България е разделена на 28 области, съответстващи на ниво 3 от номенклатурата на териториалните единици за статистически цели (NUTS) на Евростат. Шест са районите за планиране, отговарящи на ниво 2 от NUTS. Територията на районите за планиране агрегира територията на съставящите ги области.
С най-обширна територия (24,8% от територията на България) е Южният централен район, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково. В административно отношение той се състои от най-много общини (74 от общо 264 към 31.12.2003 г.), населени места (1 511) и градове (63). Единствено по показателя “гъстота на населението” (70,7 души на кв. км.) Южният централен район отстъпва на Югозпадния. Първенството на Югозападния район се дължи на столицата София, на чиято територия (най-малката от всички области – 1,2% от територията на страната) живеят 896,2 души на кв. км. Областта е и с най-голям брой на населението – 1 208 930 жители към 31.12.2003 г. Най-малкият район е Северозападният.
Мрежата от населени места на националната територия е сравнително равномерно развита, за разлика от мрежата от големи градове. Около 70% от населението е съсредоточено в 30 от общо 264 общини с население между 25 000 и 99 999 жители и 9 общини с население над 100 000 жители (между които е и София с над 1.100 000). Останалите 225 общини имат население под 25 000, което представлява 30% от общото за страната. От общо 5532 селища над 4000 имат по-малко от 500 жители.
В Североизточния район градската структура се състои от четири града с население 25 000 – 99 999 и само два центъра с население над 100 000 жители. В Северозападния район няма градове с над 100 000 жители, а само четири центъра с население между 25 000 и 99 999 жители. Това териториално разпределение на селищната мрежа поражда проблеми от типа “център-периферия” и обуславя наличието на големи вътрешнорегионални различия.
Естественият прираст за периода 1997-2003 г. е отрицателен във всички шест района за планиране. Спадът на населението е най-съществен в Северозападния (-2,2%) и Северния централен район (-1,4%). Най-малък е спадът в Югозападния район (-0,3%). Основните причини са отрицателният естествен прираст и вътрешната миграция.