По повод на изборите за евродепутати се разгоря отново дебат за българите, живеещи в Турция. Проблемьт с етническия вот съществува. Най-малкото, защото етнически българи и етнически турци живеят заедно и изборът на всеки влияе върху останалите. 

В България се съжителства с други етноси по-често, отколкото в други страни от ЕС[1]. Значително по-висок от средния дял за гражданите в ЕС е делът на тези, които познават хора от ромския етнос (48% в България срещу 12%) или изобщо човек от различен етнически произход (66% спрямо 55% за ЕС). Да живеят заедно с хора от друг етнос е факт за повече от половината от гражданите на ЕС и това е даденост, която налага вглеждане в това, доколко се зачитат общи правила на политическо и по-общо на гражданско участие.

Обществените нагласи както в ЕС, така и в България не свързват етническата интеграция с политическите партии. На ролята на политическите партии в борбата с дискриминацията са отделени скромните 11% в Бьлгария. Близки са и средните стойности за ЕС 13%. Сьщевременно обаче тенденцията в ЕС е да се адмирира присьствието на депутати от различен етнос. На въпроса “Мислите ли, че е необходимо да има депутати от различен етнически произход в сравнение с останалото население?” - в Европейския съюз отговарят утвърдително 44%. За Бьлгария стойностите са далече по-ниски - 17%, те са малко по-високи, но сьпоставими  в сравнение с други близки (исторически и географски) страни - в Румъния 8% са сьгласни политически партии да се борят с дискриминацията, вУнгария – 12%.

Целият сборник