбира драмата на цифрите - 140 млрд. лева неизплатени суми между фирмите и около 80 млрд. лева "лоши кредити". Същевременно протича процес на стихийна и масова приватизация. Липсват закони в основни стопански области. Точната дума, с която може да се определи състоянието на икономиката в момента, е безредие, а в някои сектори и хаос.

В не по-добро положение е държавата ни. Корупцията на държавната администрация взема застрашителни размери. Повишаването на престъпността е вече банален плод на безсилие. Външното кредитно доверие е под нулата, а равнището на чуждите инвестиции е едно от най-ниските в Европа. Има ли по-тревожен показател от това? Задграничните конкуренти доволно потриват ръце. Много не биха имали нищо против тук да има една безобидна, деиндустриализирана, старееща и архаична страна.

Главната причина за всичко това е в неспособността за съзидателство на основните политически сили, а чрез тях и на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. В момента в България няма сила, която може самостоятелно да спре тази разрушителна инерция. При създалата се конфронтация между двете основни политически сили не може да се очаква появата на коалиция, която да поеме подобна отговорност. Най-вероятният изход от едни бързи и неподготвени избори е патовата ситуация да се повтори.

От друга страна, само след 2-3 години, ако сегашните икономически тенденции се запазят, ситуацията ще стане трудно управляема и България вместо в Европа, ще се озове в това, което доскоро наричахме трети свят.

Това е главното основание за формирането на Гражданското обединение за републиката. Това е формация, която ще се посвети на решаването на конкретни практически въпроси, ще се опита да помръдне нещата от мъртвата им точка, да подтикне към това други политически сили.

Дълбоко съзнавам, че това, което поехме с ГОР, е рисковано и трудно начинание: можем да успеем, но можем и да бъдем премазани от спешно пуснатите предизборни машини на двете основни политически сили. И въпреки товa мисля, че мисията си заслужава, че успех ще бъде дори само да се размърдат политическите пластове в страната.

Не искам с тези редове да предизвиквам вътрешнопартийни дискусии. ГОР няма да участва в тях. Няма да се учудя, ако моето писмо бъде обявено за тривиално и отдавна известно. Ето защо моля то да бъде възприето само като една гражданска позиция.

Длъжен съм да се спра и на някои лични, но с политическа стойност въпроси.

Преди всичко смятам, че при създалото се положение моето по-нататъшно оставане в редовете на БСП, в нейните различни структури ще бъде неприемливо и политически неиздържано. Причината не е само в различията, за които стана дума, а по-скоро във формирането на Гражданското обединение за републиката и в ангажиментите ми като негов съпредседател. В ГОР членуват хора, принадлежащи към различни политически сили. Това ние ценим, но това и задължава морално неговите ръководители.

Давам си ясна сметка каква лесна плячка за недобронамерени коментари ще бъде това мое решение в чисто личностен план. Но вие ще се съгласите с мен, че поемам един много по-труден, а дори и рискован път на дейност, който носи много по-малко близки дивиденти за амбициозна реализация, отколкото сегашната ми политическа принадлежност.

Мисля, че днешното ми решение трябва да бъде прието не емоционално и драматично, а съвсем трезво и естествено. Партийната двусмисленост в моята политическа ориентация няма да бъде честна към Гражданското обединение за републиката. Още по-малко честна тя ще бъде към Българската социалистическа партия.

Длъжен съм да кажа, че запазвам конституционните си и граждански задължения към своите избирателя, чието доверие нямам право да пренебрегвам.

Разделяйки се сега с членовете на ВС на БСП, искам да благодаря на всички тези, с които в последните три и половина години работихме съвместно, запазвайки в труден период своето гражданско и политическо достойнство. Искам чрез вас да предам благодарностите си и на всички тези обикновени и добри трудови хора, които през изминалите няколко години ме дариха с любов и доверие. Ако на някои от тях съм причинил болка със своето решение, моля за човешка прошка.

Политиката е трудна, необикновена, но все пак професия. Като всички други професии тя задължително дава право на избор. Още повече - тя е един постоянно повтарящ се избор.

Времето ще покаже доколко раждането на Гражданското обединение за републиката е било обществена необходимост, доколко прави в своя избор са били неговите ръководители. Впрочем времето е единственият ни вечен съдник...

София, юли 1993 г.

ПОДПИС: Александър Томов

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
СТАНОВИЩЕ НА ФЕДЕРАТИВНИЯ СЪВЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОАЛИЦИЯ ФЕДЕРАЦИЯ "ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ" ПО ПОВОД НА ПОЛИТИЧЕСКОТО ПОЛОЖЕНИЕ В СТРАНАТА.

Осъзнавайки сложността на политическата обстановка в страната, Федеративният съвет на политическата коалиция Федерация "Царство България" застава на твърдата позиция, че демократичните процеси в България са в застой със сериозни наченки на тоталитарна реставрация. Федерацията счита, че гражданският мир е застрашен, поради неадекватните политически действия от страна на правителството и президентството, както и от неспособността на парламента да изпълнява нормалната си нормотворческа дейност.

Федеративният съвет изразява становище, че съставът на настоящия парламент отдавна вече не отговаря на политическата реалност, а така нареченото "Експертно правителство" недвусмислено доказва определена политическа пристрастност.

Ние със загриженост следим реакцията на основателен протест от страна на българското гражданство и оправдаваме всички мирни и законни протестни акции, насочени към самокомпрометиралите се държавни институции.

Варна, 27 юни 1993 г.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЪКОВОДСТВОТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЗДРАВЕН ДЕМОКРАТИЧЕН СИНДИКАТ КЪМ АСОЦИАЦИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИНДИКАТИ ПО ПОВОД НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО. Документът е адресиран до председателя на Народното събрание, до председателя на Министерския съвет, до министъра на здравеопазването и до средствата за масова информация.

В допълнение на досегашните ни декларации за трагичното състояние на здравеопазването и социалния статус на здравните работници и предложенията ни за тяхното подобрение заявяваме следното:

1. Подкрепяме напълно справедливите искания и протестни действия на персонала на акушеро-гинекологичните болници и клиники в София и здравните работници в Пловдив, Русе, Шумен, Стара Загора и др.

2. Настояваме за спешно увеличаване бюджета на здравеопазването на 8 процента и прехвърляне на необходимите суми на общините за издръжка на здравните заведения и достойно заплащане на персонала им.

3. Настояваме за прекатегоризация на здравните заведения, включително преминаване на столичните АГ-болници в I категория.

4. Настояваме за приоритетно приемане на законите за реформата в здравеопазването.

5. Настояваме за отмяна на закона, приет от комунистическия живковски парламент през март 1990 г., забраняващ ефективни стачки в здравеопазването. Същият е в разрез с Конституцията на Република България и международните документи за човешките и синдикални права, подписани и от нашата страна.

6. Протестираме срещу нелепото отраслово споразумение, сключено между Министерство на здравеопазването /MЗ/ и медицинските секции на КНСБ и КТ "Подкрепа", ощетяващо много здравни работници.

7. Протестираме срещу незаконните опити за дискриминиране на Българския здравен демократичен синдикат, най-масовия в здравеопазването.

8. Призоваваме всички здравни работници да проявят солидарност с колегите си от здравните заведения, обхванати от протестни действия.

9. Протестираме против необоснованото уволняване на способни ръководители на здравни заведения в разрез с желанията на персонала, респективно в НЦХМЕ - София.

Очакваме незабавни мерки от страна на парламента, правителството, Министерството на здравеопазването и общините за нормализиране положението в здравеопазването.

София, 7 юли 1993 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЗДС: ст.н.с. II ст. д-р Е. Мирчев, к.м.н.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД /ЧАСТ ПЪРВА/ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС, ИЗНЕСЕН НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ, СЪСТОЯЛА СЕ НА 5 И 6 ЮНИ 1993 Г. В СОФИЯ.

СКЪПИ ДЕЛЕГАТИ НА ЧЕТВЪРТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ
НА ПАРТИЯ ЛИБЕРАЛЕН КОНГРЕС,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, ГОСТИ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА,
ДРАГИ ПРИЯТЕЛИ,

Същностно свойство на човешкия дух е да опознава и утвърждава себе си, като се вглежда в стъпките от извървения път и, извличайки поука за възможностите, да повишава изискванията и да търси мястото си в едно по-добро бъдеще. Ние днес сме тук, за да преценим дали направеното от нас през отчетния период е оптималното, и дали имаме сили и възможности да направим нещо още по-добро за себе си и за другите.

На проведената на 30 март 1991 г. в София Трета национална конференция ние приехме поправки и нови текстове на нашите Програма и Устав, с което ги доразвихме в духа на съвременните либерални идеи и практическите нужди на България от категорична декомунизация. От съществуващите тогава около 90 политически партии ние бяхме една от шестте, които имаха разгърната програма, а всичките останали имаха така наречените "програмни декларации". Днес политическите партии, регистрирани по надлежния ред, са повече от 160, но притежаващите програма партии са едва около 10. Ние сме не само една от тези 10 партии, но имаме претенцията, че нашата програма е единствената съдържаща най-категоричните и най-подробно и точно установени концепции, идеи, механизми и начини за декомунизиране на България и изграждане на свободно общество. Не е случаен и фактът, че едни от най-непримиримите и най-категоричните антикомунисти са именно в нашите редове.

По време на провеждането на предишната национална конференция ние бяхме парламентарна партия с един депутат във Великото народно събрание. Днес сме партия, участваща в дейността на парламентарната коалиция Съюз на демократичните сили /СДС/ и в дейността на Обикновеното народно събрание с един депутат. Като количество това, разбира се, е нищожно малко, но като политически морално присъствие е напълно достатъчно, за да сме уверени, че от всички политически битки, жалки предателства и недостойни опити да бъдем унищожени, сме в състояние винаги да излизаме по-силни и по-уверени в себе си, и най-важното - категорично убедени, че политическият морал е при нас и ние сме при него.

В съвременния политически живот на България, характеризиращ се с тотална криза на политическите ценности, включително и с криза на парламентарните механизми, ние можем да бъдем доволни от факта, че в общия политически живот и в парламентарната му проява участваме като партия с изключително висок политически морал, изразяващ се винаги в пределно ясна, категорично точна, максимално открита и напълно почтена позиция. Досега нас са ни обвинявали в какво ли не, но никой никога не е посмял да ни обвини в липса на политически морал. Яростните комунисти ни наричат "фашисти", но ние нямаме намерение да се съобразяваме с тяхната злоба, нито пък да им обясняваме, че още в Преамбюла на програмата си сме заявили, че няма да отстъпим от основната си цел да забраним и да преследваме чрез закона всяка човеконенавистническа пропаганда и практическа дейност на партии от фашистки, комунистически и фундаменталистки тип. Инфилтрираните сред демократическите партии и организации агенти на комунистическите тайни служби и политическите измамници, включително и немалкото такива в Съюза на демократичните сили, ни наричат "екстремисти", "лумпени", и "малка партия", чийто глас трябва да бъде заглушен. Ние обаче нямаме намерение да спорим с тях не само защото знаем, че злословят умишлено, но преди всичко, защото нашата морална задача е да разкрием истинския им облик на политически измамници, и да вървим напред. Нека само мимоходом припомним, че ние бяхме единствените, които още в началото на привидно свободния политически живот на България преди три години, още по времето на "Кръглата маса", започнахме да разобличаваме политическите измамници, идентифициращи се със Съюза на демократичните сили, като Петър Дертлиев, Петко Симеонов, Петър Берон, Желю Желев, и много други, нещо, което заплатихме с отстраняването ни от СДС, макар че бяхме основатели на коалицията. Днес за радост, категоричните антикомунисти в ръководството на СДС съвсем не са малко и непрекъснато нарастват, но за съжаление не са малко и политическите измамници, които, за да запазят позициите си, непрекъснато търсят начини и поводи да се отърват от нас или да ни запушат устата и да ни вържат ръцете, да ограничат силата на нашето влияние върху процесите вътре в СДС, и дори отново да ни отстранят от коалицията. В името на високата политическа нравственост преди три години ние не се поколебахме и твърдо отстоявахме принципната си позиция, но бидейки вън от Съюза на демократичните сили, не можехме да влияем чрез политическите механизми за декомунизирането на България. И първите два ешелона измамници от СДС доведоха страната ни до днешното трагично състояние. Днес нашият шанс да влияем е значително по-голям, но и измамниците имат реалния шанс и практическите възможности да превърнат страната ни в "джанкова държава". Днес ние гледаме на нашето присъствие в Съюза на демократичните сили като на възможонст и задължение да направим така, че да ускорим естествения процес на "отлюспване" на измамниците и да спомогнем да се получи тъждество между категоричната антикомунистическа позиция на електората на СДС с неговите лидери и депутати. Ако не успеем, поне ще бъдем чисти пред съвестта си и пред поколенията.

Какво всъщност направихме през отчетния период от 30 март 1991 г. до днес?

На този въпрос не е възможно да се отговори изчерпателно в днешния доклад. Ние считаме, че е направено немалко. В момента е под печат и през септември ще излезе документална книга, съдържаща официалните политически декларации, становища, споразумения и прочее документи на партия Либерален конгрес, а също така и изказванията и интервютата на председателя на партията, включитено и документите от съдебната преписка за установяване на нелегитимността на БКП/БСП. Това са материали в обем от над 850 машинописни страници. Подготвя се също така и документалната книга на г-н Тошо Пейков, в която ще бъде отразена парламентарната стратегия и дейност на партията. Все пак в днешния доклад ние ще маркираме най-важните направления на нашата дейност.

Нека започнем с това, че предишната, Третата национална конференция на партия Либерален конгрес, бе проведена само две седмици, след като представителят на партията бе напуснал Великото народно събрание, обявявайки го за "червена кочина" и нелегитимно, а месец по-късно, на 26 април 1991 г., той бе в т.нар. "група на 39-те депутати от СДС", бойкотирали заседанията на парламента. Нашият депутат във Великото народно събрание отказа да подпише позорния за България текст на желевската "конституция", и в многобройните си интервюта подчертаваше, че това е конституция на поредния комунистически преврат, която на всичко отгоре е нелегитимна от гледна точка на разпоредбите на живковската "конституция", т.е. на самото ортодоксално комунистическо законодателство.

Точно по същото време ние започнахме да издаваме вестник "Либерален конгрес", който излиза и днес, и се разпространява почти безплатно. Без да получим нито една стотинка от държавния бюджет /докато други партии получиха милиони, които не са върнали и днес!/, ние взехме участие напълно самостоятелно в парламентарните избори през есента на 1991 г. и отказахме предложеното ни партньорство от СДС поради твърде силната позиция в коалицията на Алтернативната социалистическа партия /АСП/ и на синдиката "Подкрепа" на д-р Тренчев.

/Пресслужба "Куриер"/

*  *  *

София, 9 юли - Следва предоставеният за разпространение пълен текст на:
ПЛАТФОРМА /ЧАСТ ЧЕТВЪРТА - ПОСЛЕДНА/ "ЗА УСПЕШНОТО ИЗВЕЖДАНЕ НА ФЕДЕРАЦИЯТА НА АНАРХИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ В СЪВРЕМИЕТО Е НЕОБХОДИМО: ЕДИНОДЕЙСТВИЕ, ЕДНОВРЕМЕННОСТ И ЕДНОПОСОЧНОСТ", ПРИЕТА НА СЕДМИЯ КОНГРЕС НА ФЕДЕРАЦИЯТА /29, 30 И 31 МАЙ 1993 Г., СОФИЯ/.

Ние сме за участие във всички трудови, демократични, алтернативни, екологични, хуманитарни и други движения, но само при правилна политика, основана на изискванията на съвременната наука.

За научно образование, освободено от партийно, политическо, класово и религиозно влияние.

За въвеждане на данъчна система, която да ограничава държавната и партийната собственост, а да стимулира кооперативната, колективната и частната, без възможности за експлоатация на чужд труд. Тя ще спомогне до известна степен да се подобри икономическото състояние на страната и извеждането й от кризата, в която е изпаднала.

За предоставяне собствеността на земята като право на общините и гарантиране правото на тяхното население да избира формата на собственост, без право на продажба и търговия.

Органите на реда да бъдат съобразени с действителната демокрация, а не с издигане на лозунги за демокрация, под булото на които се крият задни и тъмни намерения на фашизъм, болшевизъм и тоталитаризъм. Те трябва да отговарят на всички международни споразумения, подписани от правителствата, независимо през кое време е ставало това. Същите да не бъдат партийни, а да се контролират от обществото.

За безплатна медицинска помощ, която да се изразява и в предоставяне на безплатни лекарства на деца, многодетни и социално слаби семейства, инвалиди, хронично болни, пенсионери и на всички останали групи, за които лечебните заведения намерят за необходимо, на общинско ниво.

Да се премахнат всички други привилегии в здравеопазването с несоциален характер.

В настоящия момент икономическата криза ескалира. С всеки изминал ден безработицата се увеличава. Причините за галопиращата безработица са най-различни. Целият източен лагер, включително България е изпаднал в остра икономическа криза, която с не по-малък размер се шири в цяла Европа и другите континенти. Въпроси, които поставят на изпитание и проверка пазарната икономика в целия свят. Цялата наша икономика, промишленост, земеделие и други отрасли бяха зависими от развитието и насоките на СИВ. Техническото оборудване на индустрията и земеделието се оказаха морално остарели и изхабени в сравнение с развитите капиталистически страни. Внезапното прекратяване на икономическите връзки с бившите страни от СССР и други страни от източния лагер доведоха до залежаване на стоките, прекъсване доставката на суровини и закриване на пазарите, а оттам и закриване на заводи и всекидневно бълване на безработни. Това състояние няма да се поправи в близките години.

Вместо партийно политически амбиции за власт и непрекъснати командировки на избрани и самоизбрали се величия, безплодни дискусии в парламента, е необходимо:

1. Трябва добре да се огледа и постоянно проучва международният пазар на суровини и материали, изгодни за нашите производствени нужди. Търсенето на подходящи пазари за нашата продукция и селскостопански стоки, които можем да предложим. Намиране и доставяне при изгодни условия усъвършенствана техника, необходима за оборудване на нови предприятия, и подмяна на старите амортизирани машини със съвременни високоефективни машини, екологично съобразени.

2. Оборудване и внедряване на подходяща техника за нашето земеделско производство и организиране на най-подходяща форма на стопанисване на земята, която може да отговори най-добре на изискванията на агротехническата наука.

3. Да се отчете състоянието на суровините за енергодобива и се компенсира недостигът им. Страната ни изпада в остър недостиг на електроенергия и суровини за нейното производство. За да се намали недостигът, да се проучат приоритетно всички източници за производство на енергия. Да не прибягваме към грандоманията, която ни беше обзела в миналото. Има малки източници, които след проучване от специалисти могат рационално да се използват.

4. Да се използват наши собствени инвестиции в надеждно производство с цел откриване на нови работни места.

5. Добре да проучим и преценим ресурсите от наши специалисти за ръководство и техническо обслужване на производството.

6. Внимателно да се подхожда при допускането на чужди инвестиции за изграждане на производствени предприятия, като техническите, екологическите и пазарните предимства са предварително проучени от компетентни и добросъвестни наши специалисти.

7. Имайки предвид, че в световен мащаб роботизацията и компютризацията довеждат до безработица, на този етап препоръчваме намаление на работния ден, и работната седмица, без да се намаляват заплатите. Укрепване и увеличаване на социалните фондове за безработни. Трансформиране на военното производство. Увеличаване и укрепване на социалните фондове.

Отдаваме приоритет на колективната собственост, защото тя пречи на експлоатацията и позволява осъществяването на техническия прогрес без безработица и в интерес на колектива и обществото.

При приватизиране на държавната собственост работниците да участват с предимство в приватизационния процес, съобразно вложения труд в изграждането на предприятието.

Анархистите пропагандират идеите си с легални и мирни средства. Отричаме насилието във всички негови форми и направления. Разграничаваме се напълно от тероризма, който ни се приписва. Осъждаме го категорично. Осъждаме и всеки опит да се внушава на обществото, че нашите идеи ще доведат до безредие. Създаването на безредие е присъщо на привилегированите и властниците. Анархизмът не значи безредие и който не е запознат, с това, препоръчваме му да се запознае с нашите идеи.

Реално и трезво отчитаме днешните условия. Наясно сме, че пряката борба за реализиране на крайната ни цел е невъзможна без всекидневното ни включване по-активно в борбата за по-демократично общество. Трудният път към свободата се извървява крачка по крачка. Затова ние сме и ще бъдем солидарни с всички движения, които преследват повече свобода за отделната личност и повишаване материалното благосъстояние на всички хора. Затова сме против всякаква верска и етническа дискриминация, която ще дестабилизира още повече народа и демокрацията.

Настоящата платформа не е нещо заковано. С хода на времето тя подлежи на развитие и усъвършенствуване по посока да гарантира свобода и благоденствие на човека.

Хляб, свобода, мир, справедливост и работа за всички!

Да живее международната солидарност!

Да живее анархистическият комунизъм!

/Пресслужба "Куриер"/

09:20:00
09.07.1993 г.

Редактори: Нина Гаврилова
                    Любомир Йорданов - деж. ред.
Технически изпълнители: Цвета Любомирова
                                           Маргарита Анева
                                           Иванка Тошева
Комплексна обработка: Издателски комплекс БТА

 

Copyright © Пресслужба "Куриер", 1993г. Всички права запазени. При препечатване или използване на материали от този бюлетин позоваването на Пресслужба "Куриер" е задължително!