Поканата към България за присъединяване към Европейския съюз е един допълнителен стимул за адаптирането им към европейските и глобалните реалности. Какви обаче са правните, политическите, социалните и икономическите рамки, в които функционират медиите и неправителствения сектор у нас?  Какво е влиянието  на гражданските институции върху медиите и обратно - на медиите върху гражданските институции? Как си партнират Третият сектор и Четвъртата власт в условията на евроинтеграция?

Търсенето на отговора на тези въпроси се налага от следните обстоятелства:

Първо, защото осмислянето на новия статут на медиите и на неправителствения сектор в обществото предполага нови концептуализации.

Второ, защото необходимостта от евроинтеграция на медиите и на НПО са практически потребности, които се нуждаят от теоретическа основа /съществува опасност от симулация на демократични процедури и на квази-публичност/.

Трето, защото наличната гражданска култура в обществото е предпоставка за интернализацията на европейските норми на публична политика /в противен случай ще е налице само официална нормативност, която няма до функционира на ниво поведение/.

Четвърто, защото новите реалности предполагат и нови институции, свързани с достъпа до информация и защита на гражданските права - от омбудсман до сдружения на журналисти и граждани, от комукационни неправителствени мрежи до медийни коалиции.

Цялото изследване